история с незнаен край

detencetooo3 · чет апр 30, 2009 3:20 pm

ей,да ми остайте съблезъбчо намира,че ще ви изям с дрехите...
Иначе много си ми е добро момчето-който може-пише-който не може-мрънка...и сипе обиди...аре по-спокойно,а?

Porter · чет апр 30, 2009 3:37 pm

slunceto написа:това е място за лично творчество, а не за лични драми

Много велики произведения са точно изказ на лична драма!
Един пример за поздрав

slunceto · чет апр 30, 2009 6:21 pm

Porter написа:QUOTE (Porter @ Apr 30 2009, 17:33) Много велики произведения са точно изказ на лична драма!
Един пример за поздрав

Със сигурност обаче тази драмичка няма да пожъне никакъв успех....

пс. мерси за поздрава

добра песничка е

detencetooo3 · чет апр 30, 2009 6:53 pm

айде направи нещо по-успешно да те видиме как ще ни огрееш...

slunceto · чет апр 30, 2009 7:39 pm

И мина доста време от последния път когато си писахме! Решено беше срещата бе в София пред нейния апартамент. Денят беше ветровит и дъждовен. Отидох до гарата за влака Столипиново-София, струваше си за това което отивам си мислех аз. Идва влака и се качвам. В същия момент получих смс от нея "Идваш ли?" и аз - "Да идвам" oтговорих нетърпеливо аз. Времето стана слънчево, но мокро.
След като пристигнах в София следвах инструкцийте й които ми беше дала отидох на мястото където ме чакаше една жена. Това е тя казах си аз, и забързах крачката, но все повече като се приближавах се чудех това ли е тя? Жена на средна възраст облечена тъмно с очила. В същия момент ме удариха здраво в тила и загубих съзнание.
Като се събудих бях с качулка на главата сигурно в някой черен микробус? Ами сега ????

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ СКОРО

Sabret00th · чет апр 30, 2009 8:00 pm

Чакам с нетърпение !

slunceto · чет апр 30, 2009 8:29 pm

Sabret00th написа:QUOTE (Sabret00th @ Apr 30 2009, 21:56) Чакам с нетърпение !

Само защото ти искаш ще напиша набързо още 10тина реда !

Чувах гласове, но те не говореха български, беше друг неизвестен език за мен който не го бях чувал. Като се замисля освен български и специфичния диалект на Столипиново друго не бях чувал. Ръцете ми бяха завързани, краката също. Почнах да се движа и да се опитвам тихо да се освободя от оковите, но без успех, почнах да се притеснявам, когато внезапно спряхме. Усетиак вратата на микробуса се отваря плавно и бързо, издрънча като софийските маршрутки и усетих някой да ме бута силно навън. Търкулнах се и ми махнаха качулката от главата. Сигурно бяхме спряли за почивка си помислих аз, когато чух мъжки глас, който най-накрая говореше на български. Почивка каза той, с дрезгавия си глас, изглеждаше особено беше сигурно на 50 години с напукано лице. Развърза ми краката и ми каза че имам 5 минути. Това беше моят шанс казах си аз трябва да бягам, но като се огледах имаше само ниви с царевица и на около 500 метра гора, а мъжете изглеждаха толкова силни физически които бяха около 3-4. Трябва да бягам казах си аз, или можеше да свърша на заточение в Сибир или като някое жигуло в някой долнопробен град. И почнах да бягам колкото сила имам към гората която изглеждаше все по далеч и по-далеч, няма да успея си казах аз когато и другите мъже почнаха да бягат.

ТОВА Е ЗА СЕГА !

IcE_cLaW · чет апр 30, 2009 9:07 pm

ей стана ми интересно може ли да драсна продължение???

slunceto · чет апр 30, 2009 9:09 pm

IcE_cLaW написа:QUOTE (IcE_cLaW @ Apr 30 2009, 23:03) ей стана ми интересно може ли да драсна продължение???

Не може ;( Мои са авторските права !

П.с. Щом ти е интересно ще драсна аз продължението че нещо ми се прииска да го завърша

IcE_cLaW · чет апр 30, 2009 9:11 pm