Бойно поле:България

[Zvera_]

Бутилката беше по-яко

[mitio_man]

много интересно.дали някой няма да го продължи?

[paknovnick6efe!]

A, ми те Калин (а.k.a. Wolfy, или просто гаджето ми) и Феникса продължават да си пишат, просто не им се занимава с форума :]
Ама иначе е добро, а?

[CRACK_rules]

Продължениееееееееееееееееееееее ?????

[Wolfy]

Аааах виждам,че на някой му се чете. Всъщност май дължа извинение на старите ни читатели,който така и не видяха разказа завършен. Той все още не е завършен,но тия дни ще ръчкам Феникса да пишем хе хе. За мен е голямо удоволствие да пиша този разказ,заедно с Феникса и най-готините читатели във форума. Благодаря на всички приятели,които ни подкрепяха. Сега ще постна това,което не стигна до форума за сега:

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Мое постче:
++

Веригите тракаха по асфалта ,скърцаха и жулеха изкривената предна броня.Движехме се бавно.Феникса гледаше през командирския перископ, и двамата бяхме нащрек,траехме си с наострени уши,макар че двигателя така се даваше и грухтеше.Чегъртахме бавно по широката улица към летището,блоковете и падналите улични лампи се нижеха до нас.Небето беше сиво,някъде там далеч зад блоковете ехтехя взривове и истрели.
--Виждам летището.....дано имат ракиика.--двамата преглътнахме лиги,после леко побутнах ръчката за газта напред.--Яяя виж-продължи Феникса- виждам каса с бира.Да спрем,а? -- Двамата се замислихме кое е по-важно,да достигнем до нашите позиции,да докладваме за огромната армия пред София и след това отново да вървим да се бием за Отечеството или пък да зарежем танка,мисията и да вървим да вземем касата с бира.
След две секунди мислене,вече седяхме до танка на паважа, спрял пред един двор ,седеше взривен "Зил", кабината беше относена,гумите изгорели,целия черен и ръждясъл,а в каросерията му седеше незасегната каса бира.Двамата се огледахме бързо и после напръсти тръгнахме към камиона.Надвесихме носове над касата и издърпахме една бутилка.....
--Уф....пак турската гадост.Какво ли.....--
--Арафа арафа! Джа хаа ! -- Изад камиона искочиха двама турци ,вдигнаха автомати към нас и се озъбиха.И таз добра.....единия ни направи знак с калашника си да се отдалечим от касата му.Фекс ме побутна с рамо.
--И сега какво ?-- Двамата се погледнахме ,направихме си няколко знака с очи,после се намръщихме,почесахме се,после си мигахме,после пак се намръщихме,после светкавично се завъртяхме към червените ,които ни гледаха тъпо,вдигнахме ръце и посочихме нещо над главите им . Обикновенно крещим "НЛО" или пък "Ядрена ракета" ,тъй като тези бяха турци и думичка не ни вдяваха,се спряхме на думата " Гъз " . И така двамата ококорени шашардисани,сочехме нещо в небето и крещяхме като....ами...като...като абе като нас си.
Турците се стъписаха,после се уплашиха обърнаха се да погледнат какво е това страшно нещо "Гъз" зад тях,тогава Феникса грабна касата и я метна по единия турчин,аз извадих ТТ-то на мига и ДУМ! После ритнахме калашника от ръцете на търкалящия се в тревата фес,застанахме над него с насочени пистолети. Той ни гледаше със уплаха...после ни се усмихна с кривите си зъби
--Гъзз ?-- изфъфли,после го думнахме с приклада на калашника по челото,скокнахме в танка и се затаралянкахме към летището.

--За последен път.....--казах аз.
--Какво ще зарязваме мисията за да ходим да пием ли ?--
--Не бе,за последен път ще използваме този номер....-- Добре де,излъгах,винаги крещяхме "Гъз" ,но пък и винаги имаше ефект.

