Разказче

[WhiteSnake]

Интересно е, ама мн дълго, нещото докато ги прочетааа всичките и се унесох, а общо взето нищо съществено не се случва

[Bizarre]

дам, добро, но дълго и леко унасящо

[IcE_cLaW]

QUOTE(Bizarre @ Sep 6 2008, 17:25) дам, добро, но дълго и леко унасящо

т`ва е целта в следващите части ще има повече развитие

[paknovnick6efe!]

Добре е, обаче само да не злословиш върколаците, че някое пълнолуДие ще те надуша и ще стане лошо Не, сериозно, вълците сме симпатични. Малко крейзи, но симпатични

P.S. Катето прилича на мене като характер, бтв ;]

[WhiteSnake]

баце, ко стана, къде е продължението, тамън ги бях изчел цялото, сега вече го забраих и тряя като постнеш новата част да го препрочитам пак отгоре до долу

[IcE_cLaW]

Ето и продължението:

- Ще ни измъкнеш ли оттук подяволите!? - извика Катя
- Спокойно - друадите са тъпи ей сега ще им избягаме - с насмешка каза червенокоската - След мен!
Веднага след като каза това се шмугна в гората. Ние се затичахме подире и. Чувахме стъпките на съществата, които ни следваха дори и в гъсталака.
- Скрийте се тук! - извика червенокосото момиче, като посочи една скала наблизо
Не ни остана време да я попитаме какво смята да прави , защото веднага изчезна в гъсталака. Не ни остана нищо друго освен да последваме съвета и. Веднага щом се скрихме съществата дотърчаха.Чувахме го да говорят на някакъв неразбираем език. Навярно се чудехме къде сме.
- Всички ще умрем! - проплака Валерия
Юри и изшътка, но вече беше късно. Съществата мигновено ни наобиколиха. Сега кой знае защо можехме да ги видим. Бяха ниски може би до коленете ни. Ръцете им бяха неестествено големи и завършваха с криви нокти. Очите бяха като малки черни копчета. Вместо кожа пък имаха дървесна кора. Устата беше беззъба и малка. Те започнаха да се приближават. Още секунда и щяха да се хвърлят и да ни разкъсат,когато ... голям върколак скочи между нас и тях. Съществото беше високо поне 2 -3 метра. Зъбите му бяха остри и големи. Кучешките пък достигаха размера на лакътя ми. Козината му беше червена. Ние не можехме да помръднем от страх. Кои щеше да ни разкъса? Върколака или съществата? Имаше ли въобще разлика? Но стана чудо. Върколака нададе рев и скочи върху съществата вместо върху нас. Започна се кървава битка. Той ги хапеше с ужасните си зъби и ги трошеше с ръце, но и малките уроди не се даваха. Те скачаха върху чудовището и забиваха кривите си нокти надълбоко в плътта му. Червена и зелена кръв хвърчеше наоколо. Остатъци от дървените изроди падаха покрай нас.След кратък бой останалите дървени чудовища с учудваща бързина се изкатериха по дърветата и изчезнаха. Върколака изглежда надви. Той се изправи на задните си крака целия окървавен, дишаше тежко и от устата му капеше пяна и нададе най - ужасяващия вълчи вой, които някога бяхме чували. Ние стояхме смразени и не можехме да помръднем. Чудовището ни погледна и... се скри в гората. Ние стояхме така известно време. Първа се опомни Катя.
- Ддда се ппприбираме - с треперещ глас подкани тя.
Наложи се да носим Валерия на ръце защото беше припаднала от страх. Намерихме пътя назад лесно, защото в гонитбата съществата бяха счупили много дървета. По пътя Валерия се свести и страха ни поотмина.
- Само не знам къде се дяна червенокоската - изсумтя Юри
- Сигурно е решила да ни остави и да си спаси задника - Презрително каза Катя и се изплю
- Важното е че сме живи - каза Валерия
- Живи сме по чудо - намесих се аз - Мисля че не трябва да ходим в гората повече!
- Да - и аз съм на същото мнение - засмя се Катя - въпреки това искам да им върна на ония гадинки! Ако само бяха по - малко щях да ги накълцам до един!
Когато стигнахме до хижата всички ни наобиколиха и ни заразпитваха къде сме ходели. Чак сега ние видяхме, че дрехите ни са станали на парцали от тичането в гъсталака и усетихме студа и водата по нас.

п.п. може тая част да е малко по - зле ама я пиша прекалено късно за това утре ще продължа, че сега много ми се спи

[gajet_killer]

Сякаш на един дъх си го написал, харесва ми Давай още!

[IcE_cLaW]

Какво можехме да им кажем!? Истината - в никакъв случай! Катя набързо смънка, че сме се загубили в гората. Ние закимахме с глави и побързахме да се приберем по стаите. Малко по - късно на вратата на стаята (в която бяхме настанени аз и Юри) си почука. Директорката и класната ни влязоха.
- Надявам се без да се налиже да ви тегля думите от устата ще ми обясните какво точно сте правили! - с леден тон каза директорката, след като затвори вратата след себе си.
- Вече казахме! - натърти на последната дума Юри
- Надявам се не мислите, че сме толкова глупави! В гората има пътеки а да се върнете в скъсани дрехи и целите мокри?! - мазно - мазно рече класната
- А какво според вас сме правили? - с интерес се обърнах към 2те жени
- Значи признавате, че не е това, което казахте? - с надежда запита директорката, която си мислеше, че обичайната и тактика започва да действа
- Нищо подобно - побърза да замаже положението Юри - просто се интересуваме в какво ни подозирате - каза той с леден тон.
- Според нашето скромно мнение... - започна мазно класната, но директорката я прекъсна:
- Моля те, Емилия не сме се събудили учителки вчера! Знаем много добре, когато някой ни лъже. - каза тя, след като се обърна към нас
След около час приказки двете се отказаха да ни разконспирирват и заявиха, че "скоро всички ще излезе наяве". Юри кимна с глава и с облекчение затвори вратата след тях. Бяхме ужасно уморени от преживяванията, а разпита като че изсмука и малкото останала енергия от нас. Преди да си легнем погледнахме през прозореца. Навън валеше и дъжда биеше по стъклото. Гората се виждаше, като огромна, черна сянка и само светкавиците и хвърляха светлина...

[IcE_cLaW]

Глава 3 - Началото


Беше сутрин. Но единствено часовника можеше да го потвърди. Времето беше мрачно и навъсено. Слънцето почти не се виждаше през дебелите облаци. Сутринта никак не ми се слизаше на закуска. Бях сигурен, че всички ще започнат с въпроси за вчера. За мое успокоение и в същото време ужас на вратат видяхме залепена бележка, че поради лошото време е забранено излизането навън. Юри още спеше, тъка че аз слязох в предверието на хижата и се наредих на опашката пред малката лавка, за да взема нещо за ядене. Както очаквах всички покрай мен започнаха да се обръщат и да ме питат за вчера. Аз мълчах и не отговарях на въпросите им. За момент си помислих, как би реагирала Катя на мое място - би заплашила с нож всички идиоти, които си врът носа, там където не им е работата. Когато се качих горе Юри беше станал. Тъй като от вчера не бяхме хапвали нищо сега се нахвърлихме на сандвичите, които бях купил. Скоро при нас дойдоха Катя и Валерия. Заговорихме за вчера и стигнахме до извода, че пак трябва да идем в гората.
- Този път с мир. - заключи Валерия
Катя изсумтя. Очевидно искаше да си върне на дървените човечета.
- Но как ще отидем в гората, след като излизането е забранено и вратите са заключени? - попита Юри
- Като тях - засмя се Катя и посочи група от ученици, които бягаха към гората и се смееха
- Как по дяволите - започна Валерия, но аз грубо я прекъснах отваряйки прозореца.
-Ей така! - красноречиво рекох аз
Скоро установихме, че под нас има кал и щяхме да паднем на меко, но затова пък щяхме да се измажем. Разбира се Катя скочи първа без да му мисли. Ботушите и затънаха почти целите в калта. Тя ги измъкна с усилие и ни направи знак да скачаме. Аз затънах до колене в кал след скока. Докато ми помагаше да си измъкна Катя ми се подиграваше. За момент ми се прииска да я бутна в калта, но се отказах. Валерия се страхуваше да скочи и се наложи Юри да е "помогне" като я бутне с всичка сила, в следствие на което тя се приземи на 4 крака и изцапа най - много.Юри направи скок със засилка и се приземи на безопасно разстояние от калта. Така четиримата навлязохме в гората, която изглеждаше още по - мрачно и зловещо от преди. Недалече видяхме лагерен огън запален от съучениците ни. Той сигурно щеше да привлече всички магически същества в околността, затова ние решихме да се присъединим към тях. Шумно излязохме от храстите и поздравихме. Около оганя имаше шестима човека. Двама от тях бяха Ашли и Дейвид. Двамата бяха лика - прилика и може би за това бяха станали гаджета. Бяха американци и затова гледаха отгоре на всички други. Имаха навика да говорят зад гърба и да плетът интриги, но се радваха на голяма популярност. Освен тях край огъня бяха Иван Надя Стела и Димитър. Всички те имаха доста голямо самочувствие и наподобяваха първите двама.
- Йо и вие ли избягахте? - подхвана Дейвид, дъвчейки дъвка
Ние кимнахме.
- А тъй! Ония да не мислят, че мое така да ни държат хаха видяха те - продължи Дейвид, а другите одобрително за викаха. Едва ли нещо можеше да привлече повече магическите същества от гората. Иван леко дръпна опашката на Катя. Момичето се обърна към него и той и прошепна нещо. Тя му хвърли изпепеляващ поглед и каза:
- Опитай!
Всички се втренчихме в тях.
- К`во мислиш си, че не мога? - продължи да се закача Иван.
- Казах опитай... - отговори Катя
Иван щеше да опита да направи нещо, но в същия момент се чу шум в короните на дърветата. Всички погледнахме и видяхме фигури, приличащи на хора. След миг на земята меко се приземиха седем жени. И седемте носеха зелени дрехи и имаха сини очи. Държаха по една тояга, покрита с листа. Тоягите имаха острието от двата си края. Най силно впечатление от всичко правеха дългите уши, на които имаше златни обеци. Остриетата на тоягите също бяха от благородния метал. Една от тях пристъпи и каза нещо, което ние не разбрахме. Тогава тя промълви нещо и пръста и засия. Тя се приближи до мен и понечи да докосне челото ми с пръст. Аз отблъснах ръката и в същото време стоварих крака си върху лицето и. Други две ме хванаха и жената все пак докосна челото ми с пръста си. Почувствах остра болка, а после се разтреперих. Очите ми се затвориха и се почувствах, като че ли съм разгадал някакъв сложен шифър или трудна задача. Отворих очите си и погледнах отново жената. Тя се усмихна и попита:
- Добре ли си?
- Каза го на някакъв странен език, но все пак го разбрах. Опитах се да и отговоря и с изумление установих, че владея този език до съвършенство. С лекота се оправих с граматиката и почти веднага отговорих:
- Да... но какво направи коя си ти какво правите тук???
- По - полека, млади човече - каза тя - Скоро ще получих отговори на въпросите си.
- Кои сте вие?! Поне това ми кажи - настоях аз
- Ние сме... силвите...

[Then and now]

Ууууу, завърташ интригичка! Добре става.

Интрижка е думата, която търсиш. -- Sabre