Кажи къде си и ще ти кажа аз ли съм. регнах се за пръв път след толкова време бягане като от чума, първо ме направиха читател на форума, после ме баннаха в играта, после писах на съпп... не чети надолу! Не е плод на
нито на 
, по -скоро на 
Ако сбъркаш и четеш, не нося отговорност!Ей Богу, трябваше доста по-отдавна да го направя, че със всичките тия главоболия в не-виртуалния живот, това тука ми се струва адски забавно (и, не - не държа на нов бан!). Това, студенството било златна работа - разцъкваш мрежи със съкилийниците до 3-4-5 докато си хвърляш по някое учо на браузъра, пиеш си бирата, ругаеш по адрес на преподавателите и обсъждаш колко нискокомпетентни са... като същевременно има едно наум, че са на светлинни години по повечето показатели от даскалите. Сутринта ставаш в 7 и с лаптоп под мишница търчиш на лекции/упражнения/лабораторни. ако са лекции - антената на една ръка разстояние, цъкаш нещо из нета, зяпаш...хм.... лектора отпред, който ти обяснява как видите ли преди да дойде минал през зарзаватчийницата, че му се ядяли картофи, след което започва да ти обяснява ротационно движение сравнявайки го с картоф, набоден на вилица. Вечерта приятелката ти те ръга да ти обяснява, колко невероятен преподавател е въпросния, колко добре обяснявал, колко това, колко онова, което силно редуцира присъствието ти на лекции при него... докато се стигне до телефонно обаждане в 00:23 на 04.03.2009, в което да те помоли да си останете прятели, след което слетобед ти се пъха в леглото да си говорите, а на следващия ден вечерта ти показва няколко смс-а в които с някакъв 14-годишен се обясняват взаимно в любов
или инъче казано - с 8 години по-малък (айде, да беше след десет години - иди-дорди, но на тая възраст юношите не са съвсем укрепнали и стабилизирани (или с други думи - и те не са съвсем сигурни какво точно искат), без някой да се обижда - бил съм на тая възраст, виждал съм го навсякъде около себе си), което те праща в сигурен срив. Лекуваш нерви със бира + WoW + RoN + Strongold II, след което си спретваш едно запомнящо се шоу с нахлуване по време на лекция при така обичания и'.Малко след това чуваш слух, за който ти казват, че се знае много отдавна - а именно: че съм бил харесвал една друга колежка, преди да се хвана с тая с изразените педофилски наклонности (де юре - такива са). Това те хвърля за крадко в почуда, а после те мобилизира на 200% да откриеш източника на тоя долен слух... за да разбереш откъде, по ангелите (нищо лично към нашия паднал), е разбрал нещо, пазено в строга тайна от всеки и всички (включително от себе си), като междувременно размразяваш отношенията си с въпросната и още една колежка от групата. А за капак на всичко по думи на много хора една асистентка ти е хвърлила око...
докато ти искаш просто една седмичка на спокойствие да си стъпиш на краката и да се съвземеш (пропуснах ли да спомена, че от 3 срещу четвърти март, когато пътувах за софията, не съм се прибирал в Родния град?). Междувременно финансите ти се топят като лански сняг, а за капаки съкилийника ти има рожден ден. Също така има мач, който не е за изпускане.След няколкочасово интензивно психическо натоварване по избора на подарък накрая заспиваш малко след началото на увеселението. будят те два пъти и след като разбираш, че няма да се спи, набождаш си три пъти пръстта и пиеш кръв със сол. Когато разбираш, че не помага, вадиш тежката артилерия (нямам предвид гаубица или "дебелата Берта") под формата на деодорант + кибрит и си палиш ръката. Болката набързо те събужда и за свой ужас разпознаваш напреднал стадий на напиване + противна, гадна, отвратителна чалгия. Свиваш рамене, придърпваш си бирата и гушваш единия подпийнал, като му обясняваш колко добре би изглеждал с нож между ребрата
дори измъкваш от задния ляв вътрешен джоб на елека един украсен сувенирен нож и почваш да го боцкаш с него, а по някое време и джобно ножче от някой от джобовете. По някое време народа започва да танцува по столовете и можеш да си позволиш да се поотпуснеш - голяма грешка - към 5 заспиваш. На следващия ден си свеж като репичка и се грижиш за прехраната на стаята... Постепенно започваш да влизаш в ритъм, а позабравената сага на бф-то те притегля, където поне можеш да си позволиш да си мериш спийдъра безболезнено. Накрая почти може да се каже, че си стъпил на краката си, като изключим, че трябва да се веснеш на спорт заедно със въпросната любителка на деца и преподавател Специално за чаровната ни Чаровна - е, това вече е (почти) остоумничене
А за падналия - в слам темам мога да изпростявам. нали това е идеята
