Стихотворения

[Nelltarion]

Виждам един наистина стойностен раздел където хората оценяват без да се присмиват. Ето ви тогава малко от моето лично творчество градено в продължение на няколко години:

Broken Life:

Let me tell you this tale
about a girl who met a male
and thought he is The Chosen
to break the cube, in which her heart was frozen

But there was something, the last two years
something the ears don`t want to hear
a great secret, hidden in her soul
a great disaster, which made him to fall.

Laying down there, hit by a poison
listening the lies that he is The Chosen
he understood his mistake
that he believed that it isn`t a fake

He wanted revange for these two years
and he didn`t wanted anymore to hear
he just wanted for her to feel his pain
until the next time they meet again!

Обичам те:

"Обичам те"
това са думи силни
"Обичам те"
дали ще мога да ги изрека
"Обичам те"
и аз незнам дали ще мога да ги понеса.

"Обичам те"
нима съм егоист голям
"Обичам те"
нима не мога да те разбера
"Обичам те"
ще се опитам да се променя.

"Обичам те"
За теб ще стана огън, лед и вятър
"Обичам те"
за теб ще се превърна в прах
"Обичам те"
и от прахта си ще възстана
за да те видя пак във моят свят

Последен път
Колко пъти да пропадам още
kолко пъти да се будя нощем
kолко пъти да ви казвам сбогом
koлко пъти да е само словом

kолко пъти да се правя, че не чувам
a във нощите студени да бодувам
kолко поти да си мисля, че обичам
kолко пъти сам съмичък се обричам.

Ни стига вече, Всичко свърши!
душата ми крехка - на две се прекърши!
Oчите ми виждат само омраза,
душа и сърце - любовта ги премаза.

Oтмъщение търся за болката силна,
oтмъщение сладко, с омраза пропито.
Душата ми стене - покой не намира
сутрин се будя, останал без сила.

Светлината намразих, заживях в тъмнината
и злобата храня със сила позната
яростта се превърна в стихия прекрасна,
предложи подслон на душата ми бясна.


PS: Моля уважавайте правата и трудът ми върху тези стихчета - не ги разпространявайте. Имайте впредвид че всяко от тях е писано в следствие на изживяване - нека си остане така моля.

[aip_99]

Браво .... добре пишеш .... винаги неща споделени от опит и болка се усещат и "изливат в рими" най-силно и най-хубаво, .... но приеми ако може една МАЛКА забележка от мен .... уважавам личното ти творчество и то ще остане непроменено, както и самия ти искаш, но ще бъде добре да напишеш стиховете (не този на английски, разбира се) на КИРИЛИЦА, ако искаш и някой друг да ги прочете и оцени. Правилата са такива - ВАЖАТ ЗА ВСЕКИ!

п.с. очаквам да прочета и нещо друго твое

[Nelltarion]

Благодаря - както виждаш оправих ги. Очаквай още по късно - сега трябва да излизам за работа

[RageForYou]

Първото ми направо страхотно впечатление , става за някоя рок баладка или нещо подобно , а второто също си заслужава вниманието

[Sabret00th]

(Да бе, знам че е против правилата само емотката, ама какво да каже човек повече )

[TheEvilSide]

Цитат(Nelltarion @ May 8 2009, 15:58) Обичам те:

"Обичам те"
това са думи силни
"Обичам те"
дали ще мога да ги изрека
"Обичам те"
и аз незнам дали ще мога да ги понеса.

"Обичам те"
нима съм егоист голям
"Обичам те"
нима не мога да те разбера
"Обичам те"
ще се опитам да се променя.

"Обичам те"
За теб ще стана огън, лед и вятър
"Обичам те"
за теб ще се превърна в прах
"Обичам те"
и от прахта си ще възстана
за да те видя пак във моят свят

и аз те обичам мило

[Nelltarion]

Моето сърце

Сърцето ми ранено,
от раздвоения е уморено
Омръзна ми да чувам "Сбогом"
дори и да е само словом.

Потънал съм във мрак и тъмнина,
обрекъх се на вечна самота
и дълго сам самичък скитах аз
умирах бавно, час по час!

Сърцето ми се скиташе
и с много други се преплиташе
и в търсене на вечната компания
жените се превърнаха за мене в мания!

Лъжех, сякаш за последно,
oбиквах всяка мигновенно
и всичко се превърна във една игра
лишена от стандартни правила!


Пука ли ти?

На кого ли му пука?
Сам ще умра!
на кого ли му пука?
в ковчег ще се свра...

На кого ли му пука!
Плътта ще изгние
На кого ли му пука!
пръстта ще се смие

На кого ли му пука!
за мойта душа
На кого ли му пука!
че ще умра в самота

На кого ли му пука!
че от светът ще изчезна
На кого ли му пука!
че в земята ще влезна

На кого ли му пука!
Че две очи ще се затворят
На кого ли му пука!
Че вратите на ада за ме ще се отворят

Очаквам градивни критики моля.

[steff1]

Много ми харесаха стихотворенията ти и с удоволствие ще прочета още, ако постнеш. Браво! Прекрасни са....

[aip_99]

Добро, доста добро ...
Има разбира се, какво да се пипне от граматическа гледна точка, за да звучи с повече "ритмика", но пък така, непринудено, е далеч по вълнуващо .... Продължавай все така - очаквам и продължение.

п.п. Защо толкова песимизъм лъха от стиховете ти?! Не те познавам и не зная какво те кара да пишеш така "черногледо" .... и искрено се надявам да не мислиш в действителност част от нещата, които прочетох .... Живота е хубав! Стига да знаеш как да го живееш! И да не обвиняваш останалия свят за собствените си неудачи.

п.п.с. Достатъчно градивен ли бях?!? ...

[Nelltarion]

За да разсея всякакви сьмнения - не сам песимист! Напротив - имам всяко нещо което си поискам. Просто в стильт ми на писане преобладава трагедията. Тези неща сам ги преживал но те само са ме направили по силен! Не сьжалявам за нищо! Извиняваите за правописа но сам на работа, а тук няма BDS - само фонетика