Публикувано: чет фев 28, 2008 9:47 pm
ми, дойде заключението, всъщност отдавна се готвя да го напиша
-Найдене, каква е тази тишина? - попита Иван в слушалката, докато шофираше камиона -Омръзна ми от затишие, спокойствие и обикаляне около София, две седмици минаха откакто разбихме оня комплекс на разузнаването, нищо интересно не се случи от тогава, освен че взехме визьора за шлема на бронята. Нали с това нещо трябваше да можем да чуваме всичко?
-Всичко чуваме, ама нищо не ни вълнува - отговори му Найден, който седеше заедно с Кирил и Пешо в каросерията пред монитора на мобилния команден център. -Единственото, което ни вълнува е развитието по серийния вариянт на бронята, който ще излезе от производство чак след 2 години. Друго, както може би ти е известно, все още никой не е успял да открие положението ни, което от части се дължи на факта, че постоянно се движим, и главите ни са поскъпнали вече до 2 милиона на череп.
-Е, ние бихме могли просто да се свържем с най-големите наемнически организации и да си откупим главите, нищо работа - каза Кирил.
-Друга идея - намеси се Пешо - можем да си купим някоя наемническа фирма.
-Пеше, в състояние сме да си ги купим всичките и да им поръчаме да се избият взаимно - включи се Гошо от купето.
-Да, обаче няма да ни останат кинти за хотелска империя в Карибите - каза Найден. -Опа, какво е това тук? От Мауна Лоа са наблюдавали извън границите на слънчевата система странно образувание някъде късно снощи. Пише, че са го категоризирали като... червеева дупка.
-Нали тия неща не съществуваха? - попита Иван.
-Правилно употребяваш миналото време - каза Найден. -Защото преди 8 часа се е установило, че съществуват. Намира се извън слънчевата система на такова разстояние, че отнема на светлината да достигне до там за 10 часа, съответно се е появило преди 18 часа.
-Да, и какво е това, освен голямо откритие за физиката и вероятно преразглеждане на айнщайновата теория за относителността, а според мен дори след преразглеждането с оглед появилата се червеева дупка той ще се окаже прав - каза Иван по радиото.
-Иване, новината, която интересува нас не е физичното явление, а твърдият материален обект, отделил се от хоризонта на събитието на дупката - каза Найден. -Химичният състав на обекта включва титан и въглерод и се придвижва със скорост доближаваща светлинната, според данните траекторията му ще пресече тази на земната орбита след.... 43 минути. Формата му все още не може да се установи.
-Найдене, това значи ли, каквото си мислим? - попита Иван по радиото едва след близо 10 минутно мълчание.
-Господа, опасявам се, че тези от нас, които не са последователи на някоя религия, ще трябва да помислят малко по въпроса за приемане на някоя - каза Найден. -Най вероятно ще станем свидетели на отприщването на такъв ужас, който никой след нас няма да види повече.
***
-Вече навлиза в околоземна орбита - каза Найден. -Забелязан е от сума цивилни наблюдатели. Радарите на военните отчитат голям брой отделящи се от него обекти. Не са засечени никакви експлозиви, за откритите енергийни източници се предполага, че служат за придвижване, така че за сега се изключва възможността да са снаряди. Явно са поели курс към градове. Един се е запътил към Букурещ. Още един към София.
-Къде, Найдене, къде?- попита Иван.
-Траекторията води право към площада пред народното събрание - отговори Найден. - Нагло. Иване, настъпвай газта! Кире, ти трябва да си в пълна бойна готовност до тогава.
-Спокойно, започвам да навличам бронята - отговори му Кирил.
-Пеше, помогни му - каза отново Найден. -Когато те хвърлим от каросерията трябва да носиш възможно най-много от тия пушки тука. А аз ще се заема да преведа ония 20 милиарда по сметките на червения кръст.
Докато Иван успее да провре огромния камион през софийските улици и да остави по-малко от 5 километра между командния център и народното събрание, дисковидният обект извършваше маневри за приземяване на площада.
