Публикувано: пет мар 07, 2008 5:32 pm
време е и аз да опропастя философската тема
държа да отбележа, че съм атеист и за мен след съществуването ни във физичното измерение няма нищо
След затваряне на очите
Студът го обгръщаше. Противно на факта, че се намираше в добре отоплявана стая и под 2 завивки, обгръщаше го студът. Онзи същият, който мерен по келвини е по-смразяващ от абсолютната нула, защото след него спираше не брауновото движение на частиците, а движението на електрически импулси в мозъчната му кора. Смъртта чукаше на вратата.
Той нямаше угризения. Не съжаляваше за нищо. Беше станало човек от него. Беше се вписал в обществото. Беше видял неща, които за него бяха най-великите моменти в човешката история. Беше намерил сродна душа от противоположния пол. Беше създал семейство. Имаше деца, внуци. Година и 4 месеца по-рано се беше сдобил и с правнучка. Радваше се, че беше успял да я погледне докато беше още здрав и прав. Радваше се, че и тя го беше видяла такъв, несломен. Не че тя беше в състояние да разбере какво вижда. Той се радваше, че тя никога няма да го види в това положение. Ще го вижда само на снимки, които в най-лошия случай го показваха на една почтена възраст в доста добро здраве.
Какво като за някакви си 3 години не успя да закръгли цифрата до 100. Беше видял и беше направил каквото е във възможностите на едно преходно същество. Беше видял как човек се разхожда по червените пясъци на Марс още на младини. Преди малко повече от половин година пък беше видял правнучката си за последно. Той беше спокоен за това, което оставя на света. "Тя все пак е човек, а човекът ще пребъде", мислеше си той. Оставаше му единствено да затвори очите си за последен път. Беше на ясно, че това е краят, нямаше да усеща, нито да си спомня каквото и да е след като затвореше очи. Нямаше вече да съществува.....
В следващия момент видя лице, което си беше представял не един път.
-Добре дошъл - поздрави го старецът. -Сигурно вече се досещаш кой съм.
-Сънувам ли? - попита той след като вече една минута беше гледал учудено стареца.
-Съвсем на ясно си, че не е сън - отговори му старецът. -От няколко часа знаеше, че ще се случи. Освен това ти усети как съзнанието ти се откъсва от физическата си обвивка. Ти си тук.
-Но аз съм атеист - започна отново той. -Не вярвах в теб. След като съществуваш това значи, че аз съм грешник, тоест не съм за рая.
-Остави ги ти тия глупости, така наречените мои служители там долу доста се отнасят - успокои го Господ. -Особено пък католиците. Няма да повярваш колко от най-набожните от тях са на долния етаж в джакузито при моя приятел. Ако не се лъжа по това време там трябва да са едни господа, които изгориха един господин, на име Галилей. Съмнявам се, че температурата в джакузито е по техен вкус обаче. Ако някога ти се прииска да се къпеш в джакузи можеш да слезеш, на моите хора Сатанаил им позволява да си избират температурата.
-Любопитно ми е кой още е там долу. Хитлер там ли е?
-Защо пък да е там? Тук е. Той беше заблуден и объркан. Един криворазбран патриот. Ти си българин, трябва да си на ясно колко несправедлив беше Ньойският договор, тях ги удари също толкова тежко. За тези, които ще кажат, че той все пак е бил лош, ще кажа, че не го оставих без наказание. След като го посрещнах тук и му казах някои неща, го изправих лице в лице с душата на последния евреин, загинал в концентрационен лагер. Говориха известно време, не съм подслушвал. После Адолф дойде при мен. Предложих му рамото си, той подпря глава на него и рева в продължение сигурно на 2 часа. Смилих се над него както и на доста други преди него. Дори и ония, които изпържиха Галилей не съм решил да ги държа там цяла вечност.
-А не се ли сърдиш, че не те почитах?
-Ти пак започваш с тия глупости на католиците. Та какъв бог щях да съм аз, ако ме вълнуваше кой вярва и кой не вярва в мен? Вие хората се интересувате от чуждото мнение, аз просто ви обичам еднакво всичките. Между другото трябва да ти кажа едно нещо, което църквата не разбира. Вие атеистите не вярвате, вие познавате. Те са коне с капаци. Галилей им е показал през телескопа, че земята се върти около слънцето, а не иначе, те се заинатиха. Ти попадна тук и моментално преосмисли възгледите си.
