Bulfleet.com - Official Forums

Хайдее умирам от любопитство после кво ще стане... Искам да продължите много е интересно

Дам, Уфи ис дъ бест... алонг уит 100000 адърс... да не се обидиш,де, ама и на други от лт съм фенка

2 дена до атаката.


Какво прави един войник, докато чака нещо да се случи? Пие. Или пуши. Може и двете. И гледа да извърти някой номер на висшестоящите, за да повдигне духа на останалите войници. Това правехме и ние. Да де, когато не копаехме окопи, поставяхме противотанкови прегради, разпъвахме бодлива тел и укрепвахме сгради. Бяхме свикнали вече със земеделската работа, което не пречеше да псуваме висшестоящите затова, че карат бойците да вършат изкопната работа. Ето как мина по-голямата част от деня ни:

5:30 сутринта

-СТАВАЙТЕ ПИЯНИ ГОВЕДА ТАКИВА - чу се рев откъм вратата. Ама беше още тъмно. Да не би да сънувах? Погледнах пак към вратата, понеже се бяхме уредили в една от по-запазените сгради, все пак да си ветеран си имаше предимства. Виждаше се накаква смътна светлина. В следващия момент усетих взрив в очите си, защото явно адски дебелият човек на входа се отмести встрани.
-Я па са в'рни ка'ет си бее че мноо е 'етло ма'аму- казах му не особено членоразделно.
-НАГЛА СГАН ПРОКЛЕТА, СТАВАЙ ВЕДНАГА И ДА МИ КОЗИРУВАШ ДОКАТО СЪМ ПРЕБРОИЛ ДО ТРИ ДА НЕ ТЕ РАЗСТРЕЛЯМ ЗА НЕПОДЧИНЕНИЕ - почти ме отвея реакцията. С този явно нямаше да се разберем. Другите също се разбудиха. Зийк първи видя госта и възкликна:
-Кога стана време за вечеря!
-МИИИИИИРНО! ЗА ПООООЧЕСТ!

Очевидно човека просто не можеше да говори тихо. Е, и уважението, показано от нас вероятно помагаше.

-АЗ СЪМ НОВИЯТ ВИ ПОЛКОВНИК!
-Искам си стария...
-КАКВО БЕШЕ ТОВА?!
-Нищо, сър, нищо - просто не можех да си затварям устата, когато трябваше.
-ДОБРЕ! ИСКАМ ВИ ВСИЧКИ В ИЗРЯДЕН ВИД ОТВЪН СЛЕД 10 МИНУТИ! ЖИВО!
-Чао ви сър и много здраве на вас и на родата - извика му Зийк, докато онзи минаваше странично през вратата.
-Тоя е луд - отбелязах аз след гръмовното затваряне на вратата, откъртило средно голямо парче от мазилката на тавана. - Какви ти десет минути, ние си спим с дрехите!

Две минути и над 40 различни псувни бяхме отпред. Навреме и в изряден вид, т.е. - различаваше се кое ни е главата и кое са ни краката. Трудно. След 30 минути викане полковникът ни прати да копаем окопи. Тъй като окопите бяха вече изкопани, се забихме в една от празните за момента сгради да си доспим.

5.30 следобяд

Върнахме се при полковника, за да доложим за свършената разлика. Той остана доволен. Да не повярваш, вика само 15 минути. След това ни каза да отидем да помогнем да се постави още бодлива тел.

6.30 следобяд

Докладвахме, че сме готови. Не ни повярва. Заведохме го. Клатейки с неохота глава ни каза да правим каквото си искаме до края на деня, но без да пием. Противен тип. Въздържател. Не че ни пукаше, какво е казал, но беше поставил пазачи на входа на кръчмата. И те въздържатели. Наложи се да се вмъкнем през тайния вход, разбито парче от една стена, деляща мазето на кръчмата от това на една разрушена къща, да си вземем колкото можем да носим, и да се върнем в къщата, която бяхме превърнали в свой дом, поне до атаката.

7.30 вечерта

След като състезанието по носене на бутилки свърши, със Зийк се отделихме от групата и отидохме на тайна мисия. Този полковник трябваше да бъде подобаващо посрещнат, белким успеем и да го изпратим скоро. Наминахме до склада, където вече достатъчно добре ни познаваха и взехме 4 килограма лепило за тапети (В тези складове се трупаше всичко, потребно и непотребно, даже и тоалетна чиния имаше. И нея взехме.), един трион, три парчета, по два метра всяко, въже, свещ и кибрит.

8.00 вечерта

Симеон Асенов II, както амбициозно бяха кръстили родителите му полковника, беше реквизирал цяла къща и си спеше там сам. И хъркаше по-здраво от Банцига. Тамън да заглуши звука. Намазахме го целия с лепило и изляхме остатъка върху и около него. Скоро стана едно цяло с завивките и непряко - с леглото. Отрязахме двата леви крака на леглото и подпъхнахме единия внимателно по средата. После преметнахме едното въже през една града на тавана и издигнахме предварително напълнената с... ясно какво... тоалетна чиния точно над него и я закрепихме внимателно с него. С другото парче вързахме единия край на тоалетната чиния за лявата страна на леглото. Единия край на третото парче дърво завързахме за третия крак на леглото, а другия за въжето, придържащо тоалетната чиния. Накрая запалихме свещта и я поставихме така, че да започне да прогаря бавно опорното въже на тоалетната чиния и търтихме да бягаме към отсрещната сграда, за да гледаме сеира от безопасно място.

Зийк беше преценил, че имаме една минута да заемем позиция. Тридесет секунди по-късно се бяхме разположили, а 14 секунди след това свещта си свърши работата. Тоалетната чиния падна, оплисквайки всичко в... ясно какво, а допълнителната тежест счупи отрязания крак и леглото се стовари на една страна. И така, полковникът лежа неспособен да мръдне в продължение на 15 минути, докато дотичат хора и още 20, докато го освободят. Половината от това време ние прекарахме търкаляйки се по пода от смях, като ни заболяха страшно коремите от усилието да сдържим смеха. Когато се съвзехме, полковникът отпраши към банята, а ние се прибрахме, поздравявайки се за добре свършената работа. Отпразнувахме я с ракия, бира и мезе, което се появи незнайно откъде. Моралът беше на висота. Абе печени сме си ние ветераните.

22.00 вечерта

Всички бяхме страшно весели и страшно пияни, даже се намери и кой козче да предложи. Пяхме, смяхме се, разказвахме си вицове и истории. И така до....

00.30 през нощта

Решихме да лягаме да спим, защото утре работа ни чакаше. Преди няколко минути беше минал войник от седми отряд, който бил на четири преки оттук, бил пристигнал тази вечер, и трябвало ние да им помогнем с укрепването на позицията им. Абе гадна работа.

02.45 сутринта

Беше прекалено рано, за да бъде рано. Чудех се защо съм си прекъснал сладкия, пиянски сън, когато чух далечни викове, едни от които учудващо познати, както и свирене на гуми няколко минути след това. Погледнах в ляво - Зийк също беше буден и беше наострил уши. Спогледахме се в тъмнината, нарушена само от бледия пламък на почти изгорялата свещ и се усмихнахме. След това не помня.

На сутринта пристигна новината, че напереният дебеланко бил преназначен и старият ни полковник се върнал на негово място. Не съм си и представял, че може да ми липсва толкова. Оставаше един ден до атаката.

Прочетох само първото мнение и някои нещо ми направи лошо впечатление.Бих те посъветвал когато пишеш за война в съвремието потърси информация как се води.Примерно 76mm оръдие не е за ПВО(противовъздушна охрана) а се ползва на някои фрегати.Една ракетна обстановка е доста по подходяща,а освен това днешните бомбардировачи(които са доста сходни и в много случай едно и също с изтребители що се отнася до конструкция)не са като тези от ВСВ.Нито се изсипват големи количества бомби което е доста скъпо и крайно неточно,нито летят на малка височина.КОето път от своя страна обезмисля използването на оръдие като защита понеже зенитните оръдия са ефективни на малки височини.И още нещо да допълня,ЕС не е военна организация така че го замени с НАТО.

Засега нищо немога да кажа относно идеята на разказа и сюжета поне докато не прочета по голямата част от него.


Ето тук малко информация за "македонската армия" информацията не е най новата но те едва ли имат пари ад си позволят повече.[url]http://www.topgun.rin.ru/cgi-bin/texts. ... 59&lng=rus[/url

BulSoldier написа:Прочетох само първото мнение и някои нещо ми направи лошо впечатление.Бих те посъветвал когато пишеш за война в съвремието потърси информация как се води.Примерно 76mm оръдие не е за ПВО(противовъздушна охрана) а се ползва на някои фрегати.Една ракетна обстановка е доста по подходяща,а освен това днешните бомбардировачи(които са доста сходни и в много случай едно и също с изтребители що се отнася до конструкция)не са като тези от ВСВ.Нито се изсипват големи количества бомби което е доста скъпо и крайно неточно,нито летят на малка височина.КОето път от своя страна обезмисля използването на оръдие като защита понеже зенитните оръдия са ефективни на малки височини.И още нещо да допълня,ЕС не е военна организация така че го замени с НАТО.

Засега нищо немога да кажа относно идеята на разказа и сюжета поне докато не прочета по голямата част от него.


Ето тук малко информация за "македонската армия" информацията не е най новата но те едва ли имат пари ад си позволят повече.[url]http://www.topgun.rin.ru/cgi-bin/texts. ... 59&lng=rus[/url

Абе кво ти пука за тия подробности историята е много интересна ! Искам вече да видя атаката, тогава със сигурност ще е най-напрегнато

Така първо да благодаря на феновете.Много се радвам,че ви харесва.

Bulsoldier--Ами ко да ти кажа не съм военен.Всичко за оръдия и техника съм научил от игрите.Тва за 76 мм знам,че не беше точно,просто ми се изтри от главата кое беше.Пък и моята информация е от Втората световна....
Таа мерси за поясненията не се обиждам,даже се радвам,че ми каза тези неща.
Бе аз търсих за Българската армия,то само разни разпоредби,устави,един саит с простотии.НИЩО няма.Ама руската армия си има страхотен саит,с машините ,които се използват,със видео клипчета.Таа така,които го кефи въпреки не точностите,да чете.Ще се опитам да оправя една част от тях.

Радак: А още нещо за бомбардировачите.Амии мислех,че тука Македония,Румъния,България нямат чак такива технологии.Представях си го като онези големи птици,които прелитат над градовете изсипват бомби и си отлитат.

Час 5:30,1 ден до атаката.
Бяхме в палатката на полковника.Вътре бяха още трима капитани освен нас с Ботъл и полковниците на средната и южната защита.Вазов сложи една касета в радио предавателя.
--Това е записът от вчера 00:15,Пловдив.--и пусна записа.
--Пук кърр....предавай на всички честоти!Незнам дали този запис,ще пристигне до вас....фссс....Тук има цяла армада!Огромна танкова девизия.Има самолети Камбера сринаха защити ни с първата атака.ДААН!!Пресвета божия майко...--след това се чу срутването на стена и дрънчене на вериги.
--А-аа,Аз ли греша или туко що влезе танк в къщата?--казах аз.
--Точно така.--каза мрачно Вазов.
--Но там нали имаше няколко танк батальона?--каза един от капитаните.
--Имаше.--
--Сър,генерал Христов ви търси.--каза подпуручика.
--Свържи ме.--
--Полковник предполагам,че при вас са всички ръководители на защитата.Слушайте сега.Днес заемете позиции и стоите нащрек за шпиони.Разбрах,че имало самолети при Пловдив,които са стреляли по нашите защити.От Пловдив до София няма нито едно летище,така,че ще трябва да летят до Бургас отново.Ще спечелите няколко часа.В момента на аеро гарата се приземяват 20 изтребителя,Дано да са достатъчни да ударжат бомбардировачите.--
--Ще го имаме в предвид,сър.--каза полковника и прекъснаха връзката.
--Всички на позиция.Знаете какво пазим.Живо,живо!--изскочихме от палатката и отидохме на нашата контролна точка.Края на магистралата.Ние бяхме северната защита,но след като летището е зад нас предполагам,че ще си имаме компания.

Час 9:00.
Стоях на покрива на първия блок до магистралата.Бях подпряс винтовката на ръба и оглеждах района.Голямата магистрала и полето.Нямаше шпиони.Радио станцията изпука.
--Как е?--попита Ботъл.
--Чисто.Край.--и така предстоеше един напрегнат ден в стоене нащрек.

Е, де не ме дръжте в напрежение продължавайте

Търсих в мрежата за оръжия и машини,ама нищо не намерих.Само разни глупости и инфота."Елате да се запишете в армия:,"Купете си пълната енциклопедия само за 30$"
Та така,няма начин разказа да стане достоверен.Или да има точни работи.Който го кефи да чете,които това го дразни да не чете.

http://www.topgun.rin.ru/ ето тука има много за жалост е на руски но информацията е огромна.