малко проницания

[Crashedd]

защо ли любовта е тъй жестока
защо ли търсим я цял живот
защо ли трябва да се жертваме за тази болка
която изгаря ни отвътре без отоп

когато загубиш най ценното в живота
ти не тъжи просто погледни нагоре
и отговора ще намериш ти
но защо ли трябва да страдаме
защо като това от което най много страдаме
всъщност е тoва което отвътре ни гори

Има ли любов или няма
търсиш я или не
докато не я намериш
сърцето ти няма да спре.

Когато любовта угасне
и всичко загубиш ти
не ругай не ридай а се замисли защо и как къде сгреши
за да може във бъдеще от същите грешки да не те боли

[Crashedd]

всичко ли ще свърши така
оставяш ме сам сега да се боря с болката голяма
болка прясна и неизляна
но помни че това което ми го причини на твойта съвест ще тежи
остави ме отвътре празен да се скитам болен непонятен


когато сърцето ми разби всичко в мен се промени
всичко в живота ми се преобърна и всичко ще направя времето да върна
времето когато любовта ни беше чиста времето когато имахме мечти
времето което живота ми промени
сега в сълзи стоя облян
любовта ме промени с емоция ме зареди но сега няма смисъл да живея
душата ми гори душата ми пламти тя има нужда от любов
но защо ли всичко промени защо ли тази болка ти ми причини
какво направих



всичко е писано когато приятелката ме заряза мноуу мазно

просто никой не знае какво ми е отвътре как болката ме изгаря как мечтите ми огасват когато теб те няма

[WhiteSnake]

не съм писал отдавна с раздела, но нещата които си написал в тази тема са готини. няма да критикувам понеже видях, че си ги писал по кофти повод, затова нека си останат както са. браво.

[Crashedd]

благодарско

[bountyhunter]

нз дали ако ги напишеш като проза, в цял текст, няма да има същия ефект. нещо римите ги няма хич, но пък емоционалния заряд е страшен.