Bulfleet.com - Official Forums

xaxaxa написа:. И освен това аз не съм Толкин пиша както мога,а какво мога не знам

Не съм казал че пишеш зле...мноо си ме кефи...кога ше има още

Тая вечер или утре. Много се дразня,че съм още в началото. Сякаш напредвам толкова бавно. Ще гледам да посъкратя малко идеите. :D
Никой ли от модераторите няма да каже поне думичка за моя разказ??

xaxaxa написа:Тая вечер или утре. Много се дразня,че съм още в началото. Сякаш напредвам толкова бавно. Ще гледам да посъкратя малко идеите. :D
Никой ли от модераторите няма да каже поне думичка за моя разказ??

Здравей, (о, от кога не съм се обръщал така, но нека не се впускам в подробности)
да, разказа е страхотен, идеята да го осъвършенстваш ме радва доста.Ще спомена, че имаш талант и фантазия.Мисля, че ще имаш доста голям напредък в писателската дейност.Предимно се занимавам да пиша стихове, но самата идея за разказа и цялостното му съдържание, ме въодушеви и бих искал да се включи в развитието му.На пръв поглед изглежда тъпо, но ще ти пратя на ЛС какво имам в предвид.

Приятно писане !
Поздрави,
RoYaL !

Благодаря ти много Роял

Във вяска легенда, се крие по един малък лъч надежда тя да бъде истина.Всеки невярващ в това, някога се среща с непонзнатото и невероятното, това което той ивнаги е мислил, че ен съществува...
Пред селер бе изправен Дисиос, той го гледаше с вперен поглед, а в очите на младият магьосник се виждаше страх и тъмнина.
Селер, който преди бе обеден, че не съществуват легенди, потръпна...
- Обетът между теб и богът на злото, ме кара да те взема при себе си и да станеш мой ученик - Каза хладно Дисиос
- ъ-ъ-ъ... ще съм безкрайно бла-а-агодарен, за мен е чест да се уча о-о-от на-великият магьо-ьо-ьосник - отговори плахо Селер.
- Но за да бъдеш мой ученик, ще трябва да не се запознаваш с никой и да не общуваш, след като станеш велик магьосник, научил двете страни на магията, не трябва да казваш, от къде притежаваш способностите си !
- Добре, Дисиос, така да бъде ! - Отвърна вече закрепил се, Селер.
Дисиос вдигна ръцети си към небето, образува се светъл купол от лъчи, който се завъртя покрай тях и те мигом изчезнаха.Той го отведе, там къде никой няма да го намери, където е изолиран и то божествата.Там той трябваше да се учи на магия, да стане най-великият магьосник и да се превърне в легенда.Селер мислише, дали има начин, да се свърже със света, но това бе невъзможно.Дисиос свали робата от себе си и я подаде на Селер: - Вземи я, тя ще ти трябва !
Селер бе схватлив, бързо разбираше, какво прави Дисиос.За не много време, усвои черната магия до съвъшенство.
- Кога ще опозная и другата страна на магията - попита Селер
Дисиос му метна един жезал и каза студено: Само избраният, може да научи двете страни на моентата, влез в мистичната гора, за да разбереш - и бавно Дисиос се отдалечаваше, чакаше Селер да потъне в гората, където ще изпита болката, страданието и силата да бъдеш най-великиятмагьосник.
...

RoYaL

Във вяска легенда, се крие по един малък лъч надежда тя да бъде истина.Всеки невярващ в това, някога се среща с непонзнатото и невероятното, това което той ивнаги е мислил, че ен съществува...
Пред селер бе изправен Дисиос, той го гледаше с вперен поглед, а в очите на младият магьосник се виждаше страх и тъмнина.
Селер, който преди бе обеден, че не съществуват легенди, потръпна...
- Обетът между теб и богът на злото, ме кара да те взема при себе си и да станеш мой ученик - Каза хладно Дисиос
- ъ-ъ-ъ... ще съм безкрайно бла-а-агодарен, за мен е чест да се уча о-о-от на-великият магьо-ьо-ьосник - отговори плахо Селер.
- Но за да бъдеш мой ученик, ще трябва да не се запознаваш с никой и да не общуваш, след като станеш велик магьосник, научил двете страни на магията, не трябва да казваш, от къде притежаваш способностите си !
- Добре, Дисиос, така да бъде ! - Отвърна вече закрепил се, Селер.
Дисиос вдигна ръцети си към небето, образува се светъл купол от лъчи, който се завъртя покрай тях и те мигом изчезнаха.Той го отведе, там къде никой няма да го намери, където е изолиран и то божествата.Там той трябваше да се учи на магия, да стане най-великият магьосник и да се превърне в легенда.Селер мислише, дали има начин, да се свърже със света, но това бе невъзможно.Дисиос свали робата от себе си и я подаде на Селер: - Вземи я, тя ще ти трябва !
Селер бе схватлив, бързо разбираше, какво прави Дисиос.За не много време, усвои черната магия до съвъшенство.
- Кога ще опозная и другата страна на магията - попита Селер
Дисиос му метна един жезал и каза студено: Само избраният, може да научи двете страни на магията, влез в мистичната гора, за да разбереш - и бавно Дисиос се отдалечаваше, чакаше Селер да потъне в гората, където ще изпита болката, страданието и силата да бъдеш най-великиятмагьосник.
...

