Bulfleet.com - Official Forums

Искрено се радвам, че продължаваш да пишеш Давай, двер! Много е готино

Продължавам по план...с 12 дневно закъснение,но продължавам

Кораба летеше бавно,тъй като бе голям,но и разстоянието не бе дълго.Зоран се бе качил върху сандъци със стари части и дърпаше дълбоко и изспускаше много леко и бавно.Наричаха го “индиянския метод” и по-новото “войнишката”.Вяра бе седнала върху един варел и държеше с ръце главата си и я клатеше.Миро седеше до херметическата врата и се ослушваше.
По едно време Зоран скочи и каза:
-Немога да стоя на едно място.Искам действие!
-Стой тук!-каза заповеднически Мирослав
-Нареждаш ли ми?-каза Зоран
-Да!-изрева Мирослав
-Хайде да те видя,де!-каза Зоран и блъсна Мирослав
-Момчета,момчета,не се карайте.на мисия сме!-каза Вяра като държеше Миро и Зоран на разстояние.
-Аз на него ш* м* е** м**** (тииииит)
Зоран дръпна червената ръчка надолу и вратата изфистя и отлепи нагоре.Зоран си подаде главата навън и се огледа,подаде сигнал за другите и каза:
-Тихо и в екстремни случаи само със заглушител.ОК?
-ОК!-казаха другите
Тримата потелгиха наляво по коридора.Трима Криланци се разхождаха и говореха явно на някакъв местен език.Зоран хвана пистолета си обратно с дулото към него и с три удара с приклада свали войниците.Миро и Вяра ги хванаха и ги издърпаха към друга стаичка ,завързаха и напъхаха стари парцали в устите им.Доста парцали се въргаляха по тази стая.Тримата тръгнаха полека нагоре към някакво стълбище.Отвориха херметическата врата и се озовха във външния коридор на кораба.През илюминаторите се откриваше прекрасна гледка.Коридора бе осветен само от авариийни червени лампи и не бе доста дълъг.Около 50-100 метра.Тъмнината за тримата бе прекрасно прикритие.Чуха се стъпки в близката врата свързваща коридора със салона за почивки.Тримата се скриха отново в малкото коридорче точно зад врата от която бяха влезли.Две войничета си говореха:
-Пиле,да отидем в нашата стая да си “поговорим”,а?
-Аха,добра идея!
Зоран просъска:
-Мръсни п****** такива най-ги мразя!
Двете войничета излязоха през другата врата.Тримата излязоха отново в коридорчето и видяха,че наближават Крилан.Доста кораби бяха стацинирани във висока орбита около планетата.Доста файтъри и совалки прехвърчаха край акустиращия кораб.Зоран,Миро и Вяра гледаха корабите.През високоговорителя прозвуча женски компютърен глас:
-Кацане след 2 часа,моля всеки военен пресонал да се прибере по стаите си и след това да излезе под строй навън.Благодаря!
Тримата специалисти побързаха да се приберат в стаичката.Два часа по-късно Зоран,Миро и Вяра отново бяха на конзолата на колесника.Той тежко се спусна надолу.Кораба кацна леко на площадката.нямаше никой,рутинен полет.Само три фигури скочиха от колесника.Беше прекрасен слънчев ден.Тримата се огледаха и само казаха:
-Брей тия са се уредили доста хубаво!
Зоран,Миро и Вяра тръгнаха към близките шубраци за да мислят по-нататъшен план за действие…

е не ако не се занимаваш с писане направо си си збъркал професията пич, хе хе
ама много на рядко беше почнал, даваи по план де хе хе
айде чакаме още :inso8 :inso16 :inso8

Вяра вървеше по тротоара на един голям булевард разделящ Административния сектор със Военния сектор.Бе слънчев 34 градусов ден.Слънцето печеше безмилостно и Вяра едва се влачеше по широкия тротоар.Влезе в първия подлез целия осветен в синьо-бяла светлина.Подлеза бе голям.Имаше кафе със мини водопад където хората бяха седнали на прохлада да пият нещо тонизиращо и разхладително.Вяра мина покрай едно магазинче и си взе минерална вода.След това отново излезе от подлеза от другата страна.Там имаше голяма табела на която пишеше-“Административен Сектор-вход 15” Вяра се упъти към Кметството за работа като съветник по военно-целевите въпроси….
Миро през това време вече полагаше тест за готовност в една от стаите на центъра по записвания във Военния Сектор.Въпросите му варираха от опазване на заложници до тактики по оцеляване на планета с малка концентрация на кислород…
Зоран бе в поредната кръчма разпускащ след първия работен блок.Неговата работа бе да тества компютърни чипове за изправност в ел.захранването.Работа далеч под нивото и клалификацията на Зоран,но засега това.Той бе почнал в Р.Корп. една от трите властващи корпорации в Търговския сектор.Най-труднто предстоеше…

Още искате ли?

Кратко и ясно: Да Вече ти казах че няма да пиша нищо, докато не прочета поне два пъти.

Човека ти каза - Продължавай................

Разказът се затваря. Дали завинаги зависи от Дзверо :!: