Bulfleet.com - Official Forums

Вятърът вееше сребристите й коси и брулеше лицето й със своите студени удари.Задачата бе на пръв поглед проста,но достатъчно трудна-да се открие и елиминира Каал Соулрийпър – според суховете,най-силния уорлок в Подземния град.Още от тук-малко хълмче,далеч от входа за руините на бившата столица на Лордерон-се усещаше силната воня на умряло и разложено,която изпълваше ноздрите на горката елфка.Челото й се сбръчка при мисълта,че трябваше да влезне до епицентъра на тази смрад.Откачи от колана си кърпа и я уви около устата си,за да се предпази поне малко.Елфката бе облечена в проста кожена туника,която бе взела преди много време от мъртвото тяло на човек-бандит на име Едвин Ванклийф и която не показваше много от формите й ,но загатваше за тях.Макар да беше кожена,тя имаше леки митрилови подплънки,които даваха огромна защита.Върху гърдите й висеше табард с емблема на Рицар на Алаинса-звание,завоювано с много битки срещу Ордата.Панталоните й бяха в тон с туниката-прости, но ефикасни.Бяха й подарък от джудже, живеещо в далечните мини на Баел Модан, за което бе изпълнила доста задачи.Ботушите й бяха дебели и плътни, главно защото често й се налагаше да посещава студените върхове на планините Алтерак.Тя беше крадец,мошеник,измамник – много професии бе изучила, повечето от които-не особено светли и чисти...
А името й беше Ишара.Според много нейни сънародници,идваше от древната кралица Азшара – владетелка на Елфите при техния апогей...и тяхното падение.
Ишара се извъртя и започна да търси панерата, с която бе дошла.Не обичаше подобни ездитни животни, но в случая бе наложително.Когато най-сетне я намери, мисленно я освободи от задълженията й и й даде разрешение да си върви.
След това се обърна и тръгна към огромната пещера наблизо, която,според слуховете,водеше до Подземния град....
В началото всичко изглеждаше сякаш са я излъгали.В следващия миг забеляза характерната слуз по пода на пещерата и надуши особената миризма на полу-разложено.А в крайна сметка просто за малко не се сблъска с Урод.В последния момент успя да се скрие в една скална ниша и да огледа през себе си.Виждаше малък кръх, в който седяха два Урода и някакъв мършъв немъртъв.Последнният щеше да е лесна плячка за елфката, но Уродите я притесняваха повече-един не бе такова предизвикателство, но двама означаваше да получава по две едновременни атаки от шестте им ръце.Да,Уродите бяха силни-но твърде глупави,за да знаят какво е обоняние...Ишара извади малка стъкленица с бледобяло ,почти прозрачно, съдържание-колба за невидимост.Изсипа съдържанието й върху себе си и тръгна бавно покрай Уродите.Всяка крачка и се струваше прекалено шумна-а макард те да бяха глупави,пак щяха да се опитат да размажат нещо,което шуми-и твърде малка.Чувстваше се сякаш всеки миг ефектът на колбата ще я изостави в ръцете на двата “слепени трупове”,каквото всъщност представляваха Уродите.Премина покрай тях,а после и поракй немъртивя.Тъкмо да влезне в малкото проходче от другата страна,й се стори,че вижда как той я гледа.В следващия миг си каза,че няма как да я види и е най-добре да побърза,шмугна се в тясното проходче и се изгуби насред тунелите...
Намери изход близко до Магьосническата част на града.За жалост,излизаше точно в отровната рекичка, която обикаляше централната му част.Ишара удари с юмрук в стената от яд и тръгна наобратно.Преди да се завърти напълно още,усети как някакъв глас се бута в съзнанието й като неканен гост.....
-Я виж ти....това жалко подобие на немъртъв бил прав.....наистина си имаме натрапник!-гласът говореше развеселено,все едно е рождения му ден.-А сега да видим какво ще каже вишестояшия ни Варитамас за този пробив в защитата.....и какво да правим с теб,малка непослушничке!
В следващия миг силен магичен залп се заби в съзнанието й, карайки я да припадне от болка.Последното, което видя или по-скоро почувства, бе увиването на нещо слузесто около кръста й......

Номер 1! Супер е! Яко се радвам. Обичам елфи...а и има нещо мноого познато в името на Каел :D

Редакция(Немъртвия):Не е онзи Каел,за който си мислиш Него чак в The Burning Crusade ще го видим

Така ли? Нема значение. Мене ме кефи презимето му!
Пак аз:Тоз е трейнъра 60 лвл за Warlock в Подземния град Онзи ще е лидерът на Кървавите елфи сигурно

...стражите я завързаха.Беше в безсъзнание.Дойдоха Черния череп и приятелите му,очевидно е дигната тревога.
--Задрасти Майк!--кимнах му.Той погледна.
--Как я видя?--попита ме магьосника.Вдигнах ръце.Чух я или я усетих.Не мога да кажа ,че съм я надушил ,защото Бонго смърди ужасно.По канала се задеде Бетор Айсшард.
--Ааа...елф значи...мха ха ха...глупави заблудени нощни създания.Мислят ,че могат да проникнат тук...нхе хе хе.--обикаляше около нея.Ритна я и впери поглед в мен.
--Ти?--гледах го в очите.
--Дааа ти я усети.Добра работа буклук такъв.Сега я махнете от тук.Заведете я в клетките при алхимиците.Може да я накълцат и да я превънат в Урод.ХА ха ха ха....--тръгна обратно по канала дълго чувахме гадния му смях.Война я метна на гръб и тръгнахме към Блестящия Бряг ( The shining strand). Спряхме пред входа.Долавях звуци на електрическо пукане и някакви крясъци.
--Защо спираме?--попита уорлока.
--Мисля,че тя се събужда....--стоях зад големия войн и гледах елфката.Черната и коса визеше надолу.Изведнъж тя дигна глава и светештите и очи се впериха в мен. Посочих я с пръст.Черепа дойде при мен.
--Ахаа субудила се е.Давай към клетката.--и отново тръгнахме.
Изведнъж се разнесе думкане на барабани.Тревога.Този път сероизна тревога.Извадих меча си,хванах щита и се затичах към центъра.По улиците вървеше цяла армия.Отидох при един войн.
--Какво?--не можех да говоря само му посочих барабаните.
--Ааха ти си тихия нали? Немъртвата напаст ни атакува.--Отзад чух гласа на Чения череп.
--Къде хукна?--вдигнах поглед над него.
--Какво?--махнах му с ръка.
--Какво искаш?--показвах му да отскочи настрани.В слата имаше дупка прокопана от напаста.И в момента един тласъм се готвеше да скочи върху него.И скочи.Метнах меча си .Трупа падна пронизан.
--Браво на теб.--каза Черепа.
--Не се мотайте към портите.ВСИЧКИ На ПОСТ!!!НЯМА ДА СЕ ДАДЕМ НА ТИЯ КОСТИ!!!--войните изкрещяха и се затичаха по улиците.Барабаните дадоха боина музика.
--В АТАКАА!!!--

Трябва да има продължение сега е най-интересното!!!
С такъв интерес не съм чел нищо досега!
А иначе тази историйка гледаш ли я от някаде или сам си я измисляш?

100% те си я измислят, въпреки че са взели фактите от WarCraft за основа. Но историята на самия WarCraft е толкова мащабна и разнородна, че никой не може да я опише напълно.

Falstat написа:Трябва да има продължение сега е най-интересното!!!
С такъв интерес не съм чел нищо досега!
А иначе тази историйка гледаш ли я от някаде или сам си я измисляш?

Гледаме я.....от играта ни на УОУ

Извинете ме,че днес няма да пиша,но имам рожден ден и смятам да си го празнувам.
Айде !

Разчуствах се.Досега такъв читателски интерес не съм виждал.
Ще има продължение.Айде да сте живи и здрави мили читатели, хи хи.

Черният Череп залегна,пропускайки на косъм да загуби главата си.В ума му изникна заклинание и Урода,който го атакуваше, усети удар като с гигантски чук, който го изхвърли няколко метра назад.Магьосника се извъртя на една страна по пода и метна шепа светкавици по групичка таласъми, които се канеха да паднат от дупката в тавана.В следващия миг усети как робата му се подпалва от огнената топка на някой от некромансерите горе.Още преди да понечи да ги изгаси нещо ги изсмука.
-Призрачен.....(Spooky)
Адската хрътка мина покрай него,следвана от уорлока, който развеселен от битката му помаха.
-Къде е Лудия(Demented)?
-При Варитамас, помага за удържането на друга дупка!
Писъкът на хрътката спря малкия им разговор.Един Урод ядосано се опитваше да я свали от ръката си, но безрезултатно.Замахна да я удари с другата си ръка, но докато замахваше тя се откъсна от тялото му и отхвърча назад-уорлокът бе използвал магията си.Хрътката отскочи на земята и дълго черно копие-магическо-разполови дебелата твар.Призрачен беше щастлив, че избива каквото и да е, все едно е рождения му ден.Нещо блъсна Черепа в гърба и го запрати към една от стените.Той се извъртя и застана лице в лице с.....гигантски паяк.Хвърли първата магия, за която се сети,а тя се оказа Мозъчно смилане-стара,но ефикасна.Паякът изпищя, а мозъкът му изтече от най-малките дупчици на тялото.Магьосникът стана и изгради щит около себе си, а в същия миг един талъсъм се заби в него , но бе отхвърлен назад.В следващия момент от ръката на Черепа излезна дълга дъга и буквално размаза талъсъма по стената, смазвайки го между себе си и нея.Огледа се за още противници и като не видя се обърна към тавана и дупката, за да намери отговор за спрения наплив.И го откри-дупката беше запушена от гигантски плочи, които групичка немъртви усилено се опитваха да закрепят,но отдолу се приближаваха Уроди по вити стълби. Черепът потръси с поглед Призрачен.Вместо него откри Майк-дребния немъртъв.Война,ако можеше да се нарече така, залегна ,избегна удара на гадта и я лиши от глава.
-Ей,ти!Домъкни се веднага тук!-Майк се довлачи-Виждаш ли ония уроди-той погледна приближаващите към немъртвите, които слагаха плочите,Уроди и кимна-Приготви се-ще те изхвърля магически там!Направи всичко възможно да ги задържиш докато сложат плочите!Ясно?-той пак кимна.Не говори ли въобще?Черепът приготви заклинание и го мента към витата стълба.Майк се приземи точно пред първия Урод, замахна и го разпори.Тварта сякаш не забеляза и замахна със сърпа в една от трите си ръце.Посредата на размаха си внезапно замръзна....буквално.Майк се окопити и удари ,разпилявайки го на парчета.Усети гласът на магьосника мисловно:
-Не усещат болка-гледай да нанасяш само смъртоносни удари!
Немъртият кимна безсмислено и скочи върху гърдите на следващия урод,блъскайки и тези зад него по този начин.Заби меча си в главата на гадта,извади го светкачивно и го завря под брадичката на следващата.Претърколи се настрани по ръба на стълбата и замахна отново,минавайки с меча си през гърлото на четвъртия враг.
Черепът погледна за последен път самотния немъртъв,увери се,че ще се справи и тръгна към централната част на града.Влетя през една от арките и завари невероятен хаос-по целите стълби,извиващи се нагоре до пръстена и асансьорите за руините над града,стотици полу-умрели се биеха-кои за града,кои срещу него.Прескочи няколко трупа,метна огнена топка и изпепели откъснала се групичка Талъсъми, която се запътваше към лесно ранимите Баншита.Внезапно върху главата му се посипа прах.Погледна нагоре и видя началото на пуктинина.Искаха да пробият в самия център на града!И то голяма дупка-пуктинините бяха по целия таван!Хвана един тичащ войник и изврещя в лицето му:
-Намери Варитамас,БЪРЗО!Кажи му, че ще направят огромен пробив в основната част!ТИЧАЙ!-войникът само изненадано кимна и се забърза нанякъде.
Черепът усети познато присъствие ,обърна се и застана за втори път лице в лице с Призрачен и неговата вярна хрътка.Посочих му тавана,а той само развеселено и дори леко налудничаво кимна.След това се извърна и започна да избива противниците на една от стълбите.Застанах в гръб с него и последвах примера му,но със съседната стълба.
Битката за Подземния град бе далеч от своя край...

http://www.worldofwarcraft.com/info/story/index.html
Полезно...

Не няма да копираме нищо.Само герой и същества ще вземем от тях.
Ако за това ни го даваш.