Bulfleet.com - Official Forums

Споко аз приемам критиката и я обмислям.Не се сърдя на никой за критика стига тя да е смислена.Ае.

Тъмно.Не можех да се движа.Само слушах.Лежах на някаква маса.Предполагам лампа светеше в лицето ми.
--Идва в съзнание.--
--Спокойноо упоен е няма да може да мърда.--
--Боже какво се е случило с него.--
--Дупките се свиват на вътре нещо като колове.--
--Кажете на инспектор Ланс може да е бил нападнат.--
--Още една банка кръв.--
--Добре ,че не се е забил в сърцето му.Съвсем близо е.--
--Тук долу е минал между червата.Е мисля ,че този е найстина голям късметлия.--
--Хайде зашивайте.--мисля ,че някой отвори врата или нещо такова.
--Как е докторе?--плътен глас.А значи съм в болница."Слава богу",мислех ,че са онези месари.
--Добре е няма опасност за живота.След ден може би да се съвземе ще можете да говорите с него.--Пак чух онзи шум.
--Ланс ела да видиш какво намерих.--и те излязоха.
--Хайде да приключваме.--
...по-късно....
--Хайдее ела тук при доктор Болкааа.--
--Разкарай се грозен идиот такъв.--
--Ще те кълцам бавно бавно...ха ха хаааа--
--Махни се от мен изрод.--
--От къде да започнаа хаааа ха ха ахха ха--
--Копеле--Някакъв с маска усмихното личице заби един сатър в гърдите ми.Заби го и започна да ме разпорва надолу.
--Пищи пищи ах ха ха ха--Кръвта ми пръскаше стаята.
--Какво имаме тук.хе хе ха хаааа--и той си вкара ръката мен и ми извади сърцето.
--ХА ХА ХА ХААААА --и той го захапа.
--НЕ!!!--събудих се.Изправих се но болката в гърдите ме накара да падна обратно на възглавницата.Аххх май бях в болница.В стаята беше тъмно.Само луната осветяваше една врата и някакъв параван.
Сложих ръка на челото си ,бях плувнал в студена пот.Затворих очи.Трябваше да помисля.Къде съм?Кой съм?И какво правех?Може би всичко беше един кошмар.Или това е само началото.

Ей читатели знам ,че ви казах да не пишете тук ,ама я да драснете нещо така де да разбера харесва ли ви.Не ме дръжте в неведение само едно да ако искате просто ме интересува как е разказа.
Нали?

Wolfy написа:Ей читатели знам ,че ви казах да не пишете тук ,ама я да драснете нещо така де да разбера харесва ли ви.Не ме дръжте в неведение само едно да ако искате просто ме интересува как е разказа.
Нали?

Разказа печели Платинена змиорка за Лично Творчесво...ама и кошмар:
...Извади ми сърцето и го захапа.....той не е умрял нали.....весело....

Реших да не заспивам пак ,заради кошмарите.Също така реших и да не правя повече опити да се изправям.Можех само да лежа и да мисля.Кой е този Ланс?Инспектор Ланс?И какво откриха?Трябва да го намеря.Ами ,ако продуцента ме намери.А къде се намирах?Изведнъж чух нещо.Въпросите излязоха от главата ми.Затворих очи и наострих уши.Чувах нещо.Е главно туптенето на сърцето ми.Звукът беше като смях.Съвсем тих.
--ха ха хааа--о.нее.Спомних си съня.Май ми се причуваха разни неща.Охх главата ми.
Някой отвори вратата.Светлината от коридора ме заслепи,виждах само черен силует.Яка фигура носеща сатър.Опитах да се изправя ,но не можех.Онзи се приближаваше.Пак онзи смях.Сърцето ми щеше да се пръсне.Той беше съвсем близо.Светлината го озари лицето му беше разложено.Хвана главата ми с кокалестите си ръце и...заби палците си в очите ми.
--Аааааааааа!!!!--пак беше тъмно.Уверих се че още съм в болницата и виждам.След това пак се тръшнах на леглото.Какво става с мен.Изведнъж някой ме потупа по рамото.
--Уаааа.!!--
--Спокойноо.Сънуваше кошмари.--онзи плътния глас.Изгрева наближаваше затова стаята се освети в тъмно син цвят.
--Кой си ти?--едвам го виждах,но май беше чернокож.С бомбе на главата.
--Инспектор Ланс.--отдъхнах си.
--Какво искаш?--
--За сега нищо просто ти направих услугата да те събудя.--и той тръгна към вратата.
--Трябва да говоря с теб,но като се съмне.--казах му и той се обърна.
--Добреее.--и излезе.
Охх трябва да се съвзема.После ще започна да разнищвам кашата.Да играем играта.

