Страница 2 от 3
Публикувано: пон мар 20, 2006 11:51 am
от star
Ти си НЕВЕРОЯТЕН. Браво.
Публикувано: пон мар 20, 2006 5:19 pm
от cursed
Нощем, под топлата завивка,
мисля си за теб и мен.
Мисля си за твоята усмивка,
чакам да я видя пак на следващия ден.
Нощем, когато съм самотен,
спомням си за твоите очи,
спомням си за онзи ден,
когато галех твоите коси.
Нощем, когато близо е сънят,
сещам се за твойте нежни устни,
сещам се как слaдко ми се цупят,
ах, тези влажни устни вкусни!
Нощем, когато от съня съм вече победен,
продължавам тебе аз да виждам,
продължавам от теб да съм обсебен,
продължавам за тебе да си мисля и за тебе да си спомням...
Публикувано: пон мар 20, 2006 5:25 pm
от star
И това ако са първи опити здраве му кажи.Защо не издадеш книга?!Съвсем сериозно!
Публикувано: пон мар 20, 2006 5:27 pm
от cursed
Хехе, 5 стихотворения не стигат за книга
Докато твоите са поне 50-тина, ти трябва да се замислиш за книга
Публикувано: пон мар 20, 2006 5:59 pm
от star
Да бе , аз? Мойте не са за книга, а за някой, който знам, че ги чете.
Публикувано: ср мар 22, 2006 2:54 pm
от cursed
За раздяла още не мисли,
че малко време ни остава не тъжи.
Да бъдем заедно в този ден, сега,
за забравим бъдещето и настоящите тегла.
Дори и миг със теб е божествен дар,
чувствам, че летя, че нямам господар.
За това те моля, с мен бъди,
да се притесняваш колко ни остава спри.
Нека да ценим каквото ни остава,
заедно да бъдем, да потънем във забрава...
Публикувано: чет мар 23, 2006 9:27 am
от DeadHunter
е браво пич много си добър като за аматьор Респект давай все така тука май големи романтици ще се извъдим в булфа а ти стар май си дъхновителя нашия учител Месия
Публикувано: чет мар 23, 2006 12:08 pm
от TheBeast
Браво..Лирика нека да има подем както и нашите разкази...Амин!
Публикувано: чет мар 23, 2006 12:15 pm
от Keri
Дооооста добре... Ей, какво прави тая любов с хората.
Публикувано: съб мар 25, 2006 3:10 pm
от cursed
Разходка сред природата
Вървим и хванал съм те за ръка,
че те обичам само ти ли не разбра.
Вървим и със всичко те сравнявам,
но еквивалент да ти намеря не успявам.
Ти като слънцето живота ми огряваш,
но си по-добра, през нощта оставаш.
Ти като цветята наоколо ухаеш,
но си по-добра, така успя да ме омаеш.
Ти си по-прекрасна от тревата свежа,
не ще изсъхнеш, ако със сърп любовен те отрежа.
Ти си по-прекрасна и от вятъра прохладен,
надежда ми даряваш, когато животът струва ми се гаден.
Ти си по-добра и от реката руйна,
дъха ми спираш, развееш ли косата буйна.
Ти си по-добра и от таз гора зелена,
сърцето ми влудяваш, щом видя те засмена.
Но нека да вървим, да продължим,
на място не бива да стоим.
Чак когато любовта ми ти съзреш,
тогава може с мене тук да спреш.