Театър на мечтите

[detencetooo3]

Не можах да се явя,но се надявам да ме имат предвид Песничката е хубава,на кой е?

[Then and now]

В часа по английски език до мене седеше едно момче.Наричах го най-добър приятел,но аз исках той да е мой .Обаче знаех, че той ме обича само като приятелка.След часа стана и ми поиска тетрадката,за да препише плана от миналия ден, защото тогава отсъстваше.Когато му дадох тетрадката си той ми благодари и... ме целунапо бузата.Исках да знае,че искам повече от неговото приятелство,много го обичах,но не можех да му го кажа,незнам защо,но ме беше много срам ...
11 клас
Звънна ми телефона,беше той плачеше .Разказа ми как се е отчаял от любовта.Покани ме у тях,каза че не иска да бъде сам.Разбира се,отидох.Седнах на стола до него. Погледнах красивите му очи,пожелах да е мой.След два часа започна филм на Древ Барриморе.Гледахме го. След филма той реши да си легне.Благодари ми за всичко и ме целуна по бузата.Исках да знае,че искам повече от неговото приятелство, много го обичах, но не можех да му го кажа, незнам защо, но ме беше много срам.
Последен клас
Ден преди да си получим дипломите,той дойде при мен и ми каза,че приятелката му е болна и няма с кого да отиде на бала.Аз не ходех с никого,а в 7 клас си бяхме обещали,че ако и двамата си нямаме гаджета ще отидем заедно на бала,като най-добри приятели.Отидохме заедно.Всичко беше перфектно.След бала ме изпрати до вратата на дома ми.Пред вратата го погледнах и той ме погледна усмихнато с красивите си очи.Исках той да е мой, но знаех, че той ме обича само като приятелка. Каза ми, че е прекарал най-хубавата нощ през живота му и ме целуна по бузата.Исках да знае,че искам повече от неговото приятелство, много го обичах,но не можех да му го кажа, незнам защо, но ме беше много срам.Последният ден от университета
Постоянно го наблюдавах, наблюдавах перфектното му тяло.Когато излезе на сцената,за да си получи дипломата, сякаш беше като един ангел. Исках той да е мой.Но знаех,че той ме обича само като приятелкаТочно преди да си тръгнат всички, той дойде при мен, плачейки ми каза:``Ти синай-добрата ми приятелка. Благодаря ти!`` и ме целуна по бузата.Исках да знае,че искам повече от неговото приятелство, много го обичах,но не можех да му го кажа, незнам защо,но ме беше много срам.Минаха години ...
Бях на една сватба ... Да, на неговата сватба ... Вече се женеше ... Наблюдавах как той каза:``Да,приемам`` Наблюдавах как се женеше за една друга жена ...Исках той да е мой. Но знаех че той ме обича само като приятелка...След сватбата той дойде при мен и ми каза:``Дойде на сватбата ми,благодаря.`` и ме целуна по бузата.Исках да знае,че искам повече от неговото приятелство,много го обичах,но не можех да му го кажа,незнам защо, но ме беше много срам ...
Годините минаха толкова бързо ...
В този момент съм пред гроба на най-добрия си приятел. Докато събираха нещата му намериха дневника му от гимназията ... Веднага го грабнах ...Редовете, които прочетох бяха:``Гледайки я в очите си пожелах да е моя.Но знаех,че тя ме обича само като приятел.Исках да знае,че искам повече от нейното приятелство, много я обичах,но не можех да и го кажа,незнам защо,но ме беше много срам ...
Колко хубаво щеше да е,ако поне веднъж ми беше казала че ме обича ...`

------------------------------------

Копнах го от Фейсбук - невероятно много ми хареса.

П.С. Песента е от мюзикъла "Клетниците" - реално автор не знам кой се пада.

[detencetooo3]

Тъкмо щях да кажа,че и аз го четох там,на мен също много ми хареса...
Хубаво е да се замислим,колко биха ни стрували 2 думички
А и в крайна сметка никой не убива за едно признание

[Then and now]

В спомени потъвам аз,
унасям се в захлас,
заспивам в този късен час.

Сънувам ден някак особен,
ден приветлив, не злобен,
на друг не подобен.

И спомен не е тоз сън,
защото всичко е просто насън,
но гоня го вън от душата си - вън!

Защото измъчва ме таз невъзможна мечта,
забивайки ми се в паметта,
погубвайки в нея радостта.

Събуждам се тогава аз ужасен,
но от реалността отново аз бивам сломен
и връщам се за утеха в съня си, за да бъда спасен.

[detencetooo3]

"защото всичко е просто насън"

[Then and now]

Айдеееее, още едно романтично-трагично някак меланхолично и като цяло тъжничко произведенийце.

