Тя въздигна се от гроба ,
изостави самотата на времето ,
изтри потта от челото си
и започна да танцува страстно във вечния мрак !
Нейните сладки лъчи озаряваха този проклет свят ,
показваха пътя и към хиледите човешки сърца ,
които тъй страстно я желаеха и мразеха ,
тъй яростно я разпъваха и изгаряха ....
И така от както свят светува ,
от първия дъх до последната сълза ,
тя остана нежен блян ,
роден от нечия мисъл любовна ,
остана горчива отрова ,
от нечие разбито сърце ,
една безмсъртна окова ,
с хиледи лица ,
безброй рани ,
с венец от мечти ,
една збъдната утопия ,
една едничка страст ...
една е любовта !
тъй де ако има грешчици не се сърдете просто в 2 сутринта ми хрумна това и го написах
