Преди да полетим

[debnadaviebna]

-Преди да полетим, - каза умиращият. -ние не си бяхме поставили за цел да доставяме послание на мир, да бъдем просветители, търговци, или каквото там щете миролюбиво. Ние потеглихме с голяма армада в търсене на завоевание. Бяхме отчаяни. Бяхме допуснали фатална грешка. Вярно, от никела в ядрото на планетата си построихме доста кораби. Но извличането на метала от там доведе до дестабилизиране на ядрото, планетата се срути сама върху себе си. Остатъкът от нас бяха пръснати по различни колонии. Трябваше да предприемем пътешествие и да открием нова столица. Потеглихме с голям брой кораби, много войници и още повече заселници. Пътувахме в продължение на векове. Най-вероятно откакто сме потеглили колониите ни са били претопени от други цивилизации. В тази галактика има раси, които в момента разработват способи за прекрачване на последната съществуваща граница - кораби, които могат да пътуват по-бързо от светлината без да разчитат на своеволните червееви дупки...
Жрецът наблюдаваше как чужденецът кашля зелената си кръв по пода на храма.
-Пътуването трая дълго и не беше никак безопасно - продължи умиращият, явно необезпокояван, че един от мехурите по лицето му се пука и изхвърля още от кръвта му. -Бяхме тръгнали с високо вдигнати глави, уверени, че сме достатъчно добре въоръжени да победим армията на някой назадничав свят. Но от хилядите кораби, с които потеглихме, сега останаха само 3, а екипажът не стига за един, а само 15 от нас са годни да използват оръжие. Ние някога бяхме раса на велики философи и мъдреци. След много премеждия решихме, че не е мъдра постъпка, нито почтена, да завладяваш с флота раса, която не познава дори собствения си свят изцяло. Извършиха се промени на борда на корабите ни. Ние самите вече се борехме за оцеляване. Решихме, че ако успеем с оставащите ни повредени кораби да достигнем населен свят преди радиацията от реакторите да ни убие, ние трябва да предадем нашия урок на местното население. Не посягайте към ядрото на планетата си, металите там не са по-ценни от вашия дом. Независимо какво показват компютърните модели и симулации, не го правете!
Умиращият се изкашля още веднъж.
-Премъдрият, комуто вие служите.... Той трябва да съхрани нашата поука, както и остатъка от мъдростта, която носим с корабите си. Предайте му....
Той затвори и трите си очи и издъхна. Властелинът влезе в помещението. Жрецът се поклони и изрече:
-Богове са наистина, царю. Идват с лодките си от небесата. Вместо с гребци задвижват ладиите си с лъчисти слънца. Слънцата не са се подчинявали и са ги изгорили. Този агонизираше. Говореше за преживяни страшни премеждия и изтърпяни ужасни мъки, както и за велика мъдрост, която ти, великолепни, трябва да съхраниш.
-Казваш, че той е умрял в мъки. Че не е бил могъщ. Че е изрякъл слова, които го изобразяват слаб?
-Така беше, всевластни.
-Тогава той не е изрекъл тези слова. Народът няма да почита бог, който е умрял като болно куче. Аз и моите наследници трябва да властваме над неук и суеверен народ. Ако този народ не вярва в божества, и че през мен говорят те, аз няма да властвам. Ако народът не вярва, вие, жалки лъжливи прорицатели, ще трябва да обработвате земята с тежките сечива като тях. Запалете телата, унищожете корабите, изковете от тях колесници, брадви, мечове, копия. Всеки, който се докосне или види тези "богове" или корабите им преди да са станали неузнаваеми, да бъде убит, освен жреците.
-Ще бъде твоята воля, царю.
Жрецът отиваше да изпълни нарежданията му. Владетелят беше съвсем наясно какво се беше разкрило пред него днес. От предците си имаше представа какво може да причини радиацията на живата материя. Знаеше също и какво представлява починалият от раните си чужденец в храма-дворец. Не го интересуваше от къде идва. Интересуваше го само окото на кучето - една от най-ярките звезди в небето на този свят. Баща му не един път беше сочил към нея и му беше казвал "моят дядо дойде от там преди 2000 години, а пътува малко над 5"."Защо е дошъл тук, татко?", беше питал той, а баща му му отговаряше "нямаше за него място там, не го искаха". Преди 2000 години неговият прадядо беше кацнал в тази пустиня. Беше успял да убеди местните, че е бог, след като няколко поколения от тях си отидоха, а той не беше остарял. По чиста случайност между него и тези наивници имало голяма физическа прилика, а те оприличават на себе си боговете си, като им придават съвсем малко характерни отличителни белези. Прадядо му беше живял 500 години на тази земя, но заради смешението му с една местна жена, неговите потомци нямаше да бъдат дълголетни колкото него. Малко преди да почине, той твърдеше, че вече е живял над 4000 от годините на тази планета. Неговият син, дядото на владетеля, беше кръстосал кръвта си с тази на принцеса на някога съседно кралство, което сега беше част от империята му. Владетелят беше накарал дворцовите си математици да изчислят, че и неговите собствени потомци не ще живеят повече от 120 години. Това беше естествената продължителност на живота на човеците, макар в момента рядко някой от тях успяваше да преполови този период. Внуците му сигурно щяха да умират на 70 години. На него му оставаха не повече от 50, но и той вече си беше избрал невяста сред принцесите на близките кралства. Сега трябваше да излезе на терасата на храма-дворец и да говори пред събралия се народ, както правеше всяка вечер.
На площада може би се бяха събрали над 60000 души от населението му. Градската стража наблюдаваше тълпата да следи за размирници или да наказва тези, които биха крали от народа му.
-Днес, в нашето царство, близо до нашата столица, от небето се изсипаха като огнен дъжд останките от три колесници, изпратени от боговете - заговори владетелят на множеството. -Те не са паднали. Те дойдоха тук умишлено, умисълът на боговете беше тяхното идване тук да изглежда като нещастие, а всичко е подчинено на тяхната умисъл. Те дойдоха тук с тайна мисия, която би била застрашена, ако идването им изглеждаше волево.
-Каква е била тяхната мисия, велики? - чу се глас от тълпата.
-Мисията им беше да донесат мъдрост, заръки и наставления. Всяка година, когато реката залее земите, които аз съм ви дал да обработвате, вие оцелявате, защото моите предци са ви подучили да се запасявате с храна. Вие преживявате. Но не работите, не произвеждате, не творите. Когато не творите, вие губите смисъл. Околните земи се управляват от хора. От СМЪРТНИ!!! Покажете и докажете на тях, че вие сте поданници на божество. Вие ще ми построите чудна гробница. Ще строите гробници и за моите наследници. Ще кажа на математиците си да определят най-сложната форма, а вие ще я изградите, защото ви управлявам аз, а аз съм всесилен. Който човек, чужд за тази земя, види гробниците, които вие ще строите за мен и наследниците ми, ще види, че те са изградени по волята на бог, че над тази земя царува и бди бог, и че който посегне срещу тази земя и народа й, ще усети неговият суров гняв. От днес вие няма вече да се обръщате къмм мен като повелител, цар, или други титли на смъртни владетели. От днес аз и моите наследници ще носят титлата Фараон (дом), понеже това физическо тяло, което обитава душата ми, е дом на бог.
-Да живее фараонът!!! - слушаше той възгласите на тълпата.
-Тази вечер ще има пиршество, а след пиршеството всички ще трябва да се залостите в домовете си и да затъмните вратите и прозорците си, за да могат боговете да напуснат в тайна, види ли ги нечие смъртно око тази вечер, то ще бъде изгорено.
Докато слугите изкарваха на площада огромните количества месо, плодове и медовина, фараонът можеше да се отдаде на спокойствие. Тревожеше го само едно нещо. Той знаеше, че не е единственият пришълец на тази земя. Знаеше, че отвъд великото море на запад, в земите, които се намираха там, които неговият народ никога няма да засели, живееха други пришълци. Той или наследниците му все някога щяха да изпратят група убийци да се разправи с тях и да премахне следите им.

лето господне 2009, Южна Америка

-Извади си лаптопа и го натракай - каза археологът на геолога.
-На ездитни птици единственото, което изкарвам, са състезанията по яздене на пауни в Австралия и Нова Зеландия - отговори му геологът.
-Сериозно ти казвам, извади някоя книга по биология и потърси птици, които са живяли в Южна Америка през последните 8000 години и ми кажи колко от тях биха могли да летят и да издържат тежестта на един човек.
-Сериозно ли мислиш...
-Как човек е способен да опитоми което и да е друго животно? - защити се археологът. -Все едно от векове не се използват гълъби за пренос на поща или соколи за лов? Казвам ти, ако ония кучи синове са можели да яздят птици, така биха могли да наблюдават от високо рисуването на тия картини в земята. Дори няма да им е бил нужен балон, а ние ще можем да направим археологическото откритие на века без някой да си чупи врата при падане от високо, както през 70-те ония, които са опитали да направят балон от тукашни материали от преди христта.
-Е, каквото и да измислиш не би могло да е по-шантаво от ония врели-некипели за летящите чинии - подкрепи го геологът. -Или пък за Атлантида, колко пъти трябва да им обяснявам, че ако в Атлантическия океан между Африка и Америките някога е имало друг континент, първо че ние геолозите щяхме да знаеме, второ че Африка и Южна Америка нямаше да си пасват толкова перфектно. Ти се захващай за работа тогава, ако успееш нобеловата е твоя... тая година.
И хей, още нещо. Не е нужно да доказваш, че наистина се е случвало, докажи само, че е било възможно да се случи, това е достатъчно.
Геологът не се тревожеше. Харесваше му на къде е тръгнала археологията. Бяха минали хилядолетия откакто неговите предци бяха заръчали на група елитни убийци от много далечни източни земи да преплават океана, да избият Небесните царе на Южна Америка, да разхвърлят насам-натам всякакви различни следи за идването им от измислени континенти, после самите те да се върнат без следа и естествено да бъдат набедени за изменници и да бъдат екзекутирани, за да се запази мълчанието. Векове бяха минали от последният му предец, който е управлявал държава. Не се тревожеше нито за онези раси, които по време на най-великите години на предците му са разработвали двигатели, които да носят кораби със свръхсветлинна скорост. Тези раси сигурно се бяха самозатрили или изтрили взаимно. Ясно му беше, че когато китайците са наблюдавали в мъглявината Рак супернова през средновековието, те са наблюдавали последствията от използването на някое свръхунищожително оръжие, вече отдавна отминали по време на това наблюдение. Не го притесняваше и фактът, че след няколко века корабите човешки редовно ще взимат разстоянието от тук до Сириус и ще са открили следите от дома на предците му. Първият му предец дошъл на тази планета беше бежанец от тираничен режим, който несъмнено беше довел до разрухата на онази планета. Притесняваше го, че с напредъка на генетиката хората можеха някой ден да открият, че неговата кръв не произхожда от тази планета.

[expendable]

.....

[Primal Fear]

Браво на автора,това ми хареса!Най-готиното е,че използва свежа идея в творбата си!

[paknovnick6efe!]

Много яка идейка, интересно, както винаги, добрият стар стил, иронията с летото 'господне', идващо от един пълен атеист... просто Макар че няма мн връзка между заглавието и темата, ама това даже не е кахър - както е казал един твой съзодиеник - 'В една песен мога да засегна три или повече теми, а заглавието може да загатва за четвърта, или пък да няма никакво значение...' А познай кой от двамата е - Кърт или Честър