Глава І Лунавил
След края на учебната година целия клас отиде на почивка. Щяхме да бъдем в планинска хижа в малкото село Лунавил. Селото беше спокойно. Когато автобуса пристигна и ние слязохме с огромните си чанти всички селяни които минаваха наоколо се спряха и ни загледаха. Само след миг, обаче отново се върнаха към работите си. Ние не обърнахме внимание на това и продължихме към хижата. Пред нея ни посрещна стара бабичка. Каза ни, че цялата сграда е на наше разположение и си отиде. Хижата беше солидна дървена постройка. Въпреки, че не беше поддържана вдъхваше респект. Настанихме се и излязохме да поразгледаме. Групи ученици се отправиха в различни посоки. Аз, Катя, Юри и Валерия се упътихме към гората. Но преди да стигнем до храстите забелязахме, че червенокосо момиче ни следва. Ние не издадохме, че го виждаме и продължихме напред. В гората имаше малка пътечка, по която ние тръгнахме. Пътечката беше много малка и трябваше да вървим двама по двама. Яри и Валерия минаха напред а аз и Катя тръгнахме след тях. С периферното си зрение видях, че червенокосото момиче, което ни следваше внезапно ускори крачка.
- Катя внимавай.. приближава се. - прошепнах аз. След това погледнах отново и видях как момичето вдига някаква тояга - И има тояга - допълних
- Тя има тояга аз - нож - каза Катя и извади от джоба си големия си нож, който винаги носеше със себе си.
Преди да я спра тя се хвърли назад, блъсна червенокосото момиче и допря ножа до гърлото му.
- Сега ще ни кажеш защо ни следиш и какво искаш от нас. Иначе ще ти прережа гърлото! - заплашително каза Катя