-Въздушните сили са сформирали няколко ескадрили изтребители, които кръжат около София - каза Найден. -Сухопътните сили също са в готовност. Кире, ние ще седим на това разстояние, ще се постараем каквото и да става след като излезеш от тази каросерия да не се отдалечаваме на повече от 5 километра. Ти... еми... вземи със себе си колкото се може повече от тях със себе си. Всички тук сме гледали първата вълна, там жертвите от нашествието бяха 19 милиона само за първия ден, нека да не възлагаме прекалено големи надежди.
-Вие просто ми стискайте палци - каза Кирил. -Искам само да поседя тук малко да гледаме от разстояние за известно време, за да видим на какво са спсобни.
-Това поне е лесно, няма обектив в София, който да не е насочен към тях - Найден изкара на един прозорец живо предаване от кацането на обекта, докато Кирил проверяваше амунициите си.
Обектът се разтвори и сред ярка светлина се появи силует на същество, високо не повече от метър и половина с голяма глава.
Тогава се чу неприятен звук, подобен на скърцане. Беше последван от глас:
-Deutsch...Suahili....Аха, български, това би трябвало да е. Привет, жители на планетата Земя. В този момент наши кораби са кацнали във всички градове с население над милион и всички по-ммалки столици на вашата планета. Уверяваме ви, че струпването на войскови формирования около нашите позиции е крайно ненужно, а евентуална проява на агресия би довела до прекалено много и нежелани жертви и за двете страни. Ние наблюдаваме вашата планета от малко повече от един ваш век с безпилотни апарати. Изчаквахме подходящ момент, в който да установим контакт, защото не знаехме как ще реагирате на появата ни и дали ще прибегнете до агресия, която сега ви уверявам, не е необходима. Ние идваме с цел обмен на материални, културни и научнотехнически блага и сме сигурни, че можем взаимно да си бъдем полезни....
-Кире, оставяй пушките и сваляй бронята, една бира би ми дошла добре точно сега - каза Найден след като изгаси прозореца с живото предаване.
***
Близо месец по-късно Иван звънеше на апартамента на Найден. Той го покани и вътре го посрещнаха и другите трима.
-Все още се чувствам като пълен глупак - каза Иван. -Разминах се с един от тях на улицата по пътя насам, той даже ме поздрави, а мен ме беше срам да го погледна. Вярно, че поздравяват всичко живо, ама все пак, неудобно е.
-Нормално като се има предвид, че миналия месец по това време имахме готовност да ги пълним с олово - каза Кирил.
-Те изясниха цял куп неизвестни - каза Найден. -Казаха кои наблюдавани в небето през последния век обекти са били техни, изясниха случай над Форт Нокс със защитен механизъм на сондата срещу близки обекти, които носят риск от сблъсък. Откриха живи роднини на онзи пилот, за да им поднесат съболезнования. Изясниха техниката за отваряне на червеевви дупки, както и двигателя на кораба им. Те пък проявяват интерес към неща като глина, сол, най-различен набор от други храни и подправки, изкуство, литература, никел, сяра, дървесина, както и някои други неща. В момента някъде обсъждат откриване на редовен рейс от тяхната родна планета до тук, както и откриване на дипломатически мисии и на двете планети. Между другото заради появяването им се разпаднаха структурите, които ни искаха мъртви, така че всички можем да си отдъхнем.
-Забелязвате ли една ирония тук? - попита Пешо. -Изправени пред заплаха, ние хората всъщност се подкопавахме и избивахме взаимно. Ние какво направихме, гледахме да опазим собствените си задници от холокост, който така и не настъпи. А освен това, сега червеният кръст разполага с достатъчно средства да заличи понятията глад и бедност от големи площи от Африка и Азия, а това нямаше да се случи, ако не бяхме заплашени от изчезване.
-Аз докато идвах насам вие решихте ли вече какво ще правим?- попита Иван.
-С 20 милиарда пак можем да създадем огромна хотелска империя на Карибите - каза Найден.
-А какво ще правим с бронята?-попита Кирил.
-Скътаваме я в някой гараж и чакаме да излезне усъвършенстваният вариянт от производство. В случай, че някой ни образува проблеми там, ще те ползваме за мускул, Кире.
