Театър на мечтите

[detencetooo3]

който не е бил влюбен-да не чете!това включва всички,които даже през нощта спят с маските си и не ги свалят...




Мечти


Когато светъл лъч в тъмнината появи се,
забрави тревоги,спомени,и усмихни се...
Най-хубавото-то тепърва предстои,
животът с радост ще удостои
всички твои разбити мечти...

Усмихни ми се пак с тези сини очи,
сякаш целия свят и всички мечти
са близо до мен-но не виждах преди,
скрити дълбоко в твоите сини очи...

Загубихме сякаш всички копнежи,следи,
към бленувано щастие,към нечий очи...

Но в тебе надежда видях,както никога преди,
че макар и последна-тя все още гори-
в сърцето разбито много пъти хиляди...

И мигновено тъгата си отиде
само със поглед един,
мислех че слънце при мене вече не иде.

Но зърнах за миг аз твоите очи,
няма вече самотата да мъчи...

И макар за мене времето да не лекува,
а сърцето винаги и все повече тъгува
аз винаги рискувам моята душа да страда,
напук на всички дето много ми досаждат,
със счупен идеал,фалшивите мечти и чувства...

И винаги ще давам и раздавам аз,
каквото все още имам във запас-
мечти,тревоги и захлас,
по тез очи за мене-имат власт...

И сякаш във небе политам аз,
щом зърна теб за миг-в тоз час,
отнасям се някъде далече,
където болка няма вече...

И самотата вече не ми е другар,
и непознати останахме с нея във мрак.
Усмивката грее през целия ден,
и вчера,и предния ден,
не спирам и радвам се пак,
че самотата ми вече е враг...

[detencetooo3]

Пожари

Всичко гори-и аз,и ти,
тлеят в нас нашите мечти.
Сърцето в мен винаги боли,
но с всеки път повече гори-
вместо да се изстуди...

И днес караш усмивката да заблести,
само с поглед-очи в очи,
и забравям всичко почти...

И отново мога да мечтая,
от болката да се скатая.
Чувствам се сега свободна,
а преди-затворник в тази свобода...

Мисля вече аз че мога да летя,
в нечие сърце да мога да ехтя,
в едни очи да връхлетя-
с гръм и трясък аз да обявя-
ти ми даваш сили да продължа!

Днес в душата вече не вали,
а слънце и усмивки озари
душата тъжна с счупени мечти.
Но вече имам нови откакто ти се появи,
усмихна се,и аз се изчервих...

С един единствен поглед ти
веригите на мойта свобода разби,
и вече мога пака да се надявам,
че има топли хора по земята,
че един за мене само ще гори!

И сякаш моето счупено сърце
го няма вече,а едно перце-
наречено усмивка гали моето лице.
Сякаш ново сърчице поникна,
но по-голямо отпреди,
река от сълзи пресуши
твоите сини очи!

Всички чувства в мене бяха заспали,
усмивката се беше скрила някъде далече,
погледа ми ти разпали,
а очите ми-вече засияли-
гледат твоите-двама с тебе замечтани.

Искам пак да ме прегърнеш,
тази нощ да бъде наша пак,
сънищата да превърнеш
от таз мъгла студена-в нежен,топъл мрак
в които да останем само двама,
с погледи един във друг,в една нирвана...

Бях загубила страстта си,
но с целувка ти намери я веднага
с ръка погали моята душа,
с нежен поглед върна всичко ти тогава...

[detencetooo3]

Захир
Мисля за тебе безспир,
ти си моят захир.
Гледам звездите и мисля за теб-
мечтите към тебе летят.

Рисувам целувките с мисъл-
както винаги си искал.
Има прекрасно вълшебство,
прониква в нашия свят.

Не мислех че пак ще обичам,
вече няма да отричам,
че влезе в душата за миг,
че самотата вече е мит.

И мислех че никога вече
чувства такива няма да има.
С поглед разбра ме човечен
направи усмивката вечна.

Влезе в живота ми случайно-
нищо не е обичайно.
Видя ме с тез сини очи
и болката спря да бучи.

С дъх погали ме нежно-
привличането беше неизбежно.
Всичко бе толкова небрежно...

[detencetooo3]

Едно момиче


Едно момиче непрестанно мисли
за хубавите ти очи,
стари спомени изчисти,
създава с тебе новите мечти.

Едно момиче вече не тъжи,
а душата си наново изгради.
На сърцето вече болка не тежи-
мъж прекрасен вече там лежи.

Едно момиче почва да живее,
въгленчето в нея тлее.
Тя умее да обича-
любовта си няма да отрича.

Едно момиче чака тебе само,
всеки ден с усмивка става рано.
В очите пламъчето грее,
за тебе само тя копнее...

[Raid]

харесват ми само да те питам , седя и ги мисли или ти дойде вдъхновение и не си им се чудил много и си ги написал набързо?

[detencetooo3]

Цитат(Raid @ May 16 2009, 22:55) харесват ми само да те питам , седя и ги мисли или ти дойде вдъхновение и не си им се чудил много и си ги написал набързо?

първо-момиче съм
второ-няма кво да ги мисля-любовта те кара да вършиш всякакви странни неща
идват ми ей така
п.с. а между другото ако сега ме караш да ти цитирам нещо ннаизуст мое-няма да успея-за това на работа,ако нямам клиенти си пиша всичко на кочана -да си ги имам не знам как става тая работа със забравянето-ама хората са казали-умния записва-тъпия помни

[detencetooo3]

Изгубени...


Изгубена бях в тъмнина,
не виждах светлина...
Нямаше блясък в тунела,
вече не бях толкова смела...

Изгубени бяха мечтите,
надеждите,дните...
Не мислех,че отново лъчите
ще стоплят студените-дните.

Видях те аз с поглед смутен,
самотата е вече без мен.
Ти стопли студения ден,
мъката вече е спомен.

Изгубих се в тези сини очи,
ти върна цветните мечти...
върна усмивката нежна,
всеки ден тя е неизбежна...

Изгубих стария свят,
обгърнат от студения мрак,
самотата вече е враг-
настъпи обрат.

Имам си нова,голяма душа,
и пак дори да сгреша-
ще я изгубя и отново,
може и да не се върне наново...

Изгубих аз това страдание-
в теб намирам упование,
няма вече отчаяние-
не,не търся подаяние!

Всичката болка изгубих
отново аз се влюбих...
В очите ти себе си видях,
колко пъти само за това мечтах!

Само искам ти да ме прегърнеш,
дори на чувствата да не отвърнеш...
От любовта не се страхувам вече-
на щастливи дни живота ми обрече.

Изгубвам се в твоите очи,
щом ме погледна-спря да боли.
С теб целувка разменихме,
страстта си ний не скрихме...

[detencetooo3]

Светъл здрач


На мига избухна огън,
за момент помислих че е сън...
За тебе мисля вкъщи и навън,
страховете са отвън...

Не мислех че ще обичам така-толкоз горещо и нежно,
мисля че беше неизбежно...
С поглед само ме изгаряш-
Рано влюби се ми казваш...

Няма ли страст при първата целувка,
не е ли топла всяка милувка-
бързо ти ме забрави-
остави ми всичките мечти.

Горят във мене чувства прашни
този път са по-безстрашни.
Мислите прогони мрачни,
светят вечерите здрачни.

И днес ме караш да живея,
почнах аз отново да се смея...
искам всеки ден
теб да виждам в мен!

Не се страхувай-дай ръка-
нека сбъднем любовта,
да прегърнам таз мечта
която първо в мен изгря!

[detencetooo3]

абе хора-като четете-що не коментирате?!
За няколко дни написах свет нещо,80 човека са чели и само един коментар...Е бива ли така...Само Сабре си ми пише и оценява.Само ти си ми надеждата ,братче

[Sabret00th]

Ем може любовната поезия да не им е силна страна на хората бе слънце, затова да не коментират