Театър на мечтите

[Nelltarion]

Ето ти и един коментар от колега които също пише!!! Не се стараи да напасваш римата - получава се малко изкуствено!! Ина4е браво - пишеш по няколко стиха на ден, но не прекаляваи за да не се изчерпаш прекалено бързо

[detencetooo3]

Цитат(Nelltarion @ May 20 2009, 08:38) Ето ти и един коментар от колега които също пише!!! Не се стараи да напасваш римата - получава се малко изкуствено!! Ина4е браво - пишеш по няколко стиха на ден, но не прекаляваи за да не се изчерпаш прекалено бързо

ами там е работата,че ако почна да се старая-тогава ще изглежда изкуствено-в смисъл въобще не ги мисля нещата-сами си стават-а колкото до изчерпването- има тамм в два реда в мой стих дето казвам че имам чувства във запас-т.е. за сега няма такава опасност иначе мерси за оценката

[detencetooo3]

Ела...


Ела със мене във рая,
да погледнем към безкрая,
свят различен да открием,
сълзите накрая пак да скрием!

Ела до мене-опитай се да грабнеш
непознати емоций,импулси,
виж-усилва се отново пулса
щом до мене ти застанеш...

Ела със мене да потърсим
синьо-розови мечти,
от самотата ний да се оттърсим,
нека пак да сме сами...

Ела при моя свят-
искрен,чувствен и горещ-
нека да живеем в блян,
сърцето ми е като в пещ!

Не се страхувай ти от него-
да,горещо е,но ти си вътре,
най-накрая то е ведро,
красотата идва там-отвътре!

Не бой се,няма да те изгори,
само ти за мене си мисли,
виж-усмихваш тез мечти-
прехвърчат между нас искри!

Бил ли си в рая преди?
Каня те в моя,ела,
сърцето разбито поправи,
и твоето ще заздравя сега!

Цветно е всичко,когато обичаш,
във вечност не искам да се вричаш,
продължавам към тебе да тичам,
любовта си пак не искам да отричам!

[WhiteSnake]

хубаво е, че се стараеш, но имаш доста неща да доизкусоряваш. пробвай с да пишеш с кръстосана рима, така звучат прекалено елементарно стиховете, малко като детска песничка. гледай броят на сричките да е еднакъв в отделните стихове защото иначе не ти се получава "стъпката"... като се зачете човек на места някои от стиховете са по тромави и ритмиката на цялото се накъсва. ако искаш пиши ми на лична, мога да ти изпратя доста полезни материали в тая насока, стига да искаш. нищо лично с критиката, надявам се да ти помогне, нямам за цел да те обиждам

[Sabret00th]

Цитат(WhiteSnake @ May 21 2009, 02:20) хубаво е, че се стараеш, но имаш доста неща да доизкусоряваш. пробвай с да пишеш с кръстосана рима, така звучат прекалено елементарно стиховете, малко като детска песничка. гледай броят на сричките да е еднакъв в отделните стихове защото иначе не ти се получава "стъпката"... като се зачете човек на места някои от стиховете са по тромави и ритмиката на цялото се накъсва. ако искаш пиши ми на лична, мога да ти изпратя доста полезни материали в тая насока, стига да искаш. нищо лично с критиката, надявам се да ти помогне, нямам за цел да те обиждам

Намери на кого да го кажеш

[detencetooo3]

Цитат(WhiteSnake @ May 20 2009, 23:20) хубаво е, че се стараеш, но имаш доста неща да доизкусоряваш. пробвай с да пишеш с кръстосана рима, така звучат прекалено елементарно стиховете, малко като детска песничка. гледай броят на сричките да е еднакъв в отделните стихове защото иначе не ти се получава "стъпката"... като се зачете човек на места някои от стиховете са по тромави и ритмиката на цялото се накъсва. ако искаш пиши ми на лична, мога да ти изпратя доста полезни материали в тая насока, стига да искаш. нищо лично с критиката, надявам се да ти помогне, нямам за цел да те обиждам

ясно ми е,че е за добро,споко,не съм от тез с плиткото обиждало ,и си мисля че отдавна преборих параноята ще се радвам да помогнеш благодаря за забележките,ще са ми от полза със сигурност

[detencetooo3]

Дамата в червено


Имах някога каменно сърце,
всичко беше сиво...
Но протегнах две ръце
към нещо толкова красиво...

Любовта казват-дава криле,
тя е Дамата в червено,
сякаш нямам аз нозе,
всичко изглежда свежо и зелено...

Политам аз далече,
с тез криле през нови светове,
където болка няма вече,
и стопиха се студени снегове...

И най-накрая осъзнах-
аз съм Дамата в червено-
да призная-не посмях,
това сърце обича безрезервно...


Вятъра не мога да спра,
но бързо аз връхлитам-
той е моя брат,
двама души аз събирам!

Топлина навред раздавам,
самотата аз ухажвам,
човека разгадавам,
а ревността избягвам...

Бързам аз да посетя-
тебе-ти,който ме позна,
да ти сложа аз крила,
да се скриеш-не посмя!

Не се страхувай ти човече,
не съм опасна аз,
самотен няма да си вече,
щастлив ще те направя в този час!

Като буря връхлитам човека,
копнее той за мене,
нося аз-спокойствие,утеха,
така ще бъде и при тебе!

Довери ми се,не се плаши,
мъката в копнежи нови ще превърна,
вече има кой теб да утеши,
ще дойда и ще те прегърна!

Любов ми казват всички,
аз съм дамата в червено,
пролет топла нося,птички,
правя всичко много цветно...

Някак успявам
с нежност аз да наранявам,
с мечти красиви хората дарявам,
в човека-в тебе ще повярвам!

С лятото горещо аз пристигам,
с усмивка те поглеждам,
винаги мечтателя достигам,
с красотата бързо те повеждам...

Чудесата в себе си нося,
ела до мен и ги вземи,
идвам аз при тебе боса,
слагам край на всички зими...

[WhiteSnake]

такам, първо нз според теб как е, но мисля че сега с кръстосаната рима, доста по добре се е получило. поне на мен така ми се струва.

Римите са екстра обаче, римата не е единственото важно, от което идва целият ритъм в дадено произведение. Не може да не си чела и стихотворения, в които въпреки, че няма рима, са много мелодични напевни и плавни(става чрез интонационния смисъл, койтосе основава освен на мелодиката и динамиката на поетическото слово, и върху присъщите му смислово-синтактични паузи . Това е заради Ритъма, и става въпрос точно за тия "стъпки" дето ти казах и по-горе. Ритъмът е периодично повторение в стиха на ударени и неударени срички. Са тука за да не пиша цели фермани, ще ти пратя специално едни неща, които могат да ти помогнат за тоя проблем.

Това което ти някак си се опитваш да направиш е нещо като така наречения "бял стих", който е доста труден за осъвършенстване и доста рядко се използва

[detencetooo3]

Цитат(WhiteSnake @ May 21 2009, 17:55) такам, първо нз според теб как е, но мисля че сега с кръстосаната рима, доста по добре се е получило. поне на мен така ми се струва.

Римите са екстра обаче, римата не е единственото важно, от което идва целият ритъм в дадено произведение. Не може да не си чела и стихотворения, в които въпреки, че няма рима, са много мелодични напевни и плавни(става чрез интонационния смисъл, койтосе основава освен на мелодиката и динамиката на поетическото слово, и върху присъщите му смислово-синтактични паузи . Това е заради Ритъма, и става въпрос точно за тия "стъпки" дето ти казах и по-горе. Ритъмът е периодично повторение в стиха на ударени и неударени срички. Са тука за да не пиша цели фермани, ще ти пратя специално едни неща, които могат да ти помогнат за тоя проблем.

Това което ти някак си се опитваш да направиш е нещо като така наречения "бял стих", който е доста труден за осъвършенстване и доста рядко се използва

разбирам те напълно...всъщност нищо не се опитвам-нали ти споменах-всичко идва на момента и ако се получи,добре,ако не...поне ще си ги пазя ето и продължението на дамата в червено

[detencetooo3]

НАВИК

На него... (демек на Експ-а)


Ставам и с отварянето на очите
свикнах теб да търся,
вместо на слънцето лъчите,
от този навик искам аз да се отърся...

Всеки предмет за тебе ми напомня,
казваш че съм постоянна само в малките неща,
а очите ти не мога да си спомня,
посрещам аз със страх нощта...

И днеска трудно ще заспя,
пак тормозиш-без да искам-моята душа,
не искам да те мразя,
но друг начин няма-за да те забравя...

И егото ми нараняваш,
душата отново разпиляваш,
че обичах теб-забравяш,
омразата започна-ти я сътворяваш...

А забравил си,че само тебе аз обичах,
така и не разбра-
и никога не го отричах,
картите си лошо изигра...

Остави ме ти на мира,
не искам да си вече навик,
а апатията твоя да убия в бира,
будна пак посрещам слънчев заник...

За толкоз време не можа да опознаеш,
една топла,искрена душа,
вината си не искаш да признаеш,
ти не беше моята мечта...

С тебе все едно сама си бях,
все те няма-"бях зает",
и отново аз умрях,
чувствата превърна в прах...

Омръзна ми на някой аз да съм отдушник-
на ужасни мисли,тъжна орисия,
не искам твой да съм послушник,
теб да моля-за любовната просия...

Забрави ме вече ти,
всеки ден по мъничко минава,
ако искаш всичко отречи,
но дълбоко в мене-болката остава...

В стари рани ти недей да солиш,
тъкмо малко заздравяха-
не искам с нищо да ме молиш,
по други пътища минавам...

Друга ти ще срещнеш,
но няма да е по-добра от мен-
и на нея същото ще спретнеш,
няма да е дълго в твоя плен...

Не разбирай ме погрешно,
всичко хубаво на тебе пожелах,
но вече става смешно,
да ме уважаваш малко аз мечтаех...

Но както и да е,
нови пътища със теб откриваме,
искам чисто,синьото небе,
сълзите вече скриваме...

Защо ли така се получи-
не можахме да се разберем,
време е да се поучим,
в края нека самотата изберем!

Знам,че всичко не е любовта,
но исках мъничко от теб да взема,
а моята във теб умря-
твоята е пълна със проблеми...