Bulfleet.com - Official Forums

.....Сутринта както винаги станах на време, облякох се и излязох с колата. Реших първо да се отбия в онзи сервиз от снощи, бях силно заинтригуван. Когато пристигнах видях, че Стейси е вече там, поздравихме се и започнахме разговор с главния инженер на сервиза за някои състезания, които звучаха интересно.Вероятно довечера щях да отида да проверя как е. Сега бях обещал на Стейси да и покажа нашия сервиз, казах и да кара плътно зад мен и потеглихме. Скоро бяхме пред нашия сервиз - комплекс от няколко сгради, предимно ремонтни депа и тунинг станции, заобиколени отвсякъде със тестовата писта.Входът минаваше точно над трасето, което там се спускаше надолу и образуваше импровизиран тунел. Внезапно забелязах няколко коли, които не бяха от нашите - бяха на едни от бандите, май FMI. Явно се заяждаха с моя екип, тая обаче нямаше да я бъде.Слязох от колата и казах високо:
- Проблем ли има?
Единия от тях, явно главния ми отговори:
- Ти си ми проблема, на голям шампион ли ми се правиш, а?
- Това съм оставил на другите да преценят, на теб каква ти е работата да се заяждаш с моите хора?
- Няма да обяснявам на някакъв си простак каква ми е работата! Веднага се разкарай от града, иначе ще пострадаш!
..докато мислех какво да му отговоря, зад гърба ми прозвуча глас:
- Шефе, гле'й к'во маце има тука... -- Стейси беше излязла от колата и един от тези малоумници я беше хванал и се хилеше мазно. Водача им каза:
- Я, тая я познавам, наскоро се заяждаше с нас, я ми я доведи тука!
-..тук се намесих аз и казах:
- Пусни я веднага, защото ще си имаш големи непрятности!
- Хахаха----смееше се онзи --- ти ли ще ми каж---- думите му бяха прекъснати от винкел, стоварил се върху главата му от страна на един от моите хора. Другите бабаити тъкмо се наежиха, когато покрай нас мина Спортно Мазерати, което изстреля един откос от преносимата си картечница , след което колата се извъртя рязко и спря. От нея излезе младежа от сервиза, главният инженер и каза:
- Айде маймуни такива, вдигайте си чукалата и дим да ви няма.Веднага!
Онези се изметоха, а той каза:

Бих искал да поговоря с вас двамата....

.....Карах плътно зад Краш, както ми беше казал. Скоро стигнахме до сервиза, но там ни чакаше изненада. Една от местните банди бабаити се зачждаха с хората от сервиза. Краш слезе от колата и започна разговор с тях. Аз също слязох и тогава един от бандата ме хвана за ръката и започна да ме дърпа грубо към шефа си. Познавах го, скоро имахме разправия на една от тренировъчните писти около града. Краш се опита да се намеси и тъкмо тогава един от хората му удари бабаита по главата, оня се свлече , като чувал с картофи, а хората му веднага се надуха за бой. За наш късмет от някъде изникна сребристо спортно Мазерати с преносима картечница монтирана от пред. Шофьора изтреля откос извъртя колата и спря. От там излезе главния механик на сервиза от който си прибрах колата преди малко. След неговата поява бабаитите предпочетоха да се изнижат влачейки шефа си.
Младежа се обърна към нас и със сериозен тон каза:
- Бих искал да поговоря с вас двамата....
Краш предложи да влезем в офиса на сервиза. Там можехме да поговорим на спокойствие. Имах чувството, че ще е свързано с натрапниците, които току що прогонихме.............

Бяха ми казвали,че Кило Сити е най-доброто място да тестваш възможностите си като шофьор.Бях 30 годишен със кестенява коса и пъстри очи.Облечен в зелен гащеризон целия омазан с масло и на места по ръкавите и панталоните бях прокъсан,но това не ме интересуваше.Името ми......Само Вижън.
Рейса ме свали на отдалечената магистрала от Кило Сити и автобусния шофьор ми каза:
-Хей момче...Внимавай в този град!
Дигнах ръка към шофьора и автобуса тръгна бавно по дългата магистрала.Свчеряваше се.По небето се заизнизаха призрачни синьо-черни облаци върху оранжев оттенък по небето,а магистралата се събираше в една точка точно под тези облаци.Нарамих сака си на рамо,и трябваше да търся късмета си.Бях разбрал че състезанията вече навлизаха в разгорещен стадии и аз доста трябваше да наваксам.Трябваха ми спонсори,а аз едва имах 55 000 $ в джоба си и се надявах да се сдобия с четири колела по-скоро.Застанах на един хълм над града които полу-светеше,полу бе потънал в мрак.Само се чуваше рев на двигатели от пътищата и най неприятния за мен звук:намачкване на ламарини.Огледах целия град,но ми трябваше гид за целия град.Погледнах надолу..."мамка му и сега как ще сляза?"Тръгнах полека надолу...........Е поне слязох леко поотъртен и още по-мръсен и от преди,но слязох.Бях в някакво предградие.Мразех новите градове.Винаги местните се заяждаха и те и аз си отнасяхме боя.Един черен мерцедес прелетя край мен и от него изхвърча кутиика кола която ме удари в лявото ребро."Боже този град ще трябва дълго време да го опознавам".Тръгнах надолу по една улица,вдигнах ципа на гащеризона догоре и закрачих унило напред към свтлините на някаква сграда,а отпред пред нея бяха паркирали бая коли...

Влязохме с Краш и Стейси в офиса ми.Затоворих вратата и седнах зад бюрото ,Стейси седна на въртящия се стол пред бюрото,а Краш на един разгъващ се стол.
--Аз съм Нитро Котарака,главния механик на сервиза.Ще ви запозная с едни по различни състезания.--и извадих една папка от чекмеджето на бюрото.Отворих я пред тях.
--Какво е това?--попита Краш.
--Да го наречем пътни войни.--Оставих ги да поразгледат снимките по страниците.Видях как им просветна за какво говоря.Имаше всякакви коли екипирани с всевъзможни оръжия.
--Това драги мой са не много легални състезания.Но тък е играта.--обърнах на следващата страница.
--Състезанието преди два дни.Загинаха двама.Както вижадате победител е Котарака-Аз.Очаствах с Мецедес СлС.На финиала колата ми се разпадна.--
--Значи е много опасно.--каза Стейси.
--Хех даже много.Елате в с мен в гаражие.--и ние слязохме долу.
--Това са колите от миналото състезание.--посочих им с пръст една купчина стара желязо.
--Това са били коли?--
--Да бяха.--Видях ,че на Краш му стана интересно.
--А това там са екипирани коли.--Насочихме се към четири подредени лъснати коли.Първата беше Поршето карера.Сега имаше две картечници вместо фарове.На споилера бяха подредени три ракетки ФС. Другата беше Порше 912 с пневматичен чук на носа.Гъмите бяха екипирани с резачки на джантите.След това им показах един Джип Мерцедес с ракетомет на покрива и шоково оръдие от зад.Има малък обхват докосне ли коли с компютри електрическия шок ги изключва.
--Котарак?--каза Стейси.
--Да...--
--Как може да участваме?--Момичето показа голяма смелост.
--Първо трябва да екипираме колите ви.Краш докарай колата си.Екипирането става за около час най-много.--Той кимна.След 15 минути Краш и Стейси докара колите си в сервиза.Оставих ги да си говорят с механиците и да си изберат оръжия.Аз излязох и се насочих към тест писатата ни.Един хамър с мини гън на покрива обикаляше в кръг.Опред на бронята имаше метален правоъгълник с шипове.От задната страна на джипа на задната броня стърчаха две тръби.Предполагам за ракети.Предполагам ,че има и експлозивни гранати под бронята.Веднъж на едно състезание някой пусна запалителни гранати,стана много топло.Трябва да си екипираме колите и с пожарогасители.Някой гадове си слагаха оръдия за изкуствен сняг и пръскаха по предните стъкла на колите.За тези състезания се иска гадно въображение.Върнах се при Краш и Стейси.Разгледжаха католога ни.
--Избирайте избирайте.Довечера има състезание.Ако не успеете да се приготвите дотогава поне елате да видите за какво става дума в тези състезания.--и отидох да приготвя Мазератито си.
Бях праркирал пред сервиза.Оглеждах споилера да не съм пропуснал някоя драскотинка.
--Готина кола.Твоя ли е?--чух глас зад себе си.Обърнах се и видях някакъв "тип".
--Да моя е.Какво те води насам?--попитах го аз и се облегнах на предния капак.Този беше малко "размъкнат".Да се търкалях цял ден по улицата нямаше да хвана толкова прах колкото него.
--Ами....нов съм в града.За първи път идвам.Механик съм.Таа гледам това е сервиз и реших да проверя дали нямате нужда от още един механик.--каза той и се почеса по тила.
--Добър ли си?--един от механиците ми беше убит и сега ще е добре да запълня мястото.
--Двигател на Порше за 30 минути.--
--Нает си.Ела да те разведа из сервиза.--Разказах му за нелегалните състезания.Силно се заинтересува.Мисля ,че има талант човека.Хвърлих едно око към сервиза.Краш беше широко усмихнат.Заваряваха нещо на капака му.С новия отидохме в гаража.
--Имам нужда от кола.какво предлагаш?--заведох го в задния двор на гаражите.Под един огромен метален навес като на гарите на влаковете.Оставих го да си разгледжда колите.Имахме около 70 модела.Аз се върнах при Мазератито.Бях забравил да презаредя картечницата на капака.Проверих димките,пироните и маслата под задната броня.Всичко е готово.

Mazerati mc12
Ford Mustang GТ Roush
Mercedes
Hammer
porshe carera GT
jaguar XK
BMW m6
Ferari
Saleen s7
Това са колите представени до момента.Още с продължението.Video included.

Навеса бе голям,както и количеството ламарина струпана под него.Колите варираха от бракми произвеждани преди 100 години до нови модели,които бяха тотално смачкани.Качвах се по ламарините,оглеждах интересни модели,но един модел ми се спря на сърцето.Форд пикъп от 1975 година.Бе доста поочукан но някакси ми грабна сърцето тази кола.Имаше жълто-червени пламъци на предния капак или каквото бе останало от тях сега бяха ръждиви пламъци.Шефа дойде и ме попита:
-Е?Избра ли си нещо ъъъ...Името?
-Аз съм Вижън,само Вижън и да избрах си...
-Даа?
-Този Форд Пикъп-огледхме го-Колко струва?
-Като за теб...30 000 долара...
-Соленичко за такава купчина ламарина
-Искаш ли кола и подкрепа или не?
-Добре...Взимам го.
-Друго?-попита ме Шефа
-Ами искам и едно окачване за големи гуми,Реих да участвам в "Monster Trucks Derby"
-100 000 долара-отговори ми шефа
-Ами 2ра употреба,има ли?-попитах аз
-около 20 000 долара ще ти излезе и със слагането още 3500-отговори ми шефа
-Сам ще си го сложа.
-Ти си решаваш...
-Добре,ами само да попитам 2 неща....
-Слушам?
-Къде да отседна и как ти е името?
-Над гаражите имам стаи.Отседни в някоя от тях,обръсни се,оправи и после ела пак при мен като отпочинеш малко.Името ми е Нитро Котарака и само Нитро Котарака.
-Благодаря ти Нитро!
Той отиде към сервиза,а аз взех сака и се отправих към стаите.Там най-приветливата бе с изглед към улицата.Свтнах лампата заради вечертта и видях малка стая с едно легло в крайния десен ъгъл до прозореца с ролетни дървени щори,телевизор сложен на поставка срещу леглото в ъгъла,дървена масичка с две столчета пред леглото и едно килимче пред входната врата с болид от Ф1.Бе доста поизтъркан килим,но бе запазил цялостния си облик.Баня и тоалетна в едно-Душ кабина с хидромасаж,умивалник и моноблок тоалетна.Цялата бе в сини фаянсови плочки със бели прошаръци.Бянята и стаята я деляха една дървена врата,малка стая с кенеф но ми вършеше прекрасна работа.Влязох в стаята,съблякох се и влязох да се изкъпя и избръсна.След това влязох в стаята и на леглото имаше чисто нов гащеризон и нови обувки със оразмерител на краката т.е обувката прилягаше на номеро от 40 до 46...Моя бе 45 и обувката ми стана,а гащеризона все едно бе шит за мен.Хубав сив гащеризон със лачени сини кръпки по раменете,бедрата и на гърдите и имаше таг със името ми:Вижън.Перфектно!Полегнах на леглото и включих телевизора...Нищо интересно и го изгаасих.В главата ми почнаха да се заизнизват нещата които ми се случиха днес....Пристигането,наемането,уредена кола и сега настанен в стая,какво повече да искам?
Полежах известно време умислен и после станах,сложих си сака до леглото и тръгнах към Нитро...

.....със Стейси решихме да отидем на състезанието, но то беше чак довечера и имахме време да си изберем оборудване и да се поразходим. Когато стигнахме до оръжията се разделихме, явно си имахме различни предпочитания. Разгледах предлаганото и скоро реших да повикам един от техниците:

- Ще ми помогнеш ли да си подбера оръжие? Трябва ми нечие мнение...
- Няма проблем, казвай.
- Значи харесах си онзи малкия минигън вляво, какво мислиш?
- Като аз първо състезание е идеален - не прегрява, стреля бързо и не тежи много. Също така бих ти предложил да се оборудваш с онези димки и "лепкавите" гранати.
- И аз на тях бях се спрял, особено на последните. Изглеждат много ефективни.....
- И за последно : "фенерчето", нашия топлинен лек лазер - идеален е за разтапяне на пластмаси и нагряване на метал, ще ти бъде полезен..
- Мерси, ще можеш ли да ги подбереш и да ги монтираш на колата ми?
- Няма проблем...
- Пиши всичко на сметката ми, също и това което дамата си подбере, разбра ли?
- Разбрано...
Техникът се отдалечи, а аз излязох навън.Не след дълго се появи и Стейси и предложи да се разходим с една от колите на сервиза. Нитро ни даде един поочукан Форд Мондео ТуинФорс - хубава кола, след като се върнехме щяха да я стягат. Ние я взехме, този път оставих Стейси да кара, а аз се отпуснах на седалката. Уверена в себе си, Стейси бързо ускори по булеварда и навлезе в един от кварталите, който не се ползваше с добро име сред момчетата от северната част. Скоро след като завихме по една от улиците отнякъде профучаха куршуми и Стейси рязко сви встрани и изкрещя:
- Мамка му, какви са тези?!
- Не знам, но нека изчезваме!
Колата занесе на един от завоите и аз видях един със вид на мутра да стреля по нас със автомат. Извадих личния си пистолет, който винаги беше с мен и стрелях точно в корема...идиотът се свлече по-бързо отколкото е модерно за сезона. За щастие повече не се наложи да се разправям по този начин, защото изкочихме обратно на главната улица и Стейси се отправи бързо към сервиза на Нитро. Трябваше да му кажем какво е станало.....
Стейси заби спирачки точно пред сервиза, двамата скочихме и аз извиках един техник:
- Ей, къде е Нитро??
- Излезе, защо?
- Някакви идиоти от южната част на града стреляха по нас!
- Не е трябвало да ходите там....сами---тонът му намекваше че понякога явно има групови "екскурзии" натам.---Сега се приберете да си починете, довечера ще имате възможност да се разправяте с тях.....
....озадачени от думите му, ние се отправихме към стаите си, за да си отдъхнем малко.....

Тъй като колите ни , мойта и на Краш, бяха оставени в ръцете на техниците за преекипиране, нямаше с какво да се придвижа до апартамента си. Пък и след злополучната разходка следобеда в Южния квартал, предпочетох да отдъхна преди състезанието довечера, в стаите над офисите на сервиза. Не бяха кой знае какво на за временна почивка ставаше. Отпуснах се на леглото, затворих очи и се предадох на тръпката обземаща ме преди всяко състезание, имаше и някаква смътна тревога, но предпочетох да не и обръщам внимание. Какво ли точно ме очакваше, това нямаше да е обикновено рали, а по скоро битка да останеш жив.....
Стресна ме тихо почукване.
- Влез!
Вратата се отвори и в стаята влзе Краш.
- Готова ли си ? Време е, навън почти се стъмни.
- Да- отвърнах аз и грабнах коженото си яке.
Излезнахме пред сервиза, където вече ни чакаха. Колите бяха приготвени, моята, тази на Краш, Мазератито на Котарака и още две коли също екипирани, както и камион явно предназначен за извозване на повредените коли. Котарака и трима от хората му вече обикаляха нетърпеливо около колите. Двамата ги бях виждала и преди в сервиза. Вниманието ми привлече третия. Беше сравнително едър, добре сложен мъж на около 30 години с кестенява коса, която на залязващото слънце имаше червеникав оттенък. Беше облечен в нов гащеризон, такива носеха всички механици в сервиза на Котарака. Личеше си че е нов в града. Беше се облегнал на камина, от него се излъчваше спокойствие, сякаш нищо не може да го стресне....
Котарака ни подкани да потегляме. Качихме се по колите, забелязах че новия се качи на камиона. Тръгнахме по булеварда. След известно време завихме към южната част, близо до мястото на днешното ни приключения. Полека започнах да разбирам последните думи на Котарака...
На следващия завой излязохме на широк булевард, пресичащ целия Южен район, незнаех как се казва, тази част на града ми беше почти непозната. Улицата беше слабо осветена, в началото имаше нещо което напомняше на заведение пред което имаше сравнително по осветен паркинг с коли и група мъже и жени, явно от местните банди. ние също паркирахме там. Явно състезанието щеше да се проведе на този булевард и може би в мрежата от улички около него. Зачудих се дали няма да е по добре като начало да остана в страни и само да наблюдавам. Тревожното чувство от следобеда не ме беше оставило....

Спряхме и излязохме от колите.Камионът паркира на улицата извън паркинга.Отидох при групата хора ,който се кефеха на бракмите си.
--Добър вечер.--ухилих им се.
--Най-после.Залога е 30,000.--каза един качулат смешник.
--Участвам,участвам.--
--На старта.--Оня взе парите от мен и Краш.Хората тръгнаха към колите си.
--Стейси?--попитах я.
--Мисля да ви погледам от страни.--
--Както си решиш.Еи там в ресторанта има монитори.сложихме камери по трасето за да не се изпускат великите мигове.--
--Успех!--и тя тръгна.
--Е,Краш готов ли си за меле?--отворих вратата на Мазератито.
--О.даа.--и той влезе в БМВ-то си.Подредихме се при другите.Днес бях сложил още едно нитро.Пред колите излезе една мацка със знаме.Вдигна го.Спусна го и петнайсетте коли потеглиха с гръм и трясък.Пуснах малко от нитрото и и се изстрелях напред.Аз и едно Ламборджини Мурсиелаго водехме.След втория завой се позволяваха оръжията.Наближихме.Леко занасяне и...завъртях кртечницата на капака и надупчих Ламборджинито.Погледнах назад.Една кола се взриви и видях Краш да се изстрелва напред.Продължавахме по улиците.Чувах барабаненето на куршумите по задния капак.Колите бяха с подсилена броня ,но не чак непробиваема,затова завих и ударих един Форд шелби ГТ.Забих го в мантинелата.Водех затова пуснах шипове на завоя.Форда се натресе на тях.Спукаха му се гумите и излетя в една улица.Набарах радиото и пуснах Limp Bizkit--Rollin.Една ракета излетя от едно Ферари Ензо.
--По-дяволите кой пусна ферари тук?--тръгна да ме задминава ,но го спрях.Заби се в задницата ми и тогава пуснах маслото.Завъртя се.Спря странично и следващата кола се заби в него.Краш караше до мен.Изведнъж един Коенигсег мина покрай нас.
--Мамка му.--Краш завъртя картечницата и започна да стреля опашката ми.Спука гумите на едно БМВ.Отворих прозореца и изкрещях.
--Забавно ли ти е?--
--И питаш.--
--Аз поемам ракетата ти задръж тия малоумници.--
--Добре!--той затвори прозореца и заби спирачките.Остави две коли да го задминат след това се залепи зад тях и започна да стреля по тях.Пусна една лепкава бомба.След малко лявата и страна се взриви като я преобърна настрани и колата се приземи на капака си.Аз пуснах нитрото и отидох да гоня коенигсега.Хвърчах по улиците ,замалко не излетях от един завой ,но го настигнах.Знаех ,че не смее да ускори защото щеше да изхвърчи.Започнах да стрелям по него.Излизаха искри от задния му капак.Отзад идваше един Мерцедес СЛР следван от Краш ,който го топеше с лазера си.
--Само така Краш.-- изтсрелях една от ракетите под предната броня.Право в целата.
--Боже мой!--ракетата не настигаше Коинигсега.Пуснах нитрото и се приближих към него.Пуснах втората ракета ,този път го уцелих, завъртя се и спря.Краш ме настигна.Отзад още четири коли дойдоха.Решиха да дадат всичко от себе си.Четири картечници насочени към нас.Започнаха да стрелят.Пробиха задното стъкло.Ако не се махна от тук щяха да уцелят нитро бутилката.Пуснах каквото беше останало и се изтрелях напред.А Краш зави странично спирайки пътя им.Те се забиха в него.Разлетяха се железа.Те стреляха по него.Той направи едно кръгче пуснах една бомба в средата им.Даде газ и последва взрив.БМВ-то му пушеше.След това го изгубих от погледа си.От някъде дойде една пушеща карера.Блъсна ме,аз я блъснах.Стреляхме се един друг.Опитах се до го задмина ,но не стане.Сега дойде гадната част.Навлязохме в западната част.Нямаше лампи.Беше пълен мрак.Изгубих карерата.Отзад идваха пламъци.Краш беше взривил още една кола.Тя се удари в един стълб и се взриви видях поршето.Стрелях в него.надупчих го,но ми свършиха патроните.Едно ферари се появи от незнайно къде.Залепих се за карерата.Карахме в мрака.Пуснах фаровете.Един остър завой в мрака.После ускорихме по правата.Напред се виждаше мост.Додохме газ.След това беше финалът.Аз и поршето,зад нас Краш и ферарито.Наближихме и...излетяхме.Точно преди да скочим завих леко и блъснах карерата.Тя се обърна в полет.Отзад Краш стреля по ферарито,то по него. БМВ-то му остана без двигател.Приземихме се още малко и прекосихме финала.Краш също финишира,но надолу с главата.Завих и спрях.Отидох и извадих Краш от колата.
--Добре ли си?--попитах го.
--Да.--
--Залегни!--дръпнах го настрани.Един Ягуар излетя от моста и се приземи върхо смачканото БМВ на Краш.Към нас се приближи оня със залозите.Ето честно спечелени пари.
--Благодаря.--Взех парите и дадох половината на Краш.Той ми благодари и се качи в колата на Стейси.Тогава един черен мерцедес спря пред тях.Излязоха някакви мутри и бухалки.
--Я ми ела копеле.--задърпаха Краш от колата.Извадих моята бухалка изпод седалката.От камиона дойде Вижън с една тръба.
--Накакъв проблем ли има?--попитах най-грозния,който дърпаше Краш.
--Хей това е оная шибана Котка.--
--Даа днес ще има хубав улов.--Нападна ме.Блокирах удара му и го фраснах с всичка сила.Онзи падна.Друг ме нападна,но Вижън го спуна и го удари веднъж.
--Нитро внимавай!--извика Стейси.От мерцедеса се показа дуло на пистолет.Вижън ме издърпа настрани.Доста силно претърколих се до колата на Стейси.Чувах изстрелите.Краш стреля.Няколко пъти стреля в прозореца на гадовете.Отзад мутрите се разбягаха.
--Ще си имате работа с Трошача.--и избягаха.
--Да се прибираме.--казах аз.Скочих в Мазератито и излетях към сервиза.След като пристигнах в сервиза казах на хората си да внимават.Започваше се улична война.И то доста голяма.След това се заех да поправям колата.

След инцидента на пистата аз карах най-отзад и гледах в задния прозорец дали някой не ни следи.Мазератито на Котарака бе надупчено и покривено но все още можеше много.Момичето което бе с нас бе откачалка която допадаше за такава компания.В сервиза Нитро се обърна към мен и каза:
-Вижън....Ти ми спаси живота!
-Нямаш никакви проблеми Нитро!
Той ме потупа по лявото рамо и нареди,че мога да използвам всички инструменти и бои в сервиза и отиде да почива.Взех камионетката и я вкарах отзад.Нека хората идващи в сервиза не гледаха как оправям купчина ламарина.Все едно вдигах мъртвец от гроба,но си заслужаваше.
Вдигнах камионетката на крикове и почнах с развиване на винтовете,махането на шарнири,тампони,спирачните челюсти на задните колела и предните непресовани спирачни феродо дискове.После махнах и старите прогнили пружини.Прах и ръжда имаше навсякъде и като видях,че ще направя новия си гащеризон на нищо,облякох стария и прокъсания и продължих.Трябваше да се почисти калта и ръждата под камиона преди да тръгна свестно ново "Monster truck" окачване.Почна едно чегъртане което ми отне 2 дни като имах и допълнителна работа по скоростните кутии на едно Митсубиши Еволушън 7 и на Един мерцедес АМG.Скоростните им лостове не влизаха добре при зъбните колела и губеха мощност при превключване и износваха лагерите и мотора твърде бързо.Съня ми бе 6 часов като си лягах към един и ставах към шест-шест и половина за да съм на линя в сервиза.Нитро почна все повече и повече да ми се доверява и нямаше и с частичка да го подведа или предада.Чистех маслените петна из сервиза когато един Форд МондеоТурбо паркира в сервиза и от него изскочи онзи мъж-Краш.Той дойде при мен и попита:
-Къде е Нитро?
-В Югозападната част на тренинг,доколкото разбрах...
-Аха..Ти сигурно си новия...Вижън,нали?
-Да аз съм,а сигурно си Краш?
-Приятно ми е-стиснах ме си ръцете
-Работа има ли Вижън?
-В момента не,но аз имам работа...
-Каква?
-Правя си камиона за предстоящото ми дебютно състезание
-Оуу...Може ли да го видя как става,даже ще ти и помогна
-На крикове отзад е,но не бих отказал малко помощ
С Краш отидохме зад гаражите при Форда.Бях го напръскал с анти-корозионен шпрей за да няма нова прясна ръжда,достатъчна ми бе старата.
-С какво ще го доокрасяваш така да се каже-попита ме Краш
-Ами реших да му сложа едноцевна малокалибрена картечарка и сандък със шипове...
-Колко големи ще са тези шипове?-попита ме пак Краш
-Колкото да пробият гума със средна дебелина 6-12 см
-Добре....Ти си знаеш
Намерих сносно окачване от една стара автоморга близо до сервиза.С Краш го сложихме и вързахме кардана,но мотора бе слаб за такива едроцолови гуми.Намерих един запазен шест цилиндров V-образен двигател със винтов компресор от моргата на Нитро и го поставих във колата ми.Гумите изглеждаха иделано,със спици като витлото на самолетен двигател и грайфери дълбоки 25 см... изглеждаше перфектно!Когато обаче слагах мотора се наложи да изрежа капака за да минат всумукателните клапани навън.Сложих му отново слой перлено черна боя.После с лепенка отбелязах пламъците и нанесох ярко червено със жълти върхове.Излязоха прекрасни нови пламъци по капака заобикалящи клапаните.Направих и кометни пламъци по калниците и въобще не изглеждаше натруфено.Сложих сандък под легена на пикапа със метални шипове,а на тавана сложих картечарката която бе точна за калибъра си и стреляше с 5.56 мм.Измих колата,полирах я и светна.Изкарах я отпред и всички погледи на механиците и монтьорите в сервиза гледаха новата кола.Облякох отново готиния си гащеризон,сложих черни очила и синя шапка.Запалих Звяра и изръмжа респективно.От шосето срещу гаража се зададе Форда на Краш и със ръчна направи 180 градуса и спря до мен.От прозореца се показа едната му ръка и с пръст направи във въздуха въртеливо движение.Гумите на Форда изпилиха нагорещения асфалт и потегли.Гумите на моя Форд също изгориха настилката.Отидохме в западната част на града с рев на моторите ни.Паркирах на стартовата решетка и скокнах от форда.Аз и Краш приближихме организатора.Един рус олигофрен,който точеше лиги и бе пъпчасал като крастава жаба обаче броеше пачките и гледаше лукаво.Тоя ме погледна и каза:
-Нов?ОК...Вход 10 000 долара!
Преглътнах и едва извадих 5 500 и погледнах към Краш и казах:
-Още ще поработя...Да си вървим
-Чакай бе!Нема се отказваш лесно-укори ме Краш и даде още 4500
-Ще ти ги върна!-посочих с пръст към Краш
-Смачкай ги!-викна Краш
Отново бях във форда и търках длани в дървения полиран волан.Прекръстих се и казах:"Бог пред мен и аз след него...".До мен се подредиха още 10 камионетки.3 тойоти,два форда,2 хамъра,един фолксваген които бе направен изключително добре и две митсубишита,а те явно бяха отбор.Погледнах към скамейките,там бе Краш,а до него се настаниха Нитро и Стейси.Погледнах ги,форсирах двигателя,а винтовите клапани само всумкваха въздух.Приятелите викаха,а аз погледнах свтофара...Червенооо.....Жълто...Зелено.Включих първа.Доколкото разбрах маршрута бе през старата част на града.Порутените постройки даваха прекрасно рушене.Трошенето на стени даваха допълнително бонус,а размазани коли във стени,отгоре прегазени от друг..охааа.Имах 6 завоя от които 3 остри-2 игли и Г-образен.Стартирах трети,а пред мен бе едната Тойота и Фолксвагена.Имаше 2 обиколки и които е първи е шампион.След 2рата обиколка можехме да си покажеме "играчките".Зад мен се залепи Хъмара и ме подпря.Сърбеше ме ръката да дръпна ръчката за да се освободят шиповете.Завих на едната игла твърде широко и фордовете се низнаха пред мен,набрах скорост и се изравних с втория,оня ме погледна и ми се ухили.Чукнах го леко и той се заби в една колона и загуби скорост.Другия форд се залепи пред мен и не ми даваше ни път ни видимост.Минавахме през стара фабрика и имаше много стени и колони.Фолксвагена изнесе хидравлично борнята си напред и можеше лесно да счупи стена от стари рохкави тухли.Летяхме със 160 км\ч и аз първи счупих стена.Минах отново и "по погрешка" бутнах единия хамър.Той се завъртя,изгуби равновесие и падна по капак влачейки се над 40 метра.Зад него едната Тойота го блъсна и намачка.Шофьора излезе и избяга,а хамъра избухна като се разхвърчаха осколки и ламарини.Давах настървено напред,минах прилепен до втората Тойота Ге-образния завой и другата игла.Минахме покрай трибуните и там Краш,Нитро и Стейси бяха станали на крака и явно бяха угрижени.Минахме отново първия завой.Дръпнах напред и почнах масиран обстрел по Тойотата.Той мина вдясно от капака ми и извади шипове от колелата си.Включих на 5 и дадох газ.Пуснах част от шиповете и Тойотата,едното Митсубиши и Фордовете спукаха гумите и останаха на трасето.Останаха само Фолксвагена и другото Митсубиши пикъп.Във старата фабрика намерих пряк път през пещите за изпичане на делви.Минах през стената на едната пещ засилил се със 190 км\ч и се изпречих центртално отляво на митсубишито.Така му връхлетях и го размазах,че дори шофьора незнаех дали е жив.Завих наляво и отново поех по трасето.Настигнах фолксвагена който пускаше мини по пътя.Карах със 120 на зиг-заг по пътя и заобикалях мините.Настигнах оня лунатик и видях че ги хвърля през прозореца си.Рязко направих зад него дигонален завой и гепих едната мина във въздуха.Дадох газ и се изравних до кабината на оня.Направих му въздушна целувка,дадох още малко газ и хвърлих мината по предния му капак.Тя се активира и избухна като притисна и преобърна със салто фолксвагена надолу с тавана и гумите нагоре.Той гореше,стъкла хвърчаха наляво-надясно и се влачеше така точно преди старт\финала.
Паркирах пред организатора.Оня ми даде 150 000 долара.
-Бонусите плюс колите....
Дойде ми сладко това.Но камиона си имаше доста поражения.Тръгнах бавно към колите на Краш,Нитро и Стейси обаче пак ония бабаити се заяждаха с тях.Краш го биеха,Нитро бе на земята в несвяст,а Стейси бе разпъната на капака на колата на Краш от двама кретени.Засилих камиона и прегазих двата черни мерцедеса на ония.Взех металната тръба,скокнах и стоварих силен удар право по "Шефа".Хората които държаха Краш тръгнаха към мен обаче получиха по един метален откос.Стейси срита единия в чатала право по слабото място,отскубна се от "обожателите" си и се скри зад мен.
-ОЩЕ?-изкрещях
Ония взеха отново шефа си и го завлачиха надалеч.
-Краш как си?
-Бил съм и по-добре-Свиваше се в корема
-Можеш ли да шофираш?
-Мога...
-Аз ще взема колата на Нитро на теглич и него ще го кача до мен-казах аз,подпрял се на тръбата
-Лошо го удариха,но ще се оправи-каза Стейси
Взехме Нитро и колата му и отново бяхме в сервиза.Трябваше да обсъдим бая тези ненадейни нападения....