Нова война

[flipmode]

доста обещаващо е, сигурен съм че ще го продължиш по същия начин както си и започнал. тематиката е мн готина, поне на мен този тип истории мн ми допадат.

[WhiteSnake]

е ти кво очакваш, сабрето е сила, от неговото перо не излиза нищо случайно, мн се радвам, че пак е почнал да пише здраво

[Sabret00th]

....два часа по-късно на хоризонта започнаха да се появяват първите сгради(или поне това което беше останало от тях) на Бич Сити и ентусиазма на пътешествениците започна да се покачва. Джими насочи машината към едно от предградията с намерението да навлезе по една от уличките. Ники промърмори къде на себе си, къде на останалите :
- Не сме ли много смели да влизаме така?
- Бич Сити е голям град, има много улички през които да влезем без да ни забележат.

Джипът се разтресе докато преминаваше един неравен участък, след което се качи върху асфалтираната ( да де, някога асфалтираната) улица и се отправи към вътрешността на града. За нещастие обаче бяха надценили прикритието на сградите и от съседната пряка изскочи пикап с монтирана картечница на каросерията, подобен на този който ги беше обстрелвал миналата вечер. Джими моментално изви волана и се насочи към друга пряка, където да скрие колата от вражеския обстрел. За нещастие пряката извеждаше на голяма улица, която се оказа твърде удобна за един танк, който започна да извърта купола си към тях. С бясно пилене на гуми джипът се вмъкна точно покрай танка, избягвайки поне за момент гибелта си. В този момент отстрани ги бутна един стар военен камион, от който неизвестния модификатор беше оставил само "скелета" и кабината. Оттам им махнаха, а от пикапа, който беше успял със закъснение да се включи в екшъна пуснаха един откос по тях. Били се обади с прословутия си черен хумор :
- Е, поне сме сигурни на чия страна са....
Джими нямаше време ( или желание ) да му отвърне, а само насочи джипа след камиона, докато от пикапа продължаваха да се сипят куршуми. Няколко завоя по-късно пикапа изостана сериозно, да не говорим за танка, който най-вероятно не беше мръднал от онази улица. След още половин километър маневри из задните улички камионът спря пред един гараж, чиято врата бавно потъна в пода, за да го пропусне. Джими вкара тяхната машина зад него в отговор на махването от камиона. След като вратата се върна обратно в първоначалното си положение четиримата слязоха от джипа и погледнаха към камиона, от който излезе млад мъж на около 30-35 години. Той ги погледна с любопитство и каза :
- Ама и вие сте смели....
- Аха... - отвърна Ники, която се беше замислила нещо. Били я погледна, после погледна Ливия, която беше в горе-долу същото състояние и попита:
- Какво ви става на вас двете?!?
- Познавам го отнякъде... - отвърна му жената.
- Откъде? Не сме срещали хора доста отдавна.
- Не лично...просто не мога да се сетя.
- Аз се сещам. - отрони Ники. - Таблото в Хейвън!

[Bizarre]

много ме изкефи

[Sabret00th]

