Ледено приключение (Част II)??

[SoulRipper]

Нещо тези дни ми се пише , та въпросът ми е чете ли ви се още от това - http://www.bulfleet.org/forum/index.php ... 35251&st=0 ^^. Ако искате ще имам стимул, ако ли не ще трябва да се сетя за друга идея.

[Maimuna]

Аз искам легендата на един съюз ... Ишамаел рулззз, много ме запали. Но като видях, че не си започнал втора глава ...

[SoulRipper]

"Легенда за един съюз" е много по-стар проект дори от това . Направо се чудя как все още някой го помни. ^^
Ще изчакам още няколко дни за коментари, ако няма ще мисля нещо ново. ^^

[LadyCharm]

Току що го прочетох и много ми хареса

Ще чакам продължението

[blood_dodo]

Айде де

Много харесах първата, надявам се и втората ще е на ниво

[SoulRipper]

Еми аз ще започна, че ми така или иначе ми се пише нещо, но имам съмнения, че хората които не са чели 1вата част няма да разберат повече от половината. :D Ако не и цялото ^^

Част 2, Глава 1 "Сън"


Огледах стаята в която се намирах. Стените излъчваха меко и успокояващо ледено сияние. Бях заобграден от лед, но въздуха не беше студен, дори напротив - задушен и зноен. Прозорци нямаше, но стаята беше добре осветена. След кратък оглед намерих източника на тези аномалии. Там, в единият край на стаята стояха 2 пиедстала, от които се излъчваше топлина и светлина. Внезапен подтик ме накара да тръгна към тях. С всяка стъпка виждах все по-ясно какво има на пиедсталите - това бяха две, на пръв поглед кристални сфери, всяка на отделен пиедестал. Спрях се на крачка от тях и се загледах в тази от дясно. От нея съвсем ясно бликаше усещане за зной, груба, но праведна сила и първична чистота."Волята на Сарст!" - още в момента, когато тази мисъл се заформи в главата ми, осъзнах, че е точно така. Внезапно усетих прилив на енергия от съседната сфера. За разлика от "Волята" тази енергия не беше така първична, напротив беше някак си...свойска? Не, трудно може да се определи и в никакъв случай с тази дума. Погледнах към нея. На вид двете си приличаха, но докато "Волята" имаше огнен и чист блясък, втората имаше .. мрачно, мътно сияние, което постоянно преливаше в различни цветове, незъдържайки се постоянно на един. Но самото усещане за нея беше коренно различно - студена жестокост, сурова омраза, а в същото време - възбуда, сляпа любов, отчаяние. Пълна безредица от чувста. С ужас усетих как този ураган ме въвлича все по-навътре и по-навътре. Страх, омраза, гордост, съмнение, съчувствие,гняв...Потъвайки все по-надълбоко усетих, че съзнанието ми е прекалено крехко да издържи на този натиск. Изкрещях...


...и се събудих разтреперан. За миг останах с притаен дъх, чувайки лудото туптене на сърцето си. След малко дойдох на себе си. Намирах се в пещерата, която използвахме с Тел и отвлечените от диваците момичета за прикритие от снежната виелица навън. Малкият огън едва гореше, но не смеехме да запалим по-голям за да не опушим и без това тясното помещение. Проблема с измръзването беше решен по възможно най-рационалния начин - бяхме се сгушили един до друг за да използваме топлината на телата си. Девойката до мен измрънка нещо тихо и се сгуши в мен още повече. Допира на тялото й ме успокои допълнително и скоро заспах отново, този път без сънища. Утре ни чакаше път, трябваше да открием "Волята на Сарст" преди хората на брат ми.

Пак искам някой да се включи в писането с мен, че ми е скучно сам а Тел го няма :S

[SoulRipper]

Окей летс кънтиню

Част 2, Глава 2 "Обежище сред Леда"




По здрач на следващия ден стигнахме до селото, станало жертва на набезите. То беше разположено на 1 сравнително високо хълмче, с цел да бъде частично предпазено от евентуална лавина. Малката ни група беше посрещната от двайсетина, агресивни на пръв поглед и комични на втори селяка, всеки един въоръжен с всевъзможни оръжия - от вили, кирки и лопати, до сопи, ловджийски ножове. . . Имаше дори 1-2 лъка. Точно бях решил да им подхвърля някоя остра шега, когато забелязах решителността в погледите им. Човек не бива да се майтапи с такива хора...не от страх, да не ме разберете погрешно, но от уважение. Забелязали спасените си съгражданки, пичовете пред нас захвърлиха оръжията и ни посрещнаха с възгласи. С Тел се спогледахме и си кимнахме доволно. Имахме нужда от малко почивка, а селцето изгледа желаеше да ни я предложи.