* * *

--Ей ей ей ей !-- Седях на покрива на танка и крещях като ненормален към нашите ракетчици. Носехме се към тях със турско знаме,счупена скоростна кутия и развиващи се по пътя вериги....в последния момент Феникса дръпна една ръчка,завихме пред един наш джип и се натресохме в стената на един блок.Излязохме от танка и се пльоснахме на асфалта пред нашите бойни другари.
--Казах ти че са те.....--Тихо каза Кучето на Фюз.Аз вдигнах очи към тях.
--Я ми помогнете да стана,бе.-- вдигнахме е от земята и закрачихме към летището.Добре го бяха укрепили,ама....дали можеше да спре свинската армия.На пистите се приготвяха за излитане истребители,два камиона следвани от по три работника вървяха покрай самолетите и ги зареждаха с гориво и муниции. Подминахме ги и влязохме в сградата на летището.Вътре се бяха събрали доста войници,едни пляскаха карти други чистеха автомати.Качихме се на втория етаж. Имаше една голяма маса,а наоколо се търкаляха кашони с патрони и гранати,около двайсет различни пушкала седяха подпряни на кашоните,зад голямата маса,на която бяха наредни няколко карти,въргаляха се счупени моливи и един компас,седеше полковникът с гръб към нас и гледаше през огромните панорамни стъкла.
--Сир,там има много сви....--тръгнах да рапортувам аз,но той ме прекъсна.
--Знам.--
--Заповеди,сир?--
--Да седим и да се опитаме да ги спрем.-- Почесах се зад врата и погледнах Фекс. Той вдигна рамене.
--Нещо е кисел.--прошепнах му.
--Може би,ако му дадем една ракиика...--
--...остави това.Сир,разрешете да поемем управлението на защитата и...--
--Разрешавам.--каза той без да се обръща.После извади един пистолет от кобура си и вкара патрон в цевта.--Вървете!-- ние се обърнахме и тръгнахме към стълбището,когато дочухме нещо....хеликоптери.Обърнахме се пред панорамния прозорец прелетяха три бойни хеликоптера и разстреляха пистата.Единия камион гръмна.Самолетите веднага почнаха да излитат,втория заход на хеликоптерите разпарчетальоса първия от излитащите истребители,сега другите трябваше да го заобикалят. Един от хеликопетирите,спря пред панорамния прозорец.....ние се спогледахме и после...
--ЗАЛЯГАЙ!-- хвърлихме се напред и катурнахме масата напред. Аз,Феникса,Кучето и Фюз,лежахме зад масата,докато куршумите прелитаха над нас.
--С какво да ги взривим ?--Картечниците не спираха да плюят куршуми.Аз и Феникс изпразвахме пълнителите на калашника и снайпера по тях.
--Къде е полковника?--Ако си беше останал пред прозореца.....изведнъж върху нас се стовари едно РПГ.
--Ау....кой по....-- Между кашоните седеше полковника.Метна ни една ракета,която ние не искахме да изпуснем на пода. Заредихме я в РПГ-то и го вдигнахме над масата.
--МРИ СВИНЯЯ !-- Фауп.....ракетата излетя,през прозореца.Хеликоптера с пръсна,перката влетя през прозореца и отряза ръба на масата,после хелито се размаза на пистата. С Феникс станахме от пода,отидохме до кашоните запасихме с муниции и гранати,после искочихме през прозореца в един паркиран "ЗИЛ" долу до горящия хеликоптер.В каросерията кротко седеше една 50. калиброва картечница.Аз скочих зад волана ,Фекс зад картечницата и дадох газ. Движехме се бързо по пистата,гледах хеликоптерите да са зад нас, направих лек завой и Фекс натисна спусъка, куршумите оцелиха един от прелитащите хеликоптери,няколко куршума го оцелиха в опашката,той се завъртя и после се стовари върху цистерните с гориво,предизвиквайки огромна експлозия и красиво огнено шоу. Другия хеликоптер се наклони към нас, покрай камиона по асфалта зачткаха куршуми,рикошираха от афалта и политаха на някъде. Аз направих един рязък завой,така хеликоптера прелетя покрай задницата,но нямахме същия късмет да го свалим от първия път.
--Давай,давай,давай!--подкарах напред по пистата,хеликопетера видя пламъка на картечницата и ни подмина,направих нов рязък завой....рязък колкото можеше да бъде с един "ЗИЛ" и за секунда попадна в обхвата на картечницата,но отново не успяхме....дадох газ да избягам от поредното ято куршуми.....прас.....един куршум спука една от левите задни гуми,затаралянкахме се напред,трябваше да се изплъзнем на хелито....бях настъпил педала,завой.....изведнъж се чу тракането на куршуми по ламарината,прелетяха между кабината и каросерия,взривиха резервоарите и после.....ДААААН !! Както карахме със 60,камиона с разпадна на две,кабината се затъркаля по асфалта ,а аз се търкалях в нея....ударих си главата. Скръъъъъъъъъц,,тряс....кабината спря да се търкаля и остана смачкана на асфалта....десет метра по назад се въргаляше каросерията и Феникса беше някъде там.
Свестих се,издърпах снайпера измежду ламарините и изпълзях от кабината.Облегнах се на нея и се прицелих в кръжащото хели.Насочи се към мен.....притаих дъх и стрелях,изведнъж хелито се пръсна с невероятна сила и се разпадна на съставните си части обгърнати от пламъци....измежду тях прелетя един наш изтребител.
--Пфух това беше близо.Фениикс!-- изтичах до преобърнатата каросерия,някъде отдолу се разнасяха псувни.

+++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++


! ПОСТ НА PHOENIX_DOWN !
++

-- Следващият път аз ще карам – изревах изпод каросерията, плюейки кръв, понеже си бях прехапал езика.
-- Че ти не можеш – отвърна ми глас нейде извън полезрението ми. – Нали те видях как караш танк!
Най-сетне успях да се измъкна изпод останките от ЗИЛ-а, оставяйки немалко кожа на стърчащо парче метал. Точно се бях изправил, когато страховит тътен ме накара да се хвърля обратно на земята, оказвайки се до вече чинно залегналия Зийк. Когато земята спря да се опитва да ни захвърли нанякъде станахме и се огледахме. Зийк застана с лице към сградата на летището, бивш щаб на защитата, настояща купчина горящи руини. По небето се гонеха изтребители, нашите като че ли бяха повече. Бомбандировач не се виждаше. От оцелялото като по чудо радио в разнебитения ЗИЛ се чу една единствена дума. Стелт. Тези бомбардировачи се използват единствено от Въздушните сили на САЩ. Щом американците са се включили във войната, спукана ни е работата.

***

Половин час по-късно седяхме в командирската палатка заедно с още четирима капитана и двама майори около голяма маса с карта и множество фигурки.
-- По-малко от половината състав, много обезпокоително – каза ми Зийк.
-- Да, липсват ни четирима капитани и трима майори – отвърнах. – Войната май върви на зле.
Покривалото на входа се отметна със силно плющене и полковникът влезе. Преспокойно си запали пура, сипа си ракия, предложи на мен и Зийк (ние разбира се приехме), погледна съжалително изпънатите по устав други офицерчета (новопроизведени в чин, явно) и седна пред картата.
-- Изобщо не изглежда като човек, който е на губещата страна във войната – отбелязах. Явно достигна и до ушите на полковника.
-- Това е защото ние не губим войната – провикна се той, удряйки с длан по масата. – Скоро ще си възвърнем изгубените територии и ще пренесем битката на територията на враговете ни! Само да спрем тази проклета атака...
-- Отплеснах се. Всичко с времето си. Разбрах, че са тръгнали слухове за намеса на американците, породени от шибания стелт взривил предишния ни локален команден център.
-- Няма такова нещо, никой не дава ухо на слуховете – опита се да замаже положението един от майорите.
-- Говедо – кипна полковникът. – Слуховете са напълно верни!
-- Не Говедо, казвам се Говедарски – прошепна майорът на себе си.
-- Американците наистина се намесиха във войната – продължи полковникът - 7 стелта и 31 изтребители F-22 са били свалени през последния час. Как сме ги свалили, ще попитате вие? Руснаците също се намесиха – на наша страна за щастие. 4 авиокрила МиГ-35 се приземяват в момента, същите които свалиха американските самолети. Порадвайте им се, защото няма да се застоят дълго.
-- Дойде време и за заповедите. Текущата ни позиция вече е незащитима. Ще си съберете отрядите и ще си проправим път до НКК, сборен пункт на разбитите отбранителни части. Там ще се прегрупираме и ще контраатакуваме. А, да, добри новини – румънците най-накрая са преодолели страха си от Турците и ни пратиха подкрепления. Пловдив отново е наш! Сега да ви няма! НА БЕГОМ!