-Ми, ние атеистите сме си такива, опираме се на науката, а тя е длъжна когато е опровергана да признае, че греши.
-Точно така. Казах ти вече, че църквата има доста грешни тълкования. Припомни си сега едни думи на древните индийци по отношение на боговете.
-Те са вярвали, че вселената съществува в съня на някой бог. Щом аз не сънувам, значи трябва ти да сънуваш.
-В действителност не сънувам аз. Припомни си още нещо, което са казали древните индийци.
-Дали човек е сън божи, или бог е сън човешки?
-Кажи ми сега, кое дойде първо, кокошката или яйцето?
-Ти си Господ, не трябваше ли ти да го знаеш това? Във всеки случай спомням си, че когато бях много млад учените откриха отговора на този въпрос, обаче той беше на базата на еволюцията, щом ти съществуваш, значи еволюцията не може да е вярна.
-О, еволюцията е толкова истинска, колкото и аз. Не ги слушай американските евангелисти. Отново ти поставям въпроса, кое е първо, яйцето или кокошката?
-Господи, аз пък имам друг въпрос за теб. Ти ли създаде човек по свой образ или подобие, или човек създаде теб по свой образ и подобие?
-Ето, че схвана, откри ключа от палатката. Последните ти мисли във физическото измерение бяха за близките ти, за правнучката ти, в най-общи линии живота ти премина на лента пред теб. Там ти постигна това, което иска всеки човек. Заложен ви е инстинкт да оставите поколение. В момента правнучка ти се събужда от дрямка и както се сещаш, първата й работа е да нададе рев до небето. Жена ти също е насълзена, току що пусна лявата ти китка след като не успя да намери пулс.
-Но аз не искам тя да е тъжна.
-Ще го преодолее, спокойно. Тя като вярваща рано или късно ще осъзнае, че ти отиваш на по-добро място. Преди да се усетиш и тя ще дойде при нас. Говорех ти за вашия мисловен поток. Ти знаеш ли колко мощни са съзнанията ви всъщност? Достатъчно са мощни да създават реално съществуващи обекти, просот не знаят как да ги създават във физическото измерение. Дядо Коледа например. Той съществува, защото има достатъчно деца, които са достатъчно наивни да вярват в него, а понеже техните съзнания са най-мощни, тяхната наивност е достатъчно мощна да го създаде извън физическото измерение, а сред като той съществува такъв, какъвто си го представят децата, значи е дотатъчно способен да материализира във физическото измерение подаръците им. Аз също съм такъв, какъвто вие ме създадохте след като католическата църква успя да убеди достатъчно голям брой от вас, че действително съществувам. Всички, които повярваха изградиха моя образ, който се материализира тук, извън физичното измерение. Вашето истинско състояние е мисълта. Словото действително беше у бога, но бога не съм аз, боговете сте вие. Тези физически обвивки, които заемате на земята и на други планети представляват богове в човешка или както там иначе се наричат форма, а аз съм човек в божия форма. Действително съм такъв, какъвто сте ме създали, всесилен, всемъдър, всевиждащ. Ти си горд, че си видял как човек ходи по Марс. АЗ пък съм уплашен от това, което видях. Видях своя край, който ще настъпи когато достатъчно от вас спрат да вярват в мен. Видях също и края на вселената. Последната ти мисъл беше, че човек ще пребъде. Но ти, който си се занимавал и с астрофизика, си съвсем на ясно, че вселената ще започне отново да се свива, докато не попадне в състоянието си преди големия взрив. И до там се прекъсва моето всемогъщие. Вашата истинска форма ще преживее, ще види нов цикъл на зараждане и смърт на вселената, но тя никога няма да е същата отново, човешката раса може да не се зароди наново. Това значи, че и мен няма да мме има. А вие може би след още 5-6 цикъла на прераждане на вселената, когато се научите да не изразходвате мощта си за създаване на разни уж-богове, ще станете способни да я манипулирате. Все още не съм разбрал потребността ви да обитавате физически форми, но когато станете господари на вселената ще можете да съществувате безкрайно във физически обвивки. Айде сега идвай след мен, че каквато хубава приказка спретнахме, току виж блаженството се изчерпало докато свършиме.
-Само още един въпрос, щом ти си християнският Бог, със Зевс какво става?
-Приятно ми е.
-Ами Аллах?
-Моя милост.
-А.... Кецалкоатл?
-Същият.
