Ъндърграунд стил®

[TheBeast]

Тренирах доста усърдно за Джак и колата му.Все пак не бях доста в кондиция,че да поемам големите рибоци и да ги бия.С Жаки тренирахме всеки ден всякакви маневри,дрифтове и драгове за да се усъвършенствам и да стана по-умел в шофирането на полигона,a от врeме на време идваха едни банди със Тойоти които ги биех без проблем.
Една вечер се върнахме със Жаклийн капнали от умора от тренировъчния ден.Хосе и Джелам праскаха карти на една масичка под една лапма на къщата и жулеха студена бира.Викаха:
-Вале…..Спатия……Пика...На ти говедо,земи тия 40.
Отидохме при тях и Хосе ме погледна и каза:
-Майк!Време е да срещнеш първия от лакеите на Макс Екс.Джак с Форд “Ескорт” Много мощна кола.Тъй като ние го предизвикваме той избира трасето…
-И?-попитах
-Избра 6 и Родстърс и уличките около тях-Индустриалната част е много кофти защото има разбити улици и са малки,затова внимавай!Състезанието е нощна обиколка. 2 обиколки с остри завои,високи виражи и 1-2 прави отсечки.Надявам се си научил дрифт-а,защото ще ти потрябва.Биеш ли го..Качваш се нагоре и гониш следващия…Наспете се с Жаки и утре вечерта е момента!-каза Хосе и почна да се кара с Джелам за карите си.
Последвах примера на Хосе и легнах да се наспя.
Вечерта пристигнахме всички на състезанието.Наизлязохме от колите,а Джак седеше в компания на едрогърди русокоси гърли които постоянно го питаха за ауспуха и скоростния му лост…ъъ.т.е на колата де.Поклатих глава и подвикнах:
-Готови ли сме?
-Йеп…..Да започваме!
Паркирах до форда.Двете коли изглеждаха толкова мощни-брутална сила съчетана със красота и изящество.
Жаки застана на прозореца ми,целуна ме и каза:
-Аз ще ти бъда секундант!
Тя застана отстрани,една от русите мацки застана срещу Жаки и смигна на Джак.Хосе застана на 3 метра между двете коли.Посочи Жаки и каза:
-Готова?
-Готова!
Посочи на Джак Секунданта:
-Готова?
-Готова!
Посочи мен и пита:
-Готов?
Кимнах.
Посочи Джак:
-Готов?
И той кимна и ме погледна.
Хосе дигна ръце и викна;
-Нека Господ е с вас и докато сваляше ръце викаше:
-ДАВАЙЙЙЙЙЙ!
Двете коли пилеха гуми 10-15 метра докато включат на втора.Джак почна да ме дърпа.Първия завой идваше,включих трета и навих волана,а Джак застана отдясно зад мен и го чувах как форсираше двигателя.Явно целата му беше да ме подпре и да загубя управление над автомобила.Левият завой бе дълъг,като веднага го следваше десен и остър десен завой.Набих спирачки и навих волана надясно,сложих първа и дадох газ.Колата се понесе настрани,като Джак ми влезе от вътре и съкрати завоя и ме изпревари.Следваше остър ляв,този път дръпнах ръчна и се понесох към завоя.На половината навих наляво волана и дадох газ,втора,трета и настигнах Джак.Следваше много дълъг десен завой.Давах газ като се движех със 140 и държах волана почти в крайно дясно.Гумите си казваха цената-бяха уникални.Толкова бяха стабилни,че само когато искаш,можеш да понесеш.Изби ме студена пот,а адреналина ми се качваше ежесекундно.След десния широк,следваше къс ляв и намалихме скоростите,а Джак беше все на 5-6 метра пред мен.После следваше поредица от леви и десни завои които бяха лесни,но някак си Джак успяваше по-добре да се представи.Очкаваше ме блок от 4 остри завои-десен,ляв,ляв,десен.На тях правехме красоти.Колите се носеха странично като излизаха от завоите със завидна техника.Поне това съм го тренирал доста.Очкаваха ме още два леки десни завоя преди старт/финала.Минахме с 160 през финала,а всички бяха полудели от публиката-чакаха финалиста.Отново широкия ляв,обаче този път със риск да се размажа на края на завоя набирах и се изравних с Джак.Дръпнах ръчна и още преди да е почнал острия десен,почнах да се нося и почти на половината на завоя дадох газ и дръпнах Джак, който замалко да се обърне в обратна посока.Следващия остър ляв го взех на ръчна и дадох мръсна газ като превключвах от 1 на 3.Вярно натоварвах двигателя,но беше необходимо.Следваше поредицата от завои които бяха лесни.Дърпах на Джак към 10-15 метра.Очакваше ме блока. Първите два завоя ги взех на ръчна и газ,а вторите два на спирачки с носене и газ която допринасяше още носенето.Намалях обротите и излизах от завоя. Джак от пушека който създадох се обърка и се завъртя и спря.Аз вече бях наполовина на двата големи десни,когато Джак излизаше от последния остър завой.Набирах здраво и прекосих финала първи.Набих спирачки и се завъртях три пъти като финал за мене.Джак наби спирачки до мен.Седяхме 3-4 секунди в колите вторачили се в една точка и захапали воланите здраво.Адреналина ни бе висок до небето.Жаки ми потропа на прозореца и аз излязох.Всички ме запрегръщаха.Хосе беше страшно доволен,а Жаки ми се бе яхнала на врата.Джак излезе от колата и ми подаде ръка.После каза:
-Добре караш момче…Ти си новия Ъндърграунд стил!
-А ти кажи на Макс Екс да се готви!-казах аз и прегърнах Жаки.
-1 е долу остават още четирима…Да се прибираме да почваме!-каза Хосе
-Жак,шофирай ти,не съм в състояние!-целия треперех.
Качихме се по автомобилите и си отидохме…..

[TheBeast]

След като се прибрахме всичко бе прекрасно,но тази дума беше относителна за мен…Досега много рядко успявах да направя нещо,като хората.Трудно ми беше да се интегрирам в Пасифик Бей дори с помощта на Хосе,Рико,Джелам и Жаки..Но с нея нещата постепенно се влошаваха.Виждах,че от харесването вече не бе останала капка и колкото и да я прегръщах и така нататъка,тя полека-лека охладняваше..Саймън беше извън града за около месец и освен,че тренирах си работех старата работа-разносвач…разтоварваше ме.
Докато карах пикапа по Оушънвю ми извъня мобилния:
-Майк…Трябва да поговорим…-каза Жаки
-Защо?-учудих се и ме обля студена пот и почнах да търся из ума си изцепки,но не намирах нищо за което да се подготвя.
-Ще те чакам в 21.30 пред Блок 61 в студентския комплекс.
-Добре…Ще дойда!
Затоворих й и цял ден си мислех, какво искаше Жаки.
Оставих вечерта пикапа и отидох с колата пред блока.Жаки се бе подпряла на капака на колата си и гледаше надолу и ме гледаше много тъжно и същевременно студено.Приближих я и понечих да я целуна,но тя се дръпна.
-Ами…..Майк,какво да ти кажа,може би според мен не сме един за друг…-каза Жаки и гледаше надолу.
-Погледни ме в очите-казах аз като и хванах брадичката и и вдигнах главата.Очите и бяха празни-гледаше ме все едно съм просто непознат.
Прилоша ми,единствения човек които обичах ме изоставяше посредата на всичко.
-Майк…..не съм за теб,ще си намериш по-добро момиче от мен!
Гледах я и сълзите и мъката напираха в мен.
-Утре ще мина да си взема нещата и заминавам-каза тя,качи се в колата и отпраши надолу.Дълго гледах как си тръгна.Огледах се и се качих на колата.Цяла нощ карах до ранни зори.Хосе направо ми стапяше телефона от звънене,но не вдигах…не исках,а и не бях способен да говоря без да се разрева.
Към 6.30 паркирах пред къщата…Хосе се запъти към мен,хвана ме за яката и ми изкрещя:
-КЪДЕ БЕШЕ МАЙК…КАКВО СТАВА?!
-Жаки ме напусна...-казах едва доловимо.
-КАКВО?……Тая мръсна к**ка.Забрави я!Саймън и Ти Джей са готови,да се срещнат с теб.Състезанието ще е драг-500 м на летището.Чиста игра…Много лесно стига да знаеш скоростите на колата си!
-Д-добре..-промълвих и бавно се отправих към стаята си и дочух Хосе,че каза:
-Почини си днес Майк,състезанието ще го направим утре вечер.
Трупясах се на леглото и гледах дълго към тавана.Не ми беше въобще кеф.Цял ден седях в стаята.През няколко интервала от време ми текоха сълзи от очите от мъка.Но стиснах зъби и почнах да не мисля за това.Взех ключа от колата и написах бележка на Хосе,че ще тренирам доста време на полигоните.Когато стигнах нямаше никой и нормално-беше вечер.Дигнах обороти.Форсирах двигателя и дадох газ и веднага включих,втора,трета,минах плавно четвърта и пета и бях дигнал към 180 км/ч.Така постепенно усвоих бързото и точно превключване. Беше наистина лесно ако имаш усет към двигателя си.цяла нощ тренирах.Добре,че нямаше блокове наоколо за да не преча на никой,а и както бях търсен от куките не ми се щеше да ме хващат.прибрах се пак рано сутринта.Хосе спеше,а аз отидох и се трупясах.Не беше минала все още да си вземе дрехите и другите неща.Мислех си за нея,затворих очи и не след дълго най-накрая заспах…

[TheBeast]

Събудих се някъде към 14:00…Бях рошав,мърляв и все така ми бе гадно.Все пак се стараех да не плача,нито да ми е кофти.Душата ми изгаряше.
Влязох да се изкъпя и след това слязох долу.Рико и Джелам ме погледнаха и казаха:
-Спокойно Майк…ще се оправиш.Както дошло,така отишло-нали знаеш?
-Да…Да! Знам!-казах накъсано и едва доловимо.
-Хосе те чака в магазина,щял да ти покаже нов изпускателен колектор…
Вдигнах ръка и се запътих към магазина като на магия.Жаркото лятно слънце печеше неумолимо и покрих лицето си с ръка и отворих задния вход.Отидох при Хосе,той ме погледна,ухили се дебелия бастун и каза:
-Как си човече?
-Как да съм Хосе.След такъв удар как да съм…
-Всичко ще премине,сега мисли за състезанието.Имам нещо за теб-Нов изпускателен колектор.Ще го сложим за да отиват вредните емисии на колата по бързо към изхода и да върви по-добре.Ей сега Рико и Джелам,ще я сложат.
-Добре…
Рико и Джелам влязоха и взеха колектора и го отнесоха към колата.Седнах на пейката пред къщата и си хванах главата като гледах надолу..Какво ли не ми минаваше през ума. Мислех за състезанието вечерта,но най-много мислех за нея.Защо го направи и каква и бе целта?Ясно,че я достигна,но защо?
Бях научил,че ако един човек истински обича ще пусне другия да живее и да се чувства добре. Исках да бъда мъж на място и така и сторих…Пуснах я да си гледа живота.Може би така беше най-добре и за двама ни,пък няма да ми е единственната...
Докато ги мислех тези неща колектора бе на място.
-Е,Майк..Готов си да ги смачкаш двамата гъзолизци-каза Джелам и се ухили..
Усмихнах се,какво ли щях да правя ако нямах приятели които да ме крепят.Просто не ми се мислеше,ако те ме изоставят или просто ме караха да се чувствам нежелан…Радвах се,че имам на разполжение Хосе,Рико и Джелам.
Качих се на колата,бях готов.Когато тръгнахме зад мен бяха тримата,а аз бях посредата.Чувството да караш с твои хора е неописуемо и нахъсващо.
Стигнахме пистата,а Саймън и Ти Джей ме чакаха с поредната женска агитка..Не ми пречеха жените,но двамата ми се сториха противни.Саймън беше мургав русоляв тъпак със черни цайси,син потник,джинси 7/8 и джапанки.А Ти Джей беше един дебел негър с червен каскет,червена тениска,дънки и чехли.Паркирах до тях и слязох.
-Е,готови ли сме?-попитах
-Чух,че си смазал Джако…Браво на тебе!-каза Саймън.
-Човече по-добре се откажи,защото ще ни гледаш само димните завеси..-каза високомерно Ти Джей.
-Незнам коя димна завеса ще гледаме,но сме дошли тука да се състезаваме и аз това смятам да правим,а не да си мериме чия пишка е по-голяма-казах аз и тръгнах към колата.
-Ще съжеляваш за думите си,глупак!-каза Ти Джей като ме сочеше и се качи в БМВ-то си.
Хосе застана пред колите и каза:
-Добре господа,чиста игра имате..500 м писта,всеки си има коридор и способности.Който неуспее да смени скорост-губи,който-счупи двигател пак губи.Всеки си има цел,който мине първи червената линия печели и минава напред…….Е,господа пригответе се!
Двамата ме гледаха много лошо и форисираха двигателите си,определно се чуваха,че са мощни,но и аз имах много да покажа,особенно с новата част.Две мацета станаха секундантки,а Хосе застана пред нас и каза на двете:
-Готови?
-Готови!-отговориха двете.
-Готови………Старт!
Тримата потеглихме много здраво.Саймън и Ти Джей имаха мощност и я използваха веднага.Включих на втора и веднага ускорих,като се изравних с тях.Натиснах и дадох трета.С един капак дръпнах.Саймън включи нитрото и се чуваше един свистящ звук.Смених на пета и дадох всичките нитро бутилки.Направо се изстрелях,а Ти Джей плътно ме следваше…Минахме линията почти едновременно всички…Наковахме спирачки и се завъртяхме.Отново с мръсна газ се върнахме към старта,за да разбереме кой е победителя.
Тримата наизлязохме от колите и отдихме при Хосе.Той говореше нещо по телефона,затоври,обърна се към нас и каза:
-Господа победителя в това успорвано състазание е………Майк това си ти!
-Мамка му!-каза Ти Джей и Саймън
Подскочих от радост и потупах Хосе.
Саймън и Ти Джей се качиха на колите си и отпрашиха.Рико и Джелам също се радваха и останахме още малко на пистата.Чух далечен вой на сирени…
-МАМКА МУ,ЧЕНГЕТА!!!!-каза Рико
-Сигурно ония копелета са ги извикали!-каза Джелам
Всички се запътихме към колите и се изнесохме на косъм.По стария път карахме с изключени фарове и само на късмет не счупихме нещо.В далечината виждах как 5-6 патрулки се въртяха по пистата и слизаха на талази ченгетата.Върнахме се в къщи и това бе поредното състезание.Вървях нагоре…Още малко оставаше…

