Изкупление
Гората Кунай. Най-величествената гора, макар и не най-голямата в целия магически континет Медрас. Въпреки че не бе под прякото управление на елфите, тя попадаше под тяхната опека. Гората можеше да се пази сама, но не можеше да се опази от толкова коварни създания като хората. Затова защитата й бе поверена на елфите - най-могъщите и доблестни войни в Медрас, майстори в изкуството на стрелбата с лък и в използването на дадените им от гората преимущества. Те я пазеха от хората и от всевъзможните изгнаници и скитници търсещи укритие в нея и унищожаващи я. Тя зависеше от тях и те зависеха от нея.
Измежду дърветата тук-таме изникваше по някоя поляна често осеяна с пъновете на отсяканите или паднали дървета. През една такава поляна минаваше поредния патрул, от многото изпратени да бродят из гората. Той се състоеше от десет елфа. Начело на тях бе генерал Нерия - 31 годишна, стройна, силна, с дълга светлоруса коса, типична за повечето елфи. Зад нея вървеше втория по чин в отряда - капитан Незрън. По-млад от генерала с няколко години, храбър войн с обещаващо бъдеще, на външен вид бе силен, макар и не огромен, със светлокесткенява коса. Той силно уважаваше Нерия, а тя често се вслушваше в него. Между двамата имаше странна връзка - може би защото той и напомняше на нея на неговите години, но същевременно бе толкова различен. Зад тях бяха останалите осем войника, с нормалната за патрулиращите войници бойна екипировка - лък и специален къс елфически меч. Те носеха и товара - всеки с чанта на гърба, а двама носеха общия, като периодически се сменяха. Десетимата елфи бяха наметнати със сиви наметала и всички, освен Нерия, бяха сложили качулки.
В един момент генералът спря и започна да се оглежда сякаш беше усетила нещо. Останалите също спряха. Малко след това тя им даде знак да продължат.
- Какво има генерале? - Попита доближилият се до нея капитан Незрън
- Нещо ни следва още от вчера. - отговори му Нерия с обичайния си спокоен тон - Ако е шпионин, ще разбере намека и ще изчезне.
- А ако продължи да ни следва?
- Има и такава вероятност. Макар и малка. - генералът забърза крачка. Незрън искаше да й зададе още въпроси, но знаеше, че няма да получи отговори.
Изведнъж генералът спря. Този път не се огледа. Извади лъка и изстреля две стрели преди капитанът да може да каже нещо. Със същата скорост захвърли мантията, под която се показа бойното й облекло, и скочи към гората да гони нещото.
- Генерале! - изкрещя капитанът, докато я гледаше да се хвърля в гората
- Стойте тук! - единствено се чу да се провиква тя
Нерия навлезе навътре в гората. Спря, огледа се и зърна само крайчекът на една черна мантия да изчезва зад едно дърво. Тръгна натам. Приготви една стрела. Видя го. Изстреля я към него, но не го уцели. Продължи да го гони измежду дърветата и да стреля, но не го уцели. Той се качи на едно дърво. Тя го последва. Продължаваше да сипе стрели към него в движение. Изведнъж спря и продължи да го обсипва със стрели. Той слезе на земята с един скок. Тя направи същото. Черната мантия се скри зад едно дърво. Нерия застана и започна да го изчаква. Той изскочи. Тя изстреля една стрела и разкъса част от мантията му, с другата пропусна. Захвърли лъкът и стрелите в движение и извади мечът си. Той все още беше много бърз за нея. Хвърли мечът към него и го заби в едно дърво, като откъсна още едно парче от наметалото му. Черната мантия стигна реката и спря точно на ръба. Нерия го стигна и спря на няколко метра от него, готова за бой. Той все още беше с гръб към нея и гледаше реката. Изведнъж се обърна и тя видя лицето му. Напомняше й за нещо. За един спомен, който не можеше да забрави. Стъписа се. Той се хвърли и течението го отнесе. Тя не го последва.
След около един час тя се върна при войниците носеща лъкът и мечът и събрала стрелите си. Изглеждаше някак странно.
- Смрачава се. Разпънете лагер за нощта. Двама будни, ще се сменяте на три часа. - не погледна никой и не го адресира конкретно към някой. Незрън не я пита нищо - това не беше моментът.
Вечерта Нерия се затвори в палатката си. Всички искаха да видят какво прави, да поговорят с нея, но никой не смееше. Вътре в нея Нерия бе запалила фенера си. Отвори една книга и започна да чете. Отгърна на последната страница, изчете я и остави книгата. Съблече се и започна да рисува ритуалните символи по тялото си. Накрая стигна до лицето. На челото си нарисува странен символ - приличащ на кука, но не съвсем. Нарисува същия символ върху стрелите си и върху меча. След това облече ритуалната си униформа. Загаси фенера и застана на колене, но не заспа, а стоя така цяла нощ.
В книгата, която тя остави, беше изобразен същия символ. Под него пишеше: "Изкупление. Това е последният знак от Кадастата. Изобразява се с наподобяващата на кука непълна капка. С него завършва цикълът на Кадаста, а според някои - и самият живот."
На зазоряване излезе от палатката. Всички стояха около нея и я гледаха - никой не бе спал през нощта. Тя ги огледа. След това повика капитана при себе си, а на другите им каза да съберат всичко.
- Незрън. Отведи войниците далеч оттук. Не искам да пострадате, той е дошъл за мен. - тя отново не го погледна в очите, а сякаш говореше на бронята му. Той я огледа и се спря на лицето й
- Знакът на изкуплението? Какво трябва да означава това? - Незрън се притесни за нея
- Да кажем, че всеки има своите грехове. - направи пауза, но продължи, за да не й зададе още въпроси. - Съберете всичко и тръгвайте. Моите неща ще останат тук. - тя най-сетне го погледна в очите и той видя, че нещо наистина я мъчи. След това тя започна да събира своите неща, а капитанът, невиждайки друга възможност, отиде, за да приготви своите.
След няколко часа всички останали бяха тръгнали и Нерия остана сама на поляната. Застана на колене. Зачака. След около час отвори очи. От гората излезе същият, когото тя гони, със същата скъсана черна мантия. Изправи се.
- Кой си ти? - заговори тя нервно
- Аз съм спомен. Просто един стар спомен. - той свали качулката си. Оказа се, че е елф - около десет години по-млад от нея. Но беше различен, защото косата му беше къса и по-тъмна от нормалното, също както и кожата му.
- Какво искаш?
- Да си спомниш.
- Кое?
- Знаеш. - тя не отговори нищо. Почувства странно чувство на тежест. Той продължи - Преди единайсет години. Тогава ти все още беше млада и те пращаха къде ли не. Така ти пресече пътя ми и съдбата ми. Баща ми беше предател. Когато го разкриха той взе мен и майка ми и ни отведе в Кунай. Построи къща и там се крихме. Дядо ми ни помагаше и често ни навестяваше. Веднъж дойде и ме отведе в гората, както правеше винаги. По едно време поисках да се връщаме, но той не ми даде. Затова побегнах към къщата и той не ме стигна. Когато доближавах видях, че нещо не е наред. В двора имаше четири коня. Прикрих се зад едни храсталаци и загледах. Майка ми и баща ми бяха отвън, но с тях бяха още трима войници и един капитан. - Нерия усети още по-голяма тежест. - Ти беше един от войниците. Баща ми не искаше да идва с вас. Един от войниците го доближи, но той извади меча си и започна да го размахва. Той не бе войн, но това не ви спря. Войникът извади своя меч и го доближи, но баща ми го изби и се хвърли въху него. Тогава се намеси ти. Хвърли се и го промуши откъм гърба през сърцето. Майка ми се хвърли върху вас. Взе меча на баща ми и го замаха към теб. Ти лесно я спря, но не се задоволи. Когато тя замахна към теб отново, ти я промуши през сърцето и я уби. Дядо ми изкочи отнякъде и се хвърли към теб с меча си. Той успя много лесно да те притисне. Изби мечът ти, но тогава се намесиха другите войници и обърнаха нещата. Ти му се хвърли. Посече ръката му, тази рана така и не заздравя. Точно когато щеше да го убиеш, капитана те спря. Дядо ми беше генерал, затова не го убиха, а го прокудиха в земята на скитниците. Тогава бях на десет. Той ме взе със себе си и ме отгледа - научих ме да оцелявам. Умря преди две години. Тогава реших да се върна да видя къщата ми и окончателно да оставя миналото и спомените. - Нерия вече усещаше непоносима тежест. Една сълза от вина се спусна по лицето й. Не можеше да говори.
- Аз често ходех до къщата. - някак задавено прошепна тя, по-скоро на себе си
- Знам. Веднъж те видях там. Седя с часове. - тя не можеше да повярва - Тогава те познах и старите спомени отново ме обзеха. Не можех да оставя миналото преди да разреша проблемите ми с теб.
- Сега какво ще правиш? Ще ме убиеш, както убих родителите ти?
- Не. Дядо ми ме учеше, че отмъщението е зло, което не води до решение. Послушах го. А и спомените не убиват. Болката, която причиняват е много по-голяма от която и да е рана. Ще те оставя с вината ти. Ще напуна Кунай - нямам повече работа тук. Връщам се в земята на скитниците - където израстнах. - той я погледа малко сякаш искаше тя да му каже нещо, но това не се случи. Сложи качулката си и тръгна към гората. Нерия го изгледа докато той бавно навлезе в гората, но не каза нищо, не можеше. Беше напълно застинала.
След като той изчезна, тя се строполи на земята. Едвам сдържаше сълзите си. Застана на колене. Извади късият меч. Отвори лявата си длан и изряза знакът на изкуплението върху нея. След това опря острието на вените си и се загледа в знака. Една сълза се спусна по лицето й. Малко след това с едно движение плъзна острието по вените си и ги преряза. Започна да вижда все по-замъглено, строполи се на земята, губеше съзнание, жизнената й енергия изтичаше.
Някъде не-много далеч в гората той я гледаше. Убеди се в едно нещо, което знаеше - тя се бе променила. Последното нещо, което Нерия видя преди да загуби съзнание, бе една черна фигура, която се наведе над нея.
Когато се събуди около нея нямаше никой. Ръката й бе превързана. Видя само един лист. На него пишеше "прошка". Изправи се, погледна към гората - може би той все още бе там? След това тръгна към базата, към която се бяха запътили останалите.
Прошка. Според някой тя е символът, който мъдреците не описали в Кадастата, просто защото не е част от нея. Факт е обаче, че когато Кадастата била завършена на последния лист пишело "Прошка. С нея започва цикълът на прераждане".
Истории
-
WhiteSnake
- Сержант (Sergeant)
- Мнения: 783
- Регистриран: съб ное 27, 2004 4:13 pm
- Местоположение: Theatre of Dreams
- Контакти:
-
WhiteSnake
- Сержант (Sergeant)
- Мнения: 783
- Регистриран: съб ное 27, 2004 4:13 pm
- Местоположение: Theatre of Dreams
- Контакти:
