Как да бъдем модерни автори

[Then and now]

Уважаеми съфорумци и съразделци. Времената се променят. Светът също, съвкупно с тях. Затова и ние трябва да се променя. Творците и творчеството трябва да се изменя и нагажда спрямо настоящата обстановка. Трябва да бъдем модерни. Да бъдем модерни автори. Не бива да изоставаме в миналото. Да се застояваме там. Нужен е прогрес!
Нека, обаче, да започна с уроците, с които искам да помогна на всички вас. Това са нещо като няколко лесни стъпки към съвършенството. Как да моделираме себе си към висшето. Нека, обаче първо да изясня, че всичко ще се проведе с помощта на примери. Примерът е нещо наистина важно. Той е в пъти по-обяснителен, от което и да е обяснение. Затова уроците ще се състоят чрез примери и бележки с обяснения и напътствия.

Урок Първи
Детските мечти са ненужна илюзия

За да бъдете модерни автори, вие трябва непрестанно да показвате своята зрялост. Поради това, трябва да забравите за всичките детски илюзии и идеалистични виждания за света. Може да заключите лаконично, че "светът е смрадлива яма с лайна".

Трансформация на текст

Нека да минем към сухата част. Примерите как се извършва всичко това.

Щастие неземно
Мария, ІІІ а клас, 118 СОУ

Колко е красив светът тази сутрин. Слънцето грее весело и засмяно над града. Хората са весели и щастливи. Умът им е обзет от щастливи помисли.
Лято е. Любимият ми сезон. Сезонът, в който се ходи на море, в който всички почиват. Обичам лятото. Обичам го, защото тогава слънцето грее най-силно и носи щастие на всички. Носи много красота. Дърветата и градините са най-красиви през лятото. Цветята са толкова красиви и разноцветни. Толкова прелестни. Обичам да се разхождам из дългите градини и да усещам приятният им аромат. Да гледам как пчеличките весело жужат и обикалят. Тук-таме съм виждала и красиви рунтави катерички. Пъргави и игриви. Отивам до тях да поиграя, но те бягат, защото ги е страх. Продължавам разходката си и виждам ято гълъби да кълват трохичките, оставени им по земята. Затърчавам се към тях и те отлитат. Толкова са красиви. След това се прибирам вкъщи. Мама ме посреща с усмивка и ме пита какво съм правила. Мама е прекрасна. Тя е най-добрата майка на света. Хапвам от любимото си ядене и излизам отново навън да играя с другите деца. Майките ни са се събрали и ни гледат усмихнати, а слънцето огрява всички ни. Толкова сме щастливи.
Обичам лятото, защото то ми носи най-голямото щастие на света. Носи ми много безгрижие и ири. Безброй забави. Просто го обичам.

Редакцията

Така, както виждате текстът е една идеалистична илюзия на утопичното детско виждане за света. Естествено е, че този текст е напълно безмислен, напълно ненужен и, естествено, далеч от реалността. Затова, като един модерен автор, вие трябва да превърнете от него произведение изпълнено със размисли за съвремието.

Няколко кратки стъпки:
І Светът е дупка. Светът е отврат. Светът е място на тъга и мъчение. Това е нужно да се отбележи във вашият текст поне веднъж, а за предпочитане е да е няколко пъти. Но трябва да се затвърди при всички положения.
ІІ Щастие и хора? Това са две взаимно изключващи се думи за всеки модерен автор. Няма щастливи хора. Човек не може да бъде щастлив никога. Човек не познава щастието. Размисли в тези насоки са много точни.
ІІІ Човекът е боклук. Човекът е егоист. Човекът е разрушител. Човекът е паразит. Подобни размисли за същността на човешкото същество са винаги успешни. Просто действат безотказно.
ІV Добавянето на вашето извисяване над хората, като пророк, прозиращ тази истина. Всички останали са прости създание живеещи своя безцелен живот. Не, те не живеят! Те съществуват! Всичко това е важно, за да се откроите от тълпата и да имат думите ви сила.
V Вашата сексуална разкрепостеност. Задължително е, просто при всички положения, да включите някакви еротични сравнения и метафори. Трябва ясно да заявите на света, че вие сте на ти с нещата. Задължително е за успеха.
VІ Грубост! Това е един от ключовете на успеха. Трябва да назовавате нещата с истинските им имена. Лайното си е лайно, може да заключите дълбокомислено и да добавите - тогава, мамка му, защо се опитват да го изкажат педерастки? Фекалии, аналии, екскременти - е да ви еба майката, лайно си е! Тук някъде е истинското майсторство - как да вкарате тези думи в текста и да се впишат както си му е реда, без да изпъкват и да се открояват. Важи и правилото - колкото повече, толкова по-добре.
VІІ Социална тематика. Социалната тема, която ще се засегне е много важна. Но тук има няколко уловки или по-скоро има различни ситуации. Това, което разглеждате може да бъде два вида - нещо, което всеки знае и нещо, което всеки се прави, че го няма или нещо, което отрича насадените виждания на хората. Когат казвате нещо, което е известно на всеки трябва да го формулирате по начин, по който никой не би си го помислил. Така, колкото и да е клиширано, то ще звучи модерно и интересно. Трябва да спазите горните правила. Когато изказвате нещо, което хората отбягват, трябва задължително да наблегнете на това, че хората ги е страх от тази тема поради(тук изброявате причини, които засягат човека и го превръщат в алчно низко създание, каквото си е (важно да се отбележи)). Когато отричат настоящите виждания на човечеството вие трябва да наблегнете на това колко е скапан светът. Колко са лоши хората. Социалният строй е малоумен. Подредбата на света не е както трябва. Ние сме ненужни на тази планета и можем единствено да рушим. Това са примерни насоки за разсъждения. Основното тук, при трите начина, е да разкривите всичко очевидно по начин, по който никой не е и подозирал.
VІІІ Важно е непрестанно да показвате многото си знания. Да излагате на показ всичко, което знаете като фактология. Малки нещица, които превръщат елементарното в безмилостен убиец. Сложните думи също са важни за ползване, ако не и задължителни. Така вие излизате много над читателя и той ще се прекланя пред таланта ви. Обяснението на някои неща, на някои събития по начин, далеч от обикновения човешки разговор. Основното е да покажете колко сте интелигентни, какъв широк набор от знания имате.
ІХ Опционално е да се добавите в произведението си в ролята на онеправдана жертва на модерния свят. Тук вие сте невинни, а всички около вас са виновни за вашето състояние. Принципно е опционално, защото се ползва повече в есеистичните текстове.

Сега да преминем към ползването на всички тези правила в действие.

Примерът в действие

Ебати
Георги, спечелил литуратурната награда на критиците

Поредната задушна и гореща лятна сутрин. Слънцето седи високо в небето и садистично се радва на мъката, която причинява на всички. Докарано до оргазъм, то еякулира светлина над всичко и всички, като опитен курвар. Хората вървят приведени и се опитват да избегнат отвратителната жега. Но няма спасения. Нервни натъпкани в рейсовете, те се потят, затапени в поредното задръстване, допълнително изнервени от това, че закъсняват за работа и шефът им, тази мазна свиня, ще им се кара. Затова тихичко си му теглят майните. Също и лелите, и останалата му рода.
Навън обаче децата играят под лъчите безгрижно. Без да знаят, че всяка година бонтие от рак на кожата стават все повече и повече. Че възрастовата граница спада ежегодно. Радват се на слънцето, а то не може да изпитва нищо към тях, защото е скапана съвкупност от частици.Отиват в парковете, където се събират наркомани всяка вечер, за да получат поредната си дозичка и се надяват тайно да прекалят, за да се отърват от този шибан свят. Попадат на някоя инжекция, с която преди това се е инжектираля някой скапаняк болен от СПИН. Обикалят наоколо и виждат пчеличките, които си "жужат весело". Те не знаят, че както тези създания си "жужат", в един момент могат да ги нападнат. Защото лапетата не могат да проумеят с малките си нищожни мозъци, че като ги дразнят те ще се защитят с пълното си право. Мислят се за велики. За по-големи от света. Хора са, все пак. Жалки паразити, които един ден ще се изтребват взаимно. Забелязват цветятя и се радват на цветовете им. Не знаят, че цялата тази феерия от цветове и аромати е заради едната му ебня. Всъщност цветята не се ебът, но всичко това е най-близкото, което имат до това преживяване. Сигурно е дори и по-добро. Хората са свикнали да оценяват останалите чрез себе си. Чрез скапаната и крива
ценностна система, която са си формирали, вследствие на техните си егоистични взаимоотношения. Децата се прибират вкъщи. Там ги посрещат лицемерно усмихнатите им родители. Засмяни, сякаш са щастливи и се радват на чедата си. Лицемерие. Забравят как постоянно мислят начини да им отрежат парите, за да могат да поспестят за козметик, за фризьор или за някоя друга егоистична прищявка. А през останалото време мислят начини да изкарат прехраната за семейството си. Затова купуват от най-евтиното в магазина, по възможно най-малко и никога нещо хубаво, защото "може да надвиши бюджета им". След това изращат децата си да играят. Не за друго, а за да обсъждат клюки за неприсъстващи. Типично по български се отварят, когато тези хора ги няма. Започват безмилостно да нареждат клевети и обиди. Измислят някакви курвенски сценарии, в които ги вкарват. Цялата шибана картина набодобява синдикатът на злото. След това отново лицемерно се усмихват на децата си, уж за да ги предпазят, но
по-скоро, за да не притесняват себе си.
Лятото е сезон на смъртта. Донякъде заради безгрижието на хората, на които не им пука за света. Не им пука за ставащото наоколо. За нищо. Желаят да прекарат живота си в игри и да не мислят за настоящето и за проблемите в него, причинени от това алчно създание - човекът. Но лятото е отратително, защото изкарва наяве всичката смрад на света. Само през лятото светът смърди като кофа с лайна.

Практическо упражнение

Трансформирайте текста, следвайки стъпките по-горе.

[blood_dodo]

Натам е тръгнало, ако не е стигнало вече де... Точка 5 е най-експлоатираната по мои наблюдения...

[delta_squadron]

Много добър урок! Направо ме докара до състояние на "височяйши кикот", както казваше един индивид. Всъщност да се смея ли, да плача ли?...Ако наистина на хората им е кеф са четат такова изкуство, нещо не е наред...май...

[expendable]

....