Любовта е...

[shadowface]

Няма любов има само интереси!

[federaciq]

Цитат(shadowface @ Jan 18 2010, 16:21) Няма любов има само интереси!

и интереса е там където е интереса знам


ама не си ли чувал за хора които първо се женят после правят кариера само пример ти давам

[Darth Sidious]

Цитат(federaciq @ Jan 18 2010, 19:00) и интереса е там където е интереса знам


ама не си ли чувал за хора които първо се женят после правят кариера само пример ти давам

Федерация какво разбираш от любов?Колкото булфа ли разбираш

[federaciq]

Цитат(Darth Sidious @ Jan 20 2010, 10:18) Федерация какво разбираш от любов?Колкото булфа ли разбираш

достатъчно за да не искам да знам повече ама не ми се разказва за личния ми живот няма да ти е интересен

[blood_dodo]

Ха, намерих сравнително нова тема, където да наспамя без да ми се кара колегата
Като ми поостане време ще се метна сериозно да чета какво сте писали цяла година, и за да не е тотален спам - мнението ми за любовта: биохимия. Човекът е толкова прекрасна машина

[Then and now]

Влюбен съм, пък не искам. Голям проблем, днеска за пореден път ми се скофти настроението от този факт. Защо пък трябва да обичам точно нея? А де, не може ли просто така никой да не харесвам, да се държа като другите - карат ги наред. Защо трябва да съм с такива виждания за живота - защо за мен всичко в тоя свят трябва да е красиво, защо, защо, защо... А толкова ли е хубаво всъщност да си влюбен, бе. Нали е по-лесно да не обичаш, да не очакваш от никого нищо - така няма как да се разочароваш от който и да е. Та нали, ако не обичаш няма как да бъдеш наранен и всъщност аджеба как някои хора са така или поне си придават вид, че не си слагат нищо навътре, че нищо не ги засяга.
Преди няколко дни всъщност си мислех затова и разбрах, че повечето хора са разбрали, че са прекалено млади, за да градят живот и са във възрастта да си го живят. Да, съгалсен съм с тях, но в крайна сметка не мога така. Не съм такъв човек, просто не съм. Не мога да кажа на някого, че го обичам, а всъщност само да го харесвам. Не мога да убеждавам някого, че е единствен за мен, щом не е. Не мога да чувствам така, както чувстват останалите.
И тогава любовта става едно неудобство. Любовта се превръща в нещо нежелано. Значи искам само да я харесвам, искам единствено да ми е симпатична най-много. А всъщност съм влюбен. А дори не знам дали съм влюбен. Мисля, че съм влюбен. Не искам да й го кажа, защото пък естественото продължение ще бъде с лош край. Затова бих предпочел да не изпитвах такива чувства. Колко ли им е лесно на хората, които не допускат никой до себе си. Всеки би си помислил колко им е трудно. Но пък в същото време им е много лесно. Не се привързаш за никого, не ти пука за никого, не те интересува никой, от когото нямаш интерес в тоя живот. Тоя може да ти осигури секс - с него съм. Тоя може да ми осигури пари, подаръци - с него съм. тоя може да ти осигури дрога - с него съм. То може да ти осигури работа - с него съм. Тоя е някъв си там, дето нищо не може да ми осигури - а сектир.
Всъщност мислех и стигнах до извода доста отдавна, че сексът е удоволствие, а любовта е щастие. Всъщност мислех и че хората, поне някои, оценяват своето щастие по удоволствията. На моята възраст това е нормално. На тая възраст е нормално да обичаш някой, защото си с него, а не да си с някой, защото го обичаш. Обичам истинските неща в живота. Обичам стойностните неща в живота. Вярно, да, ако ме видите ще кажете, че съм тъпак, идиот, простак. Може би и отчасти съм. Но в същото време обичам нещата в живота, които са.., обичам красотата. Колко е красиво да кажеш на един човек, че го обичаш тихо, тайно, нежно докато сте заедно, а не да лепиш транспаранти навсякъде и да провъзнасяш на всички. Колко би било красиво да обичаш някого и той да те обича, а никой друг да не знае. Дори и хората, които ви познават страшно много. Колко много красота има на света.
А в същото време, разбрах, че не проблемите убиват любовта, независимо от това, дето говореше бившото гадже. Любовта я убива ежедневието. Не ограниченията, която налага, а простото ежедневие, еднотипността, сивотата на простия елементарен живот, който всички ние живеем. Факта, че когато се събудиш на сутринта си до същия човек, до когото си бил предишния и до когото ще бъдеш утре. Когато се гледа отстрани е красиво. Ако го живееш е скучно, отегчително, неприятно. Знам го и аз. Дори е отегчително да правите едно и също нещо. Отегчително е само да говорите. Еднотипно е, глупаво е, омръзва. Да... Излизаш днес с някого. Излизаш утре отново със същия човек. Другиден се водите на дискотека. По-следващия път на кръчма. Отивате на екскурзия заедно. Правите разнообразни неща, които пак омръзват. Всичко омръзва. Живота е еднотипен, прост. Живота е отегчителен. Стига да не откриеш човека или дори да кажем хората, за които си струва, с които всичко това няма да ти омръзне. В случая говорим за ЧовекъТ, с главно ч и т. Говорим за някого, който няма да те отегчава до смърт. говорим за някого, пред когото няма само да клониш глава и той няма само да ти заповядва или да ти приема каквото му кажеш. В този момент осъзнавам, че аз съм никакъв. Осъзнавам, че ако обичам някого ще прекланям постоянно глава. Че колкото и въображение да имам все някога ще се изчерпан в разговорите, комплиментите, обясненията в любов. Осъзнавам, че съм такъв човек - просто си обичам. Обичам силно, но не знам какво да правя с тази любов.
Всичко е толкова объркано, излишно и гадно. А защо по дяволите трябва да съм такъв. Защо трябва да обичам, щом не искам. Защо трябва вътрешно да желая да си променя отношенията с един човек. Защо все пак не мога да й кажа нищо и защо всеки път като я видя ми става тъпо. Защо пък в същото време когато не мога да я гледам съм в пъти по-нещастен. Защо когато я видя до друг, просто не приемам, че никога не би искала да сме заедно, а вместо това ми става тъпо.
Човекът е такава удивителна машина, която никой не може да контролира или пък разбира напълно. А колко е ужасно, когато тази машина започне да се държи сякаш сама мисли и започне да се движи не в посоката, в която е насочена.

[filii4o]

Истинската любов не може да говори, защото истинското чувство се изразява по-скоро с дела, отколкото с думи. /Шекспир/

[bountyhunter]

имало доста лирични души в това киберпространство... да не повярва човек
Любовта е пламъче, което постоянно се люлее от вятъра на непостоянството

[Bojan]

Любовта е като пица… Хахахха!

[DarkWatch]

Любовта е трън в очите на гледащия!!!