==========================

Испания, брегът на океана. Слънцето залязваше, а той стоеше някъде на брега и просто се взираше в красотата на всичко това. Красотата на прекрасните и нежно преливащи се цветове в небето. Красотата на отиващия си някъде далеч ден. По това време в България вече е нощ, помисли си той, някак между останалите си мисли. Понамести се по-удобно на приятно затопления камък, на който бе седнал и извади телефона си. Погледа го за секунда-две и се поколеба. Погледна отново залязващото слънце и си каза, че трябва да го направи, преди да е изчезнала тази красота, преди да се е загубил мигът.
Набра номерът й и зачака някак спокоен тя да му вдигне. Когато това стана, обаче, в първия момент успя единствено да чуе силна музика. Явно, че тя беше отишла някъде на дискотека. След няколко доста дълго проточили се секунди в крайна сметка успя да чуе гласа й.
- Ало?
- Ало, Мики!
- Жоре, ти ли си? - музиката постихна, явно се бе отдалечила от силния шум.
- Да. Аз. - Жоро се усмихна. - Обадих се да те чуя.
- Така ли? Ееее! Как е в Испания? Какво правите там?(
- Ами, какво да ти кажа, обикаляме, разглеждаме. Печем се на плажа. Общо взето такива работи. Сега седя и гледам залеза. Това е най-красивото нещо, което някога съм виждал.
- Ах, супер. Виж, Жоре, аз сега не мога да говоря. Не ми е удобно. Малко ще ме извиняваш, че така, ама наистина сега не мога да говоря. Ако искаш ми се обади утре сутринта да поговорим.
- Не може ли да поговорим сега? Толкова ли не може няколко минути да отделиш.
- Добре, виж сега, сега сме се събрали тука няколко човека, идват да ме търсят сега къде съм изчезнала. Не мога сега да говоря много-много.
- Залеза, залеза е наистина красив. Съжалявам само, че не си тук да го видиш.
- Добре, обади ми се утре да говорим, щом толкова държиш. - тя се позасмя. - Ама сега не мога. Имам си работа, заета съм. Следващия път като ходиш в Испания ме води с теб, за да го видя и аз.
- Добре, стига да дойдеш, де. Нямам нищо против да те доведа. - каза той и се опита да се усмихне.
- Да, отлично тогава. Аз ще ти се обадя тогава утре някъде по обяд да ми разкажеш. Да не забравиш - искам снимки. - каза тя настоятелно.
- Снимки няма. Нямам фотоапарат, но ще взема от някой друг, който е снимал. А виж, не ми се обаждай утре. Аз и без това се прибирам другиден, пък тея разговори са скъпи. Няма нужда да се харчиш. Като се прибера в България ще се видим тогава.
- Добре тогава. Чао, Жоре.
- Чао.
Той затвори телефона и го стисна силно в ръката си. Погледна отново към залеза, но слънцето вече почти се бе скрило. Красотата почти си бе отишла вече. Взе телефона си в ръка. Започна да пише съобщение. "Колко много ми се искаше да си тук до мен сега, защото когато слънцето залезе, твойта красота ми стига." Прочете написаното един-два пъти. Вторачи се в малките букви на екрана. След това изтри всичко. Нямаше смисъл. Всичко бе безмислено. Изправи се и тръгна да се прибира.

[detencetooo3]

Хареса ми...Няма да правя забележки,защото е истинско и непринудено
"Когато слънцето залезе,твойта красота ми стига "... Това изречение ми е любимото

[Then and now]

Май, май няма да се ходи в Испания.