[TheBeast]

С Хосе,Рико и Джелам си спретнахме голям купон с напиване и много мацета.Всеки дигаше наздравица-“За победителя” и постоянно страхотни момичета се умилкваха около мен и не спирaха да ме прегръщат и целуват по бузите.Хосе бе награбил една едрогърда руса мацка в едната ръка, в другата ми дигаше наздравица със шише бира и каза:
-Хей,любовнико!Не забравяй,че имаш среща с Карл и Бруно утре по обяд да се разберете как ще се състазавате,а и ползвай презервативи…Наздраве!
Вдигнахме наздраве и после не помня какво се бе случило,само дето в едно легло бях с още две момичета и само по долни гащи.Облякох се и отидох долу,беше към 12 и мобилният ми извъня,вдигнах:
-Карл е,след 5 мин. На паркинга до супермаркет “Галилео”!
Запалих колата и отпраших с мръсна газ натам.Когато излизах от двора на къщата две коли набиха спирачки,защото профучах покрай тях с ляв завой на ръчна и навлязох в насрещното.Светофара насреща светеше червено,но не ми пукаше.Продължих надолу като си правих слалом между бавно движещите се коли.Свих рязко надясно и пуснах по булевард “Симон Боливар” и скоро със свистене на гуми спрях пред Карл и Бруно на паркинга.Слязох и казах:
-Добър ден момчета!
-Добър ден….Така,разбрахме,че си новия претендент,но трудно ще минеш през нас,бъди сигурен!
-Незнам…Предшествениците Ви бяха и те сигурни,но бяха изпържени…Сега как сте вие не знам,но вие определяте правилата.
Ония двамата русоляви тъпаци се спогледаха и каза:
-Ок…….Значи,състезанието ще бъде типично пързаляне или както го наричат дрифт.Утре вечер на 6 етажния паркнг “Де ла Сол” на 43 и Мейфлауър.
-Добре,съгласен!
Двамата се качиха и с поднасяне на задниците и мръсна газ отпрашиха нагоре по булеварда,а аз тихо и спокойно си потеглих обратно към Хосе.Докато карах се замислих…Пристигнах в този град непознаващ никого и нищо незнаещ.Полека-лека нещата почнаха да се оправят-Хосе ми подаде ръка,Бях със Жаки,а сега съм на път да бъда Ъндърграунд стила на Пасифик Бей…Ами след като постигна живот и здраве това…после какво ще правя?Замислих се сериозно над това…Измислих го,но щях да го направя след като победя!Ускорих и се прибрах.Разказах на Хосе за състезанието и отидох да свършва две три-поръчки.
На другия ден се поупражнявах да взмимам завоите и бях готов.Вечертта всички се събрахме пред паркинга.Карл и Бруно дойда при мен и Хосе и казаха:
-Добре…..На всяко ниво има по три завоя,първия който стигне най-горния етаж-печели!
-Разбрано!-казах аз
Качихме се на колите и Хосе застана отстрани и каза:
-Еми пак аз ще давам старт……………3…….2…….1..Давай!
Трите коли изпилиха гумите и влязохме един след друг,първия завой беше ляв и последван от десен.Който от Бруно или Карл се качи пръв печеля и ме изхвърлят от състезанието и директно трябва да почвам всичко от начало…Затова настъпих и Карл го резнах,Но Бруно не ми даваше мир 3 етажа нагоре.Постоянно давах газ и карах колата да танцува наляво-надясно под звука от пилене на гуми.На един доста широк завой,Бруно не съобрази и влезе по широко в завоя и аз му влязох от вътре и с мръсна газ потеглих към предпоследните няколко завоя първи.На предпоследното ниво доста се хлъзвах,но слава богу ония бяха 1 ниво под мене.Най-накрая се качих горе и завоя бе редица леви и десни и най-накрая огромен широк ляв завой като за финал.Тримата отново се наредихме един до друг на завойте и последния завой дадохме всички газ и,а аз по магия така се хлъзха,че почти гледах флага по средата на завоя и задминах и Бруно и Карл и финиширах с едни гуми пред тях.Всички гледаха с затаен дъх и Хосе каза:
-Победител е…….Майкъл!
Всички луднаха от радост,а Бруно и Карл слязоха от колите си и казаха:
-Пожъна успех момче,Макс Екс те чака утре в гаража му на 8 и Вейнтур…..Бъди готов и ще се видим някъде из улиците на Пасифик Бей някой ден!
-Хайде момчета и момичета.Да тръгваме!-каза Хосе и отпрашихме към вкъщи…

[TheBeast]

След поредния купон не издържах вече,адреналина ми идваше в повече,а и умората ме гонеше.Не вярвах на себе си и на уменията си,щях да се изправя очи в очи с Макс Екс и неговата уникална кола-Бугати Вейрон която беше най-бързата в целия град,дори и в света.Колата му бе 1000 конски сили,W-образен 16 цилиндров двигател който развиваше от нула до сто за някакви си две и половина секунди.Въобще не я беше пипал откъм тунинг,бе събрал парите от състезания и бе непобедим откакто е на върха и сега с моята кола трябваше да го бия.Седях долу пред къщата на пейката и Хосе се зададе от задния вход на магазина и подвикна:
-К’во става Майк?
-Макс ме притеснява!
-Спокойно!Успокой се!-каза Хосе и ме потупа по рамото.
-Обадих се на няколко места и е време да ти направиме колата най-мощната..Ще я направим над 850 коня.Ще сложим 12 цилиндров V-образен форсиран двигател със 4 радиатора,нитро система и всички системи за тракшън контрол и спортни окачвания и всякакви глезотии.Сам немога да ги усигуря,затова ти извиках екип който да я подготви колата..МОМЧЕТА?!
Десетима монтьори в сини гащеризони влязоха,всеки носещ по нещо и главния механик каза:
-Това БМВ,ще го направим неузнаваемо!
Вкарах колата в халето за ремонти и всички се заловиха за работа.Докато гледах как сваляха стария мотор клетъчния ми извъня и се обадих:
-Надявам се да се подготвяш Майкъл,защото чувам,че си бил моите момчета лошо…Искам да се видим за да уточним кога и къде.След час на Мейфлауър и Мейпъл в кафето на Мерседес.
Затоври и аз също.Казах на Хосе и той каза:
-Майк,той е подло копеле и не му се доверявай..Отиди,разбери се и протакай докато ти подготвиме колата!
Погледах още половин час как свалят чарколяците от колата и после потеглих с пикапа към Мефлауър и Мейпъл.Паркирах пред кафето и влязох вътре-Малък барплот със една бабеса която подреждаше чашите, беше одимено въпреки работещия вентилатор,дънеше испанска музика от малкото радио а на една маса седяха двама стареца и играеха табла,а другите три масички бяха празни.Бабата ме погледна през очилата си и каза:
-Como esta,senior?
-Търся Макс Екс?
-Maxim,abeto!-провикна се бабата към задната стаичка.Оттам излезе Макс,говори там нещо със нея и после ме подкани към свободната масичка в ъгъла.Погледна ме усмихна се и се провикна:
-Nana,due cafГ© por favor!
-Испанец?
-Осиновен……Та Майкъл,разбрах,че си се справил със Джако,Ти Джей,Саймън,Карл и Бруно…Всичките коли бяха мои като почнах със форда и сега имам Бугатито.Найстина хубава кола.Ти как си, какво прави Хосе?
-Аз съм добре,Хосе бачка.
Бабата донесе кафетата,погали Макс по главата и изплямпа нещо.Усмихнах се и погледнах с неразбиращ поглед Макс.Той каза:
-Нана,каза,че съм бил нейната гордост и независимо дали ще спечеля или не аз винаги ще съм номер 1 за нея…Така Майкъл,смятам състезанието да е комплесно от всичко досега което си правил-спринт,драг,дрифт и точка А до точка Б за време.Само двамата…Който спечели,печели колата на другия,500 000 $ и прозвището Акулата на Пасифик Бей.Деня го избери ти…
Замислих се какво ми каза Хосе и казах:
-Когато съм готов,ще ти кажа,но смятам,че до края на другата седмица ще имам ден за теб!
-Добре!-каза Макс и ме отпрати.Казах “чао” на бабата и тя каза:
-Hasta la Vista,senior!
След това се върнах и казах на Хосе,той кимна с глава и каза:
-Наблюдавай какво правят,когато колата бъде готова и тествана,тогава ще кажем на Макс Екс.Засега почвай и се концентрирай!
След това отидох пак при халето и наблюдавах как шлайфаха купето което беше само по ламарина,всички части ги нямаше.Колата я бяха почнали отначало.Правеха стоманена клетка за купето.Режеха калниците за по-широки гуми и правеха по-големи дупки на фаровете за “Ангелски очи”.Надявах се колата да е готова,а аз се включих да помагам в следващите дни да направиме колата.Дните неусетно минаваха,а колата придобиваше убийствен вид-подсилен под,клетка за мен,sparco кит-ове,Нитро-бутилки,саунд-системи и .тн,но електрониката и двигателя бяха на друго ниво.Дори ми сложиха Битурбо за да има още по-голяма мощност.Бях доволен,адски доволен.Най-накрая колата бе направена и отвън-капак с огромен капак с двоен въздухозаборник тип “нос”,задно антикрило.Цвета бе перлено черно с две бели ивици по протежението на колата.Заплих двигателя чрез бутон старт,включих първа,като самото включване имаше интересен звук и дадох газ-цялата кола се тресеше от мощността.Имаше страхотен рев дори и да беше заглушен от 4те ауспуха отзад марка Ремус-все пак да не изневеряваме на традициите.Форисирах малко и излязох от колата,а около нея бяха монтьорите,Рико,Хосе и Джелам и ми ръкопляскаха.Погледнах към залеза и бях готов да се изправя срещу Макс Екс……..Бях Готов!

[TheBeast]

Качих се и покарах колата малко.Лепеше ме за седалката,а 4 точковите колани ме стягаха и се чувствах като в болид на формула 1.Колата беше уникат сама по себе си.Излязох от градската част и покарах по магистралта-колата без проблем дигаше 360 км/ч,а за 400 и трябваше и 8 скорост,но колата и така ми харесваше.След като я загрях се върнах при Хосе.
-Е,как е колата?-попита той.
-Не ми говори,защото целия треперя от адреналин…колата е убиец!-отговорих му аз.
-Май е време за заветния момент Майкъл-каза Хосе сериозно-Обади му се за да приключваме…
-Време е!-казах аз,извадих мобилния и набрах Макс:
-Ало..Майк е,готов съм Екс!
-Радвам се..Довечера на Пасифик Бей Интернешънъл.Аварийната писта…Там първо почваме.Очкаваме те!
Затоворих и прибрах мобилния и казах на Хосе.
Той изпука пръсти,взе дълбоко въздух,изпусна го бързо и каза:
-Това е..Да го спукаме!
Качих се горе в стаята ми,погледнах някои неща от стария ми град,повъртях се малко и извадих сака ми и си събрах нещата.Оправих си леглото като сложих завивките и чаршафите в гардероба.Затворих прозореца и дръпнах пердетата и сложих сака си в магазина.След това взех пикапа и се поразходих малко с него из Пасифик Бей и с носталгия гледах всичко-плажовете,центалната част и предградията и гледах как децата ритаха топка,тиинейджърите как пушеха и слушаха хип-хоп,а възрастните тичаха по задачи и се чудеха какво да правят в своя забързан живот.След това се върнах и Хосе,Рико,Джелам и още други ме чакаха.
-Време е Майк да тръгваме!-каза Хосе и се качихме по колите.В една стройна редица карахаме успоредно един до друг,като аз бях в средата и малко пред другите.Стигнахме летището и една мацка каза:
-От задните портали влезте!
Отдохме там и огромна тълпа се бе събрала.Макс Екс се бе подпрял на колата си,а до него в редица бяха паркирали Джак,Саймън,Бруно,Ти Джей и Карл.
Паркирах до колата на Макс Екс и излязох.Той се усмихна и каза:
-Е това е..Първо драг да се разгрееме,после от обратната страна тръгваме от старт до 32 улица в покрайнините.Оттам стартираме обиколката-32 улица,десен по улица “Родео”,десен завой по булевард Гълфстрийм по него,после надясно по индустриалната част,там ще има поредица от два леви и един десен,после десен по моста над река “Хъдсън” десен по 32 и финишираме,там 2 обиколки и после отиваме в индустриалната част покрай 6те силоза за мазут-дрифт-4 обиколки...И приключваме…Съгласен?
Кимнах с глава.
-Да потегляме тогава!
-Давай Майк-размажи го ревяха всички мои приятели,а аз погледнах Хосе за кураж.
Той ми кимна.Една мацка застана пред нас и каза:
-3.2…1…..Давай!!!
Изпилихме гуми като Бугатито на Макс просто виждах колко е мощно и ми дръпна,но доста бързо го настигнах.Колата ме слушаше и сменях перфектно скоростите,но беше доста мощна колата на Екс.Но и аз не му отстъпвах,виждах,че ми дърпа с два капака и се молех на чудо,обаче колата ми постепенно ускоряваше и скоро го изравних и така финиширахме.Едно момче дойде и каза:
-Наравно сте!
Паркирахме и излязохме от колите.Макс ми каза:
-Еми сега..Шанс…
Макс извади мобилния и каза:
-Подгответе трасето.Тръгваме!
Макс ми кимна с глава и форсирахме двигателите.Хлапето застана и изрева:
-Даваййй!!!!
Изпилихме гуми и тръгнахме обратно като профучахме покрай целия народ.Свихме покрай порталите и дадохме по булеварда нагоре.Постоянно правехме слалом между колите и Макс ми звънна и каза:
-Оттук в отбивката,булеварда под него, и всички големи улици до 32.Няма много завои така,че се стреми само за състезанието да мислиш.Свихме надолу по улицата и се вляхме в булеварда,но виждах,че Бугатито му е бързо,обаче нямаше добро сцепление точно с тази настилка на пътя.Задминах го Макс и свих надясно по улиците,а те бяха същински ад.В 22 и нещо беше огромен трафика.Навлязох в насрещното и гледах как Макс ме настига стремително затова използвах да му преча и във всеки сгоден случай го карах да настъпва спирачки от някоя внезапно появила се кола,така печелех преднина и то много.Имах още два завоя и почти стигах. На първия десен завой,който го взех на ръчна не загубих много мощност и наваксах.И видях как Макс малко повече се забави.Давах нагоре по улицата и после набих спирачки навих ляв волан и със носене и пилене на гуми взех завоя,като задницата се разклати наляво-надясно.Дадох мръсна газ и видя как Макс почти се изравни с мен и минахме старт/финала.Спряхме на метри от финала и излязохме от колите.Макс се ухили каза:
-Тук ме би…Добро каране,досега не бях виждал така да ме прецакват..
-А сега?
-Заставаме обратно и почваме!
-Добре!
Качихме се и застанахме на линията.Едно маце дотърча и каза:
-Съжелявам,че окъснях…Готови…Давай!
Изпилихме гуми и потеглихме надолу по улицата и със завой на ръчна взех десния по Родео,давахме надолу като се разминавахме с колите в насрешното и нашето платно.На булевард “Гълфстрийм” свихме с хлъзгане като почти навлязохме посредата на широкото кръстовище,дадохме газ и не се изпускахме.Нагоре по булеварда който беше почти празен бяхме успоредно един до друг.Обаче усещах,че колата му вече прегрява,но моята още не бе загряла,че да се счупи.Влязохме с пилене на гуми и поднасяне в десния завой и след малко в левия.Индустриалната част бе ад-стари разбити улици и трябваше хем да карам изключително бързо хем да не се разбия. Двата леви завоя бяха отвратителни заради настилката.Имах,чувството,че карам по павета.Излязохме с десен завой и по моста вече бе интересно.После след края на моста свих надясно и надолу по 32 улица.Макс и колата му изоставаха,явно беше прегрял,но успяваше да ме догони при първия завой.Поиграхме си малко с колите по булеварда и навлязохме в индустриалната част и се чу лошо друсване и завъртане.Явно бе,че Макс беше скочил в някоя дупка и се е завъртял.Аз продължих като излязох от индустриалния ад.Давах газ по моста и съкращавах възможно повече завоите.И финиширах първи и точно когато излизах от колата Макс мина финиш линията.Слезе от колата,огледа я и каза:
-Добре,че не се блъснах обаче и тука ме би..браво!Хайде към силозите!
Натам вече бавно карахме като впръсквах нитро за да охлажда по-хубаво.На тласъци карах,но не след дълго стигнахме на мястото където цялата компания ни чакаше.Застанахме и Макс от колата си каза:
-Слалом между силозите..Тръгваме отляво на първия силоз и после обратно и който първи стигне тази линия-печели!
Хосе застана и каза:
-Ок….3…2….1..Давай!
Изпилихме гумите и почна голямото хлъзгане,като двамата успоредно взимахме завоите,но колата на Макс прегряваше много вече и губеше от мощността си.Свихме покрай последния 6ти силоз и тръгнахме да се връщаме,Когато Макс леко ме чукна,защото много се залепи до мен и леко се отколоних и той ме задмина и финишира първи като го гледах как галантно взимаше завоите,но това беше неговия финал,защото го бих.Оставих го тука да си покаже класата.Спрях до него и излязох и всички ме наобиколиха и ме прегръщаха.Макс ме приближи и каза:
-Е,Акуло…..Ето ти 500 000 $ обещани!-и извади пачките от джобовете си и ми подаде ключовете от Бугатито.
Взех ги и погледнах Хосе и му дадох ключа и казах:
-Подарявам ти я,за всичко което направи за мен!
-Ама…Не я искам,искам единствено да си останем приятели!-каза Хосе и скръсти ръце.
-НЕ..Настоявам да ги вземеш ключовете!-казах аз и му подадох ключовете.
-Той ги взе и ме прегърна братски.
-Купон?-подвикна Джелам
-Не е лоша идеята!-каза Рико и всички се отправихме към къщата.Там вдигнахме грандиозен купон с много пиене,мацки и музика,а аз по едно време се измъкнах и сложих сака в колата си и се огледах.Дойде Хосе и каза:
-Хайде вътре влизай шампионе..Какво правиш?!
-Утре ще видиш!-казах аз и се върнахме вътре където купона продължи до зори.
На другия ден когато останахме само аз,Хосе,Рико и Джелам отидох до колата и казах:
-Моя път беше дотук..Дойдох,видях и победих както е казал Цезар!
-Какво искаш да кажеш Майк?-каза Хосе
-Ами ще си търся късмета и на друго място!
-Защо,остани тука и бъди с нас!-каза Рико
-Не…Така реших и така искам!-казах аз
-Щом си решил!Твоя е волята,ще те помним като най-добрия уличен състезател…Истинския Ъндърграунд Стил!-каза Хосе и ме прегърна.След това и другите същото го направиха.
Качих се в колата,сложих си слънчевите очила и казах:
-На добър час,момчета и благодаря за всичко!
-Чао Майк и знаем,че ще се върнеш все някой ден!-каза Хосе
Помахах с ръка и потеглих и след като излязох от Пасифик Бей се отправих по магистралата на живота….

КРАЙ!

[TheBeast]

Не чух кометар за края.Как е и искате ли продължение?

[Zap]

Доста дълго време чаках докато го видя тоз край и накрая това е факт. Ми ако искаш след месец някъде 2 можеш да направиш Ъндърграунд Стил 2 :> За момента разказа е със страхотен край въпреки,че малко се позачудих :>

[dddeeekkk]

QUOTE(TheBeast @ Sep 19 2007, 06:07 PM) Не чух кометар за края.Как е и искате ли продължение?

Освен "ЕВАЛА" и друго не мога да кажа
А за продължението- ако не го направиш ще ти се разсърдя