държа да отбележа, че съм атеист и за мен след съществуването ни във физичното измерение няма нищо
След затваряне на очите
Студът го обгръщаше. Противно на факта, че се намираше в добре отоплявана стая и под 2 завивки, обгръщаше го студът. Онзи същият, който мерен по келвини е по-смразяващ от абсолютната нула, защото след него спираше не брауновото движение на частиците, а движението на електрически импулси в мозъчната му кора. Смъртта чукаше на вратата.
Той нямаше угризения. Не съжаляваше за нищо. Беше станало човек от него. Беше се вписал в обществото. Беше видял неща, които за него бяха най-великите моменти в човешката история. Беше намерил сродна душа от противоположния пол. Беше създал семейство. Имаше деца, внуци. Година и 4 месеца по-рано се беше сдобил и с правнучка. Радваше се, че беше успял да я погледне докато беше още здрав и прав. Радваше се, че и тя го беше видяла такъв, несломен. Не че тя беше в състояние да разбере какво вижда. Той се радваше, че тя никога няма да го види в това положение. Ще го вижда само на снимки, които в най-лошия случай го показваха на една почтена възраст в доста добро здраве.
Какво като за някакви си 3 години не успя да закръгли цифрата до 100. Беше видял и беше направил каквото е във възможностите на едно преходно същество. Беше видял как човек се разхожда по червените пясъци на Марс още на младини. Преди малко повече от половин година пък беше видял правнучката си за последно. Той беше спокоен за това, което оставя на света. "Тя все пак е човек, а човекът ще пребъде", мислеше си той. Оставаше му единствено да затвори очите си за последен път. Беше на ясно, че това е краят, нямаше да усеща, нито да си спомня каквото и да е след като затвореше очи. Нямаше вече да съществува.....
В следващия момент видя лице, което си беше представял не един път.
-Добре дошъл - поздрави го старецът. -Сигурно вече се досещаш кой съм.
-Сънувам ли? - попита той след като вече една минута беше гледал учудено стареца.
-Съвсем на ясно си, че не е сън - отговори му старецът. -От няколко часа знаеше, че ще се случи. Освен това ти усети как съзнанието ти се откъсва от физическата си обвивка. Ти си тук.
-Но аз съм атеист - започна отново той. -Не вярвах в теб. След като съществуваш това значи, че аз съм грешник, тоест не съм за рая.
-Остави ги ти тия глупости, така наречените мои служители там долу доста се отнасят - успокои го Господ. -Особено пък католиците. Няма да повярваш колко от най-набожните от тях са на долния етаж в джакузито при моя приятел. Ако не се лъжа по това време там трябва да са едни господа, които изгориха един господин, на име Галилей. Съмнявам се, че температурата в джакузито е по техен вкус обаче. Ако някога ти се прииска да се къпеш в джакузи можеш да слезеш, на моите хора Сатанаил им позволява да си избират температурата.
-Любопитно ми е кой още е там долу. Хитлер там ли е?
-Защо пък да е там? Тук е. Той беше заблуден и объркан. Един криворазбран патриот. Ти си българин, трябва да си на ясно колко несправедлив беше Ньойският договор, тях ги удари също толкова тежко. За тези, които ще кажат, че той все пак е бил лош, ще кажа, че не го оставих без наказание. След като го посрещнах тук и му казах някои неща, го изправих лице в лице с душата на последния евреин, загинал в концентрационен лагер. Говориха известно време, не съм подслушвал. После Адолф дойде при мен. Предложих му рамото си, той подпря глава на него и рева в продължение сигурно на 2 часа. Смилих се над него както и на доста други преди него. Дори и ония, които изпържиха Галилей не съм решил да ги държа там цяла вечност.
-А не се ли сърдиш, че не те почитах?
-Ти пак започваш с тия глупости на католиците. Та какъв бог щях да съм аз, ако ме вълнуваше кой вярва и кой не вярва в мен? Вие хората се интересувате от чуждото мнение, аз просто ви обичам еднакво всичките. Между другото трябва да ти кажа едно нещо, което църквата не разбира. Вие атеистите не вярвате, вие познавате. Те са коне с капаци. Галилей им е показал през телескопа, че земята се върти около слънцето, а не иначе, те се заинатиха. Ти попадна тук и моментално преосмисли възгледите си.
-Ми, ние атеистите сме си такива, опираме се на науката, а тя е длъжна когато е опровергана да признае, че греши.
-Точно така. Казах ти вече, че църквата има доста грешни тълкования. Припомни си сега едни думи на древните индийци по отношение на боговете.
