Писатели си имаме и сега и то добре... проблемът е, че не са чак толкова известни. Напоследък много по се предпочитат изрази „Ш, ей! знайш к'ъф фил гле'ах? Напарао мамама си трака! Ти разкажа ли?", но нищо подобно за някоя книга /може би поредицата за Пари Хотър, но... там е по-скоро откъм реклама/. За това и авторите ни остават малко или много неизвестни. Навремето имаше един много интересен вид книги: книгите-игри. Може би мнозина от вас не са ги и чували, но тогава няколко, няколко БЪЛГАРИ /и БЪЛГАРКА

/ показаха, че не сме никак зле откъм творци. Не ми се търсят точните им имена в момента, за това по псевдоними: Колин Уомбъри, Джордж М. Джордж, Върдж, Ейдтриан Уейн, Робърт Бонд... /100% съм изпуснал някои, а може и имена да съм объркал, нооо старост, старост-нерадост/. Та в своите книги такива светове са пресъздавали, че да ти падне шапката. Така че си имаме български творци то много добри.
Някои ще възразят, че то книгата-игра не било книга. Може. Съгласен съм, дори. Всъщност тя е много повече от книга, защото в една книга действието се започва, развива се и завършва, докато в подобно произведение вариантите за развитие са повече от един... съответно изградената вселена е по-обхватна и по-разчупена. А се сещам също и че към стратегическа книга-игра на имаше и приложена обикновена прочитна книжка с доста висока художествена стойност... така че авторите си ги имаме, без да е необходимо да се прибягва до подобни изгъзеци като тоя.
____
а... като се замисля, май бях видял името му в някакво порносписание на тоя деянчо...