....хората в помещението се спогледаха така няколко минути, а след това мъжът се ухили :
- Ахаа видели сте личното ни творчество? Така де, само едно изречение, ама за карикатури не остана време, понеже главорезите на Евион решиха да наминат. Е, с единия джентълмен няма да можете да се запознаете, понеже е далеч оттук по важна работа, но както вече забелязахте, аз съм тук. Името ми е Рико Ернандес. Ще ви запозная и с.... - шумът от удрящ се в пода капак от някакъв стар камион го прекъсна. След него се появи момиче на около 25 години с вързана на опашка коса и забележително голям гаечен ключ в ръка. Последният явно беше спомогнал за звуковата какафония предшестваща появата на "шествието". Ернандес си довърши изречението :
- .... а това е Владимира, най-добрият ни техник. - чула името си, Владимира се сепна и скри (не особено успешно ) гаечния ключ зад гърба си и елегантно подритна капака зад един сандък ( от онези сандъци, дето са поставени там точно с тая цел). Неловко се усмихна и каза:
- Здравейте...приятно ми е. - и за да замаже положението пусна още по-широка усмивка. В това време Ники сръга брат си, който се беше отнесъл нещо....и за да замаже новия гаф попита :
- Владимира...интересно име, откъде е?
- Родителите ми са от България....а и на пък и на Рико му е интересна фамилията...не ви прилича на латиноамериканец много, нали? Всъщност е Ричард, а фамилията му е останала от баба му и дядо му....викаме му Рико за да си ходи с фамилията. - обясни момичето, доволно че се измъква от неудобното положение. Рико се вмести набързо в разговора:
- Та, приятели, защо се разхождате насам-натам да дразните корпорациите? Не че не се забавлявахме да помогнем ама все пак....
Ливия отвърна:
- Заради един запис, който намерихме близо до предното ни убежище....става въпрос за репортаж за Новата война, направен тук, в Бич Сити.
- Хмммм - замисли се Рико - това ще да е записът на Виктория...за съжаление не мога да ви помогна много, не знаем нищо друго освен записът, който е направила точно преди да тръгне оттук. Имаме копие, добито вероятно по същия начин, по който и вие сте се сдобили с вашия запис. Елате да ви го покажа! - посочи с ръка той към едно странично помещение. Групата се премести в него - оказа се малка стая с маса, на която имаше лаптоп (десктоп компютрите бяха твърде тромави за днешните трудни времена). Рико пусна файла и се дръпна назад :

...това е вторият и вероятно последния запис, който правя от Бич Сити....по времето когато заснимам това тук става твърде опасно....дано вие, които гледате този филм да имате повече късмет. Това което се промени от първото видео е че се намериха хора, които ме послушаха. Хора, на които им пука.....те се опитаха да си върнат домовете и това, което им принадлежи. А корпорациите стовариха хиляди тонове техника, за да избият шепа бунтовници. Леко завъртане на камерата....

...(камерата се завъртя, скривайки репортерката, която Ернандес нарече Виктория и показвайки пехотинци в тежки механични брони, танкове като този, с който Били и останалите се сблъскаха на влизане в града, както и едно огромно чудовище на четири вериги с две оръдия, както и многоцевна ракетна установка зад купола. Гласът на Виктория продължи да се носи зад кадър, докато камерата предпазливо "пълзеше" по военните машини) :

...ще ви покаже що за ненормални подходи използват корпорациите срещу обикновените хора. Но хората, които гледаха първия запис, и с които се срещнах няма да се откажат току-така - те нямат кой знае какво да губят, но могат много да спечелят. За хора като тях ще продължа да записвам кадри от днешното нелеко ежедневие на хора като вас и мен. Ще се видим в следващия град, някъде на запад. Късмет и....

....тук гласът на оператора прекъсна Виктория : "Мамка му, Ренегатът ни забеляза! Да се махаме оттук ВЕДНАГА!". Записът прекъсна. Рико вдигна глава :
- Е, това беше. Предполагам няма да се откажете сега, така че мога само да добавя че изпращаме няколко машини на запад утре...починете си засега. Ще имате нужда.
Всички излязоха от стаята, а от плеъра в гаража се носеше :


Waiting for the one
The day that never comes
When you stand up and feel the warmth
But the sunshine never comes, no
No, the sunshine never comes

[expendable]

....

[Sabret00th]

Тоя път и аз смятам че се получи добре, надявам се да не звучи нескромно.
Death Magnetic ами, ако излезеш от ЛТ ще видиш че сто пъти съм го споменал по различните теми Албума е страшен!

П.П. Да не си със същия аватар там?

[flipmode]

ооо брато, разказа ти определено мн дърви. а колкото до албума на Металика - мн силен ! от 2 дена го слушам и се сцепвам

[expendable]

.....

[paknovnick6efe!]

От много спам ( )не ми остава време да ти го кажа - къртиш, брато :] ;]