Ааа..ооо...ти да видиш, коментар ! Хе хеееей !! Тъй, тъй...значи, ние с Феникса хич, ама хич, съвсем, изобщо, напълно не сме забравили разказа и много искаме да го продължим. Четем го и го преправяме по-малко. Първите глави са ужасни, и не само заради правописните грешки. Все пак тогава бяхме дечурлига хе-хе, сега стила се е изменил, научили сме много и го преправяме, и го пишем в пооо...литературно-хубав стил. Аз пиша, когато имам желание и време. Фениксът обаче...моя верен другар по писалка, той обаче, бедният, няма време. И да го ръчкам, и да не го ръчкам...не зависи от него. Но съм уверен, че желанието и вдъхновението ще надделее над умората от работата и ще седне да попишем.
Иначе благодаря за коментара, любезни господине! Хубаво е да видиш, че нещата, които си сътворил съществуват, останали са и все още достигат до някого. Нищо не мога да обещая, или да кажа "до края на лятото пет глави....минимум! ". Мога само да кажа, че и ние си го обичаме тоя разказ и ще го завършим...
Аз например през годините четох много...и романи и материали в помощ на писатели-аматьори, тъй тъй, малко или много графомани. Четох съвети, стилове, начини, методики и опитвам нов стил. Важното е, че открих как да пиша по-стойностно, по-прилично и по-литературно. Не да създавам филмови екшън сцени от текст, а реално да предавам нещо с текста. Като стил, много искам да подражавам на Лев Пучков. Ако не издържаш, и ти се чете нещо, уважаеми читателю, горещо препоръчвам да прочетеш неговите книги. Те са малко като нашия разказ, има екшън, има интрига, има самобитен хумор и той е бил истински военен от Чечня та всичко е достоверно. Наскоро се появи нова книга, сега я чета "Обратно броене" се казва.
Новогодишните ми постове виждаш ли ги, а...не ги гледай. Излязох от своята творческа и душевна криза и съм готов да пиша. Но при цялото си здраве и хъс, колкото повече се извисявам над себе си, толкова по-малко ми се пише. Наскоро написах няколко....как да ги нарека кратки-разкази на душевна тематика. Те ми бяха като терапия....нахвърлих всичко, което ми тежи и се разправих с него. Аха, вече се справям със тегобите и трудностите. Ех, да можеше да ме види, Саб ! (Ей, Сабре ако прочетеш това, да знаеш ,че ше излиза Generals 2....да го оправиш тоя комп, ей ! )
Та казвам, че открих какво да вложа в разказите си....но пък поех по нов път наскоро....път на кураж, воля, смелост, висок морал, чест и достойнство. Мех...пак се отнасям, казвам ,че не се чувствам емоционално както обикновенно. Когато пиша се отприщват едни такива емоции...ето сега....я гледай пак каква стена от текст се получи. Ти да си видял някой друг по форумите да ти пише 500 реда отговор на един въпрос. Ама туй е да си писател....човек да не може да ти затвори устата. Хубаво е ,това не е лошо...имаше едно такова, че ако не излизат, не извират от теб думите, не се захващай да пишеш. Не знам вдъхновение ли е , или просто действам както обикновенно като интровертен лоунър , шест години не съм разговарял почти с никого и сега ми иде да разкажа житейската си история на всеки срещнат. Ха ха ха ха....ох я да си мълча. Виждаш ли...то да си писател е дарба и проклятие....а се отплеснеш, а си казал твърде много. Ако крадец влезе у нас сигурно и с него ще проведа един дълъг разговор....докато не ми запуши устата, нали.
Но ето на...виждаш ли лекия ведър хумор, забележи обема, седнах, начатках го и просто си се изля. Имам капацитет и възможност да пиша ! С времето...абе ще се намери, сега лятото надявам се. Виж, не знам колко ще пишем, но обещавам да кажа на Феникса ,че проявяваш интерес, че разказа не е забравен, и ще му кажа " Ей, на виж, приятелю ! Той иска ! Хайде, сега да се напънеш, да се нахъсаш и да ми напишеш един план тезис защо Ботъл пие тъй ! " Не се смей ! Това е важен въпрос, който никога не получи своя отговор....това ,че реформираме разказа, не значи ,че ще стане военна-драма. Веднъж предложих на Феникса, спомням си преди години, му казвам "Искаш ли някаква любовна драма да включим? " Чууууш как не ме подпука с някое шише ! Та под реформа, имам предвид нов стил, по литературно, по структорирано. Екшъна се запазва, не бери грижа, хумора остава, но искам да включим емоция. Щото иначе някак детско седи, филмово, постно и семпло, а ? Спокойно, не става въпрос за драми. Става въпрос ,че Зийки и Ботъл....абе и те са хора бре, не са бойни роботи, не са машини, не са супер герой. Не искам да ги виждате като супер герой. Те просто носят един дух такъв....една воля, един кураж. Те просто не се предават, не обладават никакви супер сили, даже нямат безкрайни амуниции. Аз съм кандидат-студент сега....изучил съм българската история от-до. Ще ми се да въведа едни....ъъъм....едни примери от българската история, за българския войнски дух. Не , не няма да изнасям някакви лекции или " Ей Ботъл, знаеш ли сега ще постъпим като хан Аспарух...ти натам, пък аз насам " хе хе хе хе хе, не не ...няма да е натрапчиво, споко.
