Вече и не помня: май червено пихме?
Вкъщи се прибирам някъде след два,
много горд от свойта мъжка свобода.
Пред вратата гледам: куфари и чанти!
А отгоре в пликче две работни манти.
В куфара надничам, виждам своя риза,
нещо ме преряза... схванах им пиниза!
Тъща ми е... тя е! Ама че интрига...
Виждам как с жена ми гълъбите вдига.
Чувам я да казва: "Чума да го тръшне,
щом с бутилка вино смее да ти кръшне!"
Седнах и заплаках. Не е справедливо,
трябва да призная, че ми стана криво.
Аз букет ù нося... цяла нощ го стискам,
пък и с него смятах прошка да поискам!
Вкъщи съм донесъл част от Шардонето,
даже в джоба сложих малко от мезето.
И напук си легнах – точно пред вратата,
че от срам да пукнат тъщата с жената!
Боже мой, помагай. Искрено те моля!
Виждаш, че е тежка мъжката неволя.
Че с "жени и вино" ражда се дилема.
Вино без жени ли...? Те такова – нема.
Боби Кастеелс
