ШАНС!
I част
Епилог...
Вървях надолу по улица „Шърман” и държах диска с информацията.Още веднъж извадих датапад-а от джоба на панталона ми и вкарах диска вътре.На дисплея се изписа:
Цитат–Истинско име:Васил Грончев.Ново име Джонатан Сикстън-Джони Сикс
-роден в малко градче изличено от картата.Живял в Букурещ,Сараево,София.
-Учил в Милано,Мадрид,Бостън
-Настояща работа:Търговец на редки колекционерски антики и произведения на изкуството.
-семейно положение:-разведен
-бивш военен-командос „Сребърното крило”.Владее бойни изкуства-Кикбокс,Карате,Уличен бой[/quote]
Бях доста добре подготвен психически и физически.Миналото ми играеше важна роля в изграждането ми като човек.
А,тази ифорамция която се изписа на датапад-а,беше просто параван пред истинската ми самоличност-агент на М.С.О.В.Д (Международен Съюз на Обединените Въоръжени Държави)-I.U.U.W.C (International Unity of United Weapons Countries).Беше секретна организация за която знаеха шепа хора,който държаха висок държавен пост в няколко от най-развитите държави в света.Всеки висшестоящ отговаряше за 1 континент и след него бяха министри на отбраната,външни и вътрешни работи.А аз бях просто един агент със статус:Намери и унищожи (Seek and Destroy)
Вървях все още по улицата,а годините минаваха както аз минавах покрай сивите сгради-Бяхме 2022...Мир все още имаше,но беше крехък.Тероризма беше световна зла сила и набираше през няколко години колосални размери и сили...Светът рязко се бе променил.....
Беше една от ония гадни зими където нямаше жив човек по улицата,снежинките падаха весело на земята и заспиваха своя вечен сън над леката преспа снежец.Стъмваше се бързо,а беше едва 6 часа-рано беше,но хора нямаше...Свих в един тъмен ъгъл и само видях една сенка как се прокрадва пред мен и изрева:
-Сикс...Мъртво копеле си!
Бързо понечих към пистолета си...проехтяха два изстрела и нещастника се свлече на земята.Тръгнах малко по-напред да видя трупа и беше последното което видях....