Ами, та така....толкоз за сега. Какво да ти кажа....ей на мислим. Временце да се намери. Седем години живеех без време, без пространство, в затвор на собственото си съзнание. Какво значение има времето? Но сега като се връщам към живот.....времето за нищо не стига. Живеех с поезията на Далчев, Яворов и Дебелянов....бях техен лирически субект. Сега съм герой на Пенчо Славейков. Е не съм, славен творец, но....съм свръхчовек-а на Ницше. Защо ли ? Защото се извисих над страданието. Конфуций е казъл " Най-великият войн е този, който побеждава себе си " . Схващаш ли сега какво искам да вложа в моя камрад Зийки ? Той не е супер-герой....той е свръхчовек ! Искам да обобщя разказа...това ли е правилния термин. Например както Яворов е превърнал "По друм Кале" в "Заточеници"....така ли беше. И "Пролетна молитва на орача " в "На нивата" . Това защо го е направил ? За да може да достигне до по-широк кръг читатели. Този разказ не е за селяни, които се оплакват от тежкия труд. Този разказ...тази поема, сори...е за всииииички хора. И аз така ...туй не е просто за Зийк и Ботъл, туй е за всички българи и за всички хора. За моя, за техния, за нашия, за вашия кураж и смелост !
И така....това е, май. Както виждаш, за мен този разказ не е просто нещо....някъв' разказ. Казах на Феникса един ден " Една от житейските ми цели е да издам поне една книга" . Ако видиш все пак Новогодишните ми постове....когато пиша, аз съществувам. Дори и този пост....с него показвам, че съществувам. Този пост не е отговор на твоя въпрос, любезни читателю, този пост не е разговор с теб, този пост е разговор с мен самия. Аз рядко говоря с хора, и още по-рядко разговарям с тях, аз говоря със себе си. Излагам тези, после правя от тях анти-тези. Обмислям, мисля, и премислям докато говоря и пиша. Аз не давам съвети никому, защото преди да съветваш трябва да познаваш другия, трябва да си походил малко в неговите обувки, за това никога не давам съвети. Разказвам си своята история, пък другите да си вадят поуки за себе си. Туй е един блясък, мой....аз съм като светкавицата, с години не ме виждаш и после БАМ....та така, благодаря ти ,че ми даде повод да попиша малко, уважаеми господине, да посъществувам.
Един блясък на графоманът, аматьорът, писателят Улфи Де Улф. Чао ! Целувки ! Тъй,де....
Бойно поле:България
Re: Бойно поле:България
Много се радвам и аз, че темата не е забравена от авторите 
И аз отчасти пунсха предишното коментарче, разбира се с надеждата да не пиша сам, но предполагах, че това ще е последния коментар в тая тема, много се радвам, че съм сбъркал.
Знам как е иначе с липсата на време... Всеки си има 50 млрд неща на главата и рядко има време, което да отдели на нещата в живота му, които му доставят удоволствие.
Няма да припирам, щом темата не е забравнеа от Вас вече съм спокоен, ще чакам покорно (:D) следващите постинги.
Иначе пак да кажа за нахъсване - романчето е уникално, именно защото е такова през годините си мислех за него и попоглеждаш да няма някое ново развитие.
Поздрави
И аз отчасти пунсха предишното коментарче, разбира се с надеждата да не пиша сам, но предполагах, че това ще е последния коментар в тая тема, много се радвам, че съм сбъркал. Знам как е иначе с липсата на време... Всеки си има 50 млрд неща на главата и рядко има време, което да отдели на нещата в живота му, които му доставят удоволствие.
Няма да припирам, щом темата не е забравнеа от Вас вече съм спокоен, ще чакам покорно (:D) следващите постинги.
Иначе пак да кажа за нахъсване - романчето е уникално, именно защото е такова през годините си мислех за него и попоглеждаш да няма някое ново развитие.
Поздрави
Re: Бойно поле:България
Не сме забравили разказчето, чакаме още, гурута на литературното творчество такива (devil) вече сигурно сте се изпооженили, деца имате, това е добре. Но писането се очаква през всичките тези години, повервайте ми. 