възстановяване на старо

[debnadaviebna]

Тъмният силует се придвижваше леко приведен и свит в коленете сред високата трева. Беше тъмно. Нормално, беше след 23:00 вече. Най-подходящото време да се разхожщаш след поле, обрасло с трева, след като си оставил дупка в телената мрежа, която го огражда. Продължаваше в посока, понятна само на него. Колкото повече напредваше, толкова повече височината на тревата намаляваше - признаци за някаква поддръжка. Последните 50-тина метра пропълзя, но накрая се изправи, понеже пълзенето върху асвалт нямаше да го прикрие от никой, само щеше да бъде неудобно. Маркировката беше на самолетна писта. Зад него беше широкото поле, телената ограда беше вече далеч зад него. Пред него се виждаха светлини от прозорците на комплекса. Двуетажни постройки. Сигурно с 10 етажа подземия, помисли си той. Тогава над него надвисна сянка. В тъмното не можеше да различи нищо. В отговор на нуждата му от видимост, той бе облян в светлина, чиито източник беше прожектор, монтиран на тялото, увиснало във въздуха над него. Беше дълго към 9 метра. Определено беше самолет. Но не като другите, които беше виждал. Не като другите, които беше виждало 99.9999% от населението на планетата.
Светлината го освети, лишавайки го от образа на тъмен силует. Беше ввисок 180 см, носеше смъкнати панталони и бежово яке. Къса, тъмна коса. Примижа, защото светлината го заслепяваше.
Летящата сянка изключи прожектора си, наклони се към лявото си крило и се отдалечи, най-вероятно за да се скрие в един от хангарите, чиито очертания различаваше от другата страна на пистата. Без абсолютно никакъв звук.
Вече чуваше някакъв звук, който определено беше от двигател. Но не беше на самолет. Насочи погледа си по посоката, от която идваше звука и видя 8 светлини, групирани по двойки. Когато източниците им се доближиха, той различи джипове. Когато машините спряха около него той различи 16-те въоръжени мъже, различи също и цевите на автоматичните им оръжия, насочени към него. Единствената възможност беше да се подчини, да остави да закопчаят ръцете му с белезници на кръста и да го качат в един от джиповете.
Закараха го в една от сградите на военния комплекс и го поведоха вътре. Той видя човек с лекарска престилка. В ръката му се намираше спринцовка със светлосиня течност. Докторът направи знак на войниците да навият ръкава на лявата му ръка и му заби спринцовката. Отдръпна се и зачака. Както най-вероятно очакваше, инжектираният напълно се отпусна и се строполи на земята. Докторът взе фетерче и разтвори десния му клепач, за да може да светне в окото. Явно това, което видя го удовлетвори, даде знак на военните да разкопчаят белезниците му. Изведоха го от сградата, качиха го пак на джипа, намериха дупката, през която беше влязъл и го хвърлиха от другата страна на оградата, до която минаваше шосе, качиха се в джипа и потеглиха обратно, най-вероятно за да пратят някой да оправи дупката. Не бяха намерили в него никакви документи. Сержантът, който се возеше в джипа се чудеше защо трябва да хабят скъпия медикамент, за да заличават спомените на натрапниците в базата. Можеше просто да ги разстрелват, оловото е доста по-евтино. Но се сети, че заради тази НЛО мания и манията по черните проекти на щатските военновъздушни сили щеше да им се наложи да натрупат прекалено голямо количество трупове, а и не му плащаха да се тревожи за такива неща, а само да охранява комплекса и да изпълнява заповедите. Заповедите бяха ако някой види нешо, води го при доктора и го връщай откъдето се е взел.
Изхвърленият натрапник вървеше до шосето с празен поглед, докато не го настигна син опел и спря малко пред него. Той се качи на задната седалка и автомобилът продължи.
-Е, Кире, как мина?-попита човекът до шофьора.
Той се казваше Георги. Шофьорът беше Иван, а зад него седеше Пешо. Новодошлият, Кирил, седеше отдясно на задната седалка.
Кирил придоби вид все едно му се гади и всеки момент ще се изповръща.
-Не, пич, не върху тапицерията - разрева се Иван -Пеше, дай му колбата да не изплюва веществените доказателства върху хубавата тапицерия!
Пешо подаде пред Кирил стъклен съд, а той изплю вътре светлосиня течност. Същата, която преди няколко минути беше инжектирана във вена на лявата му ръка. Тогава той проговори:
-Древната китайска техника, куче, всичко видях, и си го спомням при това.
-Честито, майстор Уан ще се гордее с теб, напълно си овладял техниката за пълен контрол над телесните флуиди-похвали го Пешо-майсторът каза, че в древен Китай са я използвали за предпазване от отрови, но явно и за събиране на веществени доказателства става.
-А така-каза Гошо-Ако не беше тая техника това нещо щеше да си свърши работата, щеше да загубиш спомените си за целия ден, а после щеше да се разгради на естествени за тялото ти съединения, но тук в колбата няма да има тоя шанс.
-Айде стига приказки-каза Иван-Гоше, вади лаптопа и свързвай нанокамерата на ципа му с Bluetooth-a да видиме и ние какво е видял.
Превъртяха напред, прескачайки разходката му в полето докато не се появи тайнствения самолет. Гошо нагласи яркостта и контраста, за да не им пречи светлината от прожектора и успяха да видят съвсем ясно очертанията на самолета.
-На мен ли така ми се струва, или това нещо е безшумно?-обърна се Пешо към Киро.
-Така беше, нито звук-потвърди Киро.
-Почвайте догадките-подкани ги Иван.
-Антигравитационна задвижваща система или пулсово детонационен двигател?-предположи Пешо.
-За носенето във въздуха антигравитация естествено, но за постигане на максималната си скорост във висока орбита, защото определено е орбитален, съмнение няма, използва пулсово детонационен двигател-каза Гошо.
-Хей, я превъртете малко по-напред да видите изражението на доктора-каза Киро-Мисля, че доста добре съм изимитирал симптомите.
-Отличен си, Кире, за една нощ постигна това, за което на Фокс Мълдър му бяха нужни 9 сезона, а на Кейд Фостър 3-каза Иван-С тебе вече направо не може да се говори, още малко ще почнеш и на Скъли под полата да бъркаш. Айде, имаме запис със самолет, който не би трябвало да съществува и колба с медикамент, който трябва да разкъсва приблизително скоро образували се синаптични връзки в мозъчната кора, Гоше, извади му документите и самолетните билети от жабката и да хващаме към летището в Лас Вегас, може за закуска да сме си в Софията.
-За къде бързаме-попита Киро. Може да минем да видим майстор Уан в Тибет, да му кажем, че 100-те бона, които дарихме на манастира, за да овладея тая техника, са си стрували, а и да го питаме дали може да ни разясни и техниката за контрол над нервните импулси.
-Човек, владеещ тези две техники е на практика безсмъртен-каза Гошо-Майссторът наближава стоте, а все още може с лекота сам да пребори десет нинджи. А и може да ни черпи по някое чайче.
-Да, за 100 бона човек ще реши, че поне едно чайче ни дължи-каза Иван и подкара колата. В дясно от пътя подминаха табела, която гласеше:

You are now leaving Alientown, Nevada

[debnadaviebna]

Пред апартамента на Найден се бяха струпали четирима изтупани господа. Когато им отвори, той носеше шорти и измачкана тениска, на която пишеше "1337 <r3w".
-Как мина?-посрещна ги той. -И за къде сте се издокарали?
-Кирето ги разби, докопахме запис и веществени доказателства-отговори му Иван-Кажи му, Кире!
-Китайската техника проработи безотказно-потвърди Кирил. -Даже на връщане му минахме на гости на майстор Уан.
-О, на истина ли-поинтересува се Найден. -И?
Пешо бръкна в десния си джоб и извади банкнота от 2 лв:
-На бе, дано ти приседнат, минал е стоте!
Найден прибра подадените му от Пешо пари, доволен от спечеления бас.
-Айде, влизай вътре да се облечеш като за пред общество, че ни чака да обикаляме редакциите на всяка медия, която намерим в Софията-подкани го Иван-Ще ги съборим окончателно, глобалното парвителство, костюмите, излизат на светло с тези материали, заедно с всички черни проекти, за които американците лъжат, а остатъка от правителствата в ООН замазват.
Найден сведе глава:
-Господа, уви, имам да ви съобщавам някои не особено приятни новини. Знаете ли колко неща могат да се объркат за петте дни, през които ви нямаше?
-За пет дни земята може да почне да се върти от изток на запад ако иска-каза Гошо.
-Погледнахте ли нагоре към небето да видите дали слънчето още се движи още от изток на запад, което потвърждава, че в действителност земята се върти от запад на изток?-попита ги Найден-Защото през тези пет дни, през които бяхте в щатите всичко останало се обърка, не бих се учудил ако и това се е случило.
-Как така?-зачуди се Гошо.
-Знаете ли колко много сме грешали?-продължи Найден-През последните 3 дни онези комуникационни линии, към които все не можем да се вържем, се нажежиха, наложи им се да почнат да предават информация по най-различни канали. Влезте да ви покажа. И внимавайте да не е наострила уши баба Геновева от горния етаж, откак не ни върна футболната топка като й влезе в джама когато бяхме още лапета я мисля за агент под прикритие.
Той ги покани в апартамента си, който представляваше квартира на разхвърлян компютърджия. Двустайно жилище.
-Гледайте тук-насочи той вниманието им към телевизора и пусна Канал 1
-Марта Вачкова да ти кажа не ми е особено интересна рано сутрин-каза Иван.
-Чакай малко-каза Найден, докато се опиташе да изкара Канал 1 на една от близките ефирни честоти.
................................Преди 2 дни пак някакъв ентусиаст се опита да проникне в Зона 51. Тия американци не знам какво правят, та успяват да го допуснат това. Казват боднали го с онова тяхното нещо, което съсипва най-новите синаптични връзки в мозъчнатат кора и го метнали навънка, документи нямал............................Някакъв НЛО манияк най-верояттно.............
-Това определено не го изръси Марта Вачкова-забеляза Иван докато гледаше как водещата на "Защо не?" приказва напълно невъзмутена от факта, че гласа й не се чува, че е черно-бяла и на всичкото отгоре със смущения.
-Ако говориш по телефона и изчакаш другия да затвори току-виж си чул кодовете, с които се изстрелва ядрена ракета от американска подводница-каза Найден-Има прекалено голям трафик по каналите им, огромно оживление, на места тръбите се пукват и се образуват течове. През последните 3 дни стоя с кофи и събирам, докато не са успяли да отстранят повредата централно.
-На мен ми се струва, че това е още по-добре за нас-каза Гошо-Още материал за пускане в медийното пространство, още сума ти пикантни клюки, а и неща, от които може да изкараме много пари.
-Ти парите ги остави-каза Найден-нали принципно си имаме механизми, от които успяваме тук-таме да измъкнеме по някое милионче, за да си финансираме операцията, къде чисто, къде не съвсем. Обаче през тия последни няколко дни потече и информация за цял куп стоки на борсата. Почовърках малко борсата в Токио и мога да ви кажа единствената добра новина, която имам за вас, разполагаме с 40 милиарда долара по съвсем легален начин, на измислено от мен име в швейцарска банка-на четиримата мъже им увиснаха долните челюсти.
-Найдене, кажи ми моля те, какво може да помрачи 8 милиарда долара на череп-попита Киро-Аз с моя дял ще си купя Исландия.
-Ето как ще ти ги почерня, Кире, имаш най-много 2 месеца да си купиш Исландия, докато още има кой да ти приеме парите.
-Как така.
-Нали ви казах, че през цялото време сме бъркали-каза Найден.
-Е къде точно сме бъркали?-попита го Пешо.
-В процентното съотношение. Мислехме, че повече от неизвестните летящи обекти са черни проекти на американците и на други военновъздушни сили, а че останалите трябва да се дължат на неизвестни природни феномени. В действителност само 40% от неизвестните обекти са "черни самолети". Още 40% се дължат на един естествен електромагнитен феномен, открит съвсем наскоро, и заедно с мен само 10 души на планетата го свързват с НЛО. Останалите 20% обаче оставям на вашето въображение.
-Да не би да имаш предвид, че са истински?-попита Кирил-Това нали го бяхме изключили като вариянт.
-Истински в пълния смисъл на думата-потвърди Найден-Целият световен заговор, който ние мислихме, че е свързан с петрола, наркотиците и оръжията, всъщност е бил посветен напълно на пленяване и прилагане на извънземна технология за отбранителни цели. И при това в никакъв случай срещу цивилни, а точно срещу източника.
-Давай нататъка-подкани го Иван.
