Bulfleet.com - Official Forums

Тука защо нокой не пише? Никой ли не го кефи. Кажете, мама му стара. Кажете, че не ви кефи и няма да се моря да пиша. Какво - мислите си че е лесно ли? 15мин игра, 45 мин описване!!! И кефа от играта отива по дяволите...

Не бе, просто не искаме да спамим темата:)

Айде давай че ми е интересно:)

RiverRun написа: Да знаеш, че някой оценява труда ти, наистина е нещо ценно.

Утре ще постна новата част, че неска много се ядосах и играх два часа Охх, колко имам да пиша. Ма нищо...

Казах ти го на лично - давай,дано довършиш това, което аз не исках,а причните за това са си лично мой...

Малко преди бара имаше магазин за екипировка. Реших да видя дали ще ми стигнат кредитите за нещо по-добро от моето.
-Добър ден господа - поздрави ни продавачката. На табелката с името й пишеше Кебла. - Разгледайте, разгледайте. Няма нищо кой-знае какво, защото ситите обраха всичко по-екзотично.
Около стената бяха подредени съндъци и аз ги отворих един по един. В най-крайния си харесах един вибро меч. До този момент бях с прототипа, защото може да се подобрява. Купих го и в последния момент забелязах нещо точно на дъното на съндъка - термален детонатор! Естествено, веднага го купих. С два-три такива мога да вдигна във въздуха половината от южната платформа.
Карт си хареса някакъв бластер и си го взе.
На излизане Кебла се извини още веднъж и промърмори, че ситите щели да й вземат бизнеса.
След десетина крачки стигнахме бара. Пред него стоеше сит на пост, но когато го попитах какво пази ми, ми каза да се махам и че е на пост. Бях свикнал да не ме разпознават - навсякъде в града имаше войници.
Още на входа ме пресрещна един възрастен мъж и ме попита дали ще купя тестето му за Пазак. Много обичах да играя в Академията и затова го купих за 50 кредита. Бях спокоен за парите си, защото при Кебла продадох всичката ситска екипировка, която събрах от Ендоровия шип за над 1000 кредита.
По средата на залата имаше голяма маса за пазак. От другата й страна стояха мъж и жена. Мъжът се представи като Никлос и пожела да играем.
Първата игра ме смаза, защото тестето ми е за начинаещи и има само положителни карти.
Предложих му втора и и гра и той ми рече:
-Хаха, много е освежаващо да видиш как някой иска да се пробва срещу професионалист. Глупаво от твоя страна, но приятно за мен - лесен начин за изкарване на кредити.
През тази игра изиграх точно една карта от моите. Късметът ми беше невороятен. Сега, като се замисля, май това е било най-добрата игра в живота ми. Картите които Никлос раздаваше, винаги се подреждаха точно до 20. Накрая той се ядоса, скъса си две карти и ги хвърли на земята, а аз продължих.
Барът представляваше кръг с четири зали, свързващи се в кръга. Влязох в едната - там две танцьорки туи'леци забавляваха доста хора. На излизане почти се сблъсках с някаква жена.
-Ох, извинете. Не ви видях.
-Спокойно, нищо страшно не е станало.
-Нека поне ви почерпя, за да се реванширам.
Тя се засмя и каза:
-Не се случва често да черпят сит. Повечето тук ни мразят.
Вцепених се за момент, но реших, че може да получа информация от нея и затова се държах колкото може по-естествено.
Карт се беше запилял някъде, може би при танцьорките беше останал, затова подсвирнах на един сервитьор да ни донесе две чаши бира.
Докато си пиехме бирата, тя заговори:
-Да знаеш, това че не съм в униформа в момента, значи че мога да говоря свободно. Само ще те помоля да не споменаваш думите ми пред някой командващ. Това е само работа - с ниско заплащане и дълъг работен ден.
-Защо се записа?
-Тогава ми беше обещано приключения, космически битки и полет с флагмана на адмирал Соул Карат - докато живеех на Телос и преди да се обърне срещу нас - той ми беше идол - мъж издигнал се от помощник до най-високия ранг във флота. Всички малки деца искаха да са като него... А вместо това ме назначиха тук, на тази затънтена планета. Само да можех да си намеря работа, от която да печеля повече, щях да напусна ситите и да отида в някой от Централните светове, може би дори Корусант.
Започнах да я харесвам. Не беше виновна, че са я подлъгали да се присъедини към ситите. Тогава нещо на ръката й избипка.
-Извинявай, трябва да отида до базата. Но може би ще се видим после? Всъщност, наколко офицери организират купон в южната част, в един от апартаментите. Защо не дойдеш с нас?
Съгласих се и тя си тръгна.
Къде се запиля този Карт?

Погледнах в съседната стая и някакво момиче ми извика:
-Ей, ти! Ела тук. Поръчах си коктейл преди половин час, а още не си го донесъл. Една дума на татко и ще те уволнят. И откъде взе тия дрехи? Кофа за отпадъци от Долния град?
-Извинете ме, госпожице, но аз не съм...
-Това беше, уволнен си! Ще си платиш за това! - и излезе от бара.
-Ама аз нищо не съм направил...
-Остави я - чух гласът на Карт зад мен - Такива разглезени хлапета могат да предизвикат повече неприятности, отколкото си струва.
-Да, сигурно си прав. Къде беше?
-Арената на Ажур. Ела, ще ти покажа.
Влязохме в съседната зала - почти празна беше. На едната стена бяха наредени монитори, пред един мъж и жена спореха нещо. По-нататък, в ъгъла се виждаше един родианец с два тежки бластера. Близо до него лежеше хътянин, от който щях да повърна. А от лявата му страна си говореха застаряващ мъж и бледо момиче, единия с двоен меч, а другия с бластери.
-Не мога да повярвам, че не си купил билети - чух жената до нас.
-И какво от това - виж кой ще играе - Точния Дънкан срещу Герлон. Победителя е ясен.
-Млъквай - мача започва.
Аз и Карт се доближихме до друг монитор да гледаме. На кръгла арена с много публика, лице в лице, стояха мъж на около четиридесет и друг, по-млад. Изведнъж прокънтя гласът на коментатора:
-Дами и господа, днес за вашето забавление ще се бият двупръстия Герлон и Точния Дънкан - предположих, че стария е Дънкан, защото си имаше по пет пръста на ръцете. Нека мачът започне - сега!
Герлон извади бластера си с бързо движение, което Дънкан се опита да го имитира, но изтърва бластера си и се наведе да го вземе. Герлон поклати глава, изцъка с език и стреля три пъти в тялото на Дънкан.
-Свърши, мачът свърши! Победител е двупръстия Герлон! Не че сте очаквали нещо друго...
И тогава монитора изгасна. Приближих се до хътянина и попитах:
-Извинете, вие ли организирате мачовете?
-Да. Защо? Заинтересуван ли си?
-Може би. Каква е опасността?
-Никаква - имаме си защитно поле, мачовете до смърт са забранени от много години.
-А печалбата?
-10% от всичко е за теб. Сега ли ще излезеш?
-Ами да, готов съм.
-Само още нещо - трябва ти прякор... Сетих се - Мистериозния Странник.
-Идеално, кога започваме?

След две минути бях на арената. Пред мен стоеше Точния Дънкан с вибро острие. Явно си беше взел поука.
-Дами и господа - вие го познавате, всички сте го виждали тук вечер след вечер да губи. Но днес е дошъл за прясно месо. Без минало, без име - той е Мммистериозния Странник!
Дънкан ме нападна докато заемах позиция за дуел. Завъртя меча в ръцете си в лъжливо движение и се опита да ме намушка. Вибро мечът ми беше широк и лек, лесно парирах и се опитах да нанеса удар под мишницата му. Някак успя да го избегне, но това го разконцентрира и след миг ударих със всичка сила във врата му. Ажур ме беше успокоил, че той няма да почувства нищо, дори и Ранкор да го удари. И наистина, вместо мечът да отсече главата му, той просто отскочи.
-Свърши се. Дънкан е победен. Но това не е нищо ново. Ще трябва да се постараеш, за да впечатлиш публиката Страннико!

Върнах се при Ажур.
-Добър мач, добър мач. Ето 100 кредита.
-Кога мога да се дуелирам пак?
-Ела след час - погледнах си часовника - 16:40. Купонът щеше да е в 18:30 - предостатъчно време.
-Ей, ела да те черпя една бира преди следващи дуел - подвикна Карт и ме поведе към бара...

След час отидох при Ажур.
-А, Мистериозния Странник се завърна. Е, готов ли си?
-Ще го размажа...

-Дами и господа - от лявата страна виждате най-упорития мъж на цял Тарис - него дори и обезпръстяваща операция не можа да го спре. Представям ви - двупръстия Герлон! А от другата страна е мъжът без име, без минало - Мистериозния Странник - учудих се,че пак повтори същото. Може би наистина не го бях впечатлил.
Герлон, за разлика от Дънкан, ме атакува с два бластера. Забързах към него, като по пътя се разминах с един откос. Изведнъж почувствах нещо и се хвърлих на земята. Два подсилени изстрела прелетяха през мястото, на което допреди секунда стоеше главата ми. Затичах се колкото можах по-бързо. Герлон извади вибро острие, но преди да замахне аз му нанесох удар, който нормално би го изкормил.
-Мачът свърши. Може би имаме изгряваща легенда? А може би не. Все още не сме впечатлени Страннико...

-Добър мач, донесе доста пари - рече усмихнат Ажур - ето ти твоите 10% - и ми подаде 200 кредита. Ако решиш да се биеш - следващия ти опонент чака -Лед. Не си много изморен нали?
-След пет минутки отивам.

-Дами и господа - представям ви жена със стомана по костите и лед във вените. Тя е бърза и тиха като самата Смърт - представям ви - ЛЕД! - овациите бяха чувствително по-силни от тези за Герлон и Дънкан. Нейният опонент, с две победи зад гърба си - Мистериозния Странник. Нека забавлението... започне!

Този път решихи да пробвам друга тактика. В ръцете си държах ситска пушка. Когато я видя, Лед се усмихна и натисна някакъв бутон на китката си. Не разбрах какво става и стрелях веднъж. Изстрелът ми по принцип трябваше да я уцели в лявата ръка, но той просто отскочи. Когато я удари видях лека лилава аура около нея. Твърде късно си спомних за Ларим и неговите щитове... Реших да си набавя след този мач. Преди да тръгна, извадих една малка спринцовка - стимулант за по-бързи рефлекси. Щяха да ми трябват, за да се докопам до нея.
Затичах се към Лед, а тя изстрелваше откос след откос по мен. За щастие стимулантът си вършеше добре работата и само леко ми одраска бедрото.
Освен, че беше добра с бластера, Лед беше и добър дуелист. Преди да успея да пробия защитата й успя да ме удари още веднъж в бедрото. Явно това е някаква грешка в системата на защитното поле, защото така ми парализира крака. Но преди още да се е нарадвала на успеха си, забих, или поне така би станало, меча си в гърдите й.
-Не може да бъде. Мачът свърши и Лед е победена. Ако успее да се докаже и срещу Марл, Мистериозният Странник ще бъде приет като един от най-добрите дуелисти на Горния град!

-Браво, много добре. Много зрители, много пари - ето ти твоята част - 300 кредита. Обаче ти препоръчвам да се потренираш първо преди да се срещнеш с Марл - той беше шампион две години подред, и въпреки, че вече е стар, все още е много добър с меча...

-Стигат ли ти толкова дуели за един ден? - попита ме Карт на излизане от бара.
-Да, даже и за седмица ми стигат, въздъхнах уморено, остатъците от стимуланта си казваха думата.
-Хайде сега, бих ти предложил да се върнем в апартамента, но е почти 18:30, трябва да отидем на ситския купон в северните апартаменти...

Северната платформа не се отличаваше по нищо от южната. Право пред нас беше входа на апартаментите. Но пред него две деца бяха преградили пътя на иторианец.
-Моля те, човеко, помогни ми. Връщах се от работа когато тези две деца ме пресрещнаха и започнаха да ме удрят. А са деца - какво мога да направя?
-Та то е само грозен инопланетянин. Дори не би трябвало да е в Горния град. Заслужава да го боли.
При последните думи се разкрещях:
-Махайте се, лапета, или вас ще ви боли след малко!
Децата избягаха с писъци.
-Благодаря ти, човеко. Повечето тук ни мразят...
-Май си ранен. Ето - вземи тази аптечка.
Иторианеца благодари и влезе в апартаментите.
-Какво ти стана преди малко? Можеше просто да ги изгониш. Защо ги заплаши?
-Не знам Карт, може би твърде много проблеми ми се насъраха напоследък, и избиха тук. Хайде, да слизаме.
Почуках на вратата и ми отвори ситката от бара.
-А. флизайти, флизайти... Ний малко по-раншко почнахми...
-Кой е на *хлъц* вратата?
-Фриятели.
Май бяха попрекалили вече. Предположих до няма и половин час всички ще се търкалят на земята. Така и стана - двайсетина минути по късно ситите си спяха на пода, а аз и Карт претърсвахме стаята.
-Бинго! Намерих една. Джейдън, сложи я ти.
Навлякох я набързо и излязохме от апартаментите. Беше идеалната дегизировка - покрива всичко, а тъмния визьор скрива и лицето.
След няколко минути бяхме при асансьора.
-Още един патрул, а? Внимавайте там долу - не зачитат и нас вече. Жалко, че не ни достигат войници да прочистим целия район от банди...
Очевиднио не ни беше разпознал, защото отвори вратата на асансьора.
Когато слязохме долу съблякох бронята и я сгънах на компактно куфарче, което да ми се побере в раницата.
-Къде научи това? Досега не бях виждал ситска броня в такова състояние.
-Незнам - отговорих честно. Карт ме изгледа подозрително и продължихме по пътя. Около нас всичко беше мръсно, миришеше на разложено и изцапано с кръв.
Изведнъж покрай нас прелетяха двама родиани и един човек. Присъединиха се към друг човек, изправен сам срещу три извънземни, чиито език разбирам, но не знаех как се казват.
Подредиха се едни срещу други и тримата нападнаха. Двама държаха вибро остриета, а третия, явно нещо като главатар, имаше някаква метална пръчка - къса и дебела. С нея удари единия родиан и той падна на земята в гърчове. Тогава първият извади малка кама и я заби в гърдите на родиана. През това време другите се биеха с мечове. Двата човека паднаха бързо - единия по същия начин като първия родиан, другия посечен от меч. Последния родиан беше намушкан.
Тогава оцелелите ни видяха и главатаря изкрещя:
-Избийте ги!
Бях се подготвил - с граната. Дори не успяха да ме приближат. За жалост взрива унищожи тръбата и не можах да я разгледам.
-Предполагам, че затова ни предупреди сита. Явно това тук е нещо обичайно. Предлагам да намерим бара.
Кимнах и продължихме.
Пред бара стоеше един родиан пак със същата тръба. Понечих да вляза, но той ме спря:
-Оставяте тук свои проблеми, или ние оставя вас вътре. Завинаги!
С това той ни пусна да влезем...

Извинявайте, че не пиша, ама почнах работа и нямам много време за игра. Утре сигурно ще постна следващата част.