Глава 1
1951, Caserta
Статуите в градината на кралския дворец от километрите личаха, че са направени с много отдаденост и любов.Храстите бяха определено скоро окастрени, а дърветата се извисяха високо над тях.. толкова много красота, но толкова пусто.Шестдесет и две годишния дон Перистери погледна към своя най-доверен приятел.Том Вайн бе на тридесет и пет години, роден и отраснал в Ню Йорк, бе започнал да се занимава с мафията само от съвсем скоро.Така наречения му трудов стаж бе само четири години, но дон Перистери наистина разчиташе на него.Чичото на Том, който познаваше Перистери още от малък.. още когато бил малко бебе в китното градче чийто име бе взел сега.Чичото на Том наистина много го хвалеше, но и Перистери се бе уверил сам в това.Дона погледна към сините очи на съветника си.. Той гледаше умислен към безкрайната зеленина.Кестенявата му коса се сливаше с фона.За миг съвеста на Перистери започна да го гризе.. докъде доведе това момче.Дона бързо се отърси от тази мисъл, целта му сега бе среща с новия дон на фамилията Стрикулиоре в Кралския дворец.Перистери бе чувал много за него.След като загубил баща си още на единадесет години, той се внедрил в мафията.. целта му първоначално да отмъсти на полицията за убийстовто на баща му без да се вслушва в оправданията на полицаите за допусната грешка.Сега това иначе нормално момче бе дон на една от най-силните фамилии в град Касерта - Стрикулиоре.Макар само на двадесет и седем години сегашния дон на фамилията си бе спечелил уважението от всички.Дали заради жестокоста която прилагаше или заради мъдроста при решенията му, не бе известна на Перистери, но знаеше, че съвсем скоро щеше да разбере.Перистери веднага се върна в реалния свят.Погледна отново към Том и го попита :
- За какво си мислиш Том ?
Том сякаш стреснат се обърна към Перистери.. а след няколко секунди отговори :
- Просто се наслаждавам на природата, сър.
Перистери знаеше, че това не е всичко, но реши да спре разговора дотук.. нямаше смисъл да се опитва да изкопчва информация от този никого немислещ зло човек.
------
След двадесетина минути двамата мъже пристигнаха в Кралския дворец.Когато влязоха вътре останаха учудени от интериора, въпреки беднотията която бе настанала в по-малките провинции след войната, това място просто изглеждаше непокътнато.Един младеж облечен в типичен прислужнически костюм заведе двамата така наречени бизнесмени до кабинета на своя дон.Перистери и Вайн влязоха в кабинета.Дон Стрикулиоре гледаше през прозореца.. взиращ се в някоя точка безпредметно, помисли си Перистери, личи си, че все още е хлапе.Стрикулиоре хвърли лош поглед към прислужника, който излезе от кабинета, като затоври вратите след себе си.
- Добре дошли в моята крепост, господа. - любезно каза Дон Стрикулиоре.
- Мерси за топлото посрещане, г-н Преско. - отвърна злобарско Дон Перистери.. той знаеше истинското име на новия дон Стрикулиоре.. Сони Преско.Син на най-известния, преди много време за съжаление, пекар в Касерта.Незамесен в каквото и да е, "прочутият" пекар не бе намесен в нищо, но след неволната му смърт, неговия син бе станал голяма клечка.Поне според местните мислеше си Перистери.
- Номера от старата школа ли изпозлвате, доне ? - попита със сарказъм Стрикулиоре.
- Не.Просто ви тествам, г-н Преско. - с още по-голяма доза сарказъм отвърна Перистери.
- Вие тествате мен ??? Този който уби стария Стрикулиоре за да заеме неговото място ??? Вие се съмнявате в мен ли, дон Перистери.Аз, не съм просто някое хлапе което оглавява мислеща се за нещо местна банда.Аз съм един от най-могъщите донове в Касерта, а даже и в цяла Италия.А и мисля, че си дошъл тука да правим бизнес, а не да се тестваме, прав ли съм, дон Перистери ??? - Нервно каза младия дон, след което запали една голяма кубинска пура.След като си дръпна един път, Стиркулиоре любезно предложи по една на двамата господа.Перистери убиваше да си дръпне, но реши да не излиза извън формалностите.