========

Пий, не мисли. Пий, за да забравиш. Пий, за да ти олекне. Пий и танцувай. Опитай се да забравиш, може и да се получи. Опитай се да не мислиш за това, може би не се е случвало никога. Опитай се да се забавляваш. А, тя те погледна. Мисли ли за теб? Знае ли какво мислиш ти за нея? Дали да идеш при нея? Да се доближиш ли? Да се усмихнеш ли? Да погледнеш настрани? Да й намигнеш? Да отидеш до нея да й кажеш нещо? А, вече не те гледа. Какво ли искаше да каже с този поглед? Дали искаше да намекне нещо? Дали тя си мисли нещо по-различно? Дали има някакви задни мисли към теб? Какво да направиш сега? Да се направиш, че не я виждаш? Да й се усмихнеш? Коя постъпка е най-правилна? Какво да направиш, за да не сгрешиш? Дали всъщност не е по-правилно да действаш директно или пък да се пазиш? Дали да не обмислиш? Дали да не действаш? Как да постъпиш в случая?
Пиеш и нищо не правиш. Стоиш и гледаш. Мислиш и в крайна сметка нищо. А дали си прав? Мислиш дали си прав? Обмисляш къде си сгрешил? И пак се замисляш за всичко. В това време тя пак те поглежда. Този път отвръщаш на погледа. Надяваш се на нещо. Тя отново отвръща поглед, отново с усмивка. Ти този път си засмян. Става ти приятно. Изпълваш се с някаква надежда. Ами защо пък да те гледа, ако няма нищо предвид към теб? Все пак това е толкова логично, нали? Тя те гледа, защото те харесва. Дава ти сигнал. Направи нещо, постъпи някак. Направи нещо бе, човек! Сега е момента действай. Обръщаш още едно, тя обаче поглежда към някой друг със същия поглед. Дори с поглед, който е още по-желан от теб. И така си поръчваш още едно. Сядаш, понеже тъкмо си щял да станеш. А сега какво? Как да постъпиш? Той се доближава до нея. Дали не го прави нарочно? Дали пък не знае, че я харесваш и не ти дава знак, за да те отблъсне? Сега вече танцуват заедно, а ти продължаваш да се наливаш. Отместваш поглед, правиш се, че не виждаш, но все пак надничаш. Не виждаш ли, не гледаш? Само така си мислиш, така се заблуждаваш. А всъщност прав ли си? Естествено, че не си прав! А грешиш ли? Разбира се, че не. Няма правилна постъпка. Няма грешна. Или правиш нещо, или не. Последствията ги носиш ти. Крайният изход си е за теб.
В един момент ставаш. Почваш да танцуваш. Започваш да не мислиш за нея. Тогава пък тя се доближава до теб. Танцува и се смее. Забавлява се. Ти също се забавляваш, весело ти е, приятно. Всъщност вече вътре на теб вече не ти е толкова тежко. Мислиш, че всичко ще ти мине. Мислиш, че ще я забравиш. Танцуваш до нея и се радваш, че всъщност си до нея. Весело ти е. Тя също се забавлява. Това пък те забавлява дори повече. Да, всичко е прекрасно. Тогава тя се доближава прекалено много. Докосва те. Как да постъпиш? Докосваш я и ти, все пак трябвад а доизиграеш сценката. Внезапно не ти е все още толкова весело. Вече се правиш, че ти е весело, но вътрешно изгаряш. Тогава тя се отдръпва от теб. Какво правиш? Придърпваш я? Прекалено вяно ли ще е? Прекалено ясно? Твърде очевидно? Ще разбере всичко ли? Тогава ти я пускаш. Тя се отдръпва. Продълажав ша да танцуваш. Вече не се забавляваш. Обръщаш още едно. Не е достатъчно. Обръщаш второ - всичко вече е добре. Потърсваш я с поглед. Намираш я. Продължаваш с танците. Продължаваш и отново се веселиш. Този път ти отиваш до нея. Танцуваш , както преди това. Само че тя не се забавлява. Поне не както преди това. Ситуацята е конфузна. Усмихваш й се и се отръпваш леко. Изненадващо, тя те придърпва. Придърпва те, а ти, ти се чудиш. Мислиш и не знаеш как да постъпиш. Леко се изтръгваш. Тя те пуска. След това се връщаш при нея. Тя се радва. Доближава се повече до теб. Поглеждаш очите й. Тя поглежда твоите. Засмяна е. Може би и леко пияна, но не си ли и ти? И тогава идва един миг. Какво да правиш, какво да помислиш, как по дяволите да постъпиш? А мигът е само един и ти сякаш го губиш, той сякаш се изтръгва от теб, от ръцете ти. Да, изпарява се. Ти искаш да го обмислиш, но нямаш време. Мигът е само един. Тогава трябва да решиш. Затова е било всичко тази вечер. За този момент. А ти? Ти какво правиш? Действаш или отлагаш. Отново премисляш или се опитваш да я накараш да разбере всичко. Дилема. Няма правилен, няма грешен избор. Или действаш, или не.

[detencetooo3]

Христос Воскресе!

[detencetooo3]

Цитат(Then and now @ Apr 1 2010, 01:49) Май, май няма да се ходи в Испания.