Час по-късно с приятеля ми вече бяхме седнали на трапезата на Старейшината, тъпчехме се лакомо и релаксирахме. Мда, и винцето беше добро, въпреки че не ми беше ясно как могат да го произвеждат в тази обсебена от лед земя. Къщата на Старейшината(който се казваше Бас) беше най-голямата в селото, единствената на 2 етажа, но в момента беше претъпкана с хора. В трапезарията гореше голямата камина и аз се наслаждавах унесено на топлината, храната и виното, а също и на компанията на всички около мен. Жителите на селцето, разбрали че отвлечените момичета са били върнати благодарение на новодошлите чужденци се бяха изредили с дарове и благодарности. Даже по 1 време ми беше леко досадно да обяснявам на семейството на 1 от момичетата, че не съм някакъв лорд и не, не съм искал да се женя в момента(брр...опасна мисъл, не ми се ще да се задомя " А Тел привличаше още повече внимание специално от женската и детската аудитория. Забавно беше да го гледаш заобраден от дечица, които подскачат около него и се опитват да хванат някоя от ябълките, с които жонглираше(без да използва ръцете си разбира се ). В друг момент децата биваха заместени от млади момичета( абе имаше някои и не чак толкова млади ), които ласкаво го молеха за някой фокус. :D По-щастливите биваха възнаградени с някоя появила се от нищото ледена роза, която с времето се разтапяше. След поредният тост в наше име, мъжът до мен каза :
- Ей, Бас, що не викнеш внучка си? Може би ще иска да види спасителите на приятелките й.
- А майни ти, тя не обича много празненставта нали я знаеш.. Все още е в траур. Пък и не харесва много чужденци, да ми простите милорд. - отвърна Старейшината притеснено. - Но...щом си рекъл, прав си. Да не земат да се обидат лордовете.
- Не, не, не сме лордове... - започнах но не се чу в глъчката, пък и се бях уморил да го повтарям.
Бас се запъти на горе по стъпалата към втория етаж и малко по-късно излезе с едно невероятно красиво момиче. Усетих, че съм я зяпнал и отклоних поглед да не се излагам пред хората. Бас я настани до мен и каза :
- Лериан, представи се на младите господари.
Тя ме погледна студено под дългите си мигли и каза през зъби, почти насила :
- Е..изгледжа ви дължа благодарност, че помогнахте на приятелките ми.
За пръв път днес почувстах липсата на "милорд", "сър" или дори "г-дин". Ама, че студено момиче, а толкова красиво.
- Няма проблеми. Всеки би постъпил така, при вида на толкова хубави девойки. . . - "Опа, кви ги говоря бе?!" Алкохола ми влияеше вече.
Лериан се усмихна презрително и каза с меден глас :
- Да, какво друго може да се очаква нали? - после ми обърна гръб. Старейшината ме погледна извинително.
В този миг усетих, че самочувствието ми е наранено. Но това си и заслужавам, като се правя на голям герой. Реших, да не я закачам повече. Натрясках се едно хубаво и заспах на масата.

[WhiteSnake]

интересничко е, продължавай в същия дух, темата носи мн експлоатация

[CRACK_rules]

Доста обеждаващо започна мога да кажа БРАВО

[SoulRipper]

Благодаря. Но, то е по-скоро продължение отколкото начало .


Част 2, Глава 3 : Пиянска битка



Струята вода се плисна в лицето ми.
- Уф...Как ме цепи тикватааа.... - казах и отворих очи. Разтрепераният Старейшина ме гледаше притеснено, държейки една вече празна кофа.
- Милорд, диваците! ...Дойдоха отново! Не можех да ви събудя по друг начин и... Моля ви, направете нещо! Не можем да ги задържим още много време! Ще отвлечат момичетата пак!...
Станах от леглото и с олюляване стигнах до прозореца. "Няма да пия повече..." Стори ми се, че и преди съм взимал това решение. Отворих широко прозореца и погледнах вънка.
- Ааах...чист въздух.
Едно копие се заби в пантите на прозореца. Погледнах го с широка отворени очи и чак тогава възприех какво ми каза Старейшината.
- $%#&%! Трябва да събудя Тел! - изхвърчах от стаята(явно ме бяха пренесли снощи от масата) и влезнах в съседната врата. Тел похъркваше шумно, гушнал едно девойче.
- Ей Тел! - започнах да бутам приятеля си по рамото. - Теееееелл... - започнах да го блъскам грубо. Той само изръмжа нещо и се обърна на другата страна. В стаята влезе Старейшината. Забелязах, че беше напълнил кофата отново.
- Добре...ще оставя частта със събудждането на теб. - потупах притесненото старче по рамото и хукнах надоло по стълбите. Меча ми стоеше до вратата. Грабнах го и излезнах...

Се нямам време да довърша тази глава.. :С Утре след училище