А колко време прекарвахме в катерене по дървета(и в падане от тях
Хора колкото и да се радваме всеки на своето детство печалната истина е,че никога повече няма да има дечурлига като нас... "Випуск" 92 са последните, които са играли на детските площадки, последните които са си драли коленцата и не ги е било страх( брат ми е 93 и мама го шиеше него или някой негов приятел през 3 дни тъй,че не ги броя)...
Ей сега почна да ми липсва играта на мач с големите или стеничката, или жмичката до 11-12-1 през нощта... (А като се сетих за футбол с големите няма как просто да не си спомня как ме треснаха с баскетболна топка,воле от около 4 метра-2 пъти задно салто и очешката на меката тревичка- 20 минути ми се виеше свят и не можех да пресека улицата да си влезна вкъщи да пия една вода)
Аз викам да отдадеме чест на младините си с 1 минута мълчание