========

Пий, не мисли. Пий, за да забравиш. Пий, за да ти олекне. Пий и танцувай. Опитай се да забравиш, може и да се получи. Опитай се да не мислиш за това, може би не се е случвало никога. Опитай се да се забавляваш. А, тя те погледна. Мисли ли за теб? Знае ли какво мислиш ти за нея? Дали да идеш при нея? Да се доближиш ли? Да се усмихнеш ли? Да погледнеш настрани? Да й намигнеш? Да отидеш до нея да й кажеш нещо? А, вече не те гледа. Какво ли искаше да каже с този поглед? Дали искаше да намекне нещо? Дали тя си мисли нещо по-различно? Дали има някакви задни мисли към теб? Какво да направиш сега? Да се направиш, че не я виждаш? Да й се усмихнеш? Коя постъпка е най-правилна? Какво да направиш, за да не сгрешиш? Дали всъщност не е по-правилно да действаш директно или пък да се пазиш? Дали да не обмислиш? Дали да не действаш? Как да постъпиш в случая?
Пиеш и нищо не правиш. Стоиш и гледаш. Мислиш и в крайна сметка нищо. А дали си прав? Мислиш дали си прав? Обмисляш къде си сгрешил? И пак се замисляш за всичко. В това време тя пак те поглежда. Този път отвръщаш на погледа. Надяваш се на нещо. Тя отново отвръща поглед, отново с усмивка. Ти този път си засмян. Става ти приятно. Изпълваш се с някаква надежда. Ами защо пък да те гледа, ако няма нищо предвид към теб? Все пак това е толкова логично, нали? Тя те гледа, защото те харесва. Дава ти сигнал. Направи нещо, постъпи някак. Направи нещо бе, човек! Сега е момента действай. Обръщаш още едно, тя обаче поглежда към някой друг със същия поглед. Дори с поглед, който е още по-желан от теб. И така си поръчваш още едно. Сядаш, понеже тъкмо си щял да станеш. А сега какво? Как да постъпиш? Той се доближава до нея. Дали не го прави нарочно? Дали пък не знае, че я харесваш и не ти дава знак, за да те отблъсне? Сега вече танцуват заедно, а ти продължаваш да се наливаш. Отместваш поглед, правиш се, че не виждаш, но все пак надничаш. Не виждаш ли, не гледаш? Само така си мислиш, така се заблуждаваш. А всъщност прав ли си? Естествено, че не си прав! А грешиш ли? Разбира се, че не. Няма правилна постъпка. Няма грешна. Или правиш нещо, или не. Последствията ги носиш ти. Крайният изход си е за теб.
В един момент ставаш. Почваш да танцуваш. Започваш да не мислиш за нея. Тогава пък тя се доближава до теб. Танцува и се смее. Забавлява се. Ти също се забавляваш, весело ти е, приятно. Всъщност вече вътре на теб вече не ти е толкова тежко. Мислиш, че всичко ще ти мине. Мислиш, че ще я забравиш. Танцуваш до нея и се радваш, че всъщност си до нея. Весело ти е. Тя също се забавлява. Това пък те забавлява дори повече. Да, всичко е прекрасно. Тогава тя се доближава прекалено много. Докосва те. Как да постъпиш? Докосваш я и ти, все пак трябвад а доизиграеш сценката. Внезапно не ти е все още толкова весело. Вече се правиш, че ти е весело, но вътрешно изгаряш. Тогава тя се отдръпва от теб. Какво правиш? Придърпваш я? Прекалено вяно ли ще е? Прекалено ясно? Твърде очевидно? Ще разбере всичко ли? Тогава ти я пускаш. Тя се отдръпва. Продълажав ша да танцуваш. Вече не се забавляваш. Обръщаш още едно. Не е достатъчно. Обръщаш второ - всичко вече е добре. Потърсваш я с поглед. Намираш я. Продължаваш с танците. Продължаваш и отново се веселиш. Този път ти отиваш до нея. Танцуваш , както преди това. Само че тя не се забавлява. Поне не както преди това. Ситуацята е конфузна. Усмихваш й се и се отръпваш леко. Изненадващо, тя те придърпва. Придърпва те, а ти, ти се чудиш. Мислиш и не знаеш как да постъпиш. Леко се изтръгваш. Тя те пуска. След това се връщаш при нея. Тя се радва. Доближава се повече до теб. Поглеждаш очите й. Тя поглежда твоите. Засмяна е. Може би и леко пияна, но не си ли и ти? И тогава идва един миг. Какво да правиш, какво да помислиш, как по дяволите да постъпиш? А мигът е само един и ти сякаш го губиш, той сякаш се изтръгва от теб, от ръцете ти. Да, изпарява се. Ти искаш да го обмислиш, но нямаш време. Мигът е само един. Тогава трябва да решиш. Затова е било всичко тази вечер. За този момент. А ти? Ти какво правиш? Действаш или отлагаш. Отново премисляш или се опитваш да я накараш да разбере всичко. Дилема. Няма правилен, няма грешен избор. Или действаш, или не.

правилно... няма правилно и грешно :0)