странна връзка

[corpusdelikti]

преди доста време живеех в квартал наречен разсадника или както го знят старите хора коньовица.
беше началото на така лелеяната демокрация.имахме комшия на 5 етаж .интелектуалец инжинер.жена му беше като кукла барби. стегната ,висока и стройна.с един такъв вълшебен бюст.просто една красива и добре сложена жена която за нещастие не можеше да има деца.взеха си дете ,осиновиха едно малко хлапе на около 1г и 4 месеца.след което продадоха апартамента и изчезнаха в небитието .не чухме нищо за тях.апартамента го купи едно младо семейство.страхотни хора!симпатични скромни и любезни.дамата беше рядко чаровен енкземпляр от вида миньонче.работеше като медицинска сестра.мъжът и работеше като шофьор на линейка в бърза помощ.хлапето беше едно такова дребно и живо наследило чаровността на майка си и потайността и.от баща си беше взело само големите кафяви очи които си бяха по детски наивни и добри.след време се опознахме по-добре с това семейство идваха ни на гости.не бече минала и година когато един ден срещнах комшията посърнал и унил.попитах го
-как е комши?
-той ми каза.
- днес лекаря от екипа с който работя почина.
изгледах го като ударен от гръм.
и тогава започна да разказва с един глух и нисък глас.
прибирахме се от адрес с пострадал при катастрофа.бяхме на рампата на институт пирогов.
докато лекаря с мене подаваше документите на лекара от спешното с диагнозите и нараняванията аз затварях вратата на линейката.когато седнах на волана и посегнах да запаля.лекаря до мене пребледня и идаде глух и тих стон.докато разбера какво става си беше заминал.после ми казаха че е починал от аневризма на аортата.
казаха че никой не е бил в състояние да му помогне.цялата кръв е била изтласкана през спуканата аорта за по малко от 4 секунди нямал е шанс да оцелее.

малко след този разговор се разрази семеен скандал.след него аз напуснах родното гнездо.
доста време не бях минавал през квартала може би 6 месеца.един ден се засякох с брат ми .той ми каза
че комшията е загинал при катастрофа с линейката.
тогава си помислих за кармата на екипите иза това колко е несправедлив живота.хората които помагат за спасяването на други си заминават нелепо и на тях няма кой да им помогне.
съдба!тъжна.горчива,тежка!съдбата е безмилостна и жестока понякога

[delta_squadron]

Интересна история. В действителност обаче няма нищо чудно в нея. Работата на човека е била стресова. Има известен романтизъм в това, че е помагал на много хора, но това е простата истина - ежедневен стрес. Сърцето му не е издържало...А не несправедлива съдба или други такива дивотии...А на пътя може да загине всеки...И стойностен човек и боклук...Не казвам, че е нормално, но не вярвам в съдбата поради много причини...

[WhiteSnake]

тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба...

[Bizarre]

Жалко е когато умира човек.
Жестоко е когато убият човек.

Ирония на съдбата е когато умре човек, сойто спасява други.