Опит за романче ...

[Jubei]

Сутринта ме завари над писалището в стаята .Всички още спяха .Пишех писмо до баща си .Наистина не знаех какво да му пиша , може би само няколко думи - ''Отивам на война '' ...В крайна сметка за него това беше най -важно .Дали сега щеше да ми обръща повече внимание ?Но какво значение имаше това сега , отвън се чуваха гласовете на войниците .Говореха си за разпределянето ни по окръзи .Нямах представа какво щеше да ми се случи от сега на татък .Какво щях да видя ,дали щях да се справя .Дали щях да умра ... После се сетих за сестра си и ми домъчня, реших и на нея да напиша нещо .Само че не знаех какво .По дяволите хвърлих четката към стената .От шума някой се раздвижи в насрещното легло .
- Не се ядосвай , всички сме по тоя път - измърмори Фукида .
Той стана ,протегна се и се прозя .
След като се върна от общата баня и се облече, предложи да излезем навън .Покрай нас кипеше работа .Списъците се разнасяха по стаите и се викаха съответните хора да тръгват към гарата .Още бяха в началото на коридора ,така че нямаше защо да бързаме .
- Ти поне имаш сестра ,аз съм сирак от 10 годишен .Баща ми почина при пожар .
Не че това ме успокои ,само ми стана по тежко .
- Не разбираш ли ,огледай се .Войната е единственото нещо което правителството е способно да свърши .Страната е изтощена от войната с китайците на запад .Според един съсед нещата не отиват на добре .Но все още държим фронта .Само че това няма да е за дълго .Погледни - той посочи нагоре .В небето се виждаха самолети .
- Виждаш ли ги ,красиви са нали , но ако няма с какво да ги подкараш ще си останат просто купчини метал .Те имат нужда от гориво за да летят ,точно както империята има нужда от нас за да спечелим .
Войната е единственото нещо ,което може да ми помогне в този момент .Това е моят път .Още в отвратително настроение едвам слушах тезата му .Дали наистина беше така ?Защо отивахме на война ?
Не знам ,нямах време и да помисля .Кратката ни разходка беше прекъсната от новината че проверяващите са стигнали до нашата част .Побързахме по стълбите и застанахме пред вратата на стаята .След около половин час пред нас мина някакъв трътлест чиновник със сивкави дрехи ,подобни на армейските униформи и един офицер .
-Рен Кобаяши ! - извика с все сила той .
Ние се стреснахме от вика ми .
Рен пристъпи напред .
-Вземи си нещата и чакай отпред ,виждаш ли останалите ?
Рен мълчаливо се запъти навън .
- Вие тримата кои сте ? - продължи чиновникът .
Казахме му имената си .Той взе да прелиства тънката хартия като я мачкаше всеки път .
Обърна се към офицера и след кратко мърморене и едно изпухтяване от негова страна излая :
- Към общата зала !
Поехме натам като Маруме започна :
- Тоя като че ли ни забрави , един списък ли не могат да направят там горе .
- Кой ги знае ,сигурно всички отиваме на едно място ,просто заради разписанието на железниците ни делят .
Аз вървях бавно .Въздухът беше застоял а прахът блестеше по лъчите на сутрешното слънце .Влязохме в общата зала ,която беше претъпкана .По лицата на всички се четеше униние . Някои бяха насядали направо по земята ,до вързопите си .Ние се настанихме до вратата прави ,за да сме по - близо до изхода когато дойде време да тръгваме към гарата .Разбира се това не стана бързо .Нагледах се на студенти ,военни и припрени работници .По едно време в стаята влезе възрастен мъж , не разпознах ранга му и обяви :
- В 11 часа трябва да сме на гарата за да отпътуваме за Сендай .Там ще бъдете обучавани в базата за военнослужещи .Аз съм полковник Ханеда.
След това извади някакъв списък и ни провери по имена .Всички бяхме тук .Той се обърна, всички наставаха и отново през коридора .Излязохме и се подредихме в колона по двама .Пристигнахме на гарата точно на време ,но влакът явно щеше да закъснее .Насядахме покрай перона .Някои направиха опити да се поотделят от групата но полковника бдеше като орел над плячката си и виждаше всеки един опит за дезертьорство .Към обед влака още го нямаше ,но на всичко взе да прехвърча сняг .Влакът пристигна .Отново ни преброиха по имена и се затълпихме по вагоните .Гледах в суматохата да не се отделям от моите съквартиранти .Седнах на торбата си и загледах през един процеп навън .От сутринта досега пейзажа на града беше изключително сив .Сивите облаци и тъмният пушек в далечината от комините на заводите .Снегът замазваше погледа още повече .Усетих че се унасям и отпуснах глава на стената .

[small_elf]

Историята е хубава - харесва ми.Стига да не се изгейши накрая де.Обаче - браво.

edit: Да е по-японско.

[Jubei]

Ха ,ха добре казано ...
Ще се постарая да не стане така .

П.П. Ама тая дума ''изгейши'' от гей ли идва или от гейша ?