- Тук съм за да се уговорим за новата доставка.Надявам се, че всико ще е наред и няма да се налага да се уговарям с приятели от Сицилия. - нежно, но все пак с опит за сплашване дон Перистери изрече тези думи.След което продължи. - В Щатите около тази стока се въртят големи пари, които идват при теб дон Стрикулиоре.. - върна се към нормални названия Перистери. - .. надявам се, че ще продължиш и този бизнес на стария дон, въпреки това, че той загина от твоята ръка.
- Не се притеснявай за това Перистери. - отвърна сякаш с насмешка Стрикулиоре. - Надявам се, че носиш това което ти трябва за подобен вид поръчка.
Перистери се обърна към Том, който сложи куфарчето което носеше на масата на Стрикулиоре и го разтвори.
- Петстотин хиляди долара в брой. - усмихнато каза Перистери.
Стрикулиоре се усмихна.Стана от стола си, затвори куфарчето, след което го взе и го сложи до стола си.
- Тогава имаме сделка. - още по-усмихнато отвърна Стрикулиоре след което подаде ръка към Перистери.
Перистери стисна ръката с голямо удоволстие, но и с не по-малка доза недоверие.Знаеше, че младите донове винаги са опасни.. и ако Стрикулиоре смята, че Перистери е заплаха, то сигурно щеше да направи всичко възможно да го елеминира.
След като си пуснаха ръцете, Стрикулиоре каза :
- Отвънка вече ви чака кола, която ще ви откара до гарата.Пожелавам ви лек път.Смятайте, че до два дена ще имате стоката в Щатите.
Перистери се усмихна леко на Стрикулиоре след което тръгна да напуска двореца, без да каже нищо повече.Том бе от любезните типове, но нямаше какво толкова да каже.Едното му "довиждане" като че ли бе достатъчно.
Ънтайтълд[засега !]
Последна промяна от DR на съб яну 17, 2009 11:48 am, променено общо 1 път.
Глава 2
Отвънка ги чакаше Форд Супер Делукс.Стрикулиоре определено не бе стиснат, помисли си Перистери.Той се настани до шофьора, а Том седна отзад.Едно младо момче тичаше към колата.Перистери видя, че носи шапката на Том... ех тоя забраванко помисли си стария дон.Том излезе от колата и отиде да си вземе шапката от момчето.Перистери се вгледа в младежа.Отне му няколко секунди да разбере, че това всъщност е Рафаел Балзано, по-младия от двамата братя Балзано.Рафаел бе мижитурка, сравнение с брат си - Пиетро, който управляваше фамилия Балзано.Перистери забеляза тъжния поглед на Вайн вперен в него.Вцепени се... когато разбра тежката си участ.
-----------------------
В офиса на Стрикулиоре се чу мощен взрив.Той погледна през прозореца и видя хвърчащите отломки от колата.Купето на Форда гореше с мощен пламък.Стрикулиоре забеляза, че Том Вайн гледа към него.Хвърли лека усмивка, след което пусна щорите на кабинета си...
-----------------------
Перистери се разочарова.Опита се да излезе бързо от колата си, но в следващия момент, чу как бомбата цъкна за последен път.Обхванаха го пламъци, а след това .. нямаше нищо.
Том гледаше тъжно към колата.След това обърна поглед към кабинета на Стиркулиоре.Погледите им се срещнаха.След като Том видя самодоволната усмивка на дона му се прииска никога да не бе правил това... но как можеше да откаже на офертата на Стрикулиоре.Той му обещаваше цялата фамилия Перистери плюс част от акциите и владенията на фамилията Балзано, която контролираше другата половина на Чикаго."Кръвта трябва да се освежава" бе казал Стрикулиоре.Това бе намислил и Вайн.След като поеме контрола над фамилията Перистери плюс обещаните нови владения, след време би имал достатъчно власт да приключи всякакви взаимоотношения със Стрикулиоре, а след това.. разправата с братята Балзано щеше да бъде лесна.Цяло Чикаго щеше да е в ръцете му.Търпение, търпение.. на това го бе учил Вайн, неговия баща.. търпение и постоянство.Вайн се обърна към Рафаел :
- Готов ли си ???
- За какво ? - попита иронично Рафаел.
- Чака ни дълъг път. - отговори спокойно Том.
- Да се надяваме, че Стрикулиоре не направи и нашия път толкова дълъг. - със сарказъм отбляза Рафаел.
Том се усъмни за момент, но какво по дяволите можеше да му направни този дългокос мъж.Всъщност дългокосо хлапе... Въпреки, че не бе толкова малък Рафаел все още изглеждаше като дете.Ехх, някой хора остават вечно млади въздъхна наум Том.
-----------------------
Чикаго, 2 дена по-късно, 10:30
Том се протегна лежерно на леглото си.Не бе спал така добре никога досега.След като вече бе новия дон Перистери, Вайн се чустваше по-добре от всякога.Този следобед щеше да се срещне с важни гости от Ню Йорк.Единия от тях бе небезизвестния дон Камбилионе, боса на фамилията Камбилионе която имаше инвестиции из цяла Америка.Той бе на пръв поглед миловиден човек, с прошарена коса, но дърпаше конците много умело, въпреки възраста си.Другия гостенин щеше да бъде Данте Зофф.Настоящия дон на фамилията Веспучи, обучаващ в занаята десет годишния наследник на фамилията Веспучи - Георгио.Георгио също щеше да присъства на тази среща, но само формално.Неговия настолник Данте единствено щеше да има право на глас на тази среща.Другите двама гостенина, бяха от Чикаго.Те не бяха непознати за Вайн.Братята Рафаел и Пиетро Балзано бяха доста млади, но техния опит в този бизнес бе достатъчно голям.Пиетро още от малък бе обучаван умело от баща си - стари Балзано, докато по-малкия със шест години Рафаел, бе по-скоро разглезено от майка си детенце, но въпреки това умело се справяше със задачите, които му поставяха.Наркотиците от Сицилия бяха пристигнали още вчера.Братята Балзано също имаха дял от стоката, затова и те щяха да присъстват на тази среща.Камбилионе и Веспучи, бяха върли врагове, но гангстерската война, която бе възникнала между тях преди две години в Ню Йорк бе отдавна завършила.Все пак предпазните мерки бяха наложителни.Том Вайн или новия дон Перистери, бе приготвил олово дори и за братята.Веспучи и Камбилионе щяха.. по-скоро да наддават, отколкото да разделят между себе си стоката, но страховете на Том бяха насочени повече към Балзано.. най-вече към Пиетро Балзано.Наближаващия трийсетте Пиетро бе много върл и подъл.Затова щеше да бъде и специално обискиран.Том освен търпелив и постоянен, бе и много предпазлив.Вайн стана.. уми се, удари си набързо студен душ, среса се, напарфюмира се, след което поръча такси.Отиде да обядва в Lou Mitchell's Restaurant.Том бе и точен.Приключи обяда си, поръча ново такси от телефона в ресторанта, след което се запъти към мястото на срещата.Мястото бе затънтена къщичка в покрайнините на града.Беше сигурно и свободно от полицаи.Наоколо имаше и достатъчно свободни къщи, в които се бяха настанили "войниците" на фамилия Перистери...
П.П : Моля коментирайте
Дори и коментарите да са негативни, ще го оценя.. все пак човек се учи от грешките си, с вашата помощ и вашата градивна критика бих могъл да си подобря писането 
Отвънка ги чакаше Форд Супер Делукс.Стрикулиоре определено не бе стиснат, помисли си Перистери.Той се настани до шофьора, а Том седна отзад.Едно младо момче тичаше към колата.Перистери видя, че носи шапката на Том... ех тоя забраванко помисли си стария дон.Том излезе от колата и отиде да си вземе шапката от момчето.Перистери се вгледа в младежа.Отне му няколко секунди да разбере, че това всъщност е Рафаел Балзано, по-младия от двамата братя Балзано.Рафаел бе мижитурка, сравнение с брат си - Пиетро, който управляваше фамилия Балзано.Перистери забеляза тъжния поглед на Вайн вперен в него.Вцепени се... когато разбра тежката си участ.
-----------------------
В офиса на Стрикулиоре се чу мощен взрив.Той погледна през прозореца и видя хвърчащите отломки от колата.Купето на Форда гореше с мощен пламък.Стрикулиоре забеляза, че Том Вайн гледа към него.Хвърли лека усмивка, след което пусна щорите на кабинета си...
-----------------------
Перистери се разочарова.Опита се да излезе бързо от колата си, но в следващия момент, чу как бомбата цъкна за последен път.Обхванаха го пламъци, а след това .. нямаше нищо.
Том гледаше тъжно към колата.След това обърна поглед към кабинета на Стиркулиоре.Погледите им се срещнаха.След като Том видя самодоволната усмивка на дона му се прииска никога да не бе правил това... но как можеше да откаже на офертата на Стрикулиоре.Той му обещаваше цялата фамилия Перистери плюс част от акциите и владенията на фамилията Балзано, която контролираше другата половина на Чикаго."Кръвта трябва да се освежава" бе казал Стрикулиоре.Това бе намислил и Вайн.След като поеме контрола над фамилията Перистери плюс обещаните нови владения, след време би имал достатъчно власт да приключи всякакви взаимоотношения със Стрикулиоре, а след това.. разправата с братята Балзано щеше да бъде лесна.Цяло Чикаго щеше да е в ръцете му.Търпение, търпение.. на това го бе учил Вайн, неговия баща.. търпение и постоянство.Вайн се обърна към Рафаел :
- Готов ли си ???
- За какво ? - попита иронично Рафаел.
- Чака ни дълъг път. - отговори спокойно Том.
- Да се надяваме, че Стрикулиоре не направи и нашия път толкова дълъг. - със сарказъм отбляза Рафаел.
Том се усъмни за момент, но какво по дяволите можеше да му направни този дългокос мъж.Всъщност дългокосо хлапе... Въпреки, че не бе толкова малък Рафаел все още изглеждаше като дете.Ехх, някой хора остават вечно млади въздъхна наум Том.
-----------------------
Чикаго, 2 дена по-късно, 10:30
Том се протегна лежерно на леглото си.Не бе спал така добре никога досега.След като вече бе новия дон Перистери, Вайн се чустваше по-добре от всякога.Този следобед щеше да се срещне с важни гости от Ню Йорк.Единия от тях бе небезизвестния дон Камбилионе, боса на фамилията Камбилионе която имаше инвестиции из цяла Америка.Той бе на пръв поглед миловиден човек, с прошарена коса, но дърпаше конците много умело, въпреки възраста си.Другия гостенин щеше да бъде Данте Зофф.Настоящия дон на фамилията Веспучи, обучаващ в занаята десет годишния наследник на фамилията Веспучи - Георгио.Георгио също щеше да присъства на тази среща, но само формално.Неговия настолник Данте единствено щеше да има право на глас на тази среща.Другите двама гостенина, бяха от Чикаго.Те не бяха непознати за Вайн.Братята Рафаел и Пиетро Балзано бяха доста млади, но техния опит в този бизнес бе достатъчно голям.Пиетро още от малък бе обучаван умело от баща си - стари Балзано, докато по-малкия със шест години Рафаел, бе по-скоро разглезено от майка си детенце, но въпреки това умело се справяше със задачите, които му поставяха.Наркотиците от Сицилия бяха пристигнали още вчера.Братята Балзано също имаха дял от стоката, затова и те щяха да присъстват на тази среща.Камбилионе и Веспучи, бяха върли врагове, но гангстерската война, която бе възникнала между тях преди две години в Ню Йорк бе отдавна завършила.Все пак предпазните мерки бяха наложителни.Том Вайн или новия дон Перистери, бе приготвил олово дори и за братята.Веспучи и Камбилионе щяха.. по-скоро да наддават, отколкото да разделят между себе си стоката, но страховете на Том бяха насочени повече към Балзано.. най-вече към Пиетро Балзано.Наближаващия трийсетте Пиетро бе много върл и подъл.Затова щеше да бъде и специално обискиран.Том освен търпелив и постоянен, бе и много предпазлив.Вайн стана.. уми се, удари си набързо студен душ, среса се, напарфюмира се, след което поръча такси.Отиде да обядва в Lou Mitchell's Restaurant.Том бе и точен.Приключи обяда си, поръча ново такси от телефона в ресторанта, след което се запъти към мястото на срещата.Мястото бе затънтена къщичка в покрайнините на града.Беше сигурно и свободно от полицаи.Наоколо имаше и достатъчно свободни къщи, в които се бяха настанили "войниците" на фамилия Перистери...
П.П : Моля коментирайте
Дори и коментарите да са негативни, ще го оценя.. все пак човек се учи от грешките си, с вашата помощ и вашата градивна критика бих могъл да си подобря писането