Вече изпил кафето и все още сънен решавам да напиша едно съобщение на пилота отсреща,изразяващо се в един един единствен знак "?" , а отсреща пилота ми отговаря: "тест драйв брато нема страшно" 
Вече успокоен,че няма страшно седнах да помисля с какво да помогна за безопасното провеждане на това мероприятие;Мислих мислих и ме заболя главата затова реших да звънна на ударната група те да го мислят.Така вече поосвободен от мисловни процеси с приповдигнато настроение започнах да се оглеждам за моите момчета и ги намирам на 2 часа и половина път от вкъщи да се тътрят едва едва след тежка вечер в селската кръчма.И тук се появи проблема-ударната група объркали пътя и се прибират във втора докато мероприятието се случва в четвърта
Леко паниран събирам последните си останки от газ и ги пращам във втора да чакат групата,но количеството все още още е недостатъчно,затова бърз безлихвен заем от добри хора и вече всичко е почти готово.Групата се прибира и отново проблем-горивото пак не стига за да отидат всички на купона.И тогава се наложи да избирам измежду всички смели воини 200 трябваше да останат 
Леко гузен избрах 200 а те горките се молеха да не ги оставям и те искаха да доидат да видят как се прави тест драйв,но нямаше как.Със сълзи на очите пратих избраните да тръгват-сърцето ми се късаше...И така остана само да чакам и да се надявам всичко да мине добре.След още едно кафе и 5-6 цигари очакваното се случи: http://uni2.bulfleet.com/bericht.php?pol_id=858117d
За събирането на боклуците от мероприятието специални благодарности на съюза на анонимните застрахователи и фирма Vasilka
БЕКЪП:
