Всъщност за 1-ви път пиша такова нещо и реших да го сложа тук по случай пенсионирането ми от була.БЕЗУМЦИ
Хей виж ги там БЕЗУМЦИ,
тичат те с отворени ръце
към поредното безумие,
но чустват се щастливи те.
Крещейки, гледайки кат луди,
тъпчейки поредната душа наред.
Човек вече не се чуди,
БЕЗУМЦИТЕ вървят напред.
Но в един момент съзнание проблясва ясно,
че в търсене на поредния комфорт - ожесточено, бясно,
платили са те цена - собствената си душа.
И когато навремето казаха им и то не на шега,
БЕЗУМЦИТЕ изсмяха се, невярвайки на таз цена.
И сега лежат, вият, гърчат се сами в прахта,
чакат те , надяват се, някой да им подаде ръка.
