Черният магъосник или силата на камъкът.

[Nelltarion]

Първа част: Заслужена почивка
Денят беше прекрасен и групата се беше отдала на почивка след последната мисия, която ги беше изтощила докрай. Парещото слънце беше в състояние да докара дори и зеленокожият мъжага да се отдаде на приятна почивка. Отстрани тези странници изглеждаха смешно, но всеки който ги познаваше дори не беше си го помислял. Галак нежно оправяше своята брада, с която той твърдеше, че можел да мине и за крал на джуджетата. Когато без да иска отскубна един косъм, Артемар не пропусна да отправи язвителна забележка ,че ако продължава така вече нямало да има джудже с по-къса брада. Галак вдигна пръст и се закани да откъсне главата на барда ако това стане. Граг избухна в дълбок смях, който приличаше повече на грухтене, но това беше характерно за неговата раса. Бринелор се беше отдал на своите книги, изпълнени с заклинания и древни писания и не обръщаше внимание на разгарящия се спор. Провизиите на групата бяха на критично ниво и селото беше добре дошло на пътя им. Два убити вълка, които тормозеха стадата и те бяха герои. Но нещо безпокоеше сърцата на тези приключенци – техният приятел от Града на Сребърната Луна – Ендор беше пратил негов подчинен, за да ги извести, че се нуждае от тяхната помощ. Те бяха решили да тръгнат още на следващият ден, за да може да отпочинат още малко. Но сърцата им не намираха покой, след съобщението на пратеника. В него се казваше възможно най – скоро да го навестят, защото отчаяно се нуждаел от тяхната помощ.
След вечерята,на която групата беше почетен гост, дойде време да заспят и да си отпочинат защото на следващият ден ги чакаше дълъг път.

[Nelltarion]

Част Втора: Пътуването :
На сутринта всички станаха с ужасен главобол, тъй като зеленокожият мъжага се беше справил сам с цяло прасе, пет буркана люти чушки и голямо количество ейл. На дребничкият магъосник му се сгади и изтича навън, за да си поеме чист въздух. След закуска, групата отиде в конюшната на селото където избра най-здравите коне, защото пътуването щеше да бъде тежко. Сбогуваха се с всички обитатели на селото, като боецът не пропусна да потупа една млада девойка по задните части, от което тя цялата се изчерви, а баща й пламна от ярост.
Така развеселени компанията пое по двудневния път към Градът на Сребърната Луна. След като се поотдалечиха малко от селото и излязоха извън полята групата подхвана весела песен, която беше подпомагана от лютнята на барда. Когато слънцето се издига високо в небето пътешествениците бяха принудени да спрат язденето и да се приютят под сянката на дърветата. След обилно ядене от храната, която бяха получили в селото, пътешествениците решиха да подремнат малко. Граг нямаше нищо против това защото голямото му зеленокожо тяло се беше издуло като балон. Когато се събудиха установиха, че е станало време да продължат пътя си. Артемар си свирукаше някаква мелодийка, която беше понаучил в селото.
-Хей Артемар, - каза Бринелор – спри да свирукаш тази глупава песен, главоболието сутринта ни беше достатъчно.
Артемар целият позеленя като разбра, че приятелят му сравнява пеенето му с дъхът на полуоркът. Галак се изхили злобно, тъй като все още не беше забравил обидата на мъничкият бард.
Зад поредният завой се показа керван, който явно бързаше за някаде. Отпред яздеха трима въоръжени рицари, които явно бяха от ордена на Тир, тъй като носеха знакът му на броните си. Паладините се изгледаха въпросително при вида на малката партия и единият от тях тръгна назад към кервана, а другите двама извадиха мечовете си.
- Хей тези май ни мислят за бандити – изскимтя Артемар при видът на дългите мечове в ръцете на рицарите.
- Просто не правете нищо – нареди Бринелор – а ти Артемар стой далеч от кесиите на тези хора.
Когато третият паладин се върна, с него яздеха още петима рицари с извадени мечове и арбалети. Заедно рицарите се приближиха и един от тях извика на общия език:
- Кои сте вие и какво правите тук? Нямате право да спирате кервани, отдръпнете се от пътя или ще бъдете обeсени като крадци.
- Ще правим каквото си искаме – Граг се изправи и извади голямата си брадва. При видът на зеления боец паладините се постреснаха малко и отстъпиха крачка назад.
- Моля да извините приятеля ми, но той не обича да бъде обиждан, както и всеки един от нас – опита се да се измъкне Бринелор – Ние идваме от едно малко градче на име Даундийп и сме тръгнали към Града на Сребърната Луна, където ще се видим с наш познат.
Сега паладините огледаха цялата партия и напрежението им поутихна малко. Явно бяха разбрали, че групата бяха просто пътешественици, а не крадци.
- Моля да ни извините – каза водачът на паладините – помислихме ви за бандити, които искат да нападнат кервана. Аз съм лорд Англесес от ордена на Тир и водя кервана към Калимпорт.
- Зная кои сте – отвърна Бринелор – видях ръката на Тир върху броните ви. Но ние определено не сме тези за които ни помислихте.
-Съжалявам за грешката – извини се лордът – моля споделете чаша ейл с нас в знак на извинение.
-Съжаляваме, но много бързаме – отвърна магъосникът – може би друг път.
Граг изгледа сърдито приятелят си, след като беше отказал от негово име чаша ейл. Отново щеше да има за какво да спорят, но сега не беше моментът. От най-близкото дърво полетя стрела и сложи край на един от водачите на кервана. Чуха се писъци на жени от фургоните. Водачът се обърна към групата:
-Тук ще имаме нужда от помощта ви - каза той – В името на Тир помогнете да защитим слабите.
Бринелор се обърна и видя насладата, с която Граг сваляше брадвата си от гърба и в този миг разбра, че пак са се забъркали в неприятности.
От клоните започнаха да скачат бандити под прикриващия дъжд от стрели на техните приятели. Един от фургоните пламна, уцелен от горяща стрела. Джуджето и полуоркът се захванаха с ръкопашният бой, като трудно се намираше разбойник, който да не отстъпи при вида на двете брадви, които летяха в такъв синхрон като че ли бяха водени от един и същ мозък. Бринелор започна да подготвя заклинание и не след дълго короната на едно от дърветата, което служеже за прикритие на крадците пламна в ярки пламъци. Чуха се ужасени писъци и започнаха да падат горящи хора. След като вече нямаше стрелци, битката започна да се обръща поради опитът на Граг и Галак , натрупан в безброй много битки.
-В името на Тир - дочу се викът на един от паладините, който разтроши черепът на крадец, опитващ се да изненада друг паладин в гръб. Явно рицарите бяха свикнали на такива схватки и умело си пазеха гърбовете.
Пред Граг се изправи огромен бандит, вдигнал голям двуостър меч. Граг само се изхили злобно и предизвикателно към съперника си. Първият удар беше доста добре премерен и това донякаде накара Граг да се замисли за изходът на тази битка. Но със всеки следващ удар силата на бандитът намаляваше под тежеста на големият меч, докато брадвата на полуоркът сипеше удар след удар, които минаваха само на крачка от целта. Скоро бандитът рухна физически и Граг се приготви да отдели главата от раменете му.
-Остави го – дочу се гласът на един от паладините – той ще бъде обесен. Не мокри оръжието си с кръвта на тези глупаци.
Граг разбра смисълът на тези думи и нанесе един силен ритник в лицето на бандитът. От този страховит удар бандитът се строполи на земята в безсъзнание.
Битката продължаваше с пълна сила и защитниците на кервана даваха прекалено много жертви. Паладините бяха обградени от крадци, които се канеха да ги убият. В този момент петима бандити се строполиха на земята с тежки рани по цялото си тяло. Това много учуди паладините, но те веднага се досетиха за Бринелор, който явно беше използвал още едно от заклинанията си. Паниката сред крадците даде време на паладините да се окопитят и да настъпят в атака. Двама от престъпниците бяха покосени моментално, а другите се опитаха да избягат, но паладините които бяха останали по конете си изстреляха няколко стрели и остатъкът от бандата беше погубена.
-Съберете труповете – нареди лорд Англесес – нека изгорят за престъпленията си срещу човечеството. В името на Тир нека платят за греховете си чрез пречистването на огъня!
Артемар не пропусна да изтършува из труповете на убитите и остана доволен като намери около двеста златни монети. Явно това не беше единственият нападнат керван този ден. Рицарите запалиха телата и произнесоха молитва за душите на умрелите.
Но въпреки убедителната победа зищитниците на кервана бяха понесли доста загуби. Цяло семейство лежеше в пламъци, защото фургонът беше изгорял. Двама рицари лежаха мъртви, погубени от стрели.
- Нека ги изпратим до Тир с почести – нареди водачът – те загинаха точно като герои с името на бога си на уста. Той нареди да изкопаят два дълбоки гроба, в който положиха телата на падналите рицари. Обикновените хора погребаха по настрани и в по плитки гробове.
Граг беше одраскан и сега ръката му кървеше обилно, но това не можеше да свали усмивката от лицето му. Неговата злоба се беше изпарила и сега той дишаше тежко.
- Три на два за мен – подигра се Галак – имаш още да учиш момче.
-Аз свърших с големия – отвърна язвително Граг – той се брои за двама.
Явно отново щеше да има тема за спор но сега не беше това темата. Нещо тревожеше Бринелор.
- Имам чувството, че не керванът беше целта, а ние – започна да разсъждава на глас - видяхте ли че основната им ударна сила беше насочена срещу нас, а не срещу кервана. Май Ендор се е забъркал в доста сериозна каша. Трябва по скоро да тръгнем към Градът на Сребърната Луна. Имам чувството, че тези горе не ни мислят доброто, пък и скоро ще се стъмни.
Групата се раздели с кервана с клетви за вечно приятелство и чаши от най-добрия ейл, с който разполагаха паладините.
Пътят продължи добре и привечер пристигнаха в града на Сребърната Луна. Много пъти бяха идвали в този град, но всеки път когато се изправеха пред магическият мост не можеше да не се насладят на красотата на този център на знанието и магията. Изглежда градът беше във възход, тъй като на всеки ъгъл се намираха красиви сергии, на които човек можеше да се сдобие с най различни предмети.
Изведнъж един от продавачите се развика:
-Крадец – викаше той и сочеше къмАртемар – дръжте го, не му позволявайте да избяга!
-Артемар – извика Бринелор – не ти ли омръзва понякога. Върни всичко откраднато и си дръж ръцете далеч от сергиите ако не искаш да се отделят от тялото ти под ударът на някой търговец или страж.
- Не съм направил нищо лошо– каза Артемар, погледна ръцете си и явно си представи как се сбогува с тях - не съм откраднал нищо.
Граг се приближи хвана торбата на Артемар и затършува из нея. Вътре намери стоките които продавачът твърдеше че са откраднати.
- Не съм ги откраднал аз – упорстваше Артемар – някой ме е натопил. Изигран съм! И мисля кой го е направил.
Артемар се заоглежда и явно най-накрая съзря търсената цел. Беше нисък закачулен човек, който безмълвно се отдалечаваше от мястото на свадата между продавача и бардa.
-Дръж го – прошепна Артемар на Граг – той ще ни е от голяма полза.
Граг се подчини и с няколко големи скока се озова на няколко метра зад преследваният човек. Напрегна краката си и след кратка гонитба свиха в една тъмна уличка. Тук Граг спря както му повеляваше бойният опит. Улицата беше задънена и малкият бандит нямаше къде да избяга. Защо да не вземе предпазни мерки да не попадне в засада? Докато смъкваше брадвата и щита си от гърбът полуоркът усети движение и моментално се претърколи точно в момента, когато един меч се канеше да отдели главата от тялото му. Обърна се и преброи трима противници, които вървяха в плътна редица. Това само улесняваше Граг. Той се засили към тях, но те веднага отскочиха на страни. Чу се тих смях.
- Глупак – изхили се злобно един от крадците – току що намери смъртта си.
Но той явно не познаваше Граг. Оркската кръв закипя във вените на боеца и нахлу в мускулите му. С голям скок той се озова до един от бандитите и му нанесе удар с брадвата, който бандитът успя да избегне, но изгуби равновесие, спъна се и падна. Това беше достатъчно за Граг. С един мощен ритник противникът му изпадна в безсъзнание. Още в същия момент полуоркът пусна щита си и сграбчи брадвата си с две ръце. Бандитите бяха осъзнали, че фронтална атака срещу огромния полуорк няма да е никак здравословна за тях. Затова те се разделиха и се опитаха да минат от двете страни на Граг. Това му беше достатъчно – той запокити брадвата си към единия от тях и тя уцели целта си безпогрешно. Крадецът рухна на земята с разцепен череп. Сега останалият само един крадец разбра, че битката не може да бъде спечелена и се опита да избяга. В него Граг разпозна този, който беше натопил Артемар и в момента, когато бандитът се доближи до него, той се хвърли върху крадеца и го повали на земята. Без да го изпуска от ръце той го повлече след себе си. Прибра брадвата и щитът си и се запъти към мястото, където го очакваха приятелите му. А те вече се бяха разтревожили за него. Когато видя Граг и крадецът Артемар се изхили доволно и разтри дланите си.
- Е? – запита Граг – защото ме накара да гоня този дребен мошенник. Можех да бъда убит, защото попаднах в засада, но по едно време усетих , че те се чувстват в засада повече от мен.
Вместо да отговори на Граг Артемар се приближи до престъпникът, започна да го оглежда и изглеждаше много разтревожен. Най-сетне той заговори крадецът:
- Здравей Тарил – ухили се Артемар – май този път местата ни са разменени, хмм?
Сега беше ред на Бринелор и останалите да питат. Граг се обърна доста поизнервен към бардът:
- Ти го познаваш – извика ядосан полуоркът – и затова ли ме накара да го гоня толкова време? Само за да го поздравиш?
- Вие не разбирате – отвърна бардът много притеснен – щом той е тук, ще имаме огромни трудности, ако не бъдем внимателни. Но останалото ще ви разкажа, когато отидем при Ендор.
Вече беше станало тъмно като в рог и се наложи да запалят една факла за да могат да се придвижат. След половинчасово лутане намериха къщата на Ендор. Това беше голяма постройка с пет кули, всяка от която спокойно можеше да представлява произведение на изкуството, ако не бяха построени точно в Градът на Сребърната луна, където всяка постройка си имаше свой чар. Бринелор познаваше особеностите на тази къща. Той плесна два пъти с ръцете и изсвири силно. След секунди вратата се отвори и отвътре се показа не кой да е, ами самият Ендор. Той приветства всички добродушно и ги покани да се настанят. Сега беше ред на разказите. Бринелор разказа на кратко приключенията им, като обърна специално внимание на нападението в гората.
- Е, как мислиш, дали има нещо общо с това, което ще ни съобщиш сега? – запита Бринелор своя приятел.
- Много е възможно това да е част от плана на един много по опасен противник от тези бандити. Но нека оставим този сериозен разговор за утре, когато ще имам сили за него. Сега ще ви помoля да ми позволите да се оттегля в покоите си и ви съветвам и вие да направите същото. Утре ще е дълъг ден.
Ендор стана и изчезна в един от страничните коридори. Но другите имаха да слушат още един разказ, благодарение на когото можеха да загубят главите си, ако не бъдат внимателни. Всички гледаха очаквателно Артемар и той се видя принуден да започне.

[WhiteSnake]

членуване ?

на някои места мн странно смесваш времената и става каша: "Отстрани тези странници изглеждаха смешно, но всеки който ги познаваше дори не беше си го помислял."

иначе не е лошо като замисъл

[cursed]

Ако искаш повече хора да го прочетат, вземи удари една редакция - ако не да направиш малко по-плавни преходи между изреченията, поне да оправиш пунктуацията и правописа. Аз лично не издържах дори до края на първата част именно заради липсата на пунктуация.