Съмна се.Бях закусил в леглото и сега гледах някакво тъпа опера по един малък телевизор.Бях сам в стаята.Слънчевите лъчи обилно проникваха през прозерците зад мен.Изведнъж някой потропа на вратата.Спрях телевизора.
--Влез.--влезе инспекторалС шлифер и сиво бомбе.Имаше мустаци.Приятен човек,но като ме тикне в затвора...
--Как си?--попита той и седна на един стол до леглото.
--Бил съм и по-добре.--
--Искаше да говориш с мен.--
--Незнам откъде да започна.--
--МОжеби от къде идваш?--
--Ами незнам.--Просто ще ти разкажа каквото знам.--
--Слушам те.--
--Помня как се прибрах у нас,вечерях и си легнах.НА следващия ден се събудих в кухня.В някакво бунище.Имах слушалка в ухото и някакъв извратен ми говореше.Искаше да убивам.--тук инспектора доби много сериозно изражение.
--Продължавай.--
--Незнам как да го кажа,но...той ме принуди да ...убия.Или аз него или той мен.Нямах избор.--
--Старкуедър.--каза замислено той.
--След това отидох в един склад.Там ме пребиха и ме тикнаха в ковчег.Борих се за живота си.Разбих ковчега и паднах на долу в мрака.Пътя ми свърши в коловете.--
--Не си първия.Този е маниак.Не е сам повечето от богаташите го спонсорират.Всеки си има собствена банда и се бият.Правят шоу и го продават за милиони.Преди четири години умря от рак.Или поне така се смяташе.Пускат такива като теб да се борят за живота си.На други дава изпитания.Психопат.--
--Искам да ви помогна.--
--Но ти не знаеш мястото.Пък едва ли шефовете биха се съгласили.--
--Само аз мога да стигна до него.Ако няхълтате в територията му ще избяга.--
--И как ще действаш ако го открием.--
--Ще се промъкна до него.Не подобре ще го помоля за още един шанс.Ще играя отново.--Изведнъж влезе помощника на Ланс.
--Дани искам картите на всички бунища в града.--и онзи излезе.
--Свързана е и с канализацията.--
--Ще се опитам да намеря мястото.Ами ти дори да успеем сигурно ще те обвинят в убииство.--
--Не ме мисли мен.Единственото което искам е главата на продуцента.-
--Да не свършиш някоя глупост.--
--Хъмм...--
--Пази се.--и той излезе.
Ще те пипна гадно копеле.
....Седмица по-късно....
Вече се движех макар и доста тромаво.Ланс беше свел търсенето две бунища.Само едното имаше връзка с канализацията.
...Още една седмица по-късно...
Вече следяха бунището със сателити.Дойдоха и ФБР.Разрешиха да участвам.Само да се оправя.
...три дни по-късно...
Върнаха ми слушалката.
--Чуваш ли ме?--
--...--
--...--
--...--не отговаряше.
--Знам че си там.--
--Значи оцеля.Закарах те в болница не защото ме е грижа за теб а защото ще ми донесеш прясно месо.Полицейско.УАх хах ха ха--Свалих слушалката.
--Кой ме докара?--Казах на Ланс.
--Кой ме докара проверете.--Ланс каза на помщника си и заедно с три ченгета хукнаха към рецепцията.
--Той ме е докарал.--сложих отново слушалката.
--Не не неее няма да ме видиш.Ха ха.--
--Искам да ме върнеш в играта.--
--О ама разбира се.--
--Как да те намеря.--
--Следвай канал 212 в крайа има изход.--
--Добрееее.--
--Ще те чакам.Ще приготвя чай и корабиики а може би и ковчег.Ха ха ха хаа--и прекъсна.
--Да го намерим.--
...късно същия ден...
Бях се приготвил.Пак старите черни дрехи.Един 9мм и един боен нож.Спуснах се в канала.Сложиха ми предаватели.И аз тръгнах.Очертаваше се интересна игра.

Вървях по канала.Леко приклекнал стъпвах в някаква мътна гадост.Вървях вече 15 минути.Изведнъж пътя свърши.Погледнах нагоре и видях капак.Отворих го.Излязох горе.Бях до един фонтан,които беше разбит.Виждах храсти и само храсти.И осем тъпака въоражени с бати.ИЗведнъж напред излезе един с войнишка шапка и черни очила.Слънцето се отразяваше в тях.
--Искаш ли да си поиграем?--
--Давай.--
--Това тък е един огромен лабиринт от храсти.НАмери изхода и внимавай за нас.
--Знаеш ли мисля да променя правилата.--
--Опитай се.--
--Играй.--Хванах бойния нож и го забих в корема му.Голямото острие влезе доста навътре.Ония се парализираха.Седем дебели говеда ми се нахвърлиха.Отскочих назад измъкнах 9мм. и пръснах мозъка на един.Тия се приближаваха.Застрелях още един.Една бата се насочи към мен усетих се и се наведох преди да дойдат другите забих ножа в слабините му.
--Двама долу ,шест на път.--Замахваха ,но аз винаги бях крачка пред тях.А несмееха да ми се нахвърлят ,защото знаеха ,че или ще ги гръмна или ще загубят някоя част от тялото си.
--Играйте де.--Те се разбягаха в различни посоки в лабиринта.Останах сам.Имаше четири коридора.Взех една бата и една лопата ,която се въргаляше в калта.ПОех по един от коридорите.Слънцето залязваше.Хе хе хеее

Ставаше тъмно.Мотаех се вече доста време.Изведнъж чух звук,като от радиостанция.Приклекнах в една сянка.Гард със слушалка мина покрай мен.Взех лопатата и го ударих по главата,той падна на земята.Опрях я в гърлото му.И копнах.Настъпих лопатата и тя се заби в земята,като мина през врата му.Взех му слушалката.
--Още ли няма следа?--
--Не.--
--Търси.--гласа не беше на продуцента.Изведнъж чух стъпки зад мен.Обърнах се и получих ритник в гърдите.Паднах по гръб.Някакъв с мачете ме гледаше.Залазих назад.Той замахна и мачетето леко удраска коляното ми.Извадих желязото и го гръмнах в гърдите.
--Смешник.--взех и мачетето.ЗАпочнах да ставам тежък,но продължих.
--Тук е инспектор Ланс.Чуваш ли ме?--прозвуча от слушалката.
--Да.--
--Наблюдаваме със сателит лабиринта.Ще те напъстваме.--и аз тръгнах.

Лутах се между лабиринта от храсти.Страхът ме беше напуснал отдавна.Вече не се стичаше студена пот по мен.Бях се превърнал в чудовище.Чух нещо.Някой си свиркаше.Колко неблагоразумно.Надникнах зад ъгъла.Стоеше един в черни дрехи с нож в ръка.
--Остави го.Няма нужда да го убиваш.Тръгна по другия коридор.--чух гласа на инспектора и се врътнах.Един кошмар по-малко.
--Той идва към теб.--А аз защо ли ги слушам.Прикрих се в сянката до ъгъла.Хванах лопатата и се приготвих.Той се появи и замахнах.Лопатата се вряза в гърлото му и ме изпръска с кръв.После той с хриптене падна на земата.ОСтавих го така и тръгнах напред.
--Виждам изход.Два завоя на ляво.--Прокраднах се в тъмното.Обграден от храсти ,които сякаш протягаха ръце към мен опитвайки се да ме разкъсат като диви зверове.След това забелязах светлина.Пред мен се издигаше една тежка метална врата на подземие.Приближих се до нея с бавни тихи стъпки.Пред нея стоеше един 9мм-ов пистолет и кутиика патрони.А на вратата беше нарисувано усмихнато личице."Аплодисменти за последното шоу на вълка.Ха ха хааа....".На ключалката имаше ключ.
--Не съм сигурен,че ще имаме връзка подземята.--каза инспектора.
--Аз ще хвана Старкуедър.--и отключих.Затоворих вратата след себеси.Озовах се в някакава сграда.Нещо като затвор.Имаше килии.Нямаше нито един прозорец.Беше мрак.Стиснах здраво пистолета.
--Добре дошъл.--това ме стресна.Сърцето ми биеше до пръсване,усещах го как бие в гърдите ми.Продуцентът се обади.
--Къде си?--казах аз.
--Намериии меее.Хе хе хе.--
--Не очакваш аз да ти казвам всичко нали?--
--Да кажем ,че аз съм в страната на чудесата.--
--А аз къде съм?--попитах го.
--Ти?Ти къде си?В кошмарите си.--
--Слушай сега какъв е регламентът на играта.Отново ще направиш шоу за милиони,за мен ХА ХА ХА.Ето ти задачата.Такааа имало едно време едно момиченце на име Алиса и тя отишла в страната на чудесата бла бла блаа.И един ден един зъл клоун я хванал и я насякъл на парчета.И ти драги ще следваш парчетата и ще ме търсиш по тях.--
--А аз съм бил психопат.--
--Още нищо не си видял.ХА ХА ХА ХАААА.....--Чух нещо зад себе си.Една килия се отвори.
--ГОСПОДИ!--

--Добро кученце.Сладко кученце.--пред мен стоеше огромен зъбат кървав питбул.Ръката ми сама тръгна към пистолетите,но кучето усети това и изръмжа.Направих няколко жеста сякаш му мятам нещо за да се обърне ,но пак изръмжа.
--По дяволите шибан пес,ако ще ме ядеш яж ме!--хвнах бързо пистолетите и ги насочих към него.Но той беше бърз,скочи към мен преди да стрелям.Метна се към корема ми паднах на пода.А гадния цербер ме захапа за крака.Зъбите му разкъсаха плътта ми.А аз осъзнах ,че вече не държа 9мм-овите.Бяха на метър от мен.Изритах проклетия звяр в муцуната,което го накара да ме пусне малко.Да пусна ме ,но ме захапа за ръката.Вик от болка разпра мрака.Опитвах се да стисна ръката си на юмрук за да не ме боли толкова,но не успях.
Отскочих назад заедно с проклетото куче и стигнах до единия пистолет.Насочих го към грозната му мутра,но то захапа другата ми ръка.
--Аа,неее.--муцуната му беше близо до мен и аз cи забих пръстите в окото му.То изквича тогава вдигнах пистолета и стрелях четири пъти в тая гад.Вдигнах и другия пистолет и ги сложих на колана си.
--Не обичаш ли животни?--
--Това животно ли беше?--
--Даа Фуфу беше малко изгладнял напоследък.--
--Слушай сега в корема на кученцето има ключ към една от килиите.--
--Не можеш ли просто да ми кажеш от коя килия е?Трябва ли се да усложняваш нещата?--
--Не казвай на продуцента как да си прави шоуто.--
Взех ножа си и го забих в корема на кучето.Ако бях успял да си взема ножа още докато ме биеше щях да те разпоря още докато ме хапеше.Направих няколко разреза изхвърлих няколко черва и намерих един ключ.Ръцете страшно ме боляха превързах ги с плат от дрехите си и тръгнах да търся от коя килия е ключа.Чак от последната килия беше.Оключих и влязох.
--И сега какво?--
--Ходи ли ти се до тоалетна?--
--Какво?--Отовирих тоалетната.Гадост.Махнах цялата тоалетна и пред мен се отвори една широка дупка.Имаше стрелкичка "надолу".Слязох в дупката и цопнах в някаква течност.Извадих пистлетите си.Бях в някакъв канал.Едвам виждах,а и очите ми се насълзиха.Направих няколко крачки,когато чух шляпане от някъде.Прилепих се до стената.Някой се приближаваше.Усетих някой до мен и стрелях.Чу се стон и после цопване.взех пистолета на умрелия гад и продължих по каналите.Чух много стъпки насам.Идваха право срещу мен.Стрелях и д двата пистолета напред.Един куршум прелетя покрай мен.После се чуха няколко плясвания във водата.Взех още пистолети.Сега спрях да ги огледам враговете.Бяха с маски усмихнати лица.
--Пращах ми лунатиците?--
--Забавлявай се.Усмихни се.--Продължих напред по коридора и спрях при ъгъла.Напред се виждаше червен малък диод.Мисля ,че беше врата за всеки случай стрелях под диода.Нищо не стана.За това бавно се промъкнах до вратата.докоснах бравата,но на нея висеше нещо.Хванах го бавно и усетих ,че се ръкъвах с някой.
--Първата част браво.ХА ха ха.--на един от пръстите имаше пръстен.Свалих го и го прибрах в джоба си.Леко отворих вратата.Влязох в нещо като мазе.Презаредх пистолетите и тръгнах на пред.Отворих вратата на мазето и излязох в един тъмен коридор.Огледах се.Приближих се до един ъгъл.Надникнах и се озовах пред муцуната на едно усмихнато лице.Беше със шотландска пола.Удари ми два в далака и бе запрати към стената.Паднах на колене и той ми заби един в гърба.Измъкна ми пистолетите и започна да ме души.
--Мри!--измънка той.Тогава му ударих един в пакета.Той се присви.Обърнах се и го изритах в лицето.Изправих се взех пистолета и му го заврях в устата."БАМ!".Мозъка му се плиокна на стената.
--Мри!Кретен.--Отидох до края на коридора качих се по стълбите и стигнах до една врата.Заключено.Хъм...