-Неидентифицирани летящи обекти са били забелязани за пръв път още преди началото на първата световна. По време на войната естествено са били наблюдавани доста често. И двете страни като са ги виждали в небето са ги припознавали за вражески шпионски биплани и са ги сваляли. Нито един не е бил намерен запазен, зенитните оръдия са ги правили на такива парчета, че да е трудно да ги помислиш за нещо различно от боклук, а да помислиш, че е свален шпионски самолет трябва доста добро въображение. Антантата и Тройният съюз взаимно сас е обвинявали, че използват странни самолети, естествено и двете страни са отричали и са се подозирали. Немците все пак са се впечатлили от дисковидните светлини, които са виждали в небето и когато нацистите са се заели да възстановяват немската военна машина са решили да измислят и дисковидни летателни апарати, като в действителност са успяли, а тази информация от известно време благодарение на дискавърито е и публично достояние. Все пак немецът не е успял да ги прати на фронт преди да се наложи да унищожи прототипите, за да ги скрие от настъпващи американци и червена армия. По време на войната обаче в небесата отново са били наблюдавани странни светлини, така наречените Fu fighters. Да не си помислите обаче, че между първата и втората световна не са се вясвали, вясвали са се и при това доста често. Вниманието на обществеността обаче го привличат чак в началото на 1947 година, когато един цивилен пилот забелязва 9 светлини над едно езеро в щата Орегон. Този пилот казал, че му приличали на чинии, подскачащи по езерото. Какъв болен мозък ще измисли такава аналогия, без да му платят да я измисли? Платили са му да каже за чинии, за да си помисли обществеността, че това е немска техника, попаднала в ръцете на съветите. Оригиналите изобщо не са били дисковидни. Лятото на 1947 година и случаят в Розуел не се забавя, тогава приблизително се образува глобалният пакт, чиято цел е присвояване и преработване на чуждопланетни технологии. Ето го обаче интересното, за да направят историята възможно най-неправдоподобна са почнали да пускат какви ли не слухове за екипаж. В действителност в онзи апарат ако имаше кухина дори и аз нямаше да мога да се побера свит. Нито един от тези апарати не е имал екипаж. А скоро след Розуел е дошло и заключенията за намеренията на конструкторите на безпилотните посетители. Вече есента на прословутата 1947 година крило 3 изтребителя P-51 Mustang преследва един от обектите над Форт Нокс. Два от изтребителите са били отбой след като обектът е започнал да набира прекалено много височина. Водачът на крилото обаче е продължил преследването и е платил с живота си. Бил е свален. Часове по-късно руска подводница е открила останките от обекта в залива Байдарацка губа. Намерили са на него лазерно оръжие. Чак през 50-те са успяли да схванат какво представлява. Трябва да ви кажа едно нещо за тия сонди. Гледали сте филма "Нещото", нали? Там го казаха съвсем точно-падат като мухи постоянно. Всички са за еднократна употреба, явно е неикономично да ги връщат обратно. Просто събират информация, изпращат я по някакви все още неизвестни честоти, предполага се, че са подпространствени, и падат. Установило се е, че са шпионски апарати, често са наблюдавали военни обекти. Между другото тоя самолет, който сте го видяли до голяма степен е тукашен, дизайнът и пулсово детонационният двигател са наши, някои материали и антигравитационният двигател определено не са тукашни. Ако наистина искате да добиете представа как са изглеждали извънземните сонди погледнете Спутник, Вояджър, Галилео и още цял куп американски и руски сонди. Тъ сега по същество, съвсем на скоро е паднала поредната извънземна сонда, докопали са я корейци, успяли са да измъкнат комуникационните й логове. Според откритата информация вече е определена дата, когато ще пристигнат лично. Не знаят кога е точно, може да е утре, може да е догодина, може да не я доживеем, но е определена, времето е ограничено и дните на човешката цивилизация са преброени. А ние, господа, ние се опитвахме да разобличим един враг-фантом, който се оказа, че под маската не ни е враг, а тази информация, за която работихме толкова усилено, за да се сдобием, ще му нанесе смъртоносен удар, а от това няма да спечели никой на тази планета. Ние имаме всеки повод да се предадем. Ако не друго, от тая работа излязнахме с 40 милиарда по-напред, какво ще кажете дад отидем да купим някоя верига хотели на Карибите и да си подбиваме взаимно цените и да направиме най-гадния олигопол в хотелската индустрия, от който всички ще сме напред и по цял ден след нас ще се мъкнат по 10-тина топлес придружителки и да се надяваме, че няма да доживеем холокоста.
-И какво, така ли свърши нашата борба?-учуди се Гошо. -Намазахме сума пари и да се отказваме. Ами безкористните цели, които винаги сме си поставяли?
-Господа, старият ни враг се оказа, че не ни е никакъв враг, в момента се бори за оцеляването си-каза Найден-Новият ни враг е вездесъщ, неизвестен и със сигурност непобедим. За нас войната се измени. Освен ако не искате да тръгнем след една много бледа следа?
-Великият философ е казал "Не се сменят войните, само войниците се сменят"-каза Иван-Тупак. Найдене, представи си ме с 10 мадами по бикини в джакузи на Карибите. Когато трябва да се направя на мъж пред тях какво ще им кажа, че съм взел полагащите ми се 8 милиарда и съм си плюл на петите ли? Това не съм аз, нито пък Кирето, Пешо или Гошо. Ама какво ли ти обяснявам, достатъчно добре те познавам, за да съм сигурен, че и ти не си такъв. Ако ще се мре, по-добре да се мре по окопи с ясното съзнание, че съм направил каквото съм можел. Искам да мога в случай, че не се мре и успея да попадна някога в джакузи с 10 мадами по бикини на Карибите, искам да мога с чиста съвест да се правя на мъж, а те ще искат да се запознаят с други четирима мъже, които стоят в тази стая. На кратко, Найдене, води.
-Добре, господа, да ви кажа, че и аз съм на това мнение-съгласи се Найден-Добре ще е да си взема лаптопа и някои парцалки, защото ако не разбирате от водопроводи, там, където е мокро, значи е текло, с информацията положението е същото, а всеки момент баба Геновева може да се обади на нейните хора да забършат.

