Bulfleet.com - Official Forums

С Игор бягахме между куршумите и стотиците стражи в сградата . Благодарение на руснака успяхме да избягаме , но гардовете не се и опитаха да ни заловят отново . Хванаха само Джон . Той имаше някаква информация за прототипа Алфа , дори ние не знаехме каква , но заради нея сега сигурно го подлагаха на мъчения . Сега с нас си играеха на котка и мишка . Наляво гардове , надясно – пак гардове , отпред куршуми . . . и продължваме назад . Силите в краката ми вече намаляваха . Попитах Игор :
- Каква е целта ни тук ? Скоро ще ни заловят , трябва да имаме някакъв план !
Пред нас се появиха двама стражи и руснака ги застреля право в главата .
- Не знам . . . ако успеем да открием Джон ще се опитаме да му помогнем . Трябва да е в тази сграда . За Бягство не може да мислим . – рече той задъхано .


**********************************************************************

- Май им избягахме !
Беше доста тихо .
- Можеш ли да се изкачиш догоре ? – попита Игор и ми посочи малките прозорчета над всяка стая – Аз ще те пазя .
Покатерих се над един сандък и се изкачих .
- Някаква стая , нищо особено . – прошепнах аз .
Преместих сандъка и се качих над друга стая .
- И тук същото . . . обаче чувам някакъв глас , станание . . .
- Ами какво чакаме , трябва само да разбием прозореца и да скочим в стаята . – каза Игор .
- И да ни сцепат главите ! – извадих една карта и мушнах я в един процеп до вратата на стаята – Гепих я от един гард след като му пръсна манерката . Хайде на три влизаме . . . едно , две , три !
Влетяхме в стаята , осветлението се пусна автоматично .
- Игор , Сам !
Това беше Джон . Развързахме го .
- Трудно ми е дори да ходя ! – продума той .
По тялото му личеха множество рани . Опитах се да ги превържа с парчета плат от костюма ми , тъй че що годе подобрих положението .
След това започнахме да обсъждаме плана ни за бягство .


*****************************************************************

След няколко минути отвън се дочуха стъпки . В стаята влязоха неколцина гардове , но Игор бързо опсипа неподозиращите нищо стражи .
- Остави един жив , трябва ни , за да разберем за прототипа Алфа ! – казах аз .
- Ок , само че сложи картата , за да не могат да влязат още гардове .
Точно навреме . След секунда отвън беше пълно с такива .
- Мамицата ви . . . ! – крещяха отвън .
Вътре Игор разпитваше стражата , като го беше завързал на електрическия стол .
- Хайде ,казвай къде е прототипчето !
- Не знам , нищо не знам , моля те . . . !
- Казвай да не ти пръсна тъпата кратуна !
- Ааа , не не не , оххх добре , добре . . . стая 471 , на 10 стаи оттук .
- Лъжеш . – Игор тръгна да натиска спусъка на помпата си .
- Стая 580Б ! – машинално каза гарда .
- Така е по-добре . . . но не пречи да те застрелям ! – Бам , и гардът умря .
- Значи вече знаем къде е прототипа Алфа , обаче трябва да се справим с тези гадини отвън . – казах аз .
- Освен някой от гардовете да има по-мощнички гранати друг начин не виждам . Сам , претърси онези гангстери , аз ще видя тези . Джон , гледай някой да не се промъкне над прозорците .
След секунди прозорците бяха разбити и стъклата издрънчаха на пода .
- Бързо , ще ни обстрелят с гранати ! – провикна се Джон .
- Намерих една ! – каза Игор – Сега се молете да съм точен !
Руснака я изпрати точно над прозореца , в същия момент две гранати влетяха и в стаята .
Експлозивен удар ни запрати в стената . . .