Обърнах се и слязох по стълбите.Не погледнах трупа,напрово се върнах при дупката.Продължих към другите мазета.Всичко беше сиво и старо.От стените падаше прах,беше пълно с паяжини.През прозорците идваше светлина от улицата.Скоро щеше да се съмне.Погледнах през прозореца.Някаква стара,занемарена улица.Предполагам беден квартал.Най-доброто място за масови убиици и психопати.
--ХЕЙ ТИ!--нямах време да мисля.Усетих силна болка в лявото рамо.Всичко ми се чернееше пред очите.Изведнъж видях нещо блестящо ,което летеше към мен.Опомних се и се наведох избягвайки сатъра на гадняра.Сатъра се заби в стената.Тогава го ударих в черния дроп,той се присви,хванах го за главата и му нанесох няколко ритника с коляно в зъбите.После хванах сатъра и го забих между очите му.Излязох от мазето и продължих по коридора.Беше "Г" образен.Изведнъж видях кървави следи по пода.Последвах ги бавно,както куче следва следата на ранено животно.Следите отиваха при една открехната врата.
--ХА ха ха....--отново ме стресна.Бавно се приближих до вратата.Погледнах зад мен.От ръкава ми капеше кръв,бях забравил ,че сатъра се заби в рамото ми.Вече не поменх болката.душата ми отказваше да приеме болка.Бавно бутнах вратата.Беше малко мазе.На тавана светеше червена крушка.Леко и тихо влязох вътре.Кървавите следи отиваха до един гардероб.Не знаех дали да да го отворя.Следата отиваше право във вратата,а пред нея имаше малка локва кръв.Знаех ,че гледката няма да е приятна,но вече не усещах страх от смърта и от гледки при ,които и корави мъже биха припаднали.Зад мен имаше някакво старо огледало,а на стената беше подпряна стара лопата.Бавно,много бавно ръката ми се приближаваше към ръкохватката на гардероба.Пръстите ми обгърнаха дървената топка.Рязко дръпнах вратата.Върхо мен се изсипа камара плъхове,кости,игнило месо,кръв,месо,черепи кости и още месо.По пода се разбягаха плъхове.Махнах едно черво от главата си и огледах камерата месо и кости в ,които бях затънал до колене.Направих една крачка назад и се погледнах в огледалото.Целия в кръв,покрит с парченца месо.Не съм и преполагал ,че някога ще изглеждам така.Изведнъж в огледалото видях как зад мен се появи някой и как една тесла полетя към мен.Приклекнах и теслата разби огледалото.Обърнах извадих ножа си и го забих в корема на поредния смешко.Вместо да работят в цирка са станали кръвожадни изверги.Тръгнах да излизам от мазето.
--Къде си мислиш ,че отиваш?--попита продуцента.
--Хъм...--
--Помирисвал ли си розите в парка?Какъв хубав аромат.Ха ха ха...--
--Рози?Какви рози?--но него го нямаше.
--По-дяволите!--разбрах за какво говори.Започнах да разравям купчината месо и кости.Изведнъж видях един крак и го издърпах от купчината.Избързах кръвта в дрехите на умрелия усмихнат и видях ,че на крака е татуирана роза.А на глезена имаше гривна.Свалих я и я прибрах в джоба си.
Напред чух някакво тропане.Няколко врати се отвориха.Извадих двата пистолета и се долепих до стената.
--Той е някъде тук.--чух нечии глас.
--Първия ,който и донесе откъснатия му кур ,печели 10 000 долара!--След това чух зареждане на пушка.О,нее....