Любовта е...

[federaciq]

човек се отличава от животните по това че може да обича любовта е една от чертите на всеки човек всеки се влюбва но любовта не е само щастие има болка има мъка но понякога дава сили на хората да продължът напред ( ся се стеих че най-лесният начин за отслабване е несподелената любов )
някои мои връсници казват че тя несъществува но аз несъм съгласен според мен трябва просто да я откриеш тя е една защото ако се обичаш истински винаги ще обичаш да обичаш означава и да се лишаваш от нещо небива да мислиш само за задника си понякога трябва да си съгласен 20% а да испълняваш на 100% все пак любовта е за двама
сетих се за една история в която се казва че когато боговете създали човека той нямал пол бил едно но с времето започнал да става все повече от боговете и те се уплашили от силата на това същество и го разделили на две половини силна и слабаи от тогава се казва че човек си има половинка и ако я намери той става съвършен

[detencetooo3]

Цитат(expendable @ Apr 22 2009, 00:38) Не съществува възможност при която можеш само да взимаш или само да даваш ... ако я има то тя не би могла да съществува, защото е разрушителна за личността тенденция. Всеки има нужда както да взима.... така и да дава, но когато баланса е нарушен трябва време за да бъде възстановен... понякога човек се уморява от това, което се нарича любов, но дали това е любовта или е грешна представа за нея не бих могъл да кажа, тъй като очевидно прекарах прекалено дълго време в такава една представа ... без всъщност да осъзнаваш, че не е това, просто не е това, което искаш, че умираш всеки ден по-малко, а някой живее с всеки ден с твоята енергия и в един момент се срутваш, в един момент не ти стигат сили за най-дребните неща, защото другото е по-важно... в един момент не можеш да заспиш спокойно защото времето ти не стига за теб самия. В един момент ти идва много този момент в който за момент носиш всичко на гърба си ... работа, колеги, социални правила и критерии, любовни отношения, някак си сдаваш багажа преждевременно, даже се разболяваш .... трябва време за да се оправи човек, а може и да не се оправи ... кой знае.... може би искам промяна, движение, смяна на игрищата през полувремето....

о,я моля ти се,засрами се,няма такова нещо...първо някои мрънкат за внимание,после се оплакват че някой ги обича...просто някак си смешно звучи,не мислиш ли?!а други искат само малко внимание,а не енергия и супер мноооооого време...както и да е,малка съм не ги рзбирам тия неща...

-----------------------------

няма нищо сложно-има трудни хора.Има избор.Няма избор..има...любов,няма...има избор...

[Then and now]

Начи, след дълги размишления измислих тука нещо значимо. Всъщност да бъда точен - осъзнах нещо. По-скоро две неща. Осъзнах какво му е нужно на човек. Осъзнах какво иска и какво му трябва всъщност. А това са бих казал две сравнително различни неща. По-скоро различни донякъде. Може и да съвпадат де. Но най-важното разбрах какво ми трябва на мен. Знам, че искам едно нещо, макар да знам, че е трудно да го получа(почти невъзможно) и да не съм сигурен точно как мога да го получа, а всъщност по-скоро не съм сигурен дали трбва да го получа. Та така де, това конкретно още не съм си го изяснил. Не че не мисля за него, просто към момента не съм си изяснил представата съвсем.
Нека обаче се върна на това, което иска човек и това, което му трябва в действителност. Всъщност май на едното му се казва мечта, а на другото реалност. Макар и първото да не е винаги някаква такава неизпълнима, фантастична мечта. А второто е реалност. Тя обаче не е задължително да се ползва в циничния смисъл на термина. Не е задължително реалността да е груба, да е незадоволителна просто защото се размива с нашите мечти. Не. Просто някои хора не могат да оценят това, което имат. А нека все пак да не и забравям, че човек без мечти е нищо. Може би защото без тях реалността няма да е толкова интересна.
И да, говоря за любовта. И в моя, и във всеки друг случай.
Първо за това, което иска човек. Това, което може би и аз искам. Всеки човек обича, всеки се влюбва, всеки иска да бъде с някого. АЗ ще го обичам, той ще ме обича. Ще му пиша писмо всеки божи ден, ще му цъкам смс-и през пет минути, ще направя сайт, на който ще напиша "Обичам те", ще кача наши снимки в Импулса, ще те запозная с нашите, ще идем да се напием някъде заедно, когято се събера с моите приятели, ще им разправям колко сме добре заедно, колко много те обичам, ще казвам на всеки който пита, че те обичам, ще те заведа където пожелаеш, ще ти обещая, че ще сме заедно завинаги, ще знам, че ще сме заедно завинаги, ще бъда с теб навсякъде, ще ти се обадя, когато си в тоалетната да питам как се справяш със срането, ако кажеш даже ще ти донеса тоалетна хартия от другия край на България, когато нямам пари ще прося, за да мога да ти се обадя. Дам, не знам защо, но ми се струва, че повечето хора искат сякаш това. Също така мисля, че повечето хора го и правят. И да, а когато не успеят да направят едно от тези неща се сърдят на другия. Разсърдват се, сякаш са невероятно сърдити, но им минава необичайно бързо. Така са щастливи. И наистина са щастливи, не го отричам. Просто са щастливи, защото обичат и ги обичат и го показват наяве, стараят се целият свят да разбере, че са щастливи. Не им пука дали околните искат да знаят, но го правят. Защото са щастливи. Те са влюбени, дори може би и много влюбени. Говорят за любов, за щастие. Всъщност в това няма лошо. Все пак това е, което всеки иска - да бъде щастлив. Да, обаче не това му трябва на човек. Не му е нужно да си татуира името на човека, когото обича. Не му е нужно да му пращат смс през пет минути, всеки час, всеки ден. Не му е нужно да се сърди и да се отсърдва през пет минути. Поне на мен това не ми трябва. Макар да те прави щастлив. Но нека всеки, който е щастлив така да прочете надолу. Нека всеки, който не е и щастлив - също да прочете надолу. Може пък и да открие причина да се позарадва.
Доук говорех за мечтата. Сега идва ред на действителността. А действителността е, че всичко това е излишно. Излишно е да казваш на някой, че го обичаш, ако той го знае. Наистина, човек се и нуждае от това от време-навреме. Наистина му е нужно, но не задължително с тези думи - може би с усмивка, с някакъв жест. С нещо, но не постоянно, не страшно показно. Защото това не му трябва на човек. На човек му трябва той да обича и да бъде обичан. Всъщност са нужни и двете, отнасящи се за двама души и отношенията им един към друг. Тези двама души трябва да се обичат и да бъдат обичани един другиго. Когато човек мечтае, той именно си представя нещата в първата част - той мечтае (може да мечтае за деца, за други такива - без значение е). Без обаче да осъзнава в повечето случаи, че за това трябват двама, а дори и, че това, което другия чувства е също толкова значимо, колкото и това, което ти чувстваш. Човек някак си избягва от мисълта, че той трябва да бъде обичан и минава на мисълта, че обича. Мисълта, че е готов да направи всичко. Да, но ако този, към когото си насочен, не ти отвърне? Ако, да кажем, не те възприема в този смисъл. Тогава именно се забравя това, което му трябва на човек. А на човек му трябва да бъде обичан. Трябва да знае - наблагям на думата знае, а не припомняно му е, че е така - че го обичат. Трябва да е сигурен, че е така. Трябва му, когато види другия да види, че го гледат влюбено(както гледа и той самия). На човек му трябва да може, когато се обади на някой и си го пита "Как си?", да получи отговор "Добре.". Трябва му човек, който да го разбира, не да се прави, че го разбира. Трябва му някой, който не да прави компромиси, а който да бъде откровен. Трябва му някой, който да го търпи дори, такъв, какъвто е. Но най-вече, да влага толково, колкото и ти влагаш. Защото, ако бих могъл да го опиша, трябва да го сравня с везна. От едната страна имаме една голяма тежест, от другата една малка тежест. Малката тежест е голямата любов, малката тежест голямата любов. И тъй като везната не е уравновесена, малката любов се окачва с балончета, които я правят по-голяма и постепенно се накачват, докато не се уравновесят. В дъното обаче, в ядрото, нещата са непроменени - от едната страна има малко любов, от другата - голяма. С времето, обаче балончетата се късат и тогава става ясно и равновесието се разпада.
Случва се при някои хора и обратното - биват обичани, но те не обичат. Това е обратния вариант на обичаш, но не биваш обичан. За това обаче, така и не мислих толкова много. Може би, защото тук имам по-малко опит. А може би и защото хората, които обичат някой, който не ги обича, не обичат да си признават, а оттам се стига само до догатки и в крайна сметка нищо. А ако ти обичаш пък в същото време някого другиго, дали е правилно да дадеш шанс на този, който те обича? Тук, признавам си, не мога ясно да преценя, защото нещата са сложни, а като добвим и нормалните човешки отношения - още повече. И все пак мисля, че винаги в такива случаи решението е едно - единия казва на другия какво чувства. Другия също му казва какво чувства. Единият дали единия би могъл да отговори на любовта на другия. Тогава се прави опит. Не е лесно, не казвам, че е лесно. За някой, когото обичаш наистина, изобщо не е лесно. Защото знаеш, че първо никога вече няма да може да те гледа, както преди, когато го разбере. Винаги ще си мисли "Абе, той да не би да прави това, за да го харесам". Второ, ако нищо не се получи ще те боли безкрайно много, може би не безкрайно, но поне ще е много. Защото това е раздяла, макар и да е само за теб. А ако ти знаеш, че някой те обича, но ти не го обичаш, говори с него. Някой трябва да направи първата крачка.
И все пак, макар да знам, че е така, аз не мога. Не мога дае направя първата крачка именно, защото знам, че това, което искам няма да съвпадне с това, което ще получа, няма и да съвпадне с това, което ми трябва. Защото е по-добре да живееш с мечта, макар и да е леко неизпълнима. Но е много по-зле да живееш в действителността. Защото в действителността я няма тази надежда. Защото действителния свят е циничен, а не романтичен. Защото човек дори пред неизбежното мисли варианти как да го избегне. Защото именно, защото е мечта, сън, блян, не искаш да свърши.
А всъщност какво му е нужно на човек. Нужно му е да обича, за да бъде щастлив, защото любовта е щастие. В същото време му е нужно да бъде обичан, защото това е истинското щастие - да обичаш и да бъдеш обичан. Това му е нужно на човек. Поне на мен.

[steff1]

....мъка и болка. Не знам защо си такъв оптимист.

ПП: Всйщност не четох всичко, което си написал....Просто няколко абзаца, които ме наведоха на мисълта, че си оптимист. Аз не съм на това мнение.... Сори...

[federaciq]

Цитат(steff1 @ Jan 6 2010, 02:12) ....мъка и болка. Не знам защо си такъв оптимист.

ПП: Всйщност не четох всичко, което си написал....Просто няколко абзаца, които ме наведоха на мисълта, че си оптимист. Аз не съм на това мнение.... Сори...

не мисля така една любов е между двама души (друго е несподелената) в тази любов има и и болка и мъка,но има и щастие и най-вече имаш някой до себе си

[Then and now]

Проблема е, че не съм оптимист. Аз съм мечтател. Тоест бягам от действителността в своите мечти, като там намирам някакво спасение, някаква утеха. Ако и вие бяхте такива мечтатели, като мен, щяхте да знаете, че е много по-трудно да се разделиш с една мечта, която, колкото и нереална, е много по-хубава, дори и по-прекрасна от действителността, и то в пъти. Дори и факта, че знаеш, че е мечта не може да я принизи достатъчно, че да я направи, не знам, ненужна, излишна, вредна дори. Все пак, както се казва, човек не може без мечти. А пък когато реалността и мечтата се размиват прекалено много - още повече. Понякога може би е лесно, когато мечтата е нещо като прдължение на реалността. Тогава според мен е доста по-лесно да се разделиш с една мечта. Когато обаче тя е нещо съвършено измислено, когато се опитваш да се убедиш, че мечтата може да бъде реална, като я правиш несъвършена - тогава е много трудно.
Затова може би несподелената любов остава несподелена много често. Обаче, както и в механиката тук има и друга сила - вътрешното противодействие. То се проявява вече в последния етап, когато дори и ти осъзнаеш огромната разлика, пропаст, между мечта и реалност и осъзнаваш, че трябва да се върнеш в реалността и вече не може да прескачаш от едното в другото. Тогава несподелената любов се споделя от единия на другия, но си остава несподелена. Или пък просто потъва някъде, защото е била просто накакво моментно (макар и продължително) чувство.
И все пак, като се замисля, може и да се каже, че съм оптимист. Може би не оптимист, защото за да си оптимист ти е нужна малко повече смелост, та да може да се осмеляваш да правиш живота си по-добър. Та в този смисъл, може би ми липсва малко смелост, ако не и повечко. Не мога много ясно да определя.

[federaciq]

Да,хубаво е да си мечтател!
Но се питам дали не е по-добре,да заспиш и сънуваш сън в,който си щастлив и обичан и всъщото време мислиш съня за реалност и не осъзнаваш,че това е една илюзия?Макар и илюзия е реалност за твоя ум и си щастлив.

[death4azis]

Любов,любов...тя води в Пирогов!!!

[Then and now]

Цитат(federaciq @ Jan 7 2010, 02:02) Да,хубаво е да си мечтател!
Но се питам дали не е по-добре,да заспиш и сънуваш сън в,който си щастлив и обичан и всъщото време мислиш съня за реалност и не осъзнаваш,че това е една илюзия?Макар и илюзия е реалност за твоя ум и си щастлив.

Ооооох, сънища, сънища. Какво ли не съм сънувал общо взето. Често се е случвало да сънувам прекрасен сън, дори чудесен, но в един момент просто се събуждам. А това е проблема. Също така и проблема е, че съня ми винаги е най-прекрасен или пък най-ужасен точно преди да се събудя. Какво да се прави. Сякаш за да ми каже - "Добре дошъл отново в реалния свят. Това не е сън, не е толкова красиво, но все пак - ако се постараеш може и да стане."

[sisa1974]

любовта е онова чудо което кара човек да се чиства глупак.Но има една любов даряваща неискаща нищо взамяна.Любовта е насладкото чуство.