**************************************************************


След половин минута се свестихме . Гранатите бяха избухнали достатъчно далеч от нас и затова бяхме живи . В стаята започна да влиза сълзотворен газ . Нвън не се чуваше движение на гардове.
- Явно от взрива на гранатата не са успяли да метнат своите и сами се неутрализираха копелетата . – казах аз и се засмях .
Тримата продължихме претърсването на гардовете за ценности .
- 8 гранати , патрони и оръжия на воля и . . . каква е тази карта Сам ? – попита Джон
- Може да е от полза за намирането на прототипа Алфа .
- Добре , тръгваме към стая 580Б . – каза Игор – Имайте предвид , че сигурно има още стотици гардове , а за да сме сигурни , че някой не ни чака от засада . . .
Той хвърли 3 гранати , а отвън стаята се чуха няколко предсмъртни вика .
- Екстра , а сега давайте бързо .


**********************************************************************
Половин час по-късно

- Последната граната ! – каза Игор
- Иначе щяха да ни хванат , бяха над стотина . – отговорих аз .
- Но следващия път какво ще правим ? И патроните са ни на привършване .
Наколко гранати профучаха над нас . Буммм . . .
Изправих се от силния удар, стъпките зад нас се приближаваха .
- Постарайте се да има следващ път .
- Чакай ! – Извика зад мен Игор – Ще трябва да го носим , кракът му е счупен ! – посочи ми Джон .
- Само ще ви забавя ! Бягайте напред , глупаци ! – извика той
Зад нас чухме как се приближават гардовете .
- Хайде ! Нямаме шанс тук !


***********************************************************************

- Задънена улица !
Пред нас се изпречи метална врата , нямаше друг път .
- Пробвай с картата от гарда ! – каза Игор .
Извадих я , отстрани имаше пак процеп и я сложих там .
- Еврика , отваря се !
Зад нас започнаха да прелитат куршуми .
- Сега сложи картата отвътре , за да не могат да влязат ! – напомни ми Игор .
Вратата се затвори отново .
- Хахах добре , че взех тази карта , казвам ти гардът ми се стори някакъв висшестоящ , другите бяха обикновени .
- Добре Шерлок Холмс , браво ! Сега , обаче си имаме друг проблем . Скрий се , зад този кашон .
- Кой е там ? Излез !
Явно това бяха още гардове .
- Както кажеш . – Игор се подаде от скривалището и разстреля трима гарда .
Взех слушалките на единия :
- Агент Фил , чувате ли ме ? Повтарям . Агент Фил , чувате ли ме ? По дяволите . . . тииииииииииит . . . съобщение до всички . В участък 8 са проникнали две копелета , искам ги мъртви .
По коридора се зададоха стъпки .
- Открих две гранати , димка и оная бумкащата . – прошепнах аз .
- Дай втората .
След секунди гардовете бяха в несвяст , добавихме и по един контролен на всеки жив .
Чак сега огледахме на спокойствие помещението .
- 580Б ! – каза Игор и посочи надписа над една от стаите .
- За да влезем пак ни трябва карта . Грабнах такава от един от гард . Щом са в това помещение значи имат достъп до прототипа Алфа .
Приближих се до стаята .
- Сега ще видим това толкова значимо оръжие за света .
Сложих картата и вратата бавно започна да се отваря . С Игор влязохме вътре . Слаба червена светлина хвърляха няколко лампи вътре .
- Но . . . това не е оръжие ! – каза Игор удивлено
- А е лаборатория за клониране ! – допълних аз – Значи затова не блокираха системите , за да ни попречат да излезем от тук .
Вътре беше пълно с животни в капсули пълни с химически течности . Но имаше и по-гадни неща , същества приличащи на хора . . . хиляди игли и други неща преминаваха през тях и извършваха някакви си процеси .
- Дай да излезем , тук не се чувствам добре . – каза Игор .
Гардовете се опитваха да влязат в помещението .
- Предлагам да се измъкваме ! Може да направим малко бъркотия в лабораторията ! – продумах аз .
- Я гледай – оттук може да се измъкнем ! – Игор посочи един капак на тавана .
Отворих го и се качих горе :
- Чисто е !
Игор започна да обстрелва капсулите в лабораторията .
- Дано сме повредили достатъчно неща , хайде помогни ми да се кача !


***************************************************************

След минутка тичахме по покрива на сградата . Огледахме се да слезем . Долу беше бъкано с гардове , а и разстоянието беше 3 етажа . Отстрани имаше някакъв завод , беше също триетажен , можеше да скочим , но щяха да ни забележат .
- Може да им отвлека вниманието и ти да скочиш . – предложи Игор .
- Не . . .
Луната започва да се показва от прекритието си зад един облак .
- За бога , това ти е шанса ! Ти си по-бърз , по-лесно ще се измъкнеш !
Зад нас се , чу шум , гардовете бяха влезли в помещението .
- На три се приготви за скок !
Игор се показа от другата страна на сградата и изстреля няколко патрона и гардовете насочиха погледите към него . Сега беше моя шанс . Скочих , разстоянието беше малко и се приземих леко .
Гардовете си имаха работа да заловят Игор и трябваше да използвам колкото се може повече това време . Скочих на капака на една кола и започнах да бягам . Свих зад още няколко сгради и се озовах в Ню Йорк . Няколко пътни полицаи следяха за реда по пътя . Така се чувствах по-сигурно . Хванах едно такси .
- До Ню Йорк Таймс !


*************************************************

Нощта все още покриваше града . Таксито ме закара до сградата на популярния вестник , близо до нея се намираше един офис . Официално се водеше магазин за хладилна техника и работеше 24 часа на ден , но всъщност беше офис на организацията, към която членувах .
Тръгнах да влизам . . . и получих удар в лицето.
- Кой по дяволите си ти? Мара, подай онова въже . . .

.....минути по-късно самолетът се плъзна по пистата на летището и спря. Настрани ни чакаха няколко автомобила, които щяха да ни закарат до местоназначението ни....което още не знаех. Качихме се в колите, колоната потегли и бързо се отправихме към централната част на града. Движехме се по една от главните улици, когато неочаквано за мен колоната намали и се раздели на три групи. Другите две групи продължиха напред, а ние влязохме в един от обширните подземни паркинги. Двете коли слязоха до третото подземно ниво, където на една от стените имаше масивна портална врата с голям надпис VIP на нея. Отстрани на вратата имаше автоматичен четец на електронни карти за достъп. Шофьорът прекара своята през устройството и масивната врата се плъзна надолу, откривайки доста обширен паркинг. Продължихме напред и паркирахме някъде по средата на помещението. За моя изненада тук бяха и другите коли, очевидно бяха влезли от друг вход. Събрахме се на паркинга и командващият техния екип - беше с майорски нашивки каза :
- Е, след като сте тук мога да ви кажа повече неща относно организацията.....нейното име е Съюз за контрол на конфликтите, и основната ни задача е чрез специализирани операции да отстраняваме или контролираме локалните конфликти в зависимост от степента им на опасност. Ако обичате, последвайте ме в централата, където ще мога по-ясно да ви обясня за какво става въпрос.
Поведе ни към четирите масивни хидравлични асансьора в дъното, очевидно водещи нагоре към сградата....влязохме вътре, мощният тласък на хидравликата ни понесе нагоре и скоро кабината спря и вратите се отворихме. Функционалността на интериора изумяваше, още повече свръхмодерната апаратура, която се използваше. Нашият "гид" каза :
- Елате с мен в контролната зала, където ще ви покажа как работи нашата система.

Влязохме в просторно помещение с неправилна форма, в което основно впечатление правеше отсрещната страна, заето почти изцяло от екрани. В центъра беше най-големият, а около него имаше общо осем по-малки, наредени в две колони. Майорът обясни :
- На централния екран виждате карта на света, по която следим всеки мащабен конфликт и по-важните се извеждат на страничните екрани. Хората, които виждате зад пултовете в залата наблюдават различни зони за постъпваща информация. Няколко души се грижат се грижат за координацията между организациите, с които си сътрудничим, а друга група насочват нашите оперативни екипи и ги снабдяват с информация. Благодарение на всички тези хора се предотвратява разрастването на конфликтите и евентуалното им прерастване в световен конфликт. Е, след като се съгласихте да сте с нас, имаме нужда от вашия екип за операция тук, в Ню Йорк. Човек от нашите е загазил заедно със наш сътрудник. Нашият се е измъкнал и идва насам, вашата задача е с него да се върнете обратно и да приберете заложника. Както и да е заличите всякакви следи от вас...и от противника, по възможност. Инструктажът и екипировката ви очакват наляво по коридора . Имате половин час.

-------------------------------------------------------------

След половин час екипът ми - по-точно общо четирима от нашите - и четирима от Съюза бяхме готови за потегляне. Този път излязохме през друг изход, водещ към тайна врата в един магазин за хладилна техника. Един от екипа внезапно удари с юмрук някакъв, прокрадващ се насам. Хванахме го бързо и го попитах :
- Кой по дяволите си ти?
А на Мара казах:
- Подай онова въже.....
В това време един от нашите, който пребъркваше джобовете на натрапника каза :
- Чакай, от нашите е....намерих ID карта.
А лежащия на пода "заложник" каза:
- Бинго, умници...можеше да не ме удряте!
- Извинявай, стават грешки....казвай сега каква е ситуацията.
- Двама наши сътрудници са заложници на терористична организация, която прави биологични експерименти...точната цел не я знаем. Ние проникнахме в базата им, но те се оказаха доста повече и за да имаме шанс аз се измъкнах, за да им доведа помощ.
- Окей, тръгваме натам тогава. Бързо! Колите ни чакат отпред.
- Чакайте - каза агентът - почти съм сигурен че са ме проследили.
- Знаем това - отвърнах - нашите ще се погрижат.
Излязохме отпред и се качихме в две коли и потеглихме ... няколко сиви автомобила тръгнаха след нас, но поставените в засада наши ги блокираха бързо, осигурявайки ни безопасен път.....скоро щяхме да бъдем на мястото.

--------------------------------------------------------------------------------------

Спряхме пред масивна сграда и слязохме от колите.....тук беше мястото. Командирът на отряда каза :
- Така, разделяме се на две групи - едната ще се погрижи да измъкнем нашите хора, а другата ще унищожи инфраструктурата на терористите. Сторм, погрижи се да не остане здрава техника в тая кочина.
- Дадено - кимнах.
Влязохме през вратата и се разделихме - аз поведох моите хора към едната част, а другата група с агента тръгнаха навътре в комплекса. Ние внимателно напредвахме, дотук нямаше проблеми. Внезапно от една странична врата се появиха трима души, които откриха огън по нас. Не успях да реагирам навреме и един куршум ме уцели в плешката....добре че имах бронежилетка. Куршумът не успя да навлезе навътре, но тези които аз изстрелях имаха далеч по-голям успех - двама от тримата паднаха веднага, скоро и последният си получи дневната доза олово от екипа. Продъжихме напред доста по-внимателно и скоро влязохме в - очевидно - компютърният център на комплекса. По стените имаше буквално шкафове със сървъри, контролирани от два терминала в центъра на помещението. Двама от нашите се приближиха до терминалите и им вкараха дискове - очевидно с програма, която наруши командите им и на екраните им се изписа следното :
- Врати - отворени.
- Така - каза единият - осигурихме си лесно излизане.
Продължихме нататък, като попътно влизахме в престрелки с терористите, и унищожавахме всичко по-важно по пътя. Тръгнахме по един от коридорите, в дъното на който имаше помещение, охранявано от двама гардове. Елиминирахме ги почти без проблеми и тръгнахме напред. Откъм стаята излеята граната, която аз услужливо прехвърлих 20 метра назад към трима, излезли незнайно откъде. Влязохме в стаята, където свалихме още няколко терористи и се огледахме. В средата на стаята на стол седеше завързан човек, който погледна към нас:
- Аз съм агент Джон Крайтън....а вие трябва да сте от организацията.
- Точно...-казах му, а на екипа - хайде, изнасяме се.....агентите са по-важни, пък и си мисля че потрошихме доста нещо.....

По обратния път отстранихме останалите в района терористи. Обадихме се на другата група че се изнасяме и се отправихме към изхода на комплекса....