[WhiteSnake]

nice, nice ще има ли развитие по-натам. мн ми е интересно какво ще предприеме баба Геновева !

[grimy]

Пич, не знам дали си ги гледал ни има 2 много интересни филма, единият се казва Zeitgeist а другиат Secret Space - The Illuminati Conquest The Space. Ако не си ги гледал ти ги препоръчвам силно. Може да ги намериш в www.kolibka.com имат някои общи черти с този разказ. Ще ти харесат.

[debnadaviebna]

продължението е писано доста отдавна, спокойно
в момента възстановявам по памет и не всичко е съвсем същото
това за илюминатите май го гледах, не е изключено да съм заимствал някоя идея от там

Петимата мъже се изкачваха по стъпалата. Излизаха от подлез пред НДК.
-В действителност се оказа, че точно сега все повече и повече ги интересуват оръжията, дрогата и пертола - каза Найден. -Глобалното правителство ще умре само, разпада се. Всеки се стреми да се докопа до споменатите от мен блага, както и от други стратегически ресурси, с цел да осигурят собственото си оцеляване по време на неизбежния холокост и след него. Други обмислят вариянти как след настъпването на края да ближат задници. Когато заплахата е била толкова надалеч са били единни, сега се изпокараха. А ме е яд, че ако се стигне до сблъсък на повърхността на планетата и в ниските атмосферни слоеве обединената мощ на човешката раса е способна да окаже значителна съпротива. Разполагат с техниката да ги посрещнат още в орбита, но за целта са необходими координирани усилия, а в момента абсолютно всеки гледа себе си. Ние петимата сме сами. Дори и нашата гилдия, закоравелите теоретици на конспирацията по света не са с нас. Единствено в България комуникационните мрежи не са издържали на ексцесиите в трафика на информация, а ние сме единствената групировка, която е успяла да се възползва от течовете на информация. Или ако е имало и други, най-вероятно са изчезнали някъде в дъжд от куршуми. Добре, господа, стигнахме - стояха пред НДК. -Добре ще е да се насочим към терасата над билетния център, от там ще можем да наблюдаваме.
-Добре, хора, движение - каза Иван. -Когато сме извън поглед проверете отново пищовите.
Изкачиха се по стълбището вляво от главния вход на националния дворец на културата. Докато се катереха имаха възможност да извадят от местата им в кобури под саката или втъкнати в колани на панталони и покрити с тениска полуавтоматични пистолети. Увериха се, че пълнителите им са пълни и ги прибраха.
-Перфектно - каза Найден когато вече бяха облегнали лактите си на терасата. -Фрийрънърите също са тук. Това е идеално, определено човек, който скача от тук върху оная тревичка долу ще привлече повече внимание с присъствието си от нас петимата. Аха! Оня там, на ръба от дясно.
Човек с черен костюм и тъмни очила. Идеята беше добра, априлското слънце блестеше, за това Кирил и Петър, които носеха слънчеви очила, си ги сложиха.
-Найдене, искаш ли да ни кажеш какъв е тоя? - попита Пешо.
-Тук ще се извърши размяна - каза Найден. -Той е един от участниците.
-Чудно какво ще разменят - продължи Пешо.
-Нещо изключително опасно, не успях да се докопам до подробностите - отговори Найден. -Определено обаче съм сигупрен, че е по-добре да е в нас, отколкото в който и да е друг.
-Наближава друг обект, определено е тръгнала към него - каза Гошо. Говореше за руса дама, вероятно минала средата на двадесетте, облечена в черно сако и черна пола малко над коленете.
-Да, струва ми се, че си прав, Гьоре - каза Найден. -Разположи се до него.
-Найдене, от къде знаеш, че тоя тип там просто не се е сетил за нещо, за което ние трябваше доста отдавна да се сетим и да е ПОКАНИЛ НЯКОЯ МАДАМА НА СРЕЩА? - намеси се Кирил.
-Продължавай да наблюдаваш, Кире, все нещо ще се случи.
-Да, оня бърка в джоба си, сигурно ще извади подарък, цвете, пръстен може би, наистина ще станем свидетели на голямо събитие - каза Кирил.
-На мен пък ми прилича на ключодържател - забеляза Найден.
-Съгласен, виждам два ключа там - каза Георги. -Единият определено е от автомобил.
-Какво направи той, изпусна ли го? - зачуди се Кирил.
-Мисля, че това твърдение би било по-правилно без предлога - каза Найден.
-Мадамата се навежда да го вдигне - забеляза Пешо.
-Да, добре го вдига - забеляза и Иван. -Готин задник.
-На мен пък защо ми се струва, че тя си го прибра в чантичката, а не го даде на него? - попита Гошо.
-А де, хванаха се под ръка и тръгват нанякъде - каза Иван.
-Господа, размяната беше извършена - заключи Найден. -Много добре го изиграха, ако човек не се занимаваше конкретно да ги наблюдава, определено би се заблудил, че наистина са на среща. След тях!
"Младата двойка" се придвижваше към моста на влюбените. Петимата мъже ги следваха, правейки опити да спазват дистанция. Вместо да продължат по моста на влюбените, двамата слязоха по-надолу към автобусната спирка. Пред спирката беше паркирано ауди. Мъжът и жената се разделиха. Мъжът продължи към аудито, качи се в него и запали, докато дамата се насочваше към светофара.
-А де, сега какво правиме? - попита Кирил.
-Мацката е целта, тя има каквото търсим - каза Найден.
-На мен ли го казваш? - попита Иван, проследявайки жената с поглед.
Жената пресече бул. България, след което влезе в подлеза и излезе по средата на бул. Черни връх точно на трамвайната спирка. Петте й сенки я последваха до спирката и зачакаха с нея трамвай. Когато дойде, се качиха с нея. Продължиха по бул. Черни връх доста навътре в жк Лозенец, докато жената не слезе от трамвая, следвана неотлъчно от петимата тайни придружители. Проследиха я до един тежкотоварен камион TIR с дълга каросерия, който чудно как беше проврян в междублоковото пространство между улиците Майор Томпсън и Персенк и с каква цел. Когато видяха, че се насочва към каросерията на камиона, вадейки ключовете от чантичката си, мъжете ускориха крачка. Докато отключваше каросерията усети как цевта на пистолет Glock, намиращ се в ръката на Найден, опира в гърба й.
-Госпожице, съветвам ви да извадите ключа от тази ключалка, да го оставите на земята и да се отдалечите - настоя Найден.
