Тишина. Мрак. По тъмната улица се носеха самотни звуци. Те летяха с вятъра, сетне потъваха в тишината. В малките къщи децата, гушнали някоя играчка, гледаха как листата танцуваха по въздуха своя кратък танц. След това падаха на земята и застиваха. Тъжни. Самотни. Тези мисли бяха прекалено тежки за дечурлигата. Те само се вкопчваха в играчката си и заспиват. Съсед отново не успява да усмири своето куче и то, подтикано от своя вълчи кръвожаден дух надаваше вой и разцепваше неумолимата тишина. Сетне всичко потъваше в спокойствие. Друг съсед е решил да прави купон. Но музиката и обичайните викове също не устояха и бяха погълнати от мрака. Гостите гледаха тъжно есенната вечер. Във всяка душа на уличката трептеше мечтата за изгрев.
Към 1ам всичко се опитваше да заспи. Над прозорците, по-силно от всяка лампа, грееше Луната като Цар сред царедворците си - Звездите. Сякаш ставаше утро, а нощта беше в разгара си. Заваля дъждец. Светкавица разцепи на две небето, гръмотевица отекна и разчупи тишината, но само за миг. Дъждът затропа зловещо по покривите на къщурките. Това събуди една част от жителите на улицата. Кучетата се разлаяха и настана суматоха. Нова гръмотевица събуди и другата част от улицата. Всички се вдигнаха и притеснено загледаха небето. Дъждът премина в град. Лекото потропване на дъжда се превърна в дълбок тропот. Чу се звук от счупена саксия. Във всяка душа на уличката трептеше мечта за изгрев...
Ако ви харесва продължавам