Все още е валидно словото Пенево: "Добре, че беше Гошо вратарчето". Мисля че само с двете спасени дузпи е ясно кой беше най-добър от нашите.
Иначе Боби Михайлов го каза най-правилно - тези играчи смениха вече петима треньори. С това робуване на имена и мениджърски интереси добър национален отбор няма да има. И проблема в националния отбор не е с тези от "долнопробното" ни първество, а със "звездите", които идват да си почиват на лагерите. Защото имаме супер-хипер-ултра-дупер звездата Бербатов, който струва нам си колко хиляди-милиона-милиарда паунда, но в последните 2-3-4 години важните голове ги вкарва само Марто. Стенли и той не помня кога за последно е направил силен мач в национала.
А пък защитата... Ах, защитата... То е ясно, че винаги натурализираните са виновни, щото те не са истински българи, ама си е друго да си имаш някой Кишишев, който я червен картон срещу Швеция ще си изкара, я автогол срещу Албания ще си вкара... Ама пък и после като видиш, че няма кой да го замести даже и на това ниво - направо да ти се дореве. И те първа още ще ревем - защото Лусио Вагнер може и да го мързеше да тича, ама поне играеше с главата (т.е. мислеше), а ловешките кадри Венков и-и-и-и... забравих му името, на тоя дето ходи в Селта
А-а-а, Занев! Еми и двамата са мухи без глави - може и много да търчат, ама и двамата не знаят накъде и за какво.
А на Вальо Илиев трябва някакъв доста сериозен приз да му дадат, Нобелова Награда ли, нещо друго ли, не знам, ама да се запише с големи букви някъде. Щото Тунчев е от футболистите, дето и сами могат на гръб цял отбор да влачат, и да успееш да го направиш смешен докато играеш с него си е много сериозен подвиг.
Къде е сега КАПИТАНА, да посочи виновните, както след мача с Холандия примерно. Само че вече ги няма "предателите" Томашич и Вагнер и няма и кой да посочим за виновен.
Но не се отчайвайте, бъдещето е светло по няколко причини:
1. По-надолу от това трудно може да се стигне
2. Станислав Ангелов има потенциала да стане класическия разбивач (а.к.а Златко Янков или Мариян Христов например), и като натурализираме пак един-двама защитници, дето знаят не само че трябва да тичат, но и ЗАЩО трябва да тичат, нещата отзад ще се (по)оправят.
3. Пролетта на 94-а година контузия споходи Любо Пенев, несменяемия централен нападател на националния отбор по това време, асистирал за знаменития гол в 90-ата минута на Парк де Пренс, който ни прати на светновното. А на самото светновно Сираков на неговото място се оказа скрития жокер. С трима нападатели и нито един от тях изявен таран (Костадинов играеше дясно крило тогава) се оказахме трудни за противодействие.
Та ако дочакаме пак някой "незаменим" да се контузи, може пък на друг да му изгрее звездата, а покрай нея и целия национален да го огрее. Ама като абонаментните карти за титулярно място са доживотни, друго не ни остава...
Понеже сме страшна сила на клубно ниво 