-Добре, значи да ви докладвам, че на идване взех и самолетните билети - каза Иван.
-Найдене, каква е тази тишина? - попита Иван в слушалката, докато шофираше камиона -Омръзна ми от затишие, спокойствие и обикаляне около София, две седмици минаха откакто разбихме оня комплекс на разузнаването, нищо интересно не се случи от тогава, освен че взехме визьора за шлема на бронята. Нали с това нещо трябваше да можем да чуваме всичко?
-Всичко чуваме, ама нищо не ни вълнува - отговори му Найден, който седеше заедно с Кирил и Пешо в каросерията пред монитора на мобилния команден център. -Единственото, което ни вълнува е развитието по серийния вариянт на бронята, който ще излезе от производство чак след 2 години. Друго, както може би ти е известно, все още никой не е успял да открие положението ни, което от части се дължи на факта, че постоянно се движим, и главите ни са поскъпнали вече до 2 милиона на череп.
-Е, ние бихме могли просто да се свържем с най-големите наемнически организации и да си откупим главите, нищо работа - каза Кирил.
-Друга идея - намеси се Пешо - можем да си купим някоя наемническа фирма.
-Пеше, в състояние сме да си ги купим всичките и да им поръчаме да се избият взаимно - включи се Гошо от купето.
-Да, обаче няма да ни останат кинти за хотелска империя в Карибите - каза Найден. -Опа, какво е това тук? От Мауна Лоа са наблюдавали извън границите на слънчевата система странно образувание някъде късно снощи. Пише, че са го категоризирали като... червеева дупка.
-Нали тия неща не съществуваха? - попита Иван.
-Правилно употребяваш миналото време - каза Найден. -Защото преди 8 часа се е установило, че съществуват. Намира се извън слънчевата система на такова разстояние, че отнема на светлината да достигне до там за 10 часа, съответно се е появило преди 18 часа.
-Да, и какво е това, освен голямо откритие за физиката и вероятно преразглеждане на айнщайновата теория за относителността, а според мен дори след преразглеждането с оглед появилата се червеева дупка той ще се окаже прав - каза Иван по радиото.
-Иване, новината, която интересува нас не е физичното явление, а твърдият материален обект, отделил се от хоризонта на събитието на дупката - каза Найден. -Химичният състав на обекта включва титан и въглерод и се придвижва със скорост доближаваща светлинната, според данните траекторията му ще пресече тази на земната орбита след.... 43 минути. Формата му все още не може да се установи.
-Найдене, това значи ли, каквото си мислим? - попита Иван по радиото едва след близо 10 минутно мълчание.
-Господа, опасявам се, че тези от нас, които не са последователи на някоя религия, ще трябва да помислят малко по въпроса за приемане на някоя - каза Найден. -Най вероятно ще станем свидетели на отприщването на такъв ужас, който никой след нас няма да види повече.
***
-Вече навлиза в околоземна орбита - каза Найден. -Забелязан е от сума цивилни наблюдатели. Радарите на военните отчитат голям брой отделящи се от него обекти. Не са засечени никакви експлозиви, за откритите енергийни източници се предполага, че служат за придвижване, така че за сега се изключва възможността да са снаряди. Явно са поели курс към градове. Един се е запътил към Букурещ. Още един към София.
-Къде, Найдене, къде?- попита Иван.
-Траекторията води право към площада пред народното събрание - отговори Найден. - Нагло. Иване, настъпвай газта! Кире, ти трябва да си в пълна бойна готовност до тогава.
-Спокойно, започвам да навличам бронята - отговори му Кирил.
-Пеше, помогни му - каза отново Найден. -Когато те хвърлим от каросерията трябва да носиш възможно най-много от тия пушки тука. А аз ще се заема да преведа ония 20 милиарда по сметките на червения кръст.
Докато Иван успее да провре огромния камион през софийските улици и да остави по-малко от 5 километра между командния център и народното събрание, дисковидният обект извършваше маневри за приземяване на площада.
-Въздушните сили са сформирали няколко ескадрили изтребители, които кръжат около София - каза Найден. -Сухопътните сили също са в готовност. Кире, ние ще седим на това разстояние, ще се постараем каквото и да става след като излезеш от тази каросерия да не се отдалечаваме на повече от 5 километра. Ти... еми... вземи със себе си колкото се може повече от тях със себе си. Всички тук сме гледали първата вълна, там жертвите от нашествието бяха 19 милиона само за първия ден, нека да не възлагаме прекалено големи надежди.
-Вие просто ми стискайте палци - каза Кирил. -Искам само да поседя тук малко да гледаме от разстояние за известно време, за да видим на какво са спсобни.
-Това поне е лесно, няма обектив в София, който да не е насочен към тях - Найден изкара на един прозорец живо предаване от кацането на обекта, докато Кирил проверяваше амунициите си.
Обектът се разтвори и сред ярка светлина се появи силует на същество, високо не повече от метър и половина с голяма глава.
Тогава се чу неприятен звук, подобен на скърцане. Беше последван от глас:
-Deutsch...Suahili....Аха, български, това би трябвало да е. Привет, жители на планетата Земя. В този момент наши кораби са кацнали във всички градове с население над милион и всички по-ммалки столици на вашата планета. Уверяваме ви, че струпването на войскови формирования около нашите позиции е крайно ненужно, а евентуална проява на агресия би довела до прекалено много и нежелани жертви и за двете страни. Ние наблюдаваме вашата планета от малко повече от един ваш век с безпилотни апарати. Изчаквахме подходящ момент, в който да установим контакт, защото не знаехме как ще реагирате на появата ни и дали ще прибегнете до агресия, която сега ви уверявам, не е необходима. Ние идваме с цел обмен на материални, културни и научнотехнически блага и сме сигурни, че можем взаимно да си бъдем полезни....
-Кире, оставяй пушките и сваляй бронята, една бира би ми дошла добре точно сега - каза Найден след като изгаси прозореца с живото предаване.
***
Близо месец по-късно Иван звънеше на апартамента на Найден. Той го покани и вътре го посрещнаха и другите трима.
-Все още се чувствам като пълен глупак - каза Иван. -Разминах се с един от тях на улицата по пътя насам, той даже ме поздрави, а мен ме беше срам да го погледна. Вярно, че поздравяват всичко живо, ама все пак, неудобно е.
-Нормално като се има предвид, че миналия месец по това време имахме готовност да ги пълним с олово - каза Кирил.
-Те изясниха цял куп неизвестни - каза Найден. -Казаха кои наблюдавани в небето през последния век обекти са били техни, изясниха случай над Форт Нокс със защитен механизъм на сондата срещу близки обекти, които носят риск от сблъсък. Откриха живи роднини на онзи пилот, за да им поднесат съболезнования. Изясниха техниката за отваряне на червеевви дупки, както и двигателя на кораба им. Те пък проявяват интерес към неща като глина, сол, най-различен набор от други храни и подправки, изкуство, литература, никел, сяра, дървесина, както и някои други неща. В момента някъде обсъждат откриване на редовен рейс от тяхната родна планета до тук, както и откриване на дипломатически мисии и на двете планети. Между другото заради появяването им се разпаднаха структурите, които ни искаха мъртви, така че всички можем да си отдъхнем.
-Забелязвате ли една ирония тук? - попита Пешо. -Изправени пред заплаха, ние хората всъщност се подкопавахме и избивахме взаимно. Ние какво направихме, гледахме да опазим собствените си задници от холокост, който така и не настъпи. А освен това, сега червеният кръст разполага с достатъчно средства да заличи понятията глад и бедност от големи площи от Африка и Азия, а това нямаше да се случи, ако не бяхме заплашени от изчезване.
-Аз докато идвах насам вие решихте ли вече какво ще правим?- попита Иван.
-С 20 милиарда пак можем да създадем огромна хотелска империя на Карибите - каза Найден.
-А какво ще правим с бронята?-попита Кирил.
-Скътаваме я в някой гараж и чакаме да излезне усъвършенстваният вариянт от производство. В случай, че някой ни образува проблеми там, ще те ползваме за мускул, Кире.
-Добре, значи да ви докладвам, че на идване взех и самолетните билети - каза Иван.
и наздраве за хубавия разказ 