-Те са вярвали, че вселената съществува в съня на някой бог. Щом аз не сънувам, значи трябва ти да сънуваш.
-В действителност не сънувам аз. Припомни си още нещо, което са казали древните индийци.
-Дали човек е сън божи, или бог е сън човешки?
-Кажи ми сега, кое дойде първо, кокошката или яйцето?
-Ти си Господ, не трябваше ли ти да го знаеш това? Във всеки случай спомням си, че когато бях много млад учените откриха отговора на този въпрос, обаче той беше на базата на еволюцията, щом ти съществуваш, значи еволюцията не може да е вярна.
-О, еволюцията е толкова истинска, колкото и аз. Не ги слушай американските евангелисти. Отново ти поставям въпроса, кое е първо, яйцето или кокошката?
-Господи, аз пък имам друг въпрос за теб. Ти ли създаде човек по свой образ или подобие, или човек създаде теб по свой образ и подобие?
-Ето, че схвана, откри ключа от палатката. Последните ти мисли във физическото измерение бяха за близките ти, за правнучката ти, в най-общи линии живота ти премина на лента пред теб. Там ти постигна това, което иска всеки човек. Заложен ви е инстинкт да оставите поколение. В момента правнучка ти се събужда от дрямка и както се сещаш, първата й работа е да нададе рев до небето. Жена ти също е насълзена, току що пусна лявата ти китка след като не успя да намери пулс.
-Но аз не искам тя да е тъжна.
-Ще го преодолее, спокойно. Тя като вярваща рано или късно ще осъзнае, че ти отиваш на по-добро място. Преди да се усетиш и тя ще дойде при нас. Говорех ти за вашия мисловен поток. Ти знаеш ли колко мощни са съзнанията ви всъщност? Достатъчно са мощни да създават реално съществуващи обекти, просот не знаят как да ги създават във физическото измерение. Дядо Коледа например. Той съществува, защото има достатъчно деца, които са достатъчно наивни да вярват в него, а понеже техните съзнания са най-мощни, тяхната наивност е достатъчно мощна да го създаде извън физическото измерение, а сред като той съществува такъв, какъвто си го представят децата, значи е дотатъчно способен да материализира във физическото измерение подаръците им. Аз също съм такъв, какъвто вие ме създадохте след като католическата църква успя да убеди достатъчно голям брой от вас, че действително съществувам. Всички, които повярваха изградиха моя образ, който се материализира тук, извън физичното измерение. Вашето истинско състояние е мисълта. Словото действително беше у бога, но бога не съм аз, боговете сте вие. Тези физически обвивки, които заемате на земята и на други планети представляват богове в човешка или както там иначе се наричат форма, а аз съм човек в божия форма. Действително съм такъв, какъвто сте ме създали, всесилен, всемъдър, всевиждащ. Ти си горд, че си видял как човек ходи по Марс. АЗ пък съм уплашен от това, което видях. Видях своя край, който ще настъпи когато достатъчно от вас спрат да вярват в мен. Видях също и края на вселената. Последната ти мисъл беше, че човек ще пребъде. Но ти, който си се занимавал и с астрофизика, си съвсем на ясно, че вселената ще започне отново да се свива, докато не попадне в състоянието си преди големия взрив. И до там се прекъсва моето всемогъщие. Вашата истинска форма ще преживее, ще види нов цикъл на зараждане и смърт на вселената, но тя никога няма да е същата отново, човешката раса може да не се зароди наново. Това значи, че и мен няма да мме има. А вие може би след още 5-6 цикъла на прераждане на вселената, когато се научите да не изразходвате мощта си за създаване на разни уж-богове, ще станете способни да я манипулирате. Все още не съм разбрал потребността ви да обитавате физически форми, но когато станете господари на вселената ще можете да съществувате безкрайно във физически обвивки. Айде сега идвай след мен, че каквато хубава приказка спретнахме, току виж блаженството се изчерпало докато свършиме.
-Само още един въпрос, щом ти си християнският Бог, със Зевс какво става?
-Приятно ми е.
-Ами Аллах?
-Моя милост.
-А.... Кецалкоатл?
-Същият.
Хубаво е ученикът ти (във философско отношение, дебна, като писане винаги си бил уникален талант!) да те надмине. Май литъл идиот хес гроун ъп... 
ще се радвам да прочета някой друг в скоро време 
Да ви го туря в туршиите