Страница 2 от 2
........
Публикувано: пет фев 17, 2006 8:28 pm
от expendable
..............
Re: äîáðå å
Публикувано: съб фев 18, 2006 5:46 pm
от Kamen_G
expendable написа:бива, стихотворението ми харесва, разказите не....стихотворението е епично, звучи силно, за забравените... харесва ми с малката забележка "пич що има имена вътре????" примерно на мен не ми е известен тоя крал??? нужно ли ти е това име??? според мен би било по-добре без него, иначе е добре избегнати са повторения, фентъзито не е по моята част

)))
Имената сам съм си ги измислил.... Само Кагор е моето име- КАмен ГОРанов.
Иначе фентъзито е моята страст, особено с митологични елементи!
И приятно четене- скоро ще има още, доста дълга история е!!!
Публикувано: съб фев 18, 2006 10:09 pm
от GIFA
Яко е кефи ме много браво!
Публикувано: чет апр 20, 2006 6:02 pm
от Kamen_G
В живота има мрак, както в смъртта има светлина,
в мълчанието има слово, както в ехото има тишина.
И ще бликне кръв от планинските ждрела,
полетът на птицата Орел ще покрие тъмни небеса,
ще се възправи от пустеещата синила- сила колкото света...
Публикувано: съб май 13, 2006 7:45 pm
от Kamen_G
И видях, и ето блед кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше подире му; и даде им се власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове. И възправи се онуй, що Името му беше забранено. И Името му Смърт зовеше се, през четвъртата част от земята; и огън и смърт нахлу.
А онзи що Името му беше забранено, със сила огромна се възправи. И краят близко беше...
Публикувано: ср сеп 12, 2007 8:34 pm
от Kamen_G
Нощта беше почти настъпила вече, когато те преминаха отвъд моста на Двореца.
Целия дворец бе така конструйран, че от четирите си страни имаше огромни мостове със стражеви кули.
По времето на стария крал на всяка кула стояха поне двадесет, въоръжени с алебарди, войници, но откакто злия крал Рамонд бе свален там нямаше стражници.
Кагор беше взел решение да ги махне още щом стана крал.
Сега кулите бяха заключени, а Двореца се пазеше от рововете с вода, които го обрагждаха като в кръг.
Пресякоха моста и се озоваха на обширна поляна на която тук-таме растеше жълтеникава трева.
Вятърът разкъса сивите облаци и ги понесе на парцали по небето, а иззад тях, над хълмовете изплува бледата луна. Тогава те спряха и Ивалдо измърмори нещо за „вечеря и за сухо местенце, където би могло да се подремне", но кралят просто се усмихна:
- Ивалдо, не е необходимо да оставаш с мен. Пътят ще е много дълъг и опасен, а аз дори... дори не зная какво точно да правя - погледът на Кагор бе насочен надолу, рядко го правеше и само в моменти, когато беше особено смутен
- Кралю, заклех се, че ще съм с теб докрая! Още когато решихме да свалим стария крал ти казах, че аз съм твой и приятел и ще остана такъв без значение от обстоятелствата - Ивалдо гледаше право към седналия на мощния си сив кон Кагор и не свали лице, докато погледите им не се срещнаха.
- Тогава да тръгваме - Кагор се приближи с усмивка и с типична за войници хватка стисна ръката на Ивалдо, като раменете им се приближиха едно о друго.
Решиха да поемат към Теро Бърдо - третата стена - най-далечното укрепление на Кралството. Единствената пътека, която водеше директно до там бе покрита с бели камъчета, някои от тях толкова мънички, че едва се виждаха, а други пък полускрити от мъх и пирей. Реката, или Ендровил, както я наричаха северните племена, откъдето произлизаше и краля, се намираше точно до крепостната стена.
Докато яздеха в бесен галоп във въздуха се долавяше мирис на дървета. От двете страни бяха заобиколени от гъста гора, в която никой не би искал да осъмне по тези часове на нощта. В главата на Кагор се появиха спомени за далечни събития, още от времето, когато бе варварин, но свободен варварин. Бяха смутни времена и единствената цел в живота на хората бе оцеляването. Злия крал Рамонд управляваше своите градове и провинции по особено жесток и деспотичен начин, лишавайки хората от правото им на изобр. Издаваше декрет след декрет и назначашаве само префекти от своята свита, което му гарантираше пълен контрол над провинциите му.
Никой не смееше да му се опълчи, дори и онези, които живееха в двореца и бяха засегнати пряко от жестокостите му.
Самия Рамонд произлизаше от кралското семейство на един от най-обичаните крале на неговото време- крал Теофен, но за разлика от своите езически предшественици Рамонд възхваляваше само един бог- Ордин.
(следва...)