RoYaL

Royal тва продължение ли е или просто добавка от тебе

Zvera_ написа:Royal тва продължение ли е или просто добавка от тебе

Продължение на последното написано от 'хахаха', казах че ще помогна.Ако ен ви харесва, кажете НЕ съм силен в разказите.
Някой от модераторите на раздела да изтрие едно от мненията ми :Р

Доста е добро. Надявам се че няма да чакаме много за продължението

Започва се отново. Простете за гневния изблик горе ама адски се ядосах.


Селер се събуди. Единственото, което виждаше беше тавана на своята стаичка в кулата от черен мрамор на Дисиос. Вече не си спомняше от колко време беше прекарал в тази проклета кула-месеци, години, всичко минаваше толкова бързо, че Селер нямаше време дори да се огледа. Както и да е, престоят в кулата му беше дал всичко, което му е нужно-могъщество. Безкрайните часове посветени на изучаването на смъртоносни заклинания бяха дали своя резултат. Селер беше се превърнал в един от най-могъщите магьосници на този свят, а учителят му неведнъж беше казвал, че той има таланта да се превърне в най-силният от всички. Друго качество, което Дисиос оценяваше у своя ученик беше неговата амбиция и жажда за сила, можеше да прекара дни без да мигне изучаващ някоя нова магия. Когато обаче си спомни задачата, с която го беше натоварил тъмният бог, Дисиос потрепери. Целият талант и могъщество на този младеж щяха да отидат на вятъра, защото никакво приготовление не можеше да спаси Селер от пагубната участ, която го участва накрая. Е, да благодарение на неговата жертва злото щеше да спечели вечната битка с доброто и мрак щеше да обгърне целият свят, но кой по дяволите го интересуваха тези неща-само боговете. Не че Дисиос таеше някакви симпатии към Селер просто мразеше боговете и би направил всичко да ги унищожи, но уви това беше невъзможно. Сети се, че днес на младия Селер му предстои първото изпитание в магическата гора близо до неговата кула. Дисиос изпрати телепатично съобщение до младия маг да дойде. Само след миг Селер изникна от сенките и каза:
-Викали сте ме учителю. С какво мога да ви помогна?
-Както знаеш млади ми ученико днес ти предстои тест в гората. Там ще трябва да покажеш истинските си сили и да за твърдиш името си на един от най-силните магове на този свят, но има и още нещо. Някъде в гората се крие съкровище съществуващо само в мечтите ми. Там лежи най-ценният дар, който един магьосник може да получи, но се пази. Ще трябва да се изправиш срещу огромна сила, за да ги получиш.
-Ако ми позволите да бъда толкова дързък вие защо не сте се опитали да вземете това ценно съкровище. Вашите сили превъзхождат моите значително.
-Не бъди толкова убеден младежо. Опитах се ала бях спрян. Както знаеш малко неща могат да ми се опълчат на този свят, бих казал че са точно трима-Белиал, Паладин и Гелейъс. Паладин направи заклинание така че да не мога да влизам в гората, което и до днес не мога да пробия за съжаление. Ти обаче си под закрилата на Белиал и няма такава опасност за разлика от мен. Както знаеш аз не тая топли връзки нито с Паладин, нито с Белиал, въпреки че нося черните роби. Срещите ми с тях никога не са минавали гладко, ако се сещаш какво имам предвид.
Селер се сещаше и за пореден път се питаше каква част от могъществото на този старец остава скрита под черната му роба. Когато го беше видял за първи път Селер едва намираше сили да говори, ала сега положението беше доста различно. Въпреки това младият маг не можеше и да си помисли да го покани на дуел, Селер просто щеше да бъде премазан като нищо.
Дисиос прекъсна мислите на Селер и каза:
-Приготви се да тръгнеш след около час. Гората се намира на север от кулата. Няма да мине много преди да я откриеш. Когато се прибереш, аз ще бъда в лабораторията.
-Разбира се учителю. Ще се видим скоро……………,надявам се.
Точно след час Селер вече изговаряше заключващото заклинание на кулата и се насочи към омагьосаната гора. Не след дълго той достигна границата на една величествена гора. Всичко беше прекрасно освен едно нещо, Селер не долавяше никакви признаци на живот, но това не го уплаши. След около половин час ходене Селер усети огромно количество магическа енергия събрана в средата на гората. По пътя си не срещна нито едно живо същество, което въобще не го успокои, но продължи. Минаха няколко часа и постепенно стената от дървета започна да изтънява, докато Селер не се озова на идеално гладка поляна. По средата и беше разположен златен сандък, който улавяше светлината на залязващото слънце и я превръщаше в кърваво червено сияние. Колко прекрасно помисли си Селер и се насочи към сандъка. Отвори го с помощта на едно просто отключващо заклинание, което го изненада, но не толкова колкото това, което намери вътре. Още малко му оставаше на младия маг да припадне, но се стегна и си възвърна хладнокръвието. В сандъка имаше само два предмета, но силата им беше вездесъща. Очите на Селер се спряха първо на един прекрасно изработен жезъл, чиято дръжка беше направена от чисто черно дърво, чиито сиви клони обгръщаха един огромен диамант. Беше очевидно, че този предмет щеше да увеличи силата на своя притежател значително. После погледът на младият маг се спря върху един огромен том със заклинания. По силата, която книгата излъчваше Селер можеше да каже,че вътре са събрани най-силните заклинания на този свят и не беше далеч от истината. В момента, в който посегна да поеме жезъла, един могъщ глас го спря:
-Ако ти е мил живота махни се оттук веднага!
Когато Селер се обърна да види кой го предизвиква той видя 15 магьосника облечени в бели роби. Това беше невъзможно. Със сигурност трябваше да е усетил толкова много магове, ала вероятно те са били скрити от енергията на съкровището.
-Опасявам се,че това няма да стане магьоснико.
-Добре тогава. Умри!
При тези думи петима от тях отидоха отзад и оформиха пентаграла на земята, докато другите десет направиха стена между Селер и братята си. През тези секунди Селер не си беше губил времето и изрече едно заклинание, което му беше помагало доста пъти. Огромна светкавица се заби в трима още неподготвени мага с такава сила и тътен, че земята под тях се разцепи, а самите магьосници бяха отхвърлени на няколко стотин метра от началната им позиция. Селер се усмихна. Тези хора щяха да съжаляват, че го бяха предизвикали. След това черната роба блокира една магия, която усети, че се бе насочила към него и я обърна срещу двама нещастници, бяха пред него. Ослепителна светлина избухна пред тях и ги обгърна в пламъци. Останаха петима пред него. Сега му се отдаде случая на Селер да тества едно заклинание, което беше научил скоро. Докато изговаряше думите той усещаше паникьосаните физиономии на маговете, усещайки съдбата си. Около петимата се оформи огнен кръг, който сякаш даваше сигнал за нещо по-голямо. Жертвите стояха като парализирани. Само след миг небето се разцепи и огромен огнен стълб се стовари върху белите роби. Огнената буря ги превърна в пепел за секунди и изчезна така внезапно както се беше появила. Тъкмо, когато Селер приготвяше следващото заклинание, петимата от пентагралата свършиха тяхната магия. След това припаднаха. Селер изпищя от болка. Имаше чувството,че огромна сила го притискаше от всяка страна. Не можеше да диша. Той успя да подобри положението си, но огромната сила продължаваше да го притиска, а силите му бяха на привършване. Тъкмо, когато щеше да прекъсне отбранителното заклинание от изтощение един глас го накара да забрави болката:
-Я се стегни. Ти си наследник на магически род древен колкото този свят. Силата ти е неограничена. Никой от нас не е бил побеждаван от смъртта. Тя няма власт над теб, нищо няма власт над теб каквото и да си мислят. ДОКАЖИ, ЧЕ СИ ДОСТОЕН!
Последното изречение вля неподозирани сили във вените на Селер. Тогава той забеляза микроскопична дупка в проклятието и вложи цялата си сила, за да я увеличи. Скоро заклинанието беше разбито. Младият магьосник имаше чувството, че ще умре всеки миг, но сега не беше момента. Време беше да се погрижи за самозванците. Сети се за едно прекрасно заклинание, което щеше да премахне умората му. След като повтори три пъти текста усети как нови сили се вливат в него. Затова пък тази магия изсмукваше живота на припадналите магове. Само след 10 минути от тях бяха останали само скелетите им. Селер се почувства по-добре. Взе жезъла и книгата със заклинания и се телепортира в кулата