Bulfleet.com - Official Forums

Еврика пак се подкарахте А защо каза,че Тел го нямало... дай му координатите да го сръчкаме да дойде(Координати от сорта на скайп, ICQ, nick в mIRC и сие)

Намерих Тел :-) Скоро ще се включи, да се надяваме ^^


....

Слънцето вече беше изгряло и лъчите му блестяха болезнено в очите ми. На 10тина метра от мен се водеше малка, но ожесточена битка. Дузина селянина се опитваха да отблъснат четири дивака, въоръжени с бухалки и копия. Защитниците, макар и по-многобройни бяха видимо неопитни и враговете им ги разпръснаха почти моментално. Няколко от мъжете притичаха покрай мен с ужасени викове. Одобрих мислено постъпката им. Ако една такава бухалка те удареше, щеше да се разминеш най-малкото с няколко счупени кости...ако въобще оцелееш. Не се чувстах във форма, но реших да се справя с групичката им преди да се ме забелязали...

Мда...диваците наистина бяха нереално силни физически, но бяха още по-нереално тъпи...Първите двама погинаха(доста красиво при това) още преди дружките им да се забелязали. Атакувах първия с простата, но ефикасна "Техника на Полуделия Готвач"(Непознахте - не съм я измислил аз) - ръчнах врага си в корема и с рязко движение го изкормих. Той изгрухтя глухо, хвана се за корема и се гътна. Втората жертва гледаше едновременно тъпо и изумено как използвах трупа на приятеля му като стъпало, от което да отскоча и да прережа гърлото му(Иначе ми беше бая височко). Щях да съм доволен от цялата тази каскада, ако не ми се беше завило свят от скока и вместо да се приземя на краката си - паднах по очи. Претърколих се и седнах. Главата ми се беше замаяла. Другите двама диваци, най-сетне забелязали ме, св втурнаха едновременно към мен, бутайки се и общовзето пречейки си взаимно. Половин минута по-късно, когато се освестих, започнах да се чудя защо все още съм жив. Погледнах към враговете си и с изненада видях как единият стоеше над тялото на другия и размахваше бухалката си с победоносни викове. Явно бяха прекалили малко в надпреварата си към мен. Тъй като последния дивак беше с гръб към мен, аз спокойно и безцеремонно го мушнах и продължих към началото на селото. "Дано това да са били единствените." - помислих отчаяно.
Разбира се, грешах...
Разбрах го още като чух виковете, идващи отпред. Малко пред първите къщи се бяха скупчили всички мъже от селото и правеха нещо наподобяващо блокада. . .
- Трябва да ги удържим докато децата и жените се скрият! - крещеше един от селяните и размахваше един сатър. Хареса ми куража на тези хора, но той едва ли щеше да ги спаси от двете дузини диваци, които се катереха по хълма.
"Тук на открито нямаме шанс. Трябва да използваме някоя тясна позиция в наша полза!" Огледах се отчаяно наоколо и видях подходящото място.
- Насам! Тук няма да успеем! - креснах на селяните. - Бързо! След мен! - и хукнах към тясното пространство между църквата и яслите с добитъка. Погледнах назад и останах доволен, че са ме послушали.
- Вижте сега.. - започнах - Няма от какво да се плашите. Може да са големи и грозни, но за сметка на това са и адкси тъпи. - засмях се леко за да им вдъхна доверие. - Като ни видят тук би трябвало да се втурнат и да се изпокарат кой ще влезе пръв при нас. Тук е тясно - могат да ни идват само по двама в колонка, а те не са толкова организирани.
По лицата на селяните изгряха обнадеждени усмивки.
Минути по-късно диваците се качиха на хълма и се започнаха да се оглеждат тъпо наоколо.
- Ееейй грозници! - викнах им и размахах ръце. Те ни видяха и започнаха на свой ред да викат нещо, което аз, естествено, не разбирах. Точно според очакванията ми, вместо да се организират по някакъв начин те се втурнаха безразборно към нас и в последствие започнаха да се полагат с бухалките.
Селяните зад мен се разсмяха доволно. И аз се ухилих до уши, въпреки че ми беше леко лошо.
Внезапно бъркотията пред нас замря. Диваците започнаха да мърморят уплашено, което искрено ме изненада. Не очаквах да притежават това чувсто. И тогава забелязах, че си имат водач. Беше по-едър от останалите и това явно определяше водачеството му. Той заръмжа нещо на езика им и показа с копието в едната си ръка към нас, а с бухалката в другата, на изток - към букнера с момичетата. Диваците, послушно се наредиха в колона по двама и тръгнаха към нас.
- Е, не...#%^$^%@! - изпсувах и погледнах отчаяните селяни. - Все ще измислим нещо!

бива, бива само мисля, че предните бяха по-добри, давай все така

Ок, ще се постарая да пиша още по-интересни глави. 10х за коментара.


Част 2, Глава 4 : Трудно е да се правиш на герой


Гледах с тревога приближаващите се диваци. Главатарят им с още двама свои събратя тръгна към скривалището на жените и децата. Бяхме в пълна безизходица.
- Мат! - чух гласа на Тел някъде отзад. Селяните се поразместиха и приятелят ми си проби път до мен. Изглеждаше точно както се чувстах - очите му бяха кървясали, имаше дълбоки сенки, беше по-блед от обичайното и много рошав.
- Откъде дойде..? - попитах очудено.
- От....задната улица... за да не ме видят...диваците... - задъха се той, явно беше тичал. Тел ме погледна намръщено и допълни :
- Изглеждаш ужасно.
Реших да не споря по темата. А пък и нямахме време за това. Кимнах му към приближаващите се диваци. Той въздъхна и се почеса по главата.
- Само не ми казвай, че след пиянска вечер не можеш да контролираш магията си?! - попитах стреснато.
- Ами не...не съвсем...Ще видя какво мога да направя.
Потупах го по рамото окуражително.
- Добре, ще се справиш тук. - обърнах се към притихналите мъже зад нас. - Всички ще се справите.
- Благодаря, милорд. Но жените и децата...
- Не се притеснявайте, той ще се погрижи за това. - каза им Тел. - А сега чуйте плана ми....
Побързах да излеза на улицата, по която беше дошъл приятеля ми. Огледах се, но беше пусто. Затичах се към скривалището. Гостоприемството на това село и куража на жителите му ме бяха впечатлили дълбоко, пък и откъде на къде тези диваци си позволяваха такива волности? :О
Малко преди скривалището видях телата на няколко селянина, които явно се бяха опитали да защитят жените и децата. Малко по-напред бяха и самите диваци. Водеха опашка от овързани млади жени и деца. "За какво всъщност ги отвличат?" - се запитах не за първи път."Като слуги ли ги използват? Или за жертвоприношения? Нямам идея"
Мислите ми се прекъснаха щом видях Главатаря ... или по-точно момичето, което беше прехвърлил на рамо. Лериан се опитваше да го ритне, но беше овързана и усилията и бяха напразни. Обля ме вълна от гняв :
- Ей, грозник! Не пипай там бе! - креснах . Шефчето ме видя, изръмжа нещо неразбираемо и кимна на подчинените си към мен. Все още воден от някава незнайна ярост посрещнах първия. Другаря му се постресна малко като видя насечения си събрат, но все пак реши да ме атакува. Отбих върха на копието му с меча си и му прерязах безцеремонно гърлото.
От пленниците се чуха възгласи. Срещнах изненадания и леко замислен поглед на Лериан и едва се сдържах да не се ухиля.
Главатаря, явно допълнително изнервен от виковете на пленниците си, метна Лериан на снега и се отправи към мен. Изчаках търпеливо първо той да ме атакува. Огромният дивак беше въоръжен с копие в едната ръка - и бухалка в другата. Явно беше решил да използва оръжието с по-дълъг обхват. Той внезапно се нахвърли върху мен. Изумен от бързината на атаката му, едва успях да я избегна. Усетих пареща болка в бедрото."Само дракостина" - помислих си стреснато. Осъзнах, че новият ми опонент е в пъти по-опасен от предшествениците си. Всъщност, успявах само да се отбранявам от неуморният му щурм. Дивака посепенно ме отблъскваше назад. Започнах да чувствам умора в мускилите си, а от горе на всичко хич не бях във форма тази сутрин. Настъпих ръката на един от падналите ми противници и залитнах...Копието се заби дълбоко в лявото ми рамо. Изпъшках глухо и меча падна в краката ми, докато хващах с две ръце дръжката на копието, в опит да спра хода му напред. Главатаря се разсмя гърлено и усили натиска, като в същото време надигна бухалката си...От шока и от болката можех да гледам само тъпо напред.
...Миг преди тежкото оръжие да ми пръсне черепа, един камък цапардоса дивака по главата. Той я разтръска и погледна настрани. В същия миг, Лериан, която се беше освободила от въжетата по някакъв начин, метна по него втори...който го удари по носа и го разкървави. Дивака изрева ядосано и спря да ми обръща внимание! Това беше шанса ми! Повдигнах с крак меча си и отрязах дръжката на копието. Врагът ми направи няколко стъпки напред по инерция и се наниза на острието ми. Очаквах това поне да го усмири, но той само погледна пронизаните си гърди очудено и ме цапардоса с опакото на ръката си. Осъзнах, че съм прелетял няколко метра и лежа в снега. Все едно ме беше ударил чук. Направих опит да се надигна, но не успях. Преди да ми се затворят очите забелязах с доза удоволствие как Главатаря също се олюля и се сгромоляса. Последното, което чух, преди да изпадна в безсъзнание беше притеснения глас на Лериан :
- Бързо, помогнете ми да го пременесем до ....


Да се надяваме следващата глава да е дело на Тел ^^

Хмм мисля че това излиза на първо място в моята класация от всичките

Не знаеш просто колко ме амбицираха и стимулираха думите ти! 10х

Ще продължим много скоро. Следващата глава ще е на phoenix(Тел). Поне такава е идеята.

ахахаха "само не ми казвай, че след пиянска вечер не можеш да контролираш магията си" ахахахах, къртиш - тва напрао ме разби

Кога да очакваме продължението ?

Емии чакам phoenix :] да си научи и ще го продължим веднага.

Phoenix айде брат учи по-скоростно,че тук започнахме да гриземе нокти,бюра, стени в очакване на продължение