++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

Мое постче:
++

Ритнахме вратата на един от хангарите използван за склад,покрива беше срутен,стърчаха остри парчета ламарина.Погледнах небето през зейналата дупка,смрачаваше се,изведнъж проблясна светкавица,задаваше се буря.
--Хайдее.--подканиха ме.Покатерих се върху купчината ламарина и разпарчетальосани сандъци,отместих едно парче метал и от долу лъснаха купчинка пълнители,взех два и ги метнах на Феникса,раздадох толкова колкото намерих,опитах се да издъпрам един затрупан контейнер,но купчината отломки поддаде и аз паднах назад.
--Добре ли си ?-- Отместих каквото ме беше затрупало и изведнъж.....до мен лежеше прекрасен Винторез,а такаа.Метнах го на рамо и извадих магазините от кутията му. Няколко капки дъжд паднаха на главата ми.Започна се.
Миг по-късно заредени с патрони и гранати тичахме по сивите улици прескачайки парчета бетон и метал.Носехме се към ехетящите в далечината гърмежи и експлозии.
С Феникс тичахме един до друг а пред нас тичаше майор Говедарски...изведнъж фуражката му излетя на страни а отдясно стената на блока се опръска с кръв.
--Снайпер!--всички се пъхнахме в малката уличка между блоковете.Един куршум се заби в стената.
--И сега какво?--попитах аз.
--Ти си този със снайпера.--каза Феникса и ме побутна към ъгъла.
--Ама аз.....ей кой от вас може да бяга бързо?--попитах аз и огледах тримата подгизнали офицери,после и облегнатия на стената Феникс.
--Не....--каза той. Миг по-късно Феникс търчаше по улицата.В локвата до него се вдигна 30 сантиметров воден стълб от патрон 7,62 милиметра. Търсех снайпериста в блока отсреща,дъжда ми плющеше в лицето.Вдигнах снайпера...
--СТРЕЛЯЙ,МАМКА ТИ !--Съзрях огънчето над един балкон....натиснах спусъка,тик тик,снайпера ме чукна по рамото и това беше краят на турското око.Феникса се върна при нас като преджапа през големите локви.
--Ох....защо се забави толкова?--
--Ами докато....ЗАЛЕГНИ ! --бутнах го,колегата полетя назад,избягвайки куршума прелитащ над главата му и цопна в една локва.Аз веднага дигнах пушкалото и разтрелях прозореца...
--Какво плюв* ти става бе !--разгневения ми боен другар се надигна от локвата.
--И без това беше мокър...--ухилих му се. След това всички излязохме на улицата отново.Претичвахме от вход на вход,криехме се зад коли и бягахме един по един.Скоро наближихме центъра.Броят на трупове,гилзи,огън,разруха и смачкан метал се увеличи.Седяхме зад един разбит танк Т-80.
--Имаме около 3 километра път,но не можем да преминем през обръча около НКК,обградили са сградата и постоянно я обстрелват.--и наистина в далечината проблясваха светлини и идваше страшен тътен и картечен огън.Над главите ни прелетяха няколко изтребителя.Изведнъж по-улицата мина един турски бронетранспортьор ,двамата с Феникс хукнахме по улицата след него,тъй като не се движеше много бързо лесно го настигнахме.
--Едно.....двеее.....триии--двамата скочихме и се хванахме за покрива.Дъждът ни биеше в лицето.Покатерихме се отгоре.Извадихме една флаш граната и я метнахме през отворените капандури на предните прозорци,вътре настана паника ,някой се разкрещя после се чу ПУФ! и машината изгуби контрол,смачка два стълба и се заби в стената на блока,ние скочихме отпред и изпразнихме пълнителите си през прозореците.Качихме се в кобрата,като изтикахме умрелите турци навън,после прибрахме подгизналите офицерчета и продължихме напред по улиците.
--Дано да караш по-добре от миналия път....--каза Феникс след като пое картечницата в ръце.Потеглихме право към НКК.Тъй като бяхме под прикритието на турската "Кобра" не ни се наложи да стреляме,до една определена точка........завих бързо иззад един ъгъл и мощтно се забих в блокадата от джипове и камиони на улицата.
--Джабазии!--Един турчин ни се разкрещя....стъпил върху капака на един смачкан джип.Погледна през големия преден и люк и видя че не сме мургави,тъкмо тръгна да се изненадва когато Феникс натисна спусъка,турчина хвръкна назад и се строполи някъде зад джипа. По ламарината започнаха да барабанят куршуми,дадох назад и направих завоя на ляво.Нкк се очертаваше в далечината.
Изведнъж се чу оглушителен взрив зад нас,една ракета се заби странично в нас....взриви ни и ни преобърна два пъти.Нещо ме удари над ухото и кръвта ми започна да се стича надолу.Премигнах няколко пъти и видях как в края на улицата един танк се прицелва в нас.
--Навън всички!--Феникса искочи през люка,издърпа ме навън и тъкмо посегнах към окървавената ръка на един от офицерите когато,танка стреля.... ударната вълна ни изхвърли през една дупка в стената на блока и паднахме в мазето,след това смачканата машина затисна отвора,настана мрак и тишина.
Една силна гръмотевица ме свести.Навън дъждът биеше по смачканата ламарина.
--Бутилка?--
--Мммм да?--
--Да вървим.--изправихме се тежко.Нарамих снайпера си отново и тръгнахме към вратата на мазето,ритнахме я и излязохме в прашния коридор.Експлозиите трясяха земята и от тавана падаше прах.Стигнахме до входа на блока отворихме вратата и насочихме дулата към турската позиция,натиснахме спусъците,моя безшумен и без пламък снайпер не можеше да се сравнява по децибели със калашника на Ботъл,който ми трещеше до ухото.Скоро не останаха живи турци,ние излязохме и хукнахме напред.По улиците беше пълно с коли,всички изоставени.Тичахме между тях ,покрай летяха куршуми и чупеха стъклата.Още няколко метра и влязохме в подлеза под НДК,вътре имаше още коли,няколко тролей и един трамвай.Навън трещяха гръмотевици,врзивове и картечници,скърцаха танкове и оръдия ехтяха.Изведнъж зад трамвая се дочуха стъпки,идваха турци и то доста,по стълбите слязоха още.
--Амама джига!-- С Ботъл се прикрихме зад една лада и метнахме четири гранати,после се стоварихме на асфалта....последваха мощни експлозии допълнително увеличени от ехтенето в подлеза.Навсякъде се посипаха стъкла,някъде там отзад се чуваха стнове и пъшкане. Вдигнахме се.До трамвая стърчеше един турчин,безшумно го елиминарах,двама турчина искочиха от другата страна с бесни викове и изпразваха пълнителите си по нас.Двамата с Бутилката се претърколихме настрани,изведнъж патроните на гадовете свършиха ,както и късмета им ДУМ ДУМ ДУМ ДУМ,колегата ги направи на решето.Някъде при стълбите изпука радиостанция,презаредихме и тръгнахме.На стъпалата притиснал се до стената седеше един турчин и тихо шепнеше нещо в радиостанцията си.С Ботъл дочухме стъпки и се спотаихме в ъгъла.Много бутуши наближиха ъгъла,изведнъж феса проговори нещо на англииски.Каза им че тук има двама българи и че трябва да се омитат бързо....продължи да говори но точно тогава отгоре последва серия залпове и не можах да чуя какво казва.Изведнъж турчина падна пред нас с дупка в челото.Ние излязохме иззад ъгъла с вдигнати дула.Пред нас седяха петима войника в черни екипировки,с очила за нощно виждане и автомати на спец части.
Те веднага ни взеха намушка.Двама на петима,дори Ботъл да им удареше един фул-ауто пак нямаше да оцелеем,поне не и двамата.На колана ми висеше една флаш граната,но нямаше как да я достигна без да свалям ръка от спусъка.Един от тях ни каза да пуснем оръжията.Погледнах Ботъл,после двамата направихме кълбо настрани и застанахме от двете страни на стълбите,гранатата тупна на цимента....ПУФ,как лежахме разстреляхме дима и стълбите,спряхме презаредихме и се надигнахме.Беше тихо,скочихме в зад пушека и....не видяхме това което очаквахме,нямаше трупове,нито нищо,само стълбите бяха понатрошени от куршумите ни.
Загадъчните англо-говорящи бяха изчезнали.Навън трещяха оръдия.Изкачихме стълбите и се притаихме на първото стъпало и парапета. НДК гореше цялата беше надупчена от танкови снаряди,но от дупките стърчаха оръдия.Стреляха тежки картечници,летяха ракети,хвърчаха снаряди.
--Трябва да направим само един спринт! Един много много бърз спринт!--каза Ботъл.Хванах здраво снайпера си,поех си дъх и му кимнах.
--На три.....едноо,двее...и...какво....-- Над НКК прелетя голям бомбардировач стелт,черен и страшен,зад него летеше крило МИГ-ове но бяха излетели прекалено късно. Бомбардировача пусна само една голяма бомба,след това беше ударен от няколко ракети и се превърна в горяща маса метал,която се пръсна над НДК а после цялата сграда се разтвори.Разду се,стените изхвърчаха напред а иззад тях изригна огнена буря.
--Бягай!--метнахме се надолу по стълбите,избягвайки вълната бетон и огън.Нечувах нищо освен тупкането на сърцето ми,биеше сякаш искаше да искочи от гърдите ми. Последната крепост падна.

+++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

Толкоз за сега.....обещавам да търся уважаемият Феникс и да довършим този разказ,който ни радваше много докато го пишехме....надявам се че и на някой друг из форума е донесъл радост и смях.

[Zap]

WOLFYYYYY!!!!!!


Е днес деня ми вече няма на къде по-добре да стане- едно любимо разкъзче продължи,а изпита ми мина доста добре.



За твое здраве си изпих цялата бира

[flipmode]

тва е един от разказите в тоя форум дето най-мн ме кефят. мн се радвам, че написа най-накрая продължението, поздравления, кефиш !

[Wolfy]

Здравейте приятели! Аз какво ви казвам,че сте най-готините фенове хе хе. Сега ще ръчкам Феникса да пишем,само да го намеря.
Между другото докато съм поствал вчера е станало нещо, в първия ми пост липсваха над 20 реда.Сега всичко е тип топ може да го прочетете. Я какъв интересен емотикон.

[Pixoo]

До сега не се бях зачиал в тази тема , но поразгледах малко и днес си викам : Да й аз да прочета от до . И какво да кажа . Хареса ми изключително много, браво момчета продължавайте в същият дух !!!