Bulfleet.com - Official Forums

Пътуването щеше да води Грийвър, поради простата причина че знаеше къде отиваме. Корабите бяха подредени във формация "Атом" - името й идваше от положението на корабите - големите съдове бяха в центъра - т.нар. Ядро - а по-малките от типа на изтребители обикаляха като електрони около тях, като така можеха да бъдат навсякъде около формацията. Тя беше удобна както при движение, така и при някои битки, където с правилната употреба беше особено полезна. Движехме се на максимална импулсна и сравнително бързо приближавахме Елходас. Замислих се....кой пък им измисляше фентъзи имена на тия планети....явно откривателите са прекалили с книжките. Скоро бяхме в орбита около планетата и скоро щяхме да слезем до старпорта на планетата. Малко преди да се отправя към совалката ме извикаха на мостика заради повикване от стар приятел от армията - Теодор Ленин :
- Здрасти Джейс, чух че си забъркал в неприятности и реших да видя как си.
- Засега явно прекалено жив за някои хора....как пък разбра че имам проблеми?
- Военно разузнаване, какво да го правиш.....слушай, наскоро прихванахме това :
Теодор продължи :
- Разположихме няколко кораба в района, но ще е добре някой да дойде горе-долу в последния момент....а ти тъкмо имаш да си връщаш. Помисли над предложението и ми се обади по-късно.
Затворих връзката и се запътих към товарното, където вече ме чакаше совалката. След няколко минути бях в бара и отидох до Грийвър и Майкъл, които спореха оживено. Реших да им разваля удоволствието :
- За какво се дракате бре?
Майкъл млъкна и каза :
- Спорим накъде точно трябва да търсим пиратите.
- Аха....ами стига толкова, вече е ясно.
- Къде ?!? - възкликнаха и двамата.
- Станция Европа....според мои приятели пиратите ще ударят там много скоро.
- Ами освен да отидем натам, друг вариант май няма....по таратайките, момчета! - екзалтирано каза Зейтън.
Веднага след като се прибрахме по корабите се обади Ленора, шефката на наемниците :
- Ехеей, момчета, какво ще правим сега?
- Ами....имаш ли си работа в близко време?
- Не планирам нещата да ти кажа....ако имаш предложение казвай, моя дреднаут има нужда от малко бойна слава.
- Трябва да засечем един удар на пиратите по станцията Европа....идваш ли?
- Защо не каза веднага? Щом става дума за разпиляване на пиратски чаркове, съм навита и без заплащане...
- А като спомена пари....във сметката на всеки са преведени по 100 000 кредита с любезното съдействие на мистър Грийвър в знак на нашата самоотвержена помощ.
- Идеално....тръгнахме ли вече?
- Секунда....всички готови ли сте?
- ДА! - няколко десетки гласа от различните кораби се смесиха в общ "боен вик".
- Тогава.....запалвайте машините!

Качих се на кораба,бая подпийнал.Егати мръсната пияница съм.Дадох заповеди по курса и се оттгелих в каютата ми.Тя представляваше две помоещения-едното спалното с легло персон и половина,бюро с компютър свързан със всичките терминали по кораба и настолна лапма.Другото помещение бе като хол-диван с плазмавизор,малка стъклена масичка и библиотечка със двайсетина книги,повечето от които бяха на военна тематика и стратегически ходове и подходи към противника.
След като се наспах хубаво бях махрмурлия и не ми беше кеф много…Нормално от толкова юркане насам-натам…
Отидох на мостика и един келеш ми каза:
-Комнадире,станция Европа е пред нас,ето и харектеристиките й: -Добре,продължете по план..-измърморих и се разплух в едно кресло.
Дойде чичо Гошо “Ключа” и ми каза:
-Майк,трябва ни повече екипаж-с тия тридесет идиота сме много нефункционални.
-Знам,че трябват,мислиш ли,че не знам-казах зядливо
-Добре де…..някой е станал с г… нагоре-промърмори чичо Гошо и си отиде.
-Шефе,от корабите на приятеля на рейвънс търсят контакт-каза един от свързочниците
-Дай ги..
-Момчета чакаме Ви от доста време...
-Мда даа..-казах разсеяно
Един конвой от трансове минаваше пред нас и ни пречеше на гледката.
-Ей мудната делегация по посрещането,да не сме на погребение?Движете дебелите си задници по-бързо или искате да ви отнесем като гладен циганин баничка?-казах аз и се въртях нервно на креслото
-Един охранител на линията...
-Тука редник Стивънс от охранителния сектор на станцията.Не допускаме военни на Старпорта.Политика!
-Ъ...Ние сме ееедна такава специална делегация която е тук да Ви СПАСИ РАЗПЛУТИТЕ ЗАДНИЦИ!!!-изревах аз и и изключих канала
-Съжеляваме за Стивънс,нов е и не знае за вас,ще го уволним дисциплинарно-каза един от другите охранители явно висестоящ и продължи-Продължавайте по план!
-Шефе,големи формирования от кораби в 6 ти сектор.Възможен допир до 6 минути.-каза един от радистите ми
-Не беше нужно да викаш на момчето бе Зейтън!-обади се Рейвънс по комканала
-Включи триизмерната карта.Оптимални условия за бой…Рейвънс…Да ти го натаковам …-дадох заповед,захилих се и зачаках удара…

От станция Европа ни потърсиха по радиоканала:
- Конвой Ремус, прехвърляме ви комуникационните честоти на военния конвой Ватерло, съгласувайте действията си с тях!
- Тук е Армагедон, флагман на конвой Ватерло, пригответе се за посрещане на противника!
- Тук е Венджънс, флагман на конвой Ремус, правим необходимите маневри.
Зейтън се обади:
- Тебе пък кой те назначи за флагман?
- Тихо бре...ако беше флагман от военния досега да са ни пуснали плазмата. - изключих радиоканала с ехидна усмивка.
Нашите кораби вече заемаха определените им позиции, когато Армагедон докладва:
- 2 минути до контакт!
Аз казах вътрешната връзка на конвой Ремус:
- Всички на позиция, готови за удар!
- Разстояние 1000 километра. Атака! - това беше един от военните бойни кораби.

Ескортите на конвоите се впуснаха напред, обсипвайки врага с дъжд от лазери. Зад тях мерачите на големите кораби осигуряваха на врага смъртносни дози от своето въоръжение. Снопове лазери, масивни йонни лъчи и потоци плазма изпълваха кипящото бойно поле. Единият от навигационните офицери на Армагедон ни осведоми че пиратската флотилия се състои от около 40 изтребителя, 15 фрегати и 5 леки крайцера, и в момента намалява. По радиовръзката Ленора се обади :
- Айдее, там стана мешавицата, дотук бяхме с "отстрелването на патици".
Засмях се. "Патиците" бяха популярното название на артилерийската тактика на големите кораби да стоят встрани от сражението и да обстрелват врага. Естествено, само до някое време. В нашия случай беше точно това време. Ленора отново се обади :
- Трябва ми някой да пази гърба, евентуално аз неговия......Рейвънс, яяя че ми се струваш надежден....
- Окей банда, влизаме, аз водя....
Нашите кораби - общо 34 заедно с военните и охраната на базата тръгнаха напред към пиратите. Венджънс и Валкирията - дреднаута на Ленора се оказаха най-напред, което ме принуди да разгърна мобилните щитове около двата кораба. Лазерите на вражеските изтребители безуспешно биеха по щитовете, а малкото успешни изстрели едва одраскваха корабите. Внезапно отляво ни удари сноп йонни лъчи от фрегатите, който ся бяха насочили към нас. Мобилните щитове паднаха, а изстребителите използваха случая да нанесат коварен удар, който ни разтърси твърде грубо. Зейтън изкрещя по радиоканала :
- Рейвънс, шибаните крайцери се целят в теб, внимавай !
- Опитвам..... - измърморих докато Венджънс маневрираше - за съжаление твърде бавно - йонните оръдия на крайцерите ни удариха болезнено точно. Венджънс се разтресе ужасно, поемайки силата на удара. Първия офицер докладва :
- Щитовете са на 18 процента!
- Внимавайте за други удари! А Валкирията?
- Само ни одраска, спокойно. - обади се Ленора.
Зейтън се обади отново:
- Копеленцата пак са те взели на мушка, ще се опитам да сваля поне единия !
В този момент голяма експлозия малко по-встрани разтресе пространството. Питах по радиовръзката :
- Кой беше това?
- Единия от техните крайцери, военните го събориха и сега ни помагат за другия. Мамка му, тъпанарите пак те целят...
- Е сега ми се еба мамицата....почти нямам щитове....
- Няма да стигна навреме....
Видях на екраните как крайцера изстреля йонния си лъч , инстиктивно притворих очи и.....Венджънс остана неподвижен. Един от военните бойни кораби беше поел удара вместо нас. Неговите щитове също почти бяха свалени и той обръщаше борда, за да не поема повече удари. Веднага нашите се спуснаха да го прикриват, а аз казах само :
- Благодаря, "Ридиймър".
- Пак заповядайте....не веднага разбира се. - засмя се командирът му. - Сега да довършим гадовете!
Аз казах по вътрешния канал :
- "Ремус"....изяжте ги!
- Мрете, хлебаркиии.... - Зейтън с един от неговите "бойни викове" обсипа пиратите с ракети, сваляйки със всяка поне по един. Оцелелите до момента фрегати дадоха още един два смели удара, който нанесоха щети на военните и на няколко от нашите кораби, но скоро бяха свалени от заружния огън на 30 кораба. Малкото останали изтребители се опитаха да избягат, но бяха обкръжени от нашата флота и довършени от елитните прехващачи на военния конвой. Командирът на Армагедон каза:
- Това беше добър урок за тях....браво на всички, заслужихте си наградите. Като за начало среща в големия бар на станцията, черпя всички!
- Е това беше приказка, шефе.... - каза Зейтън. - Ае да вървим.
Докато придвижвахме Венджънс към доковете една сянка закри светлините на станцията. Разпознах веднага силуета на Валкирията, а след секунда и Ленора се появи на видеоекрана:
- Благодаря ти....с по-малко късмет щяхме да сме на половина.
- Няма проблем...приятелите се подкрепят. Хайде да вървим да починем....

Кацнахме на станцията и цялата представителна охрана беше строена пред нас.Аз,Рейвънс,Ленора и командира на военните слязохме и цялата охрана ни приветства с маршова музика.Аз се обърнах към Рейвънс и казах:
-Първо брато,откъде накъде си намести задника да бъдеш Флагман и второ,откъде ти дойде налудничавата идея да ни кръстиш точно “Ремус”,а?
-Първо моя кораб е по-представителен и второ..какво му е на името?-каза Рейвънс
-А-а- искаш да кажеш,че моя кораб не е представителен?
-Да плюс това си заядлив,заради тебе уволниха човек!-каза Рейвънс
-Аа-а аз не съм виновен,че келеша не знаеше за нас…-казах аз и скръстих ръце
-Ей стига сте се дърляли,да пийнем по едно-каза Леонора и ни подкани
-Ей това е дума-казах аз и се упътихме към бара.Там поръчахме 1 бутилка водка “Андромеда” и 1 бутилка “Джони Скайуокър”.И почнахме със приказките.Рейвънс разказа,как е бил пилот в армията и е напуснал.Ленора пък разказа защо мразела пиратите и какво са и сторили на нея,семейството й и техния бизнес.По едно време охраната и техните хора излязоха от бара,но не обърнахме внимание.След още приказки и вече доста на градус,стана късно и трябваше да се прибираме,когато изведнъж в бара нахълта група от 10 човека които бяха побеснели.Почнаха да викат,да трошат и да псуват.От думите им разбрахме,че са пирати които са оцелели от битката ни.Викаха:
-Ако ги набараме тия ********* ще ги избиеме до крак
Не издържах,надигнах се и казах на Ленора и Рейвънс:
-С мен ли сте защото надушвам здрав хубав бой!
-С теб сме и без това малко да разспуснем-каза Рейвънс и двамата с Ленора се вдигнаха.
-Ей смотаняци,ние сме тия които търсите!-подвикна Рейвънс.
-Елате мамини синчета да ви видиме колко струвате!-казах аз и ги подканвах с ръка.Трима ни налетяха,единия замахна към Рейвънс,той парира удара и го повали с един удар на земята.Тия отзад гледаха само. Другите двама погледнаха падналия си другар,единия замхна към мен,приклнах,ударих го в корема и му забих един ъперкът.Ленора се заъртя и с крак го прасна третия и той направи винт във въздуха и падна лошо.Още 5 се нахвърлиха,Рейвънс вкара на двама серия удари,единия го бутна и той падна на земята,а втория го хвана и го тръшна на масата.Тя от тежестта подаде и се счупи.Взех единия крак и замлатих другите трима.Ленора я бяха хванали и й се хилеха.Затичах се и съборих единия.Ленора се освободи и нарита тоя които я държеше.Рейвънс отнасяше бой,а мен ме повалиха на земята.Скочих,парирах двама и им вкарах по две крушета и ги съборих на земята и им вкарах по няколко шута.Рейвънс го бяха хванали двама,а трети го биеше.Ленора хвана друг крак от масата и халоса по тила бияча,аз фраснах десния като се строполи на земята от удара ми.Рейвънс се освободи,прилепи левия пират до стената и му вкара три четири удара.Оня се свлече на земята.Бяха останали още няколко,но като видяха,че сме доста корави копелета хукнаха да бягат.
-Да отидем ли?-подканих ги
Тръгнахме да ги гоним,ако ще е бой да е бой до последния паднал.Свиха зад ъгъла и ние спряхме.Бяха кацнали две совалки,а на тях имаше череп и кости както и отдолу пишеше: “МакроХард”.Промъкнахме се тримата тихо и застанхме зад един контейнер.Дочухме разговор:
-Да се изнасяме…На шефовете от “МакроХард” няма да им хареса никак,че загубихме и битката, дори и се сбихме с правилните хора и ни утрепаха от бой.
-МакроХард?-подшушнах-Кви са тия шмиргели?
-Тихо,ще научим от моя човек..-каза тихо Рейвънс
Ония се качиха като зарязаха хората си в несвяст в бара.
-Е да разберем кои са тия от МакроХард-каза Ленора.
Качихме се на кораба на Рейвънс,а той се свърза със свой човек в разунаването.Той помогна и ни прати нужната информация.Оказа се,че “МакроХард” е силова групировка която влияе в доста сфери и помага на пиратските групировки да завземат,част от пазарите.
-Значи ето ги спонсорите,пиратите да имат такива кораби и такова въоръжение,мръсни задници-казах аз
-Да намерим шефовете и да ги скапем!-каза Ленора и тръгна към своя Дреднаоут.Аз казах на Рейвънс:
-Ясно,че ще биеме още ма намери къде е базата на тия “МакроХард”,аз отивам да почивам и да си сложа лед на бузата,че ме боли!
-ОК-каза Рейвънс,а аз се запътих към каютата на кораба ми….

Мамка му и пирати....още ме болеше рамото. Завлякох се до каютата си и тъкмо се проснах на леглото и ми хрумна нещо. Набрах един номер и изчаках докато женски глас ми съобщаваше че :
Не съществува такъв номер, моля, опитайте друг номер.
Набрах няколко цифри, съобщението прекъсна и се чу сигнал свободно. След точно две секунди отсреща вдигнаха:
- Я виж ти кой ме търси...Джейсън, да не си опрял до моите услуги?
- Нещо такова, Джими....трябва ми подробна информация за МакроХард и компания.....
- Брей, напоследък доста се търси информация за тях....явно ядосват бая хора. Както и да е, МакроХард спонсорират няколко пиратски групировки да им вършат мръсната работа, ама това предполагам го знаеш...за щастие имам координатите на основната пиратска база, плюс разположението на пиратската флота. Ииии, Джейсън....това е ексклузивно....мисля че пиратите строят две бойни станции в астероидното поле близо да базата им....внимавай.
- Окей, благодаря ти.....заслуженото вече ти е преведено по сметката.
- Това са ми любимите думи....късмет
- Мерси.... - и затворих линията.
Замислих се....тази битка щеше да е трудна. Трябваше ми помощ. Още няколко обаждания и си осигурих лека подкрепа, след това се свързах и с командира на военния конвой и му предадох накратко каквото знам. Разбрахме се да тръгнем утре призори....
...а сега трябваше да си починем добре.

-Шефе…Шефе,събудете се!-пляскаше ме по бузата чичо Гошо.Надигнах се и попитах раздразнително:
-Какво има,че ме будиш?
-Рейвънс иска да дигаме чукалата оттук и да тръгваме на нов поход срещу МакроХард.Открил е координатите им и иска пълно бойно снаряжение,защото яко се се окопали гадовете мръсни!
-Мда..да добре- и се обърнах на другата страна
-Шефе не забравяте ли,че трябва да презаредим муниции и ни трябват ъпгрейди.Сега имам пари и можем да си го позволим,имаме стабилни доходи от това.
-Уфф аман-станах,облякох се и отидох на мостика.Свързах се по комканала и Рейвънс като ме видя каза:
-Не приличаш на нищо брато!
-А ъм…Майната му,преди да отидеме да отнесеме ония задници трябва да минем през едно местенце…
-Защо?-попита Рейвънс
-Трябва да презаредим стабилно,а кораба се нуждае от ремонт и някой добавки.
-Еми добре,къде е това място?
-На път ни е-гледах координатите-Шеста планетарна станция Стардъст,там имам приятели които ще ми вземат ем тънкажната,ем ще постегнат кораба.
-Зейтън……Ти си идиот!-рече Рейвънс
-Знам,че съм идиот ама и ти не отстъпваш!-ухилихме се и изключихме каналите.Курс 4-5-7 станция Стардъст.
Минахме бързо хиперскока и се озвохме там.Рейвънс и Ленора решиха да останат по корабите си и да ме изчакат докато свърша.Кацнахме на станцията и пуснах момчетата да се шляят и да наберат поне още 20 човека за кораба за да сме по-добри.Аз се срещнах с един тип-Якоб който беше един от шефовете,казах му че искам презареждане на всички оръжия,нов реактор за гауса,ремонти по бронята,още един слот за ракети които имат по-широк спектър на действие и разбития отсег да се пренаправи на хангар за 4-5 звездни изтребителя.Якоб пресметна,че 200 000 кредита са напълно достатъчно за всичко.Преведох парите и работата по кораба почна.Доста бързо работеха при положение,че имаха и други поръчки.Рейвънс вече нямаше търпение и ми звънеше през 2 часа да пита какво става,а кораба беше почти на половина готов.Оставеше хангара.Мойте хора се върнаха с още поне 20 човека и почнах да презпределям къде трябват хора и кой беше годен за възложената работа.Естественно 5 пилота отделих,че си трябваха за новта придобивка.Те щяха да работят двойна работа-когато има битка,ще се бият,а когато няма битка,ще помагат в машинното по подръжката на двигателите.Кораба след време стана готов.Беше закърпен стабилно с нови карбоно-стоманени листове.Верно стана на кръпки,но беше здрав.Излетяхме с нов екипаж,презаредени оръдия и се върнахме в космоса при другите.
Рейвънс се свърза и каза нервно:
-К’во стана,може ли вече да тръгваме?!
-Я се стегни и си дръж гащите,отивам да пусна една вода!-казах аз и загасих канала.Ходихо до кенефа и после отново се свързах с Рейвънс:
-Така готови сме да тръгваме помяри!
-Не беше нужно да ми казваш,че отиваш до кенефа…..и не сме помяри,нерез такъв!
-Да да плюй по тоя който ще ти спаси задника някой ден!-казах аз и скръстих ръце
Потеглихме към МакроХард,все пак Рейвънс водеше,нали е Флагман…

След като търпеливо чакахме часове в орбита Зейтън да се натутка с неговото корито, най-накрая потеглихме към целта си. Движехме се с най-висока хиперскорост, когато Зейтън се обади :
- Абе, не че нещо, ама чувам разни шумове наоколо....
- Лимките в главата ти може би?
- Не бе, кретен, от кораба е.
- Не се учудвам, по закърпен е и от джипсиански транспортьор за вторични суровини.
- Ама служи добре нали, а ти само се перчиш с твоето лъскаво корабче.
- Добре, следващия път ти поемай ударите в битка тогава. - изключих канала.

След малко се обади командира на военния конвой:
- 100 000 километра до целта.
- Разбрано ... момент, получаваме трансмисия....ще спрем малко по-рано, за да се срещнем с няколко кораба...летци на свободна практика, мои приятели.
- Ясно, всеки лазер ще ни е от помощ в тази битка.
- Близо сме до координатите, излизаме от хиперскорост....ето, даже ни чакат.

Отворих канал към другия конвой :
- Здравейте момчета, как сме.
- Супер сме, особено след като каза че ще бием пирати.....а, и още нещо...по-голямата от нашите две групи ще ни чака близо до целта.
- Ам...по-голямата? Тук сте близо 20 кораба....
- В другата са малко под 40.....разбираш ли, никой от нас не обича пиратите и използваме всяка възможност да ги разкараме по-надалеч.
- Добре тогава, да тръгваме.....

След още пет минути стигнахме до координатите, където наистина ни чакаха близо 40 съда. Събра се доста голяма група, което явно подтикна Зейтън да изръси :
- Ебаси и пасмината се събрахме.....
Отвърнах :
- Аз бих го нарекъл бойна група....което ми напомни...да видим с какво разполагаме : Когато пуснах данните по общия канал Зейтън тихичко подсвирна :
- Това си е сила....
Обади се командирът на Ватерло :
- Имаме ли някаква бегла представа срещу какво се изправяме?
Отговорих :
- Почти със сигурност две натъпкани с оръжия, както и доста голямо струпване на пиратски кораби, не знаем точна бройка.
- Със сигурност това няма да е никак, никак лесно.....

След половинминутно мълчание наруших тишината :
- Добре, нека започнем и свършим това колкото се може по бързо! Конвой Ватерло - вие сте с код Червено, Фрийлансърс - Зелено, за нас остава Синьо. Да започваме!
- Червен лидер докладва : всички системи са функционални!
- Зелен лидер : готови сме за сражение!
Аз попитах :
- Син отбор, готови ли сме?!
- Да, мамка му! - няколко десетки гласа.
- Окей, влизаме! Какво показват скенерите ?
- Засега нищо - отвърна Ленора -, което е малко странно.
- Всъщност недотам - базата им е в астероидно поле и ще бъде малко трудно да я засечем. Продължавайте търсенето и внимавайте за патрули!
- Да, да - обади се Зейтън - а да влезем тихичко не щеш ли? Толкова тонове желязо се вижда бая лесно.....
- Не съм и разчитал на изненада - отвърнах -, разчитам на уменията ни.
- Тука поне сме на едно мнение, копеле... - отвърна Зейтън.

Ленора се обади отново :
- Момчета, засичам нещо! Определено не е астероид.....май е една от станциите!
- Окей, право напред! И си отваряйте очите на четири!
- Червен конвой : зареждаме оръжията.
- Зелен конвой : на прицел е!
И една дума само...казах:
- Огън !!
Над 40 кораба изпразниха съдържанието върху бойната станция, която буквално се изпари от експлозиите. Дотук добре....радарът обаче се обади : пиратската флота идваше.
- Всички, атака! - нямаше нужда да го казвам, всеки много добре знаеше защо е тук и вършеше необходимото. Бойното поле приличаше на кошер с раздразнени оси - навсякъде летеше и обикаляше нещо, а батареите бълващи лазерни лъчи спокойно можеха да конкурират някоя от модерните дискотеки. Йонните оръдия на по-големите кораби нанасяха жестоки удари по противниковите тежки съдове, а по-малките машини и на двете страни водеха атрактивен бой между двата лагера. Подтискащият огън от наша страна бавно изтласкваше назад пиратските кораби и скоро беше ясно че трябва да ги ударим. Включих общия канал:
- Сега е моментът, засипете ги с огън!
По ослепителния блясък си личеше че командата се изпълнява твърде добре, и скоро една трета от присъстващата пиратска флота беше унищожена или с големи повреди. Нашите момчета с голям хъс унищожава всичко що е пиратско и се притеснявах да не се увлекат много, затова казах :
- Внимавайте, някъде там има още една бойна станция....по-добре да я локализираме и унищожим.
Придвижването обаче беше доста бавно, защото астероидите в полето започнаха да се появяват все по-начесто и се налагаха сложни маневри за да бъдат избегнати. Радио тишината беше нарушена от Червените и Зелените почти едновременно, които докладваха:
- Червен екип : засичаме нещо голямо, трябва да е главната база!
- Зелен екип : засякохме втората бойна станция!
- Разбрано, екипи, коя цел е по-достъпна?
- Бойната станция е в широк, освободен от астероиди отсек, ще е по-лесно за големите кораби да ударят там.
- Ясно, прехвърляме се там...изтребителите и корветите - отидете около главната и започнете да ги тормозите, но внимавайте да не ви ударят....и....дръжте ги заети!
- Разбрано, Син Лидер!
Леките кораби на нашата група се отправиха към главната база, а крайцерите и дреднаутите - към бойната станция. Аз със Венджънс бях начело и внимавах да няма изненади.
- Имат няколко кораба, явно не очакват атака тук....ще е лесно. - каза командирът на военния конвой. - Тръгваме!
Влязохме на пълна скорост в периметъра на станцията, атакувайки малкото кораби там, които едва успяха да върнат няколко изстрела преди да бъдат потрошени от залпа на йонните оръдия. Тогава внезапно корабът вляво от нас се разтресе от силен удар. Докато се опитвах да локализирам източника на атаката отговорът дойде по радиото :
- Мамка му, шибаната станция има гаус оръдие! При това доста голямо!
Веднага казах:
- Защитете "Тор" и изкарайте проклетото оръдие от строя! Огън на три !
- Три - обади се Зейтън и изразни арсенала си върху оръдието, последван останалите кораби. Оръдието видимо пострада от залпа, но още работеше и започна да се прицелва отново в "Тор". Буквално изкрещях по канала :
- Потрошете проклетото оръдие!!!
- Спря, явно е на позиция! - обадиха се от "Резълюшън" - маневрираме!
- Какви маневри.... - млъкнах, понеже видях накъде се е насочил Резълюшън - право към Тор. Гауса стреля....и снаряда попадна в корпуса на Резълюшън. Отломки хвръкнаха от огромния съд, а в това време решителен залп от страна на останалите крайцери буквално изкара гаусовото оръдие от мястото му. Деактивирано, то вече не беше заплаха. Корабите насочиха огъня си към станцията, която се оказа не чак толкова издръжлива и се разпиля на съставните си части. Със съпротивата беше дотук. Поисках рапорт по радиото :
- Докладвайте статуса на Тор и Резълюшън!
- Тор е с частична декомпресия и пробив в корпуса, а Резълюшън са изгубили животоподдържащи системи на няколко ,за щастие, неизползвани нива. И двата кораба се държат стабилно.
- Добре, крайцер "Минос", останете да охранявате Резълюшън и Тор и им помогнете с каквото можете. Останалите - вече няма връщане назад, трябва да спечелим тази битка и да задържим астероидното поле докато дойдат сервизни конвои. Червен лидер, какъв е статуса на другата група?
- Докладват леки загуби, очевидно пиратите не са особено добри в меренето на подвижни цели.
- Хайде да отидем и да им помогнем, пълен напред!
Тежката флота на конвоя се понесе към главната база, където фрегатите и изтребителите вбесяваха пиратите. Още с влизането си изстреляхме първия залп, който разруши няколко пиратски фрегати и два крайцера. Тук нещата бяха по-сложни : пиратската флота се състоеше от 60-70 кораба от различен калибър, които очевидно нямаше да ни търпят дълго около тях. Всеки от крайцерите и дреднаутите се зае с обстрела на различна цел. Нашият Венджънс се оказа близо до прясно ремонтирания Вижън и Валкирията - вече белязания с бойна слава дреднаут на Ленора. Включих канала :
- Хей, как сте вие двамата?
- Супер, а още по-добре ще бъда като разкарам тези боклуци оттук. - изръмжа Вижън. - Искам да си изпробвам новите играчки върху тия нещастници!
Ленора добави :
- По възможност раздробени на малки парченца....
Окей банда - отговорих -, да действаме!
Две секунди по-късно всеки от трите кораба, а и останалите изригваха своя разрушителен огън по пиратите. Кораб след кораб се разпадаха на парчета, къде прерязани през средата, къде на повече места. Проблемът беше там че ни отвръщаха доста напористо и скоро извън строя - разрушени или неутрализирани - бяха седем наши крайцера и няколко фрегати....доста кураж, късмет, и може би чудо можеха да ни изкарат от тази яма. Сякаш тези проблеми не ми бяха достатъчни, флагмана на пиратите удари Валкирията доста грубо. Незнайно как пиратския кораб се включи на нашата честота :
- До дреднаута, тук е Черния диамант. Предайте се и няма да бъдете унищожени!
- Как пък не - промърмори Ленора - трябва ми само малко време да се съвзе...мамка му! - тук втори залп от "Диаманта" удари Валкирията. Време беше да се намеся :
- Екипаж, позната ви е маневрата, нали?
Без да си правят труда да отговарят, екипът ми поведе кораба по курс, извеждащ ни пред Валкирията. Тогава по радиото се чу гласът на Зейтън :
- Ааа без такива! Няма само ти да бъдеш героя на деня! - на екраните видях Вижън, носещ се с пълна скорост към нас. Крайцерът застана пред нас точно когато Диаманта изстреля третия си залп. Йонните лъчи по някакъв невъзможен начин удариха частично и трите кораба, нанасяйки доста кофти поражения по щитовете и корпуса. Не се знаеше какво щеше да стане, ако четири крайцера от нашите не бяха ударили едновременно "Черния Диамант", причинявайки големи поражения по корпуса и пожари на няколко нива. Объркването на борда на Диаманта ни даде време да се пренаредим и да ударим на своя ред пиратския флагман, удряйки точно двигателите му. Повторен залп от другата група крайцери удари кораба в средата и от всички експлозии се задейства верижна реакция, която буквално разцепи кораба през средата. Победата над флагмана освен радостни възгласи донесе и солидна доза мотивация на нашата флота, която с нов устрем се нахвърли върху пиратите. Втората фаза на битката беше още по-жестока, всеки водеше битка на живот и смърт с противника и даваше всичко от себе си. Редките мигове на облекчение идваха в моментите когато пиратски кораб биваше унищожен и победителят отиваше да помогне на друг от нашите кораби, улеснявайки значително задачата. Постепенно започнахме да взимаме превес над пиратите когато радиста на Армагедон докладва :
- 20 кораба приближават на висока скорост позициите ни! По дяволите, пиратски са!
- Света Андромеда, сега вече ни е спукана работата! - не издържах аз.
Пиратските подкрепления се озоваха неприятно бързо на бойното поле, вливайки нова доза свежа кръв в тяхната флота. Отчаянието при нас започна да се усеща, загубихме два или три кораба и изглеждаше като че ли само чудо може да ни измъкне оттук. И изведнъж.... :
- Седем кораба приближават на хиперскорост! - радиста на военния крайцер Хаймдал.
- Пиратски ? - попитах.
- Не...военни са. - с голямо учудване каза радиста. - излизат от хиперпространството!
Пред нас се появиха седем големи кораба, повечето крайцери и бойни кораби, но единият от тях беше по-голям от всички тях...знаех кой е този кораб...името му излезе от устите на десетки по военните крайцери:
- "Озирис"!!
- Какво да ме вземат мътните е това ??!! - каза Зейтън.
Отговорих кратко :
- "Озирис" е най-големият разрушител на Военния флот.
В това време от Армагедон се бяха свързали с Озирис и гласът на капитанът му прозвуча в ефира :
- Тъкмо се връщахме от далечна експедиция и решихме че можете да имате нужда от помощ, когато разбрахме че нападате пиратите и се отклонихме дотук. Е, имаме работа да вършим, момчета! - с тези думи огромният разрушител откри огън по пиратите. Неговият и на останалите военни кораби бързо отнесоха голяма част от пиратската флота, а с наша помощ и взаимни усилия успяхме да сломим съпротивата и на базата. Едновременният залп на всички във флотилията разпокъса огромната пиратска база на малки парченца. Останалите пирати бяха лесна плячка....адмиралът, командващ Озирис се обади отново :
- Извоювахме тежка победа днес....все още има и други, които чакат....но първо трябва да се възстановим от тази битка. Браво на всички!
Бойният вик на всички от ескадрата беше оглушителен....най-сетне бяхме спокойни.....бяхме победили. Следващите няколко дни щяхме да останем наоколо, за да пазим сервизните конвои докато разчистеха мястото.....Тъкмо се приготвяхме да стационираме машините, когато "Озирис" се включи за пореден път :
- Забравих да спомена....заради самоотвержената ви реакция получаваме награда на стойност десет процента от заграбеното от пиратите...знак на благодарност от търговските организации.
- Което е колко - нетърпелив попита Зейтън...преди да му изшъткам да млъкне.
- Като се има предвид че се разпределя между конвоите.....30 милиона на всеки конвой. Приятно харчене, господа и дами.

Останах като гръмнат....и все пак си заслужавахме парите, заради дадените жертви....замислих се за стотиците души, дали живота си днес в името на нещо добро.....да, те ще бъдат запомнени.

Докато бяхме на чистката от пиратски корита,Кораба ни беше бая малтертиран.Ходех нервно и постоянно получвах рапорти от разнебитени външни стени,излезли от строя системи и запечатани две нива.Нямахме почти щитове,защото реакторите бяха с повреди,бронята беше нацепана и на места зееха дупки и херметично бяха затваряни.Груби поражения отнесохме по и без това стария ни кораб.Казах си,че когато имам финанси ще си взема чисто нов кораб с нов висококлафициран екипаж.Ходех нервно когато ме извикаха на мостика.Отидох там,търсеше ме Рейвънс:
-Зейтън,Има ли сериозни поражения?
-Абе има,но считам,че ще се оправят-бях угрижен-При вас как е положението?Задниците отнесоха ли ти хубавото корабче?-злорадствах
-Сарказмът ти ми идва в повече! И ние сме на твоя хал…..ще го кърпиме кораба!-каза Рейвънс като му видях,че му стана гадно
-Хаха……А ми викаш,че аз съм изглеждал на Джипсиански транспортьор.Сега и ти ще изглеждаш като кърпен пуловер.-изхилих се
-Да ама и моя кораб ми служи и пак дори да съм с кръпки ще съм по-представителен от теб!-каза гордо Рейвънс
-Хм да бе…..Сега к’во чакаме,да ги караме на ремонт…..Немога да си гледам кораба полу-разцепен,без щитове и с малко муниции да седи на открито.Докога ще ги чакаме монтьорчетата да си начешат крастата и да дойдат,за да тръгваме?-питах нервно аз
-Немога да ти отговоря,Заповедтта идва директно от “Озирис”-каза Рейвънс
-“Озирис”…По мое време в армията не разполагаха с толкова голям унищожител.Явно след като са ме изгонили са почнали проектирането и градежа му,на бас,че е строен в “Лапин 1”-Най-голямата военна корабостроителница в галактиката!
-Незнам къде е строен,но разпиля пиратската флота на съставните й части!-каза Рейвънс
-И сега на нас колко точно ни се полага?-все пак финанисте е глваната причниа да си рискувам задника
-30 милиона!-отсече Рейвънс
-Така…Ние сме конвой в намелен състав,вече 20 кораба,значи ни се падат някъде по 150 000 кредита на кораб.Пак за ремонта,ще отиде поне едно 250 000 кредита.Требе да да извъртиме неква далвера за да не останеме на минус!-казах аз
-Ще видиме!-И Рейвънс излезе
-Шефе,голяма група кораби приближава насам,явно са сервизните!-каза радистчето
-Разгеле!-казах аз
Свързаха се нас и казаха:
-Конвой “Макстор” е на линия почваме беритбата….След това се захващаме със ремонтните работи.
-Ей юнаци ние сме добре……от конвой Ремус Ви пожелаваме приятна работа и ще се свържеме с вас след като изтрезнееме-казах аз и тъкмо да кажа чао и Рейвънс ме скастри
-Тихо бе кретен,нали сме герои тия щи ремонтират перфектно и нема да даваме пари!Когато идем на някоя станция там ще ни попарвят другите работи!
-Не си бил прост бе Рейвънс,имало акъл в теб…
-Ей смотаняци-изревах на дебилния си екипаж-пропулсорни маневри,да ходиме да се ремонтираме!-казах аз и полека-лека кораба потегли към сервизните кораби…

Бях буквално изтощен...битката и всичко около нея буквално ме остави без енергия. Тъй като корабите щяха да са на ремонт и навсякъде щеше да има ремонтни роботи трябваше да се махнем от корабите. Със сервизния конвой бяха дошли два стари круизни лайнера, на които да се настаним докато чакаме. хората на нашия конвой беше настанен по-големия от двата, Семирамида. Веднага се внесох в дадената ми каюта и се проснах като труп на леглото. След няма и пет минути на вратата се позвъни. Отворих комуникатора:
- Ахъм...кой е?
- Аз съм, Ленора...може ли да вляза?
- Разбира се... - разсъних се набързо и натиснах бутона за отваряне на вратата.
Ленора влезе, аз станах и казах:
- Здрасти, настанявай се....
- Здравей...исках да поговорим малко.
- Няма проблем, казвай.
- Абе...и двамата със Майкъл ли сте толкова откачени....и двете битки, които водихме не мислихте за себе си, а за другите....най-вече за моя кораб.
- Имаше нужда от едно рамо, признай си! - засмях се.
- Не отричам, обаче го направихте по доста самоубийствен начин.
- Аз съм си такъв характер, моите момчета също и ме слушат....а аз винаги действам както го чувствам. Предполагам и Майкъл е така...
- Разбирам...както и да е....исках да ви благодаря че ме пазите...рядко дължа живота си на някого.
- Няма проблем...за приятелите винаги...аз те имам за приятел.
- И аз...и да знаеш, аз държа много на приятелите си...питай който искаш от моята ескадрила.
- И сам го разбрах вече. - намигнах. - Какво ще кажеш да отидем в бара да пийнем нещо, мисля че и Майкъл е там...да се събереме.
- Да вървим...
- Хайде.
Отидохме до панорамния бар на най-горната палуба, където както и очаквах намерих Зейтън...гледаше през панорамната витрина, която беше и стена на бара. Заговорих го :
- Хей, какво гледаш?
- Звездите....спомням си как едно време полетях заради тях с мисълта че ще открия много красиви неща, а намерих само....айде да ги речем екскременти че да не ставам некултурен.
- Има и красиви неща, ама ти май не гледаш в правилната посока.
- Ами застанал си на пътя...не виждам Ленора.
Засмях се:
- Може да си недодялан, ама си те бива в комплиментите...хайде, да намерим места да седнем.
Докато вървяхме Зейтън умишлено поизостана и смигна в посока Ленора, която вървеше пред нас:
- Ся ако ми кажеш че тая дългата червена коса и черните пронизващи очи, плюс коженото яке и панталони дето ги носи не те изкарва от нерви, си ебаси педе-- сещаш се.
- Инстинският джентълмен не обсъжда такива неща.... - едвам се сдържах да не се разхиля, но останах сериозен.
- Майната ти, Рейвънс.
- Подобно.
Ленора се обърна:
- Момчета, нещо интересно ли си говорите?
Отвърнах:
- И представа си нямаш... - тоя път не издържах.
- Какво де..
- А, няма значение. - усмихнах се.
Прекарахме вечерта в закачки и забавления, почерпихме се добре и после се прибрахме по каютите си....

....мамка му, имах дяволска нужда от едно такова разпускане....

Обичах така,да се забавлявам след битка.Когато се прибрах в каютата си единственото за което мислех беше да се просна и да спя като пън.На другия ден на вратата се позвъни и то се звънеше доста продължително.Станах,сънен и махмурлия и отворих.На прага стоеше Рейвънс и като ме видя се изсмя:
-Оу страшен пример даваш..По гащи и небръснат!
-Рейвънс,ти докога ще ми правиш забележки?
-Докато не се поправиш…-каза той и се отдръпна леко назад
-Казах ли ти майната ти?
-Да доста пъти…Слизай долу,има новини точно за нашата компания-каза Рейвънс и тръгна надолу по коридора.Вкарах се в сносен вид като налепих парченца тоалентна хартия по лицето си,лазера беше остарял и ме обезобрази.Слязох долу и като ме видя Рейвънс каза:
-Заклал си се като прасе,да нямаше проблеми със лазера?
-Не ми е до докачливите ти смешки Рейвънс!
Адмирала на “Озирис” застана пред нас и каза:
-Конвой “Ремус” вие бяхте главните инициатори на тази битка и се бихте смело.Време е да Ви пратим в почивка.Насочваме Ви към “Аномалията Коперникус”,отидете там и разберете каква е тази аномалия.Тъй като вашите кораби вече са поправени тръгват-”Вижън” с Майкъл Зейтън,”Венджънс” с Джейсън Рейвънс и Ленора Стелар с нейния Дренаут както и един към нея прилежащ Корвет.Тръгвате веднага!
-Най-накрая нещо интересно!-изцепих се
-ШТ!-каза Рейвънс и тръгнахме
Качих се на кораба си и видях,че ремонта му се отразил добре и всичко беше на мястото си.Свързах се с Рейвънс и казах:
-Ъ..Кретен,а координати?
-Сега ти ги изписва на дисплея!-каза Рейвънс
-Ок маймуни-казах на екипажа си-Тръгваме някъде в далечните дебри на Космосо и трябва да внимаваме пред какво се изправяме.Всички сиситеми в готовност,курс 6-2-7 –Аномалията Коперникус.Хиперпространствени двигатели-готови! Тръгваме!
Четиритекораба влязоха в хиперпорстрансвото.Докато траеше полета разглеждах какво е ремонтирано и бях учуден,че роботите са свършили доста работа за толкова малко време.Един от свързочниците каза:
-Излизаме от хиперскорост!
Пред нас космоса си правеше ебавки,минаваше във всякакви цветове….
-Я статистиците да документират това,сигурно ще има далвера в това което научим.
Разучавахме доста време аномалиите,когато по едно време сонарните системи засякоха чуждо присъствие.
-Бах го и тука ще се пуцаме!
Рейвънс се обади и каза:
-Бъдете готови,4 кораба идват насам без обозначение!
Два Крайцера и 3 фрегати с пълна скорст се насочиха към нас и почнаха стрелба.
-Мамка му и тия искат да ядат бой!-каза Ленора по комканала.
Рейвънс стреля с йонните си оръдия, аз стрелях със всичките ми належащи ракети,а Ленора с гаусовете й.
Едната фрегата сдаде багажа.Единия от чуждите крайцери уцели Рейвънс лошо откъм десния борд.Другия крайцер стреля по нас и проби дупка в корпуса.Насочихме гауса ни към крайцера и стреляхме-ударихме го лошо и получи вътрешни ексползии.Дреднаута на Ленора стреля по крайцера и го унищожи.Другия крайцер и двете фрегати стреляха по нея и корвета отнесе почти целия удар като застана пред нея.Беше лошо ударен,но се движеше.Рейвънс стреля с плазмите си и разцепи другата фрегата.Аз стрелях с йонните си топове и ударих лошо и втория крайцер.Тримата в един голям залп унищожихме крайцера.Последната фрегата остана беззащитна-Аз и Рейвънс стреляхме с всичко налично и я унищожихме.
-Имам дупка ма я херметизирахме,ей аман!На швейцарско сирене заприличах!-казах аз
-Уф….на косъм,само дето Корвета е най-зле-каза Рейвънс по комканала.
-КУР-вета..*муахахаха*-изхилих се
-Простак!-каза Рейвънс и добави:-Дано Леонора не е чула!
-Какво да съм чула?-каза със звънливия си глас тя
-Нищо,нищо-усмихна се Рейвънс
-Да ти имам сваляческите умения и джентълменството бре Рейвии-казах аз
-Стига сега,може да има още такива…Нещо ни очаква натам.Ще дърпаме Корвета на буксир.Имам лошо предчувствие за това..-каза Рейвънс и продължихме напред към мъглявините и аномалиите…