Bulfleet.com - Official Forums

На мене ми харесва. Странно, че кораба се казва Детуинг. Май има малко частици и от WarCraft?

SoulRipper написа:На мене ми харесва. Странно, че кораба се казва Детуинг. Май има малко частици и от WarCraft?  :inso23

Сори ама заради другите мили душици от форума прекуснах този разказ. В момента седи в една жълтясъла тетрадка и едва ли ще види бял свят някога. А колкото до името на кораба всъщност оригинално идва от Star Craft не от лошото драконче от War Craft.

Ами нека види, на мен ми харесва.

Глава 2
Кординатите на планетата към която се бяха запътили Доусън и неговите хора не беше много близо. Трябваше им цели три дни да стигнат до системата, а адмиралът беше много ядосан защото беше загубил доста пари от сварка:
-Е край отиде ми пенсонния фонд. Не е честно.
Изведнъж в стаята му влезе един от екипажа, носеше важни новини:
-Ще достигнем планетата след 15 минути.
- Ще бъда готов ефрейтор.Свободен сте, каза Доусън.
Най-сетне адмиралът щеше да прекъсне линията от мрачни мисли. След десет минути той беше в контролната зала.
-Докладвайте за състоянието на планетата капитане,заповяда адмирала.
-Едната част от нея е чиста. Сега скенерът ще провери и другата.
Изведнъж силни пукащи звуци изпълниха кораба. След няколко секунди маскировачното поле на протоските кораби беше разкрито.
-Майко мила, толкова са много, възкликна Доусън.
Усещайки че екипажът го гледа, той се засрами и започна да раздава заповеди за разположението на флотата.
-Сър не е ли по-разумно да се оттеглим, все пак нашата флота не може да се справи с дузина Носачи и още толкова протоски скаута, имаше наглостта да се обади един новодошъл.
-Редник, техните кораби са доста по-бързи от нас и ще ни настигнат най-много за час, а и категорично отказвам да отстъпя.Ескадрила Алфа никога не е отстъпвала от битка.
Но си мисля че това ще е последната и битка, за жалост добави той мислено.
Извънземните кораби щяха да бъдат в обсега ни след около 5 минути помисли си адмирала и после се сети за една гениална идея:
"-Капитане, как върви проекта с експерименталните ракети."
"-Мисля че е още рано да се използват, но в такава ситуация не мисля че имаме друг шанс."
"По мой сигнал искам разузнавателния кораб да пусне няколко електромагнитни ракети в сърцето на тяхната армия." добави той.
"Готови едно, две,три пускайте!" заповяда капитанът и искрено се нядяваше планът да проработи.
"Заредете оръжията Ямато, пуснете райфовете," този път заповедта идваше от адмирала.
В този момент мъничките ракети почти бяха достигнали целта си когато протосите ги забелязаха, но извънземните закъсняха с действията си.Ракетите се забиха със страшна скорост, но нямаше никакъв резултат.Един от протосите се изсмя телепатично, малумните човеци не бяха постигняли нищо.
В този момент от хората полетяха няколко залпа Ямато. По принцип щитовете на протосите трябваше да предпазят корабите дори и от такъв удар, но в този случай 5 носача се разделиха на две.
Трябва да отбележа, че и протосът шегаджия беше в един от тях :inso25 .
Сега обаче беше ред на извънземните да ударят.
Продължението е след малко..........................

Протос шегаджия...:D...чакаме, става интересно.

Хаха, доста е весело и интересно. Но го прекъсна на интересно място...

Останалите носачи изтреляха стотици мънички изтребители, които заедно с по-големите си събратя скаутите, бяха внушителна сила.
Огромните бойни крайцери бяха единствените техни мишени, защото райфовете бяха активирали своето маскировъчно поле. Колкото и непробиваема да изглеждаше бронята от неостомана, огромното количество протоски бойни кораби си казваше думата.На много места по корпосите на огромните бегемоти се получаваха неприятни пожарчета.
"- Колко време трябва за да се заредят тези огромни оръдия," изрева адмирал Доусън.
"-Още съвсем малко сър, лазерните батарей обаче стрелят с пълна сила, но тяхното количество е безкрайно."
Битката стана още по-свирепа.Новият залп от оръдията Ямато сякаш не направи почти никакви поражения.
Дори и по Детуинг имаше много повреди. Краят беше ясен. Хората щяха да умрат бавно, но сигурно.Нямаше изход от тази ситуация.
Положението на хората стана още по-плачевно, протосите бяха докарали нов вид кораби, който разкри райфовете.Те бяха унищожени за секунди. Сякаш Доусън се биеше срещу страховитите Зерги,а не срещу Протосите.
В този миг на пълно отчаяние, капитанът проговори:
"Адмирале, неиндифицирана флота приближава към нас от другата страна на планетата. Изглежда че корабите са човешки."
"Пълен напред към тях," заповяда адмиралът виждайки за пръв път надежда.
"Но сър, корабът може да избухне от натоварването."
"Нима виждате друга възможност капитане?" каза той с решимост.
Цялата флота изведнъж обърна посоката на 180 градуса с невероятно усилие.Извънземните се изненадаха доста от тази маневра и оставиха хората да наберат разстояние.Те обаче бързо се окопитиха и започнаха да преследват жертвата си. Цяло чудо беше че досега не беше паднал нито един боен крайцер, но протосите бързо промениха този проблем-за секунда избухнаха два от тях.
Адмирал Доусън можеше да почувства всяка смърт, всеки един от тях му бяха приятели. Да, бяха.
От гордата ескадрила Алфа бяха останали само 2 крайцера, един от който беше Детуинг и един разузнавателен кораб.
Още малко и щяха да достигнат хората, още съвсем малко.
В следващата секунда доста малки изтребители атакуваха заедно един от крайцерите-"Варварин". Огромният звяр нададе внушителен рев на болка, но все още се държеше във въздуха макар и с огромни усилия.
"Адмирале, помощ, "Варварин" поема тежки поражения.Няма да издържим още дълго.Моля помогнете" почти ревеше един от екипажа на съседния кораб. Връзката прекъсна. Доусън наблюдаваше с пребледняло лице как другия кораб избухва в пламъци.
Малките, но смъртоносни изтербители направиха завой и се насочиха към Детуинг.Атаката имаше унищожителен ефект. Експлозии избухваха по целия корпус.
Още един завой, атаката този път почти унищожи Детуинг. Нямаше съмнение че малките изтребители правеха завой за последен път. Изтреляха лазерите.Още само секунда и край. Те удариха целта си, но корабът не гръмна защото ракетите гръмнаха на сантиметри.Разузнавателният кораб беше създал защитна матрица около бойния крайцер.
Протоският командир изпсува така силно, че това стигна до всички извънземни създания.Разузнавателният кораб избухна в пламъци.
Доусън оценяваше саможертвата, но тя само щеше да забави неизбежното.
Изтребителите направиха поредния завой.
След около 10 секунди огромни експлозии разтърсиха системата.Навсякъде имаше протоски останки.Най-сетне Детуинг беше достигнал обсега на другата човешка флота.
Доусън благодари мислено на бог.Изведнъж почувства огромно изтощение и припадна.

Много добро, обаче имам забележка: като се завърти флотата на 360 градуса накъде е насочена, а?А, и още нещо: Наполеон беше име на крайцер и във СтарКрафт книгите....прояви малко въображение.

Да наистина, малко е тъпо това завъртане на 360. Е всеки прави грешки, а аз бях доста изморен.