Жената вдигна ръце и пусна ключовете на земята. След което се завъртя надясно, застана до дясното рамо на Найден, стисна ръката му, от която се изплюзна оръжието, повали го на земята и изви ръката му преди да чуе изщракването на още 4 пистолета. Наложи й се да остави поваления Найден да се изправи и да се отдалечи от него, докато той взима пистолета си.
-Това щеше да бъде по-добре ако не го беше направила - каза Иван. -Кире, претърси я.
-Вие пък кои сте? - попита дамата докато Кирил вадеше Beretta от чантичката й.
-Не сме длъжни да отговорим - каза Иван. -По-добре ти ни кажи какво има вътре. Бомба? Пушки? Дрога?
-Не съм длъжна да отговоря
-Добре, да опитаме друг подход. Вземи си ключовете и отключи тая каросерия.
Жената изпълни нареждането. Каросерията на камиона се отвори. От дясно бяха наредени компютри, монитори, видеостени и друга апаратура.
-Това вътре ми прилича на подвижен команден център - каза съвзелия се Найден. -Но за какво?
-Ако ми позволите ще ви покажа.
Киро и Гошо се качиха в каросерията и отстъпиха навътре, все още държейки жената на прицел. След нея се качиха и останалите трима. Жената ги поведе към дъното на каросерията. В края й имаше едно багажно отделение, а до вратата към него на широка кръгла платформа стоеше нещо, приличащо на скафандър.
-Значи това било - каза Найден. -Тъ, какво е?
-Това, господа, е прототип на последната дума на оръжейната техника. Персонална пехотинска бойна броня, осигуряваща защита на оператора срещу малокалибрени, едрокалибрени, полуавтоматични и автоматични оръжия, експлозиви, химически и биологични агенти и радиоактивни лъчения. С други думи, прави човекът вътре неуязвим.
-За какво му е този камион? - поинтересува се Найден.
-Програмните му функции изискват прекалено голяма оперативна памет, такъв компютър не може да се побере в бронята, а тя вече тежи 300 килограма. Има нужда да поддържа постоянна радиовръзка с камиона, който трябва да е на не повече от 5 километра, иначе е просто купчина метал.
-Как действа? - продължи разпита Найден.
Жената включи компютъра, след което вдигна визьора на шлема на скафандъра, опипва известно време в каската, докато не извади една лента, свързана с кабели, водещи обратно към робота.
-Директно разчита нервните импулси от мозъка, преработва сигналите за свиване и отпускане на мускули в команди за движение, способно е да приема информация от всичките сетива. Доброволци?
Кирил пристъпи напред. Жената постави лентата на главата му.
-Давай, направи нещо.
Кирил изпъна лявата си ръка напред. Движението моментално бешеш повторено от скафандъра.
-Е, това е интересно - каза Кирил докато сваляше лентата.
-Да, наистина сме впечатлени - каза Найден. -Интересно ми е за какво е това нещо на една дама като вас?
-Аз съм наемник. Винаги има хора, готови да плащат за смъртта на други хора, а с това нещо бих могла да изпълня доста голям брой поръчки. За по-малко от 6 месеца сигурно ще си върна вложеното.
-Проблема е, че няма да ви се отдаде възможност, ние мислим да ги присвоим. Предполагам известно ви е какви събития загрозяват близкото бъдеще.
-Достигат до мен разни слухове.
-Добре, мисля, че наближихме края на разпита. Още едно нещо ме вълнува, колко ви излезе това чудо на техниката?
-75 милиона в зелено.
-Хм, доста нестабилна валута в наши дни. За да не се разделим и да ви оставим впечатлението, че сме група грубияни и разбойници, искам да ви предложа 200 милиона. Нека да са в Евро.
-Как мога да откажа.
-Тая машина тука има wireless, нали?
-Разбира се, на къде без.
-Тогава заповядайте да натракам набързо прехвърлянето на тази дребна сумичка и да се сбогуваме, защото ако ни извините, имаме да предотвратяваме глобална катастрофа. След като я избегнем може пак да се видим, евентуално на по кафе. Да ме прощавате, обаче господинът, от който сте купили тази система не ми приличаше на ваш тип.
-Ще си помисля - каза жената и след като Найден й преведе парите се отдалечи от камиона.
След прецизен оглед петимата отново бяха в каросерията на камиона.
-В жабката на купето има документи, според които превозваме дипломатически товар и можем да прекосяваме всяка граница на планетата - каза Иван.
-А това тука багажно помещение прави ли ви впечатление? - започна Пешо. -Пълно е с пушки и пистолети от най-различен тип и сигурно по една гилза за всеки череп на планетата, включително малко отгоре.
-Едно нещо не ми стана ясно, това нещо има нужда от огромни количества ток - каза Найден. Тоя робот няма независим енергиен източник, трябва да се презарежда от тази стойка тука, а и тоя компютър сигурно точи доста.
-Ми, найдене, стоим върху 18 колела - каза Гошо. Към всяко от тях е прикрепено по едно динамо, всяко от които е по-мощно от което и да е друго, което съм виждал. Към това добави и най-мощният акумулатор, който съм виждал и ето ти енергия, докато е в движение тоя камион е способен да я произвежда.
-Добре, господа, мисля, че се налага да определим кой ще го управлява това нещо - каза Найден.
-Аз мисля, че мога да ум свикна - каза Кирил.
-Да, Кирето трябва да е, той ни е оперативният и полеви агент, той е свършил най-много от черната работа и най-често си е давал гъза за куршумите от началото на тая операция - подкрепи Иван. -Аз пък мисля да се заема да карам камиона.
-При това положение аз мисля да поема логистиката, тоест компютъра и да му следя системите от тук, предполагам, че има нужда от доста наблюдение докато е в действие - каза Найден. -Гошето ще е втори оператор, един вид резервен пилот и допълнителна пушка, когато ни потрябва.
-Ясно - съгласи се Георги.
-Пешето го искам поддръжка, мой помощник и трети пилот.
-Тъй вярно - съгласи се Петър.
-Ми, Иване, освен да отиваш и да го подкарваш това нещо - каза Найден. -Изкарай ни от Софията някъде, където няма да привличаме много погледи, искам да видя на какво е способно това нещо. Междувременно имаме още от пролуката докато оправят всички течове. Между другото тук намерих няколко единични слушалки с микрофони, препоръчвам всеки да вземе по една.
Докато се придвижваха на изток в купето с Иван стоеше Пешо, а Гошо, Кирил и Найден бяха в каросерията. Найден следеше претоварените комуникации с цел да изскочи нещо.
-Аха, вижте тук - изкрещя по едно време толкова силно, че проглуши ушите на Иван и Пешо в купето, които поддържаха връзка със слушалките.
Гошо и Кирил видяха на екрана на монитора изписано:

Агент Гена ги е забелязала петимата да напускат сградата преди да пристигнат нашите хора. Американците познаха единия по снимката, той е бил в Зона 51. Да бъдат намерени и отстранени.
-Знаех си - каза Найден. -Да бях решил да изнасям малко по-дълъг монолог и можеше да са ни пресрещнали.

[debnadaviebna]

-Добре, Кире, лягай за 10 - каза Гошо.
Кирил легна на земята и направи 10 лицеви опори.
-Бронята вдига собствената си тежест, неговата изобщо не я усеща - каза Найден по слушалката от каросерията на камиона.
Кирил беше облякъл бронята, тоест бяха я разглобили заедно, после успяха да я сглобят отново около него, предполагаха, че ще могат да се справят с разглобяване и сглобяване за по-малко от половин час. Гошо и Иван го наблюдаваха на съвсем малко разстояние, а Найден и Пешо бяха в каросерията на камиона и наблюдаваха компютъра. Намираха се в Софийското поле, някъде източно от София, една горе-долу рядка горичка.
-Екстра, Кире, изправи се сега - поръча Иван. -Айде сега да ссе наведеш, направо се сгъни под прав ъгъл в кръста.
-Жироскопите му компенсират - обади се Найден от камиона. -Това би трябвало да е невъзможно, тъй като по-голямата част от тежестта му е над кръста, би трябвало да се прекатури. Това нещо наистина има страшни жироскопи.
-Кире, айде както си застанал така, изпъни си левия крак назад и ръцете настрани - каза Иван.
Киро застана само на един крак.
-Жироскопите се обаждат - каза Найден. -Обаче не прекратявай стойката, прави опити да се адаптира.
-Кире, дойде ми една идея - каза Иван. -Какво ще кажеш да те шибна по нагръдника с тоя винкел?
-Ми, действавй.
-Застани прав първо.
Иван удари бронята с тежкия железен прът.
-Не регистрира нищо - обади се Найден.
-Айде бе, шибнах го с винкел.
-Чакай да направим една диагностика на сензорите - предложи Пешо от каросерията.
След 5 минути чакане отново се обади:
-Да, объркали сме нещо със сензорите, сега би трябвало да проработят.
Иван повтори опита.
-Регистрира удара, но не се оплака за някакъв проблем - каза Найден.
-Иване, дай да пробваме и тия играчки, дето извадих от онова багажно помещение - каза Гошо, докато подхвърляше на Иван помпа дванадесети калибър.
-Кире, дали не би предпочел да те извадим от там преди да пробваме дали може да те спаси от изстрел от винтовка? - попита Иван, докато се прицелваше в Кирил.
-Ще отнеме прекалено много време, а и нали трябва да видим дали ще оцелея ако съм вътре - каза Кирил, сваляйки визьора на шлема. -Аз имам вяра в тая броня. А и без това кое е най-лошото, което може да се случи, да ме направиш на дупки?
Иван се прицели в нагръдника и стреля.
-Има един малък пик в пулса на Кирето от уплахата от изстрела, като изключим това жизнените му показатели са нормални - каза Найден.
-Кире, как се чувстваш? - попита го Иван.
-Имбав - отговори му Киро.
-Кире, искам да пробвам още някои екстри на това нещо - каза Гошо. -Мисли бързо!
Гошо подхвърли пистолет Desert Eagle. Кирил го улови.
-Сега нали го виждаш оня пън. Ние понеже не рециклираме, мисля да отида и да оставя на него кутийката бира, дето обърнах преди малко. Искам да се прицелиш в нея, а Иван иска да пробва още нещо.
Упражнението, включващо 70-метрова разходка на Гошо беше извършено, след като той се отдръпна Кирил насочи оръжието и се прицели в кутията.
-Кире, забелязваш ли каква невероятна оптика има това - обади се Найден. -Холограмния дисплей на визьора ти показва мишената, нали? Тука на дисплея имам видео от камерата в каската ти, виждам дисплея, виждам скоростта на вятъра, виждам червения мерник върху кутията и освен това я виждам фокусирана, най-вероятно и ти виждаш същото.
-Тъй вярно.
Оная лента на главата ти получава сигнали от всичките ти сетива, очите ти са фокусирани върху кутията, насочил си оръжие, бронята по тези два фактора идентифицира кутията като посочена от теб мишена.
-Да стрелям ли вече?
-Не, дръж се.
Точно тогава Иван го удари с винкела по изпънатата ръка, стискаща оръжието.
-Схванах идеята, не усетих нищо, казвай какво пише там на компютъра - каза Кирил.
-Ударът по ръката ти не е разсеял мерника - докладва Найден. -Стреляй вече.
Кирил дръпна спусъка и кутията отскочи.
-Директен удар, Кире, отлично - похвали го Найден. -Едно нещо обаче ми убягна. Гошо е взел и една щаерка, я постреляй малко и с нея.
Кирил взе подаденият му автомат Steyr-AUG.
-Изстреляй целия пълнител където ти падне, за предпочитане да не е в Иван или Гошо само.
Кирил надупчи няколко дървета.
-Това ако не друго беше забавно, ама не разбрах каква е идеята - каза Кирил.
-Усети ли нещо?
-Не, нищо, какво трябваше да усетя?
-Дори и откат?
-Аха, стана ми ясно - каза Кирил. -Задвижването му беше комбинация от хидравлично, пневматично и електрично, нали? Хидравликата като не иска да мръдне нищо не може да я накара да мръдне, дори и откат от автоматично оръжие.
-Да, това можеше да се очаква, щом е способно да повдигне собствената си маса от 300 килограма с теб вътре, значи някакъв си там откат вятър му прави - каза Найден. До какво заключение стигнахме?
-Ми, мисля, че не би трябвало да има съмнение, че това нещо е имбаво - каза Иван.
-Да, още 50 такива като мен с такива като това нещо биха могли да спрат всичко, включително и нашествие от космоса - каза Кирил.
-Кофти, че нямаме възможност да проверим доколко може да те предпази от химическо, биологично или ядрено оръжие без да рискуваме само ти да оцелееш - каза Найден.
-Аз искам да го видя да направи още едно нещо - каза Гошо. -Кире, искаш ли да опиташ да застанеш на ръце?
Преди Найден да възрази, Кирил вече беше застанал с главата надолу.
-Очаквах да падне и да се строши под собствената си тежест - каза Найден. -Но жироскопите в момента се адаптират и към това положение.
-Като екзоскелетонен скафандров робот тая броня би трябвало да е на най-ниския етап на развитие като промишлен робот, понеже изисква постоянна намеса на оператора, ама като оръжие много високо вдига летвата - каза Кирил. -Така или иначе почна да ми се вие свят, не искате ли да пробвам да застана и на една ръка?
Всички одобриха и след известно време жироскопите на машината уравновесяваха застаналият на една длан робот.
-Кире, и на мене ми хрумна още едно нещо - каза Иван. Найдене, това нещо там вътре има касетофон, нали?
-Да
-Я намери някакъв хип-хоп и го надуй.
Когато музиката вече се чуваше силно Иван каза:
-Айде, Кире, покажи ни на нас аматьорите как ще накараш тая 300-килограмова тенекия да изпълни някое съчетание от дисциплината на брейка.
-Само внимавай, за да не ти припомни защо стилът се нарича брейк, защото ако не внимаваш може да брейкнеш всичките си кокали, заедно с 200-милионен робот - каза Найден. --И след това се качвайте обратно в камиона, защото ми изникна нещо в ума, работа ни чака.

[WhiteSnake]

Луд, луд ! доста добре се получава. само имената са ми малко смешни, хахах, особено Кирето.

[debnadaviebna]

-Кире, наближаваме обекта - каза Найден. -Трябва да влезеш вътре, да вземеш тая флаш-памет със себе си, да си свършиш работата и да излезеш. Батерията на робота държи 48 часа, гледай обаче да не стоиш там толкова дълго. Иван ще докара камиона може би на 1 километър от входа на тоя комплекс. От там си ти.
Камионът наближаваше станция на разузнаването, намираща се югоизточно от София. Когато беше достатъчно близо, спря.
-Тук сме, да привеждаме плана в действие - каза Найден. -Това е комуникационна подстанция, служи за приемане, обработка и предаване на информация, както и за подслушване на цивилни комуникации. Официално в момента следят за съобщения, предавани от терористи, ама всъщност следят абсолютно всичко подозрително. За да продължим да слушаме и ние, имаме нужда от достъп до честоти. Там вътре трябва да има няколко настолни компютъра, първия, който намериш, трябва да ръгнеш в него флашката, програмата, която съм качил вътре сама ще издири и ще копира файловете, които ни трябват. Вътре трябва да има униформена охрана, администрация, вероятно и някоя важна клечка. Но най-добре е да си предпазлив, възможно е да има и костюми. Спомняш си как премина първата ни среща с костюм.
-Как да забравя - отговори Кирил. -2004 година зимата в мазето на пентагона. Така и не открихме документацията за черните самолети, а нас ни откри костюма.
-Да, бяхме четиримата, Иван беше в готовност с колата отвън - продлжи Найден. -Влизането го бяхме измислили, ама не предположихме, че ще ни се натресе костюм. Ако не му бяхме налетяли на бой незабавно щеше да изкара пистолета и да ни застреля. Четирима бяхме и той пак успяваше да ни размята.
-Да, докато не успях да се добера до пистолета му - каза Кирил. -Иначе сигурно тоя щеше да е равностоен противник и на майстор Уан. Ама майстора рано или късно щеше да го надхитри. Имахме късмет, че не успяха да ни идентифицират тогава, иначе нямаше да има къде да се скрием на планетата. А после Иван колко време не ни вярваше, че сме свалили костюм вътре. Жив късмет, че сме живи всъщност след тоя случай.
-С таз броня вече ще имаме нужда от късмет доста по-рядко.
-Айде, Кире, време е, от тук сме ние двамата - каза Гошо. -Взимаме и двамата по един снайпер, а ти и един картечен пистолет MP7 и 6 пълнителя би трябвало да ти стигнат.
-Идеята е да не вдигаме прекалено много шум, по-добре е да не ни усетят - каза Найден. -По-добре вземи и един пистолет със заглушител.
Въоръжени и инструктирани, Кирил и Гошо се доближиха достатъчно, за да могат със снайперите M82A1 Barret да улучат охраната на входа на комплекса и залегнаха.
-Да, вътре съм - каза им Найден по слушалките. -Тежка бронирана врата, видеонаблюдение, няма звуково, двама униформени на пост, контролно табло, на което най-вероятно се въвежда парола за достъп. Забелязвам и паник-бутон тука. Ще се опитам да обезвредя камерата, ще ми отнеме може би 5 минути.
Докато чакаха, Гошо имаше възможност да определи всички фактори, които ще окажат въздействие на траекторията на куршума. Благодарение на сензориката в шлема на бронята на Кирил, тези занимания за него бяха излишни.
-Добре, момчета, камерата върти 5-минутен запис как тия двамата си стоят на поста и ще го върти известно време - чу се гласа на Найден в слушалките им. -Трябва да ги отстреляте и двамата абсолютно едновременно, ако единия от тях натисне паник-бутона биха могли и танк да докарат, а все още не знаем дали бронята може да издържи на танков изстрел.
-Ок, остави на нас - каза Кирил.
Кирил отдалечи едната си ръка от пушката и изправи 3 пръста. Това привлече вниманието на Гошо. След секунда пръстите бяха 2, след още една секунда само един. Когато сви и третия пръст на ръката си, Кирил отново стисна оръжието и с двете ръце и дръпна спусъка. Георги дръпна спусъка едновременно с него. Кирил се беше прицелил в торса на единия войник, Георги в главата на другия. И двамата паднаха.
-Навигаторът вика стрелеца, два потвърдени удара директно в целта - каза Георги. -Кире, аз прибирам снайперите обратно в камиона, от тук си само ти.
Кирил се изправи с бронята, хвана в ръце пистолет със заглушител и се запъти към вратата на комплекса.
-Найдене, сега какво да я правя тая врата с това табло? - попита Кирил, когато стигна до вратата.
-Ей сега я отварям, чакай малко. А така, задръж за малко петицата на таблото.
Кирил натисна с бронирания си пръст бутона 5 и зачака. Няколко секунди по-късно вратата се отвори. Пред него се появи коридор.
-Продължаваш напред и при първия завой наляво - обади се Найден. -Под теб има още 2 подземни етажа. Има паник-бутони на няколко места, по-добре ще е да не се задействат, това все още е стелт операция. Като свиеш надясно би трябвало да срещнешпатрул от поне един човек, най-вероятно ще си е на поста. Трябва да го отстраниш, внимавай да не са двама. В отсрещния край на коридора има паник-бутон.
Кирил зави по дясния коридор и веднага забеляза двамата униформени военни, въоръжени с автомати AK-47. Простреля ги и двамата със заглушения пистолет преди да успеят да направят каквото и да е.
-Браво на тебе, Кире, сега слизай с асансьора 2 етажа по-надолу.
Кирил влезе в асансьора. Когато излезе попадна на мушка от петима униформени с автомати. Посегна към картечния пистолет, но военните започнаха да стрелят.
Бронята не отклоняваше куршумите. Това би било опасно както за противника, така и за съюзници. Вместо да ги превръща в хвърчащи шрапнели, бронята беше проектирана така, че да убива кинетичната енергия на малокалибрените боеприпаси. Те се размазваха в нея, отскачаха на няколко сантиметра и биваха улавяни от гравитацията. Кирил изстреля цял пълнител с картечния пистолет и повали всички военни.
-Найдене, какво беше това? - попита Кирил по слушалката след престрелката.
-Кире, нищо лично, в много подозрителни времена живееме, те не са очаквали да идва никой с асансьора, като са го чули са решили да го вземат на мушка и като са видяли непознат в прототип на скафандрова броня просто са открили огън - отговори му Найден. -Слушай, стелт операцията приключи, стигнал си където трябва, просто ръгай флашката в първия компютър, дето ти падне и се изнасяй.
Кирил извади флаш-паметта, вкара я в USB-порта на един от компютрите и зачака.
-Кире, сега искам да погледнеш на монитора какво става, за да виждам и аз през камерата ти. А така, отвори сега флашката. Браво на тебе и на програмката ми, това трябва да са всичките файлове, които ще ни трябват, изнасяй се сега от там светкавично!
Кирил смени пълнителя на картечния пистолет и влезе в асансьора. Когато излезе продължи напред, когато направеше ляв завой щеше да е почти на чисто. Но от дясно изникнаха трима мъже в черни костюми, черни вратовръзки и черни очила.
-Кире, костюми, избий ги!!!
Кирил насочи картечния си пистолет към костюмите, успя да рани един, колкото да го повали, но все още беше жив, другите двама се хвърлиха на свое дясно, за да избегнат куршумите.
-Хвърляй EMP-гранатата! - извика един от костюмите преди Кирил да го свали с откос. Другият обаче вече хвърляше граната.
-Кире, веднага се разкарай от там, бягай назад, това е електромагнитна граната!!
Беше късно. Гранатата се детонира и излъчи електромагнитен импулс, който претовари голяма част от електрическите вериги в бронята. Кирил се олюля и падна по гръб заедно с 300-килограмовата броня.
-По дяволите!! - извика Найден. -Шит, фък, мамка му!!!! Изгубих връзка! - в този момент той извади слушалката от ухото си и я захвърли към пода на каросерията.
Кирил лежеше целия брониран в коридора на комплекса. Над него се изправи костюмът, насочил към него пистолет Desert Eagle и злорадо му се усмихваше. Последва дърпане на спусъка. Кирил се стресна от изстрела и затвори очи. След секунда пак ги отвори, виждаше малката пукнатина във визьора пред себе си. Все още беше жив. Костюмът стреля повторно. Кирил пак отвори очи и видя около първата драскотина вече образувала се пукнатина с вид на паяжина. Костюмът отново стреля. Не беше успял да улучи първата пукнатина. Този път Кирил видя 2 пукнатини, които на това разстояние от очите му изглеждаха като огромни паяжини. Следващият ще е последе, мислеше си той, докато затваряше очиде да не гледа все по-широката и злорада усмивка на мъжа в черния костюм, насочил към него пистолет. Изстрелът се чу. Бяха му нужни 3 секунди преди да осъзнае, че последният изстрел се беше различавал по нещо от предните три. Звучеше повече като 12-калиброва помпа. Когато отвори очи видя изправен над себе си Иван, който в действителност държеше помпа 12-ти калибър с приклад и без дръжка в дясната си ръка и я подпираше на рамото си.
-Значи да ги пишеме два костюма за твоя сметка и един за моя - каза Иван, докато насочваше оръжието към поваления на земята костюм, който Кирил беше прострелял по-рано, но не беше убил. -Да ги кажем 2 на 2 - каза Иван след като дръпна спусъка. -Квит сме - и подаде лявата си ръка на Кирил.
-Значи най-накрая реши да повярваш за онова, което се случи в Пентагона? - попита Кирил, докато с огромни усилия вдигаше бронираната си ръка, за да поеме подадената му от Иван ръка.
Иван се опита да гог изправи, но неуспешно. Заговори в микрофона:
-Не мога да го вдигна, тежи половин тон. Идвайте да го влачите, аз отивам да докарам камиона по-близо и идвам да помагам.
След 10 минути Иван вече натискаше газта на камиона, докато Найден, Пешо и Гошо се опитваха да извадят Кирил от обездвижената броня в каросерията на камиона.

[debnadaviebna]

Камионът отново беше на пътя. Кирил, Георги, Найден и Пешо бяха в каросерията.
-Кире, само добри новини имам, успях да отстраня всички повреди, предизвикани от електромагнитния импулс на гранатата - каза Пешо. -Добре се оказа, че малкото информация, която се съхранява в робота не е на магнитен носител, нея няма как да я възстановиме, а пък на това едва ли ще повярваш, Найден откри в мрежата ъпдейти за тоя софтуер на компютъра тука. Мисля да сваля цялата броня от робота и да й нанеса от вътрешната страна едно покритие, което ще абсорбира електромагнитни вълни, мисля да покрия и по-чувствителните елементи вътре.
-Кире, ела за малко и погледни тук - викна го Найден. -Всеки механизъм, както знаеш, е толкова надежден, колкото най-ненадеждното му звено. В нашия случай това се оказа визьора на шлема, който защитава най-важната част от тялото ти. Ще трябва да го сменим, и то с по-здрав. Виж това - той му показа една схема на монитора. -Това е химически състав и структура на материал, от който съм поръчал вече нов визьор, Иван ни кара към пластмасовия завод, от който ще го вземем, ще ни излезе само 5 бона.
-Как успя да навиеш някой да я свърши тая работа - попита Кирил.
Найден изкара на монитора друг прозорец.
-Кире, прочети ми тази цифра ако обичаш.
-Четиридесет милиарда триста и шест милиона седемстотин и петнадесет хиляди и педесет и девет.
-А това пред цифричката е знакът на американската валута долар, нали така?
-Така.
Найден натрака нещо на клавиатурата.
-А сега ми кажи кой прехвърли 1 милиард от тази сума в няколко различни сметки на червения кръст?
-Ти го свърши това.
-Да, върховете на пръстите ми вече се разпореждат с малко над 39 милиарда в зелено. Те не се разпореждат само със сумата, а и с всичките стоки, всичкото съгласие и всичкото мълчание, което може да се купи с тази сума. Достигнах до едно заключение и мисля, че ще се съгласиш с мен. С 4 милиарда джобни няма да сме по-бедни, отколкото с 8 на череп. А света е изправен пред катастрофа, която дори не очаква. Половината от тази сума, с която в момента се разпореждам трябва да е постъпила в сметките на червения кръст преди да настъпи часът на истината. В първите часове и дни на предстоящия холокост ще има стотици хиляди ранени, бездомни, жадни, гладни и безпомощни. Докато все още имат стойност, тези пари ще са от по-голяма полза на червения кръст, отколкото на нас. А в случай, че избегнем катастрофата по някакво чудо, ще имаме едно добро дело повече под поясите си и пак ще имаме по 4 милиарда на череп. Благодарение на спец-операцията, която извърши нние просто ще продължаваме да се движим и да слушаме докато дойде момента.
-Да, а между другото тая спец-операция е раздвижила много атммосферата - намеси се Гошо. -Статистически в момента ние представляваме най-професионалната и най-добре екипираната спец-част на планетата. Сума групировки искат да ни наемат за сума пари, търсят ни дори и за някои операции на костюмите. Добре е обаче да си стоим на тъмно, все още водим война сами.
-А не е ли време да се възползваме от това влияние и да се опитаме да привлечем и други от нашата гилдия? - попита Кирил.
-Уфолозите не ни трябват, а теоретик-конспираторите няма да тръгнат с нас, не и с тези истории - отговори Найден. -Просто никой няма да повярва, че предстои нашествие от космоса. Както газа Гошето, ние сме най-елитната спец-част на планетата, можем и трябва да действаме сами.
-Най-добри поне докато не излезе от производство усъвършенстваната версия на прототипа - каза Кирил. -Сигорен съм, че в момента някой се занимава с включването на онова покритие от вътрешната страна на бронята в дизайна на серийната версия. А най-вероятно все някой ще научи, че сме поръчали нов визьор и ще включи и неговите характеристики в проекта.
-Ти мани това - каза Найден. -На мен ми е на пълно ясно, че в момента се разработва серийната версия, тя просто ще бъде класи над този сскафандър. Работата е там обаче, че всичките данни по тоя проект се предават устно или на дискове, а работата се извършва и съхранява на компютри, които не са свързани с глобалната мрежа, тоест не мога да извадя нищо. Но човек просто трябва да знае къде да души за периферни проекти. Предполагам, че следващият модел ще има оръжия, интегрирани в бронята. Гледал си Стар Трек Enterprise, сигурно си виждал фазов пистолет и плазмена пушка? Технологията съществува. Фазовото оръжие е реализирано в модел за монтиране на рамо, а плазменото като оръжие, което се държи в ръка, а захранването и реактивните газове са в раница на гърба. Плазменото оръжие изстрелва концентриран облак от йонизирани газове с висока скорост, като удари обект по-плътен от газ, йонизира частиците му, разрушавайки химически връзки. По този начин може да убие човек. Като се изнесе странично захранването и реактивните газове остава само цев, която да насочва плазмата, а тя може да се скрие в бронята над китката. Тъй като роботът вече тегли собствен енергиен източник остана само смесителят и резервоарът за газовете, които също може да се поставят някъде по бронята. Това ти го казвам, защото някой е поръчал такова изпълнение и на фазово оръдие и на плазмено оръдие, поръчани са без собствени енергийни източници. Никой не би се досетил за какво му е на някой това, освен ако не знае, че някой проектира по-съвършена броня.
-И какво искаш да правиме, да го саботираме ли? - попита Кирил.
-Не, напротив. Ако има нещо, с което можем да им помогнем да го довършат, ще е по-добре. На ясно си, че 50 войника, облечени в такива брони имат съвсем реален шанс да размажат едно извънземно нашествие. Решил съм схемата за визьора да достигне до тях по някакъв начин. Иначе като цяло препоръчвам просто да избягваме да бием на очи, да довършим ремонтите по бронята и да слушаме в очакване на началото. Вече са открили, че сондите излизат от хиперпространството някъде в слънчевата система, ако се появи по-голям кораб веднага ще бъде забелязан. От тук нататък само можем да чакаме.

[WhiteSnake]

искаааам ощеее, ощеее, ощеее... даваай, пиши продължение. в началото малко ме мързеше да го прочета цялото, че е мн дълго, обаче, после го зачетох и ми стана много интересно... с нетърпение чакам продължениетооо... дет се викаааа дебна те дебнадатеебна