В септемврийските дни на 1916 г. започва българското настъпление за освобождението на многострадална Добруджа. Битката при Тутракан на 5 и 6 септември 1916 г. ознаменува една от най-важните победи на българското оръжие по време на Първата световна война. Тя е съществена част от величавия стремеж на българите за обединение на разкъсаното от Великите сили Отечество.
Народът нарече битката за Тутраканска крепост – епопея на народния дух и порив за свобода. Тя стана символ на героизма и воинската слава. Това е забележителна победа, съчетала чувството за справедлива кауза и идеала за национално обединение, талантът на военното командване и яркия патриотичен подем на народа ни в онези драматични времена. „Непристъпната и непревземаема” крепост Тутракан е превзета от българските военни части само за два дни и прославя българското оръжие в цяла Европа.
Поставено е началото на освободителния поход в Добруджа. Достойнството на българите-добруджанци е възстановено с цената на живота на 8 000 войници и офицери, дадени от победители и победени. Загиналите българи са 1 764, а ранените – над 7 500.
След това следва Първата национална катастрофа. Южна Добруджа е включена в пределите на Кралство Румъния. Румънската държава влага изключителни средства за укрепването на завладените територии като превръща Тутракан в една от най-сигурните крепости по Дунава. Тя има 15 форта на 1-2 километра един от друг, две отбранителни линии, землени и бетонни укрепления, оръдия, картечни гнезда, три реда телени заграждения и множество вълчи ями. Отбраната е поверена на 15-та и 17-та пехотна румънска дивизия с численост 39 000 души, 246 оръдия, 78 картечници и на придадения към крепостта дунавски флот, в състав 4 монитора, 8 стражеви кораба и 4 канонерки.
На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния. Тя иска да си върне загубените изконни територии, на които пръв е стъпил хан Аспарух. Българите изправят 3-та българска армия в състав – 4-та преславска пехотна дивизия, 1-ва бригада от 1-ва софийска дивизия, Дунавският българо-германски отряд и придадените им части под общото командване на началника на 4-та преславска дивизия генерал-майор Пантелей Киселов с численост 55 000 души, 132 оръдия и 53 картечници.
Генерал Киселов дава начало на атаката на 5 септември сутринта. Той среща ожесточена съпротива от румънското командване, но до вечерта главната укрепена позиция пада. На 6 септември настъплението продължава. Следобед румънският гарнизон се предава. Вечерта ген. Пантелей Киселов влиза в освободения Тутракан. Българската армия пленява 450 офицери, 28 000 войници и цялото въоръжение на противника. Победата при Тутракан поставя началото на освобождението на цяла Южна Добруджа. Тутраканската битка е известна и като „Тутраканска епопея”.
В битката загиват 8000 души, от които 1800 българи. Сред загиналите от българска страна има значителна част офицери, поради прилаганатаот генерал Киселов практика по време на атака офицерският състав да бъде пред войнишкия. Мястото на сражението днес е военно гробище и един от Стоте национални туристически обекта.
пп
След презвемането на крепоста,българската кавалерия побеждава в директен сблъсък смятаната тогава за непобедима казашка конница.
.......... 
... и 
