Bulfleet.com - Official Forums

Не спирах да бягам. Кошмарите все ме настигаха. Архимагът на Университета за Магически Изкуства ще си плати някой ден, о да, ще го накарам да падне в краката ми и да се моли за своя живот както и този на другите магове от университета. Била съм практикувала Демонология и Некромантика. Какво от това??! Половината от университета го правеха та дори и великия архимаг, но кой ще повярва на моята дума, една жена, в сравнение с главата на гилдията. Така и никой не прие, че една селска девойка може да надмине по успех и богаташите от аристократическите родове. Така и не преживяха, че не се съгласих да се оженя за тях. Нямаше значение, че не ме харесват като човек, само тъмните ми очи и дълбокото ми деколте имаха значение. Първата ми реакция, когато видях огъня беше да се скрия, но мирисът на топла храна и наличието на човешки разговори привлекоха вниманието ми. Нямам какво да губя така или иначе убийците на университета скоро ще ме настигнат, а сама шансът ми да се отърва от тях е минимален. Промъкнах се тихо зад един полузаспал мъж, който много прилича на някакъв наемник, но все пак в него долових и още нещо. Той рязко се обърна към мен, измери с поглед и се намръщи.
-Не се нуждаем от услугите ти жрице на любовта.
-Какво?!!??! С грациозно, но бързо като змия движение му залепих такъв шамар, че той отлетя около пет метра назад. Без да исках отделих малко магия при удара, но пък той си го заслужаваше. За съжаление този факт привлече вниманието и на другите двама от компанията. Единият, най-вероятно някакъв войник, опъна лъка си и изстреля стрела с завидна точност и бързина. На един метър около мен тя се превърна в прах.
-Спрете, всички!
-Коя си ти магьоснице и защо ни безпокоиш?
-Най-сетне някой с подходящи маниери. Казвам се Алис, ловецо и желая прикритие.
-Може би ние ще ти осигурим такова, ако искаш, можеш да се присъединиш към нас.
-Съгласна съм, но къде отивате?
-Без въпроси засега. А и още нещо, протегни дясната си ръка моля.
Значи този ловец знаеше нещо за магове.
-Добре, така да бъде.
На рамото ми беше татуирана сфера с всеки от елементите, но след пет-шест секунди тя се превърна в пентаграма, след това в око, после в тъмен череп и накрая… скрих рамото си.
-Това би трябвало да е достатъчно ловецо.
-Да, така е. Е господа, сред нас вече има маг-Елементалист, Некромант, Призоваващ, Илюзионист и какво ли още не!

Йее става все по-интересно

Поствайте по-често и направо нямате цена.

....първата ни нощувка се оказа твърде интересна - още преди вечеря ни посети огромна мечка. Докато се опитвах да я атакувам сбърках и мечката ме удари с лапата си. Паднах на земята, без да мога да се защитя от атаката на мечката...неочаквано обаче такава нямаше. Погледнах нагоре и видях стрелеца, който тъкмо прибираше лъка си и посягаше към кинжалите. В гърба на мечката беше забита една от стрелите на Симон, но явно на мечката не и пречеше много. Разгневената мечка нямаше да се спре пред кинжалите, затова се подпрях на меча си и се изправих. Тъкмо когато мечката вдигаше лапа да помете стрелеца, успях да забия меча си в гърлото й. Огромното животно се строполи на земята точно пред стрелеца, който почти очакваше да получи лапа я в главата, я в тялото....:
- Човек, спаси ми живота!
- Връщам си услугата, без теб и аз бях пътник - отговорих. - Защо й е на мечката да идва тук?
- Надушила е кръв. Само че откъде....
- Невъзможно е да е от улова, няма да се настърви толкова - каза Бри.
- Е какво тогава... - недоумявах.
- Да не е жена...ама къде тук?? - още не можеше да проумее Симон. В този момент Бри свали качулката си и ние със Симон потресени установихме че Бри всъщност е жена - както разбрахме по-късно Бриана МакЛиъри. Тя продължи :
- Съжалявам, че не се разкрих по-рано, но ако не бях предрешена никой нямаше да се съгласи да тръгне с мен. А пътуването за мен е важно....моля ви, нека това да не ви накара да се откажете. Сама няма да успея.
- Е, тръпката е важна. А и отчасти си права - каза Симон. Двамата погледнаха към мен. Вдигнах рамене :
- Е, какво пък...

....след тази случка седнахме да вечеряме край огъня. Вечерта мина в приказки и скоро стана късно. Решихме да си лягаме и аз си намерих удобно място близо до огъня. Тъкмо бях се унесъл, когато усетих някой зад себе си. Извъртях се и видях пред себе си една жена. Промърморих нещо, което явно не е било особено учтиво, защото отнесох един страшен шамар, който ме хвърли няколко метра назад. Усетих доста силна магия, иначе нямаше как да стане. Това се потвърди и от следващата гледка - изстреляната от Симон стрела стана на прах буквално на метър от лицето на среднощната ни гостенка. Тогава тя извика :
- Спрете!
Симон я попита :
- Коя си ти?
Тя отвърна :
- А, най-сетне някой с подходящи маниери. Казвам се Алис и имам нужда от прикритие.
- Предполагам, че ние можем да ти го осигурим, ако се присъединиш към нас.
- Съгласна съм. Ще ми кажете ли къде отивате?
- Без въпроси за момента. А, може ли да видя дясната си ръка? - стрелецът се беше сетил за татуировката, която повечето магьосници имаха. На рамото на жената имаше сфера, която се смени няколко пъти в различни образи, всеки от които показваше нейни различни умения в областта на магическото изкуство. Тя очевидно доста добре владееше магията, ако се съдеше по видяното. Още една интересна случка.....какво ли още щеше да се случи тази вечер ?

Проклета пещера - нищо не виждам. Минаха пет минути окакто за последно стреляха. Господи - смили се над мен... Става нещо необичайно... Облаците се разпръсват... проблеми с паметта. Пред погледа ми изникват неща, които не съм виждал преди... Може би това е от болестта... Дълъг полет над гората.
Името ми е Чеймбърс - Иън Чеймбърс, беглец от закона... Не съм от тези места...
Тези хора на хълма... пазят... Наемници със брадви и мечове... магьосник...
Нямам усещане за пространство - далечното е близко, а близкото - далечно... Искам да избягам... Те знаят къде съм.
Аз съм Иън Чеймбърс, но... Виждам го - приближава. Неясен силует - Господи спаси ме!

Събудих се по някое време на обяд. Не мислех че отново ще видя слънцето. В следващия момент дочух шепот.
-(Си)гурна ли си?
-И ти виждаш същото като мен - всичко е записал макар напредналия стадий на...
-На... ?
-Това от което беше болен. Определено е силен. Какво го е докарало до такова състояние дори аз не смея да гадая.
-Слушай, Алис, не мисля че е добра идея.
Установих, че шепнещите са само двама - някакъв мъж, звучащ притеснено, и жена, чието име дочух.
-Не можем да оставим нещата така - все пак аз го спасих. И мисля че...
-Чакай - май е буден.
Шепота спря и чух стъпки, идващи насам. Надигнах се леко - имах адско главоболие и се чувствах сякаш съм тренирал в някоя казарма няколко дена поред.
-Добър ден.
Не ме впечатли особено - дебела, очукана броня, голям двуръчен меч на гърба му. Типичен наемник.
-Да, здрасти. Имаш ли си име?

Доста интересно е и ако пускате по-често цена няма да имате

ама давайте по-често че по (средно) 1 на ден не ми стига
но браво
интересно е... доста

Ето още...С малко закъснение
***
Какво разбрах дотук…Че Бри не е момче а момиче,имахме магьосница на име Алис и едни странник който спасихме от сигурна гибел.Събархме се доста хора за това приключние,а храната никак не бе лесно да се намира.Тръгнахме към старата пещера на връх Островръх наречена още “Силамата” от древен забравен език се превеждаше “Окото на Еден”.Вървяхме по долината на една тучна рекичка.Бяхме заобиколени от смесени гори-иглолистни и широколистни дървета,къпинови храсти и високи треви.Върха се виждаше отдалеч-самия връх бе със снежна шапка,а по сконовете му лека полека имаше растителност.Трябваше просто да прокосиме реката и щяхме да тръгнем натам.
Докато вървяхме се натъкнахме на няколко лагерни огъня и кокали.Сър Де Рейнс взе кокалите и каза:
-Печено!
Алис пипна огъня и каза:
-Тука някой си е устроил бивак и си е тръгнал…-Алис взе едно малко клонче на ръката си,изрече две думи и клончето показа посока юг-югозапад-Натам!-и посочи с ръка близките храсти…
Оттам една стрела изхвърча и се заби близо до крака на Бриана.
-ЗАСАДАА!-изрева новодошлия
Бриана извади меча си,Де Рейнс също.Аз сложих стрела на тетивото си,а Алис създаде огнена топка в ръцете си.
-Симон…прати стрелата си към храста си.-каза Де Рейнс
Стрелях натам и от дърветата наизскочиха 8 човека.Бандити!
Единия замахна с тояга към Бриана,тя парира и го подсече с меча си и после паднали получи смъртно забождане в корема от Бри.Втория тръгна към мен,аз сложих лъка на гърба си и извадих кинжалите ми.С два бързи удара го повалих безжизнен на земята.Де Рейнс се биеше умело с меча си с двамата като парираше ударите им и нанасяше силни удари към двамата.Те се предадоха и побягнаха обратно по пътечката от която бяхме дошли.Алис прати огнената си топка към един и той се подпали,а другаря му се опита да го загаси,но и той се запали и двамата се овъглиха за секунди.Новодошлия наби двама с юмруци.Такива силни удари имаше,че мен ме възхити както и другите.Ступа ги и тръгна към нас усмихнат.Един обаче се надигна,а Бри извади нож и със въртеливо движение на ножа го закова за земята…Перманентно!
Всички тръгнахме отново към пещерата,а бандитите бяха очаквано явление…повече опит за нас.Прекосихме рекичката и почнахме да се изкачваме към “Силамата”…Там вече въобще не знаех дали нещо ни очаква или не…

Това пътуване към този проклет връх започва да ме нервира. Идеше ми да зарева. Странно, но в този момент дочух стенания от близката пещера. Обърнах се към групата. Те също бяха чули виковете за помощ. Открихме един човек, на ръба на смъртта, но благодарение на моите умения в лекуването и тези на Де Рейнс, успяхме да го спасим.
Все повече и повече наближавахме върха и тъкмо смятахме да седнем и да си починем някъде, когато улових сирен мирис на сяра. С всяка секунда той се усилваше. Изкрещях панически:
-ВСИЧКИ КРИЙТЕ ТЕ СЕ, ИДВА ДЕМОН И ТО ОТ НАЙ-СИЛНИТЕ. Още отдалече усещам миризмата му както и той моята. Най-вероятно се е насочил към мен. Не искам да ви въвличам в неприятности. Може да поемете по заобиколния път, ще се оправя сама.
-Дума и да не става магьоснице, аз поне мога да ти помогна. Мечът ми е специално благословен срещу демони-провикна се Де Рейнс.
-Пет от моите стрели пък са направени от чисто сребро и едва ли ще ти отнеме много от силата да усилиш ефекта им срещу демона-отговори Симон.
-Добре, но поне ти Бри и ти новако, останете някъде скрити. И без това имате малко почивка-отговорих аз. Te кимнаха макар и с нежелание. В този момент и другите усетиха силата на Хаоса. Стана необикновенно горещо и вследващия миг пред нас изкочи истински демон на Хаоса. Кожата му беше черна като нощта, а очите му червени, като два малки портала към ада. Той извади меч, който веднага лумна в зелени пламъци. На език по-древен от света, аз промълвих:
-Върви ви си изчадие на ада. Нямаме работа с теб.
-Нима?!-ръмженето на демона прозвуча като смях. Значи говориш нашия език, така ли? Е, това няма да те спаси.
С удивителна бързина той замахна с меча към мен, но точно преди да ме разсече на две, меч обгърнат в червени пламъци се сблъска с зеления. Стрели, една по-една, омагьосани от мен, се забиваха в тялото на врага, но резултат нямаше. Мълнии със огромна сила се забиваха в демона. Острието на Де Рейнс също, но резултат, малък. Какво по дяволите ставаше? Сякаш нещо пречеше на тази твар да умре.
-Това ли е всичко, което можете-отговори демонът, този път на езика на човеците. Моят господар ме подкрепя. Самият Хаос е на моя страна в момента. Очевидно някой е доста заинтересован да ви у….-последната дума беше прекъсната от още една мълния, която май имаше ролята на лек шамар. Отворих се към демоничната сила. Очевидно този демон можеше да бъде победен само с помощта на силата от която е създаден. С писъци другите от групата се отдръпнаха от мен. Ликът на Белиал, върховният демон на ада, се появи над мен. Протегнах ръка към демона. Той се спря. Изненада пробяга по лицето му, но нищо повече. Цялата сила на волята го накара да сбърчи лице в болка, за първи път от началото на битката, но зеленото му острие продължаваше като змия да ме приближава.
-СПРИ……. Драл’Тар, пазителю на планината. Гласът на демонът, Драл’Тар, сякаш раздираше тялото ми на парчета –Как е възможно да знаеш името ми? Ти тъпа ку…., това беше последното от него и после изчезна в тъмнината.
Все още обаче нищо не бе свършило. Погледът на Белиал още беше спрян върху мен. Навсякъде прокънтяха думите: Впечатлен съм!

....за щастие вечерта след пристигането на Алис мина гладко и успяхме да поспим преди утрешния преход, без някой да ни обезпокои. Рано сутринта тръгнахме към пещерата Силамата, където според преданията имаше портал....неясно за къде. Пещерата се намираше на Островръх - най-високата планина в региона. Виждаше се доир от пътя, по който вървяхме ние, а бяхме на десетки километри оттам. По едно време Симон ми подметна :
- Сещаш ли се защо е наречен Островръх?
- Ха-ха, да....личи си. - върхът наистина изглеждаше като подострен - тесен и висок. Дано има по-лесен начин да се изкачим догоре....

....продъжихме по пътя, когато внезапно ми се счу нещо. Обърнах се към вървящата до мен Алис, която каза :
- И ти ли го чу?
- Да, стори ми се че идва от онази пещера там.
Симон каза:
- Вие двамата идете да проверите, ние ще огледаме пътя пред нас.
Двамата със Алис заслизахме по стръмната пътечка пред пещерата. По пътя я попитах :
- Ще ми кажеш ли какво толкова казах снощи, че си заслужих такъв шамар? Мразя да не знам за какво съм виновен.
- Повярвай ми, не ти трябва да знаеш....наистина.
Е щом казва....междувременно вече бяхме слезли в пещерата и се оглеждахме за източника на стенанията от преди малко. Алис посочи с ръка :
- Виж, ето там!
Когато погледнах в указаната посока видях човек, лежащ на земята. Изглеждаше много зле. Казах на Алис :
- Помогни ми да го изнесем от тази студена пещера!
- Вдигнах човека, а Алис ми помагаше от едната страна. С дружни усилия успяхме да го изнесем извън пещерата и го оставихме да лежи под сянката на едно дърво. Алис предложи :
- Да се опитаме да му помогнем. Мисля, че знам няколко заклинания, които може би ще му помогнат...
- И без това няма какво друго да направим. Да действаме !
Алис каза няколко думи на непознат за мен език, аз също опитах някои от собствените си умения за лекуване. След това се обърнах към Алис :
- А сега какво?
- Сега остава да чакаме. С нищо не можем да му помогнем повече, зависи само от него.
Свих рамене и се изправих, за да огледам околността. Бриана и Симон се виждаха по-нататък по пътя, явно нямаха проблеми. Реших да се поразтъпча, но не бях стигнал далече когато Алис ме извика :
- Ела, той май се съвзема !
Веднага се върнах при двамата и погледнах към човека, който явно се съвземаше. Успя да се надигне леко, явно още не беше болен. Реших да го поздравя :
- Добър ден.
Той ми отговори.
- Да, здрасти. Имаш ли си име?
- ДеРейнс. - отговорих.
- ДеРейнс кой? Или си нямаш първо име?
Отговорих му :
- Джейсън ДеРейнс. Не си използвам първото име по принцип.
- А, ясно...
Прекъснах го :
- Стига си любезничил, по-добре се представи и ти.
- Добре де, по кротко....казвам се Иън Чеймбърс. как ме намерихте?
- Дочухме стенанията ти от пещерата и решихме да проверим. Извлякохме те навън и ти помогнахме доколкото можем.
- Благодаря за което. Да сте забелязвали няколко души наоколо, нещо като хайка?
- Не и в последно време. Да не те гонят?
- Да...не ти трябва да знаеш защо.
Тази реплика я чувах за втори път днес. Отказах се да разпитвам и продължих :
- Е, ако ти трябва да се покриеш можеш да тръгнеш с нас. Ако искаш де....
- Ами ако нямате нищо против, съгласен съм...я подай една ръка.
Помогнах му да се изправи и казах:
- Двама наши приятели ни чакат малко по-нататък по пътя.
- Нали няма да имат нищо против да се присъединя към вас.
- Надали...хайде, нямаме цял ден.
когато стигнахме до Симон и Бри ги представих един на друг и продължихме към планината. Не бяхме изминали много път, когато се натъкнахме на остатъци от лагер - явно някой беше нощувал тук. Алис вдигна една клонка и прошепна няколко думи. Клончето се извъртя в посока юг-югозапад, където имаше гора. Преди Алис да каже нещо от гората изскочиха осем души, очевидно бандити. Бяхме попаднали на засада! Аз и Бриана извадихме мечовете си, а Алис създаде една огнена топка. Двама от бандитите веднага се насочиха към мен - нека идват...завъртях меча си и с ловки движения порязах бандитите на няколко места. Преди да успея да нанеса по-болезнен удар, двамата ми противници хукнаха да бягат. Когато се огледах видях причината : останалите бяха добавили шест трупа към пейзажа, а на моите двама явно им се живееше. Ние тръгнахме отново на път..минахме през рекичката и се насочихме едно обширно плато, през което минаваше пътя и на което се помещаваха два сравнително големи града - Брейврок и Стронгхолд. И двата бяха силно укрепени и жителите им бяха защитени от нападения, поради което икономиката на двата града процъфтяваше. В един от тези два града щяхме да си починем от пътя, преди да продължим....към Силамата, каквото и да имаше там....

....преди да стигнем платото обаче, Алис внезапно спря и след няколко секунди извика:
- ВСИЧКИ КРИЙТЕ ТЕ СЕ, ИДВА ДЕМОН И ТО ОТ НАЙ-СИЛНИТЕ. Още отдалече усещам миризмата му както и той моята. Най-вероятно се е насочил към мен. Не искам да ви въвличам в неприятности. Може да поемете по заобиколния път, ще се оправя сама.
Аз обаче казах :
- Дума и да не става магьоснице, аз поне мога да ти помогна. Мечът ми е специално благословен срещу демони - казах аз. Симон добави :
- Пет от моите стрели пък са направени от чисто сребро и едва ли ще ти отнеме много от силата да усилиш ефекта им срещу демона.
Алис каза :
-Добре, но поне ти Бри и ти новако, останете някъде скрити. И без това имате малко почивка....
В същия момент наоколо стана страшно горещо, атмосферата се нажежи и отнякъде се появи ужасно създание - демон с катранено черна кожа, пронизващо червени очи и меч със ярко зелено сияние. Алис промълви нещо, отново на непознат език, демонът й отговори и светкавично замахна с меча си към Алис. С усилия успях да възпра зеления меч преди да разреже на две магьосницата. Видях няколко омагьосани стрели да се забиват в тялото на демона - за съжаление, без особен ефект. Алис изпращаше мълнии към демона, а аз започнах да го удрям с меча си. Без успех - адовото изчадие явно беше защитено от нещо много по-могъщо. В този момент демонът проговори с човешки глас:
-Това ли е всичко, което можете? Моят господар ме подкрепя. Самият Хаос е на моя страна в момента. Очевидно някой е доста заинтересован да ви у... - изречението беше прекъснато по средата от поредната мълния. Демонът сякаш почти не я усети....явно бяхме обречени. В този момент аз и другите бяхме поразени от следната гледка - във въздуха над Алис се появи лице на демон - ако правилно си спомнях беше Белиал - върховният демон на ада. Още неспособен да помръдна видях че дори демонът срещу мен беше изненадан. Погледнах Алис - изглеждаше адски съсредоточена, а демонът направи гримаса, от която си личеше че изпитва болка. Въпреки това той продължи да движи зеления си меч към Алис, която в този момент извика :
- СПРИ……. Драл’Тар, пазителю на планината.
Гласът на демона прозвуча много изненадано :
- Как е възможно да знаеш името ми? Ти тъпа ку.... - думата беше прекъсната от изчезването на самия демон, който сякаш се стопи в тъмнината на наближаващата нощ. Погледнах отново към Алис ...и Белиал, чийто гръмовен глас каза :
- Впечатлен съм!
....коя, по дяволите беше Алис??

Чакаме си продължението...

http://www.bulfleet.org/forum